№ 505
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501692 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответниците и ищци по
насрещен иск по гр.д. 15 628/18 г. по описа на СГС – П. Г. П., П. П. П. и З. П.
П. (последните двама, конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото
на починалата през време на първоинстанционния процес тяхна майка Г. И.
П.).
С решение по делото № 261 149 от 12.11.20 г. СГС е уважил исковете на
И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А. (някои от тях – правоприемници на
починала по време на производството пред СГС страна) за предаване
владението на имот, индивидуализиран в решението, и владян от
ответниците, под условие, че бъде заплатено съразмерно на притежаваните от
ищците идеални части от имота и съобразно наследствените дялове на
ответниците дължимо на основание чл. 72, ал. 1 ЗС обезщетение (при
зачетено право на задържане).
Ответниците са осъдени да заплатят на ищците обезщетение за
неоснователно обогатяване за ползването на имота от момента на връчване на
искова молба по предявен от ищците (за някои - от техен праводател)
установителен иск за собственост до предявяване на настоящата искова
молба. Обезщетенията по чл. 59 ЗЗД и 72 ЗС съдът е изчислил с оглед приети
в процеса експертизи.
Недоволни от решението са ответниците по исковете с правно
основание чл. 108 ЗС и 59 ЗЗД, имащи качество на ищци по насрещещни
искове с правно основание чл.72 ЗС.
1
Те твърдят, че тъй като са били добросъвестни владелци на имот, за
който в по-късен момент по иск на ищците е установено, че са закупили от
несобственик, а едва в настоящото производство срещу тях е предявен
осъдителен иск, те се ползват от правата на добросъвестния владелец да
ползва вещта и плодовете от нея безвъзмездно. С оглед на това считат, че
решението в частта, с която исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД са
уважени, е неправилно. Те молят съдът да отмени решението в тази негова
част и да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Навеждат и довод, че съдът при постановяване на решението се е ползвал от
експертиза, в която стойността на полагаемото им се обезщетение за сторени
в имота подобрения е погрешно пресметната. Застъпват, че определеният от
закона и утвърден с безпротиворечива съдебна практика начин за определяне
на дължимо за подобрения от добросъвестни владелци обезщетение се
равнява на разликата между цената на вещта преди подобренията и след тях.
Същевременно вещото лице е определило размер на обезщетението като сбор
от отделните подобрения, калкулирани като цена на вложените материали и
труд. С оглед на последното считат, че на основание чл. 266, ал. 3 ГПК
въззивният съд следва да приеме нова експертиза, при която да се остойности
средната пазарна цена на апартамента според състоянието му към момента на
придобиването му от ответниците и като пазарна цена след осъществените
подобрения.
Настоящият състав на САС, като е приел, че доказателственото искане е
допустимо на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, е допуснал и приел техническа
експертиза, осъществена от в.л. Д. М..
Ищците оспорват въззивната жалба и пледират за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
При служебна проверка въззивният състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
САС следва да се произнесе според доводите за неправилност на решението, на
база доказателствата, събрани в двете производства – пред първоинстанционния- и
въззивния съд.
Въз основа твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
в рамките на дължимата проверка, САС прави следните изводи:
Не се спори, че страните са обвързани от сила на пресъдено нещо
относно принадлежността на правото на собственост по отношение на
жилищен имот, апартамент № 6, вх. А, бл. 41а, ул. *** № 91, м. Банишора, гр.
София, със застроена площ 93.44 кв.м., с прилежащи зимнично и таванско
помещения и съответни идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж, формирана по влязло в сила на 08.07.2015 г. решение №
3816/10.05.2016 г. по гр.д. 8124/14 г. по описа на СГС (с.8 от делото пред
СГС).
С него се установява, че ответниците П. Г. П. и Г. И. П. (починала и
заместена в настоящия процес от П. П. П. и З. П. П.) са придобили имота от
несобственик. За собственици на имота са признати наследниците на Х. В. И.
– ищци в процеса по гр.д. 8124/14 г. по описа на СГС и техни
2
правоприемници, които съвпадат с ищците по настоящия спор.
САС не споделя изводите на първостепенния съд за това, че П. Г. П. и Г.
И. П. са загубили качеството си на добросъвестни владелци в момента на
довеждане до знанието им на исковата молба, въз основа на която е било
образувано делото по водения установителен иск по гр.д. 8124/14 г. по описа
на СГС (17.03.15 г.). Това виждане би било правилно, ако добросъвестното
владение се разглежда като предпоставка за първично придобивно основание
за право на собственост.
Добросъвестността за нуждите на възмездната престация по чл. 59 ЗЗД
се загубва от ответниците в различен момент. При предявяване на
установителния иск добросъвестно владеещите имота са узнали за оспорване
на принадлежността на правото на собственост на праводателите им и като
последица - на тях самите, но в процеса са били срещупоставени различни
титули за собственост над процесния имот от двама различни праводателя –
акт за обезщетяване на собственик на отчужден от държавата имот и
нотариален акт на член кооператор в ЖСК. Едва с решението съдът е
установил кое от основанията за придобиване на вещното право на
собственост е годно да произведе, освен облигационен, и вещно-транслативен
ефект.
Тъй като в доказателствена тежест на оспорващите добросъвестността
на владението е да установят знанието на считаните за добросъвестни
владелци за това, че формата на придобивното основание е опорочена или
прехвърлителят не е бил носител на правото на собственост, и не са
ангажирани доказателства за узнаване на някои от обстоятелствата,
изключващи добросъвестността към момент, предхождащ влизане в сила на
разискваното установително решение, САС приема, че ответникът П. Г. П. и
покойната му съпруга Г. И. П. са се превърнали от добросъвестни в
недобросъвестни владелци в момента на влизане в сила на решението по
гр.д. 8124/14 г. по описа на СГС - 08.07.2015 г. Копие от последното е
представено от ищците като доказателство, съпътстващо исковата молба.
Възприемането на отразената в това решение дата на стабилизиране на
решението спрямо възможен инстанционен контрол - 08.07.2015 г., като
момент на отпадане на предпоставката за добросъвестно владение - знание, че
праводателят не е собственик, не е произнасяне на съда свръхпетитум. От
този момент ползването на апартамента от владеещите имота ответници
(обстоятелство, за което в процеса не се спори) без заплащане на ищците на
гражданските плодове от вещта (наемна цена) е без правно основание и води
до разместване на имуществени блага, подлежащи на коригиране чрез
института на неоснователното обогатяване. Изразът в разпоредбата на чл. 71,
оправомощаващ добросъвестните владелци да ползват вещта и да добиват
плодове от нея до предявяване на иск за връщане на вещта е съобразен с
най-честата хипотеза, при която собственикът се защитава с осъдителен иск,
инкорпориращ установяване на принадлежността на правото му на
собственост. Към момента на създаване на законовия текст, на който
ответниците се позовават, в правната доктрина и съдебната практика
преобладава разбирането, че осъдителният иск е по-силен от установителния
3
(освен със сила на пресъдено нещо се ползва и от изпълнителна сила) и затова
при възможност да се упражни защита чрез установителен и осъдителен иск,
съществува правен интерес от осъдителната защита.
Това, че ищците са разделили защитата си на две – чрез
установителен и осъдителен иск, предявени в различни производства, не
може да отмени трансформирането на вида владение от добросъвестно
в недобросъвестно и да изключи нормираното от ЗС (чл. 73 ЗС, вр. чл. 59
ЗЗД) обезщетяване на собствениците за ползите, от които владелците са ги
лишили. В тази насока е почти идентичната хипотеза, разисквана в решение № 35/
25.02.2013 год. по гр. д. № 669 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година
на ІІ ГО.
Понеже исковете за неоснователно обогатяване са предявени до
сезирането на съда с исковата молба по повод настоящото производство
(24.01.17 г.), то обезщетение следва да се присъди съобразно изводите в
изготвената от в.л. М. в първоинстанционното производство експертиза, за
времето от 08.07.15 г. до 24.01.17 г.
СГС е присъдил обезщетение за период, по-дълъг от полагаемия се с 3 м. и
22 дни и е разпределил дължима от ответниците сума в завишен с 1598.80 лв.
общ размер. Тази сума следва да се приспадне от определеното обезщетение
с пълен размер 10 321.26 лв. или ответниците дължат на основание чл. 59 ЗЗД
общо обезщетение в размер 8722.46 лв. От него първият ответник следва да
заплати 4361.23 лв., а другите двама – по 2 180.61 лв., а в полза на всеки ищец
се дължи обезщетение от П. Г. П. в размер на 1090.30 лв., а П. П. П. и З. П. П.
дължат на всеки от ищците обезщетение за неоснователно обогатяване в
размер на по 545.15 лв. За разликата до присъдените като дължими от П. Г. П.
по 1250.15 лв., а от П. П. П. и З. П. П. по 625.08 лв. решението по исковете с
правно основание чл. 59 ЗЗД следва да се отмени.
В останалата отхвърлителна част по тези искове решението следва да
се потвърди.
Въпреки че към момента на постановяване на решението ответниците
са трансформирали владението си от добросъвестно в недобросъвестно, тъй
като са направили подобрения в имота в качеството си на добросъвестни
владелци, те разполагат и с предвиденото от закона право на задържане.
Поради това в частта, с която СГС е уважил иска с правно основание чл. 108
ЗС под условие, решението е правилно и следва да се потвърди. Последният
извод не предпоставя безвъзмездност на държането на имота през време на
имащото гаранционно значение право на задържане.
За установяване на дължимото по насрещната искова молба
обезщетение, основано на разпоредбата на чл. 72 ЗС, в производството пред
САС е приета техническа експертиза, осъществена от в.л. Д. М. (л. 60).
Според експерта продажната цена на процесния апартамент преди
подобренията и след тях се е увеличила с 37 645 лв. Ищците следва да
заплатят в полза на първия ответник обезщетение в размер на 18 822.50 лв., а
на всеки другите двама – такова, в размер на по 9 411.25 лв. Съразмерно на
дяловото си участие в съсобствеността на имота всеки от тях дължи в полза
4
на първия ответник обезщетение в размер на 4705.62 лв., а на другите двама
– по 2 352.81 лв. При приспадане на присъденото от СГС в полза на П. Г. П.
се дължи допълнително обезщетение в размер на още по 1942.37 лв., платими
от всеки ищец, а на ответниците П. П. П. и З. П. П. следва да се доплатят
обезщетения в размер на по още 971.18 лв.
В останалата отхвърлителна част по исковете с правно основание чл. 72
ЗС решението следва да се потвърди.
Съразмерно на уважените части от жалбата въззиваемите следва да
заплатят на въззивниците разноски за производството пред САС в общ размер
1175.92 лв., като всеки от тях дължи по 293.98 лв. За производството пред
СГС ищците следва да заплатят на ответниците допълнителна сума за
разноски - 1570.25 лв., като всеки от тях дължи по 392.56 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261 149 от 12.11.20 г., постановено по гр.д.
15 628/18 г. по описа на СГС в частта, с която – П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. са
осъдени да заплатят на основание чл. 59 ЗЗД в полза на И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х.
А. и М. Г. А. обезщетение за времето 17.03.15 г. – 08.07.15 г. в размер на:
159.85 лв., дължими от П. Г. П. на всеки от ищците, които са И. Х. Г., В. Г. Х.,
К. Х. А. и М. Г. А. и в размер на по 79.93 лв. от всеки от ответниците – П. П.
П. и З. П. П., в полза на всеки от ищците, които са И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и
М. Г. А. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от всеки от ищците: И. Х.
Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД срещу П.
Г. П. за присъждане на основание чл. 59 ЗЗД на обезщетение за
неоснователно обогатяване за периода 17.03.15 г. – 08.07.15 г. в размер на по
159.85 лв. и срещу всеки от ответниците П. П. П. и З. П. П. за присъждане на
основание чл. 59 ЗЗД на обезщетения за времето 17.03.15 г. – 08.07.15 г. в
размер на по 79.93 лв.
ОТМЕНЯ решение № 261 149 от 12.11.20 г., постановено по гр.д.
15 628/18 г. по описа на СГС в частта, с която насрещните искове с правно
основание чл. 72 ЗС, предявени от П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. срещу И. Х. Г.,
В. Г. Х., К. Х. А. и М. Г. А. са отхвърлени за сумите, дължими от всеки от
ищците, които са И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М.Г. в полза на П. Г. П. за
сумата 4705.62 лв.., а в полза на П. П. П. и З. П. П. за сумата 2 352.81 лв. и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 72 ЗС всеки от ответниците по насрещния
иск, които са И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М.Г. да заплатят на П. Г. П.
допълнително обезщетение в размер на по 1942.37 лв., а в полза на всеки от
ищците по насрещния иск П. П. П. и З. П. П. да заплатят допълнителни
обезщетения в размер на по 971.18 лв.
5
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му отхвърлителни части по
исковете с правно основание чл. 72 ЗС, предявени от П. Г. П., П. П. П. и З. П.
П. срещу И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М.Г. и с правно основавие чл. 59 ЗЗД,
предявени от И. Х. Г., В. Г. Х., К. Х. А. и М.Г. срещу П. Г. П., П. П. П. и З. П.
П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК всеки от ищците И. Х. Г., В. Г. Х.,
К. Х. А. и М.Г. да заплати на ответниците П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. в
условията на пасивна солидарност допълнителни разноски в размер на
по
по 392.56 лв. за първоинстанционното производство и по 293.98 лв. за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните в съответствие с разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6