РЕШЕНИЕ
№ 1049
гр. Русе, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Светлана Н. Енчева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520102147 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД, във вр.
с чл.52 и чл.84 ЗЗД.
Ищцата С. Д. Р. твърди, че с присъда, постановена по НЧХД № 1578/2018 г. по
описа на Районен съд-Русе, била призната за виновна в това, че на 26.04.2018 г. в с.
Басарбово, обл. Русе, е нанесла на ответницата лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване болка и страдания без разстройство на здравето, като пострадалата Д. Н.
Д. е отвърнала веднага на С. Д. Р., като й нанесла също лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване болка и страдания без разстройство на здравето, поради
което и на основание чл.130, ал.3, вр. ал.2 от НК, РС-Русе ги освободил от налагане на
наказание за извършените престъпления по чл.130, ал.2 от НК. Със същата присъда
ищцата била призната за виновна и в това, че на 26.04.2018 г. в с. Басарбово, обл.Русе,
е казала на ответницата в нейно присъствие думи, унизителни за честта и
достойнството й, наричайки я публично „курва, кучка", като пострадалата Д. Н. Д. е
отвърнала веднага на С. Д. Р., като също публично я нарекла „мърша", поради което и
на основание чл.148, ал.3, вр. чл.148, ал.1, т.1 от НК били освободени от налагане на
наказание за извършените престъпления по чл.148, ал. 1, т. 1 от НК. РС-Русе
отхвърлил изцяло като недоказан гражданският иск, предявен от Д. Д. против С. Р. в
размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
причинени на 26.04.2018 г. и иска за заплащане на законна лихва, считано от
1
26.04.2018 г.
В резултат на нанесената й лека телесна повреда ищцата получила следните
увреждания - по лява скула имала косо, почти надлъжно одраскване с червена коричка,
с размери около 5,5 см., което започвало непосредствено встрани от външния ъгъл на
ляво око и достигало лявата буза, встрани от лявата лабиална гънка. По лява скула на
около 0,2 см. от описаното одраскване и успоредно на него се установило одраскване с
червеникава коричка, с размери около 1,5 см. По долен ляв клепач и лява скула имала
две охлузвания с размери по около 0,3/0,3 см. Областта около уврежданията била
оточна. От нанесените и телесни увреждания ищцата претърпяла болка и страдание. За
възстановяването й били необходими шест месеца. След инцидента с побоя, няколко
седмици поред не била спала спокойно и пълноценно, сънувала кошмари и се будела
много често обляна в пот. Раните по лицето и предизвикала и много силни болки,
които и пречели да спи пълноценно в продължение на три месеца. Три месеца не била
излизала от къщи, тъй като лицето и било обезобразено в синини и оточно. В
продължение на месец имала силни болки, вземала обезболяващи. Счита, че за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психическо разстройство, следва да отговаря ответницата. Същата на 26.04.2018 г.
обидила ищцата, като я нарекла публично "мърша". От нанесената обида С. Р. се
почувствала унизена и с наранено достойнство. Преживяла обидата много тежко, тъй
като и била нанесена пред нейни близки, на погребението на майка и.
Моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да й
заплати сумите: 1500 лева, частично предявен иск от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесената й лека телесна повреда
на 26.04.2018 г., както и 1500 лева, частично предявен иск от 5000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесената й обида на 26.04.2018
г., ведно със законната лихва върху двете суми от същата дата. Претендира и
направените разноски по делото.
Ответницата депозира отговор на исковата молба, в който възразява по
допустимостта на исковете, тъй като за едно и също нещо не може да се води два пъти
дело /принцип в правото/. Този спор се е водил вече в НЧХД № 1578/2018 г., имало
постановена присъда, като съдът се произнесъл, че е налице реторсия както за леките
телесни повреди, които претърпели страните, така и за обидите. Присъдата се
ползвала със СПН, чиято последица се явявала непререшаемостта на разрешения спор.
СПН погасявала правото на повторен иск между същите страни относно същия спор.
Присъденото нещо не можело да бъде вече предмет на правнорелевантен спор.
Счита исковете и неоснователни. Заявява, че изложените в исковата молба
фактически твърдения не отговарят на обективната истина. Ищцата била нейна леля,
сестра на баща й Н.Д.Н.. Двамата били деца на Д.Н.Д., починал на 27.06.2016 г. и
2
Д.И.Д., починала на 25.04.2018 г. Ответницата била шокирана и уплашена, не можела
да повярва, че й се случва такова нещо на погребението на любимата й баба, която я е
отгледала. Леля й не проявила уважение дори към собствената си майка, а към
ответницата се отнесла брутално, жестоко и грубо, което много я наранило. Д. Д.
имала добро семейство, ползвала се с добро име в обществото, уважавана била от
близки, познати, съседи и колеги. Награждавана била за добра работа на работното си
място. Не била съдена, срещу нея нямало подавани жалби. Била наранена
изключително много от обидните думи на ищцата, които наранили честта и
достойнството й, но още повече я заболяло от това, че не могла да изпрати
подобаващо баба си в последния й път, а се наложило да избяга от гробището с
разкъсана блуза, с наранени ръце и лице, бита и унизена. Унижението продължавало с
лъжите, които се изричали срещу нея по всички водени срещу ответницата дела от
2014 г. до днес. Д. Д. заявява, че не се чувства виновна, не е наранявала, нито е
обиждала леля си. Моли исковете като неоснователни да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
С влязла в сила присъда, постановена по приложеното НЧХД № 1578/2018 г. по
описа на Районен съд-Русе, ищцата С. Д. Р. е призната за виновна в това, че на
26.04.2018 г. в с. Басарбово, обл. Русе, е нанесла на ответницата Д. Н. Д. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване болка и страдания без разстройство на здравето,
като пострадалата Д. Н. Д. е отвърнала веднага на С. Д. Р., като й нанесла също лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване болка и страдания без разстройство на
здравето, поради което и на основание чл.130, ал.3, вр. ал.2 от НК съдът освобождава
и двете от налагане на наказание за извършените престъпления по чл.130, ал.2 от НК.
Със същата присъда ищцата е призната за виновна и в това, че на 26.04.2018 г. в с.
Басарбово, обл.Русе, е казала на ответницата в нейно присъствие думи, унизителни за
честта и достойнството й, наричайки я публично „курва, кучка", като пострадалата Д.
Н. Д. е отвърнала веднага на С. Д. Р., като също публично я нарекла „мърша", поради
което и на основание чл.148, ал.3, вр. чл.148, ал.1, т.1 от НК, двете са освободени от
налагане на наказание за извършените престъпления по чл.148, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът
отхвърля изцяло като недоказан гражданският иск, предявен от Д. Д. против С. Р. в
размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
причинени на 26.04.2018 г. и иска за заплащане на законна лихва, считано от
26.04.2018 г.
От приложеното съдебномедицинско удостоверение, изд. на 27.04.2018 г., се
установява, че вследствие инцидента между страните от 26.04.2018 г. ищцата е
получила оток, охлузвания и одрасквания на лява скула.
Ответницата също представя съдебномедицински удостоверения, съгласно които
3
от инцидента тя е получила охлузвания на лява и дясна предмишница, а баща й Н.Д.Н.
– брат – на ищцата е получил кръвонасядания и охлузвания на лява предмишница и
първи пръст на лявата ръка.
По настоящото дело в качеството на свидетел е разпитана дъщерята на ищцата –
И.И. Същата изнася данни, че на 26.04.2018 г., на погребението на баба й Д.,
ответницата се нахвърлила изведнъж с юмруци и с букет цветя в лицето на майка й и
многократно я обиждала, наричайки я „мърша“. Майка й била с очила, дръжката на
които се счупила и влязла в слъзния канал. От ударите майка й получила рана вляво на
лицето, близо до окото. Лицето й се подуло, посиняло и разкървавило от страната на
удара. Заради раната на лицето и силните болки, майка й три месеца не спяла
спокойно, сънувала кошмари, стряскала се на сън, цялата обляна в пот. Вземала
обезболяващи, като й трябвали 6 месеца, за да се възстанови от телесните увреждания.
Три месеца ищцата не излизала от къщи, защото лицето й от лявата страна било
обезобразено, а окото й – посинено. След това започнала да излиза само с дъщеря си,
защото изпитвала страх заради Д., получила страхова невроза. И до ден днешен тя се
чувствала много обидена и унизена, с наранено достойнство заради това, че на
погребението Д. я обиждала и я удряла с юмруци пред роднини и чужди хора, а майка
й не била конфликтна личност. Заради големия хематом, който имала, на ищцата й
било необходимо доста време, за да се възстанови, цялата й лява част на лицето била
синя.
Свид.И.В.Г., съседка на С. Р., излага твърдения, че след погребението отишла да
види ищцата, която била цялата подута, зачервена, с раничка под окото и със засъхнала
кръв. Ищцата й казала след това, че цял месец е вземала обезболяващи, сънувала
кошмари племенницата й да не я причака някъде навън и отново да я удря. Била много
унизена, обидена, боляло я, три месеца не излизала от къщи, 6 месеца се
възстановявала.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.52, вр. чл.45 и чл.84 ЗЗД срещу
ответницата за причинени на ищцата неимуществени вреди. Претенциите могат да се
подведат под фактическия състав на “непозволеното увреждане”, което се основава на
нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически и
юридически лица. Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане
има обезщетителен характер.
Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на който са:
деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина. С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК в
4
тежест на ищцата е установяването им, като единствено по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД
вината на деликвента се предполага до установяване на противното.
Влязлата в сила присъда, по силата на чл.300 от ГПК, е задължителна за
гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. От постановената такава по НЧХД №
1578/2018 г. по описа на РС-Русе се установява, че на 26.04.2018 г. страните по делото
са си нанесли леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване болка и страдания
без разстройство на здравето, както и обиди на публично място, като и двете са
освободени от налагане на наказание за извършените престъпления по чл.130, ал.3, вр.
ал.2 и чл.148, ал.1, т.1 от НК. Освобождаването от наказание не освобождава
деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и
сл. от ЗЗД. Поради това, независимо от приложението на института на реторсията,
съдът намира предявените искове за обезщетения за неимуществени вреди, резултат от
горните две деяния, за частично основателни. При наличие на реторсия са
налице основания за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД /опр. № 704 по гр.
д. № 672/2017 ІV г. о. /.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
по аргумент на чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото,
имащи отношение към претендираните от ищцата неимуществени вреди. Тъй като
неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени. Предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани с правната норма на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда.
Конкретните обстоятелства, които съдът съобрази във връзка с определяне
размера на справедливото обезщетение по настоящия казус, са вида и интензитета на
претърпените негативни емоции от ищцата, продължителността им, възрастта на
увредената, нейното физическо и психическо състояние, търпените от нея ограничения
в в личния живот, докато получените оток, охлузвания и одрасквания са заздравявали.
Характерът на понесените негативни изживявания и тяхната продължителност следва
да се отчетат с оглед мястото и начина на получаването им.
Показанията на разпитаните свидетели Илона Иванова и Ивелина Вачева-
Ганчева – първата дъщеря на ищцата, а втората нейна съседка от много години, следва
да бъдат кредитирани през призмата на евентуалната тяхна заинтересованост, по
смисъла на чл. 172 от ГПК. И двете свидетелки твърдят, че цялата лява страна на
ищцата била подута, синя, с хематом, вследствие на което тя нямала пълноценен сън
три месеца, имала кошмари племенницата й да не я причака някъде и отново да я
нападне, а заради раните и силните болки цял месец вземала обезболяващи, трябвали
й шест месеца да се възстанови. Съдебномедицинското освидетелстване, както и
5
изготвената съдебно-медицинска експертиза по приложеното наказателно
производство, съпроводена със снимков материал, установяват, че уврежданията
всъщност се свеждат до оток, охлузвания и одрасквания на лява скула, лява буза и
долен клепач на лявото око /като за последното увреждане ищцата сама признава, че е
резултат от счупването на очилата й/, без цялата й лява страна да е подута и синя, нито
обезобразена. Обичайният възстановителен период, според експерта, е 1-2 седмици.
