Р Е Ш Е Н И Е
№ 260070 02.11.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: М.Б.Г.
секретар: К.Л.
като разгледа докладваното от съдия Б.Г.гражданско дело №396/2020г. по описа на съда и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 3177 от 10.03.2020г., постановено по гр.д. № 19008/2019г. по описа на
РС-Пловдив, е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност
на РС-Несебър.
Делото е образувано по повод исковата
молба от „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***
* Б.п. С. С.*, представлявано от Д.К.К.,
заедно с М.С., подадена чрез процесуалния им представител – адв.В.П.Г. ***, със съдебен адрес:*** против А.Р.И. с
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***.з.
Ч.ч., ул.”Е.” № 10, с правно основание чл.422 от ГПК. Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответника А.Р.И., че същият дължи
на „Т.Б.” ЕАД сумата в размер на 297,44 лева (двеста
деветдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 13.01.2017г., от които 278,85 лева – дължими за периода от
месец септември 2017г. до месец декември
2018г. и допълнителна сума
в размер на 18,59 лева (осемнадесет лева и петдесет и девет стотинки) – за придобиване собствеността върху лизинговата вещ. Представя писмени доказателства. Прави искане за изискване
и прилагане към настоящото дело на ЧГД № 4520/2019г. по описа на РС-Пловдив.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски
по настоящото и по заповедното производство. При условията на евентуалност
прави искане за присъждане на
разноски на ответника в предвидения минимален размер в Наредбата за адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Депозират
молба, с която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Не сочат нови
доказателства. Молят съда да постанови неприсъствено решение, с което да се
уважат предявените от тях искове, като им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът И. не е взел становище по предявения срещу него иск, като не е депозирал отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, а също така
не се е явил в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането й в
негово отсъствие. Не сочи доказателства.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд,
като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В исковата молба се сочи,
че по силата
на Договор за мобилни услуги
от 16.04.2014г., ответникът
И. е абонат на „Т.Б.” ЕАД с
мобилен номер ****. От 13.01.2017г. Договора за мобилни услуги
е подновен с подписването на допълнително споразумение. Сочи се, че към
абонамента за мобилния номер е сключен и лизингов договор от 13.01.2017г., по силата на
който абоната е взел мобилно устройство
марка “Samsung Galaxy J5 2016 Black” на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски, в размер на 18,59 лева всяка.
Твърди се, че ответникът И. не е заплатил 15 броя лизингови вноски на обща
стойност в размер на 278,85 лева, дължими за периода
от месец септември 2017г. до месец декември 2018г., нито е върнал мобилното
устройство на лизингодателя, поради което дължи и допълнителна
сума в размер на 18,59 лева на
основание чл.1, ал.2 от Договора за лизинг.
Сочи се, че общо дължимата
от ответника сума възлиза в размер на 297,44 лева. На 18.09.2017г., ищецът издал фактура
№ ********** от 18.09.2017г. за
отчетния период на потребление от 18.08.2017г. до 17.09.2017г. за мобилен номер
**** на стойност 297,44 лева. Във фактурата
били включени и сумата в размер на 872,96 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на процесния договор и 120,96 лева – потребени, но незаплатени мобилни услуги към момента на
издаване на фактурата. Ищецът заявява, че по
отношение на сумите за мобилни услуги и неустойка няма претенции. Неизпълнението от страна на длъжника
за заплащане на дължимите от
него лизингови вноски по Договор
за лизинг от 13.01.2017г. и връщане на мобилното устройство
на Лизингодателя е мотивирало ищеца да подаде заявление
по реда на
чл.410 от ГПК за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение,
въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 4520/2019г.
