№ 2889
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110204899 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Г. Д. В., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 25-4332-005246/17.03.2025 г., издадено
от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на Г. Д. В. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 104А от ЗДвП, изразяващо се в това, че на
22.02.2025 г., около 10:46 часа, в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“, с
посока на движение от ул.“Д.Пешев“ към ул.“Стар лозенски път“, управлява
лек автомобил "Мерцедес АМГ Г 63" с рег. № ***, като на връзката с
Околовръстен път по време на движение използва мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.
В депозирана по делото бланкетна жалба се сочи, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в автомобила има
говорящо устройство и жалбоподателят не е държал телефон.
По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът Г. Д. В., редовно
призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
1
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото
писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се
излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност
по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.
От събраните писмени доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на Г. Д. В. срещу Наказателно постановление № 25-4332-
005246/17.03.2025 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 22.02.2025 г., около 10:46 часа, в гр.София, по бул.“Цариградско
шосе“, с посока на движение от ул.“Д.Пешев“ към ул.“Стар лозенски път“,
въззивникът Г. Д. В. управлявал лек автомобил "Мерцедес АМГ Г 63" с рег. №
***. На горепосоченото място и на връзката с Околовръстен път, в процеса на
управление на посоченото МПС, въззивникът използвал мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.
Последното било забелязано непосредствено от служители на ОПП –
СДВР, в това число свидетелят Р. А. Г., които изпълнявали служебните си
задължения на горепосоченото място, поради което същите подали сигнал за
спиране на управлявания от В. лек автомобил. Жалбоподателят преустановил
движението на управлявания от него автомобил, вследствие на което му била
извършена полицейска проверка от екипа на ОПП – СДВР.
2
С оглед направените констатации свидетелят Р. А. Г., заемащ длъжността
младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, съставил против Г. Д. В. АУАН
серия GA № 3784767/22.02.2025 г., в който квалифицирал нарушението по чл.
104А от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред
на 22.02.2025 г., който го подписал без възражения.
В срок чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 25-4332-005246/17.03.2025 г., издадено от
Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на въззивника е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева за
извършено административно нарушение по чл. 104А от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на
19.03.2025 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Р. А. Г..
От показанията на свидетеля Р. А. Г. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, а именно – че
управляваният от въззивника автомобил е бил спрян за извършване на
проверка от полицейските служители поради използване от страна на водача
му на мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без
участието на ръцете. Показанията на свидетеля представляват пряк източник
на доказателствена информация, доколкото същият е възприел
непосредствено възпроизведените в административнонаказателното
3
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.
1., вр. т.1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи св. Г., заемащ длъжността "младши автоконтрольор" в ОПП – СДВР,
има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3. 6 от
цитираната заповед началникът на сектор към ОПП – СДВР има
правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е
приложена заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните
работи, от която е видно, че Даниела Дескова е заемала длъжността началник
сектор "Административно обслужване" в ОПП – СДВР.
АУАН и НП са издадени в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и
ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин,
в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, са описани
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и са посочени
нарушените правни разпоредби.
4
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
недоказаност на административнонаказателното обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
Законодателят е вменил в отговорност на субекта на административното
нарушение виновното неизпълнение на описаната забрана. Тази забрана по
своя характер предполага въздържане от извършване на активно движение от
страна на водача на МПС, съсредоточена в използването на мобилен телефон
по време на управление на превозното средство. Нарушението е извършено,
като на формално основание и просто осъществяване на активното действие
използването на телефон, водачът фактически нарушава забраната.
Изключението, което е въведено в правната норма и обуславя липса на
предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност е
конкретно въведено и касае наличие на специално устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръце. Съществено за пределите на
производството е не наличието на устройство в превозното средство, а
използването на мобилен телефон по начин, ангажиращ водача. Ирелевантно е
дали процесното моторно превозно средство има или не такова устройство,
щом водачът не използва него, а мобилен телефон по време на управление на
МПС.
При гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 104а от ЗДвП, във
вр. с чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, доколкото е управлявал МПС и същевременно
е ползвал мобилен телефон по време на управлението без да използва
устройство, позволяващо това да стане без участие на ръцете му. Свидетелят
Р. Г. е очевидец на нарушението и поддържа констатациите по АУАН по
отношение на правопораждащия административната отговорност факт – по
време на движението на автомобила водачът е използвал мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.
Свидетелските показания следва да се разглеждат от гледна точка на
изявления на длъжностно лице при извършване на действия в кръга на
служебните му задължения. Макар и отдалечени във времето, показанията на
5
свидетеля са ясни и логични, подкрепящи констатациите в АУАН и
съответстващи на фактическите обстоятелства, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при наличие на
представи относно характера на извършваната проява и резултата, до който
ще доведе същата, в причинно – следствена връзка с извършеното. При тези
субективни представи жалбоподателят е формирал и положителното си
отношение към извършване на деянието. Съзнавал е, че управлението на МПС
и боравенето с мобилен телефон е несъвместимо и следователно забранено, но
въпреки тези представи е целял както продължаване управлението на МПС,
така и използването на мобилния телефон, при което е осъществил и
нарушението.
За цитираното нарушение по чл. 104а от ЗДвП,
административнонаказващият орган на основание правилно определената
санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложил глоба в
размера, който е императивно фиксиран от законодателя, което наказание
съответства на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Деянието притежава обичайната обществена опасност за деянията от
съответния вид, поради което и не са налице основания за приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
Предвид горното съдът намира, че процесното НП като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на
представителя на въззиваемата страна, съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80,00 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност
на делото, както и вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-
6
005246/17.03.2025 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което
на Г. Д. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 104А
от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя Г.
Д. В., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес в гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7