Болките са най-силни непосредствено след получаване на уврежданията, след което
постепенно намаляват в рамките на часове. Ако ищцата действително не е могла да
спи три месеца и е сънувала кошмари, свързани с ответницата, това се дължи на
неуредените наследствени взаимоотношения помежду им и от убеждението й, че
племенницата й е получила половината от жилищния имот на родителите й по
нечестен начин. Безспорно, с оглед влошените отношения между страните по делото
от преди инцидента
на 26.04.2018 г., сбиването между леля и племенница по време на погребението на
тяхната наследодателка, в присъствието на много хора, се е отразило неблагоприятно
върху психиката на участниците инцидента и на техните роднини.
В съдебната практика се приема, че непозволеното увреждане, при наличието на някои
обективно установени белези за нарушени правила и от страна на пострадалия, следва
да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди, когато поведението на увредения е
станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата (Решение № 93 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 373/2011 г., II т. о., ТК,
Решение № 106 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 618/2011 г., I т. о., ТК). В конкретния
случай с влязлата в сила присъда е постановено, че ищцата първа е предприела
непосредствено противоправно поведение /обиждала и удряла ответницата/, като по
този начин е предизвикала Д. Д. да осъществи деянието си чрез нанасяне на
посочените телесни увреждания и отправяне също на обидна дума. С оглед
приложената реторсия следва да се приеме еквивалентност на деянията, още повече,
че идентични по характер и интензитет са и уврежданията, получени от двете след
сбиването им.
По тези съображения, обезщетението по справедливост, което ответницата по делото
следва да заплати на ищцата, следва да се определи в размер на 1000 лв., а за
разликата над нея до частичния предявен размер от 1500 лева, като част от общия
размер на обезщетение от 5000 лева, претенцията следва да се отхвърли. Следва да
бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху определеното
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, която е дължима по арг.
от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД от увреждането – 26.04.2018 г., до окончателното му изплащане.
По отношение предявения иск за неимуществени вреди, резултат от
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, съдът намира същият също частично
основателен, тъй като ищцата несъмнено е претърпяла морални страдания от
6
засягането на достойнството пред множество нейни близки и то по време на
погребението на майка й. Отново следва да се има предвид, обаче, че С. Р. първа е
започнала да обижда ответницата на същото това важно семейно събитие, пред същото
множество близки хора, като обидните думи, които е отправила към племенницата си
– „курва, кучка“, са доста по-оскърбителни от отправената към нея самата обида
„мърша“. Размерът на предявения иск в случая се явява прекалено висок и не
съответства на претърпените страдания, поради което съдът прецени, че е достатъчно
да уважи частично иска, до размер от 500 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, а в останалата му част до частичния предявен размер от 1500
лв., като част от общия размер на претенцията от 5000 лв., като неоснователен
подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати и направените от
ищцата деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи на
400 лв. от претендираните 800 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
ищцата следва да заплати на ответницата 300 лв. от претендираните 600 лв. за
заплатено адв.възнаграждение. Съдът не включва в разноските на Д. Д.
претендираните 200 лв. – държавна такса върху насрещния иск, производството по
което е прекратено. По компенсация ответницата дължи на ищцата 100 лв. деловодни
разноски. В нейна тежест е и държавната такса по делото в общ размер 100 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Д., с ЕГН **********, от гр. Р, ул.“Р.И.“ 2, вх.2, ет.7, ап.21, да
заплати на С. Д. Р., с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата 1000 лева,
представляваща част от общо претендирано обезщетение от 5000 лева за претърпени
неимуществени вреди в резултат на нанесената й лека телесна повреда на 26.04.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.04.2018 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1000 лева до предявения
частичен размер от 1500 лева.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., с ЕГН **********, от гр. Р., ул.“Р.И.“ 2, вх.2, ет.7, ап.21, да
заплати на С. Д. Р., с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата 500 лева,
представляваща част от общо претендирано обезщетение от 5000 лева за претърпени
неимуществени вреди в резултат на нанесената й обида на 26.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 500 лева до предявения
частичен размер от 1500 лева.
7
ОСЪЖДА Д. Н. Д., с ЕГН **********, от гр. Р, ул.“Р.И.“ 2, вх.2, ет.7, ап.21, да
заплати по сметка на РС-Русе 100 лв. държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., с ЕГН **********, от гр. Р, ул.“Р.И.“ 2, вх.2, ет.7, ап.21, да
заплати на С. Д. Р., с ЕГН **********, 100 лв. разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8