по описа на Районен съд
– Пловдив. По делото била издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение от 22.03.2019, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, ищецът е предявил иск, с който моли
съда да се
приеме за установено по отношение
на ответника А.Р.И., че същият дължи
на „Т.Б.” ЕАД сумата в размер на 297,44 лева (двеста
деветдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 13.01.2017г., от които 278,85 лева – дължими за периода от
месец септември 2017г. до месец декември
2018г. и допълнителна сума
в размер на 18,59 лева (осемнадесет лева и петдесет и девет стотинки) – за придобиване собствеността върху лизинговата вещ.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответникът
И. вече има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4520/2019г. по описа на
РС-Пловдив. В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба и не е изпратил представител в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие /чл.238, ал.1 от ГПК/,
като с определение от 17.08.2020г. са му били указани последиците по чл.239,
ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл.първо от ГПК. От представените по делото писмени
доказателства – Договор за лизинг от 13.01.2017г. Декларация-съгласие от
13.01.2017г., фактура № ********** от 03.10.2017г., неоспорени от ответника,
може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията по чл.342 вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че са налице законоустановените
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение в съответствие със
заявения петитум.
Съдът констатира, че в заповедното производство, предмет на подаденото от
ищеца заявление е била и сумата в размер на 38,08 лева /тридесет и осем лева и
осем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 04.10.2017 до
07.01.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.03.2019г. до окончателното й погасяване. Така
претендираните в заповедното производство мораторна и
законна лихви обаче не са била предмет на исковата молба в настоящото
производство по чл.422 от ГПК. Предвид на това, съдът счита, че са налице
основания за обезсилване на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение в
частта й, с която е разпоредено ответникът И. да заплати
на „Т.Б.” ЕАД сумата в размер на 38,08 лева /тридесет и осем лева и осем
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 04.10.2017 до
07.01.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.03.2019г. до окончателното й погасяване.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответното
дружество следва да се възложат направените от ищеца разноски по исковото
производство, общо в размер на 205 /двеста и пет/ лева, от които 25 лева –
държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение. В тази му част,
решението следва да бъде с осъдителен диспозитив, тъй като с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение 4/2013 от
18.06.2014г. по т.д.№
4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид гореизложеното, на ищеца следва
да се присъдят
заплатените от него разноски в заповедното производство общо в размер на 205 /двеста и пет/ лева, от които
25 лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение, като в тази
част решението също следва да бъде с осъдителен диспозитив.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Р.И. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***.з. Ч.ч., ул.”Е.” № 10 дължи на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***
* Б.п. С. С.*, представлявано от Д.К.К.,
заедно с М.С., със съдебен адрес:*** /чрез адв.В.П.Г. ***/, сумата общо в размер на 297,44 лева (двеста деветдесет и седем лева и четиридесет
и четири стотинки), представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 13.01.2017г., от които 278,85 лева – дължими
за периода от месец септември
2017г. до месец декември 2018г. и допълнителна сума в размер на
18,59 лева
(осемнадесет лева и петдесет и девет стотинки) – за придобиване собствеността върху лизинговата вещ, за които суми е издадена Заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК от
22.03.2019г. по ч.гр.д.№ 4520/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК от
22.03.2019г. по ч.гр.д.№ 4520/2019г. по описа на
Районен съд - Пловдив, В ЧАСТТА Й, с която е разпоредено на длъжника А.Р.И. с ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД сумата
в размер на 38,08
лева /тридесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 04.10.2017 до 07.01.2019г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2019г.
до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА А.Р.И. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***.з. Ч.ч., ул.”Е.” № 10 да заплати на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** * Б.п. С. С.*, представлявано от Д.К.К., заедно с М.С., със съдебен адрес:*** /чрез адв.В.П.Г. ***/, сумата
общо в размер на 205 /двеста и пет/ лева,
представляващи заплатени разноски в хода на исковото производство.
ОСЪЖДА А.Р.И. с ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***.з. Ч.ч., ул.”Е.” № 10 да заплати на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:*** * Б.п. С. С.*, представлявано от Д.К.К.,
заедно с М.С., със съдебен адрес:*** /чрез адв.В.П.Г. ***/, сумата общо в размер на 205
/двеста
и пет/ лева, представляващи заплатени разноски
в хода на заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: