Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр. Севлиево, 17.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 19/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК.
Постъпила е искова молба от В. И. К., с ЕГН **********,*** срещу П.М.П., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че по неформален договор за доставка на автомобил от
27.02.2018 г., ответникът се задължил да му достави от ***, лек автомобил ***,
произведен 2009 г., с бензинов двигател, 1,6 куб., 174 конски сили, в пълна
изправност, за сумата от 3500,00 евро. На 28.02.2018 г., чрез банков превод на
трето лице, посочено от ответника и чрез куриерска пратка на 01.03.2018 г.,
заплатил предварително на ответника, общо сумата от 6 930,00 лева, за
доставката на автомобила. С това, изпълнил изцяло задълженията си по договора.
След седмица, ответникът доставил до град ***, лек автомобил ***, но
неотговарящ на договорените критерии, а именно не бил в изправност (двигателят
прекъсвал по време на работа), съответно бил произведен 2006 г., вместо 2009
г., което се установило от регистрационния му талон, т.е. доставеното
съществено се отклонявало от поръчката. Поради това, ищеца не приел автомобила,
като с ответника развалили договора и той се задължил да му върне платената
сума, тъй като основанието за нейното получаване отпаднало. Страните подписали и
споразумение на 12.07.2018 г., съгласно което ответника се задължил да върне на
ищеца сумата от 6 930,00 лева, в срок до 25.07.2018 г.. В противен случай се
задължил да заплати обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху
дължимата главница, считано от 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане. До
30.10.2018 г. ответникът не изпълнил задължението си по подписаното
споразумение, като на същата дата ищеца изпратил до Районен съд - Севлиево,
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 1395/2018 г., по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за връщане на сумата от 6
930,00 лева - главница и 471,66 лева - обезщетение за забава, на отпаднало
основание, съгласно споразумение от 12.07.2018 г., платена по неформален
договор за доставка на автомобил. На 21.11.2018 г., след издаването на
цитираната заповед, ответникът заплатил на ищеца сумата 1000,00 лева по
споразумението, но въпреки това не признал задължението си и подал възражение
срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да признае за установено, че ответника
му дължи сумата 5 930,00 лева - главница по споразумение от 12.07.2018 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 471,66 лева, за периода от 01.03.2018 г. до
31.10.2018 г. - датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
както и законната лихва от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца,
лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба. Допълнително заявява, че са налице безспорни
доказателства, които установяват процесните задължения и размера на дължимите
суми - подписаното споразумение между страните. Сочи, че следва да се приеме
плащането от 1000,00 лева, направено след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК за настъпил в хода на процеса правопогасяващ факт, представляващ признание
на предявените искове.
В съдебно заседание
ответника, чрез процесуалния си
представител, претендира отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Относно превода направен от ответника заявява, че е извършен на друго основание
и не представлява признание на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от разписка от 28.02.2018 г. за изпращане на
пари чрез системата Изи пей от В.И.К. за Г.С.Г., за платена такса 7,20 лева и
изпратена сума 587,40 лева, че такава сума е изпратена чрез посочената система
за парични преводи.
Видно от разписка от 01.03.2018 г. за паричен превод
чрез „Еконт Експрес“ ООД от В.И.К. за П.М.П., за платена такса 19,57 лева и
изпратена сума 6 279,00 лева, че такава сума е изпратена чрез посоченото
дружество, предоставящо пощенски и куриерски услуги.
Видно от извлечение от банкова сметка, ***.11.2018
г., по същата е постъпила сумата 1000,00
лева, с отбелязани получател В.К. и основание П. ***.
Установява се от споразумение от 12.07.2018 г.
между П.М.П. и В.И.К., че същите са постигнали съгласие, че В.И.К. е платил на П.М.П.
сумата от 6 930,00 лева, чрез банков превод на трето лице и куриерска пратка на
28.02.2018 г. и 01.03.2018 г., за доставка на лек автомобил от ***. Страните по
споразумението са приели, че доставения автомобил не отговаря на зададените
критерии, относно годината на производство, поради което са отменили поръчката
за доставка на автомобил. Страните са уговорили, че основанието, на което е
заплатена сумата е отпаднало, поради което В.И.К. се е задължил да върне на П.М.П. сумата 6 930,00
лева, в срок до 25.07.2018 г., а при незаплащане на сумата в посочения срок и
обезщетение за забава, върху дължимата сума, в размер на законната лихва от
01.03.2018 г. до окончателното плащане.
От приложеното
по делото ч. гр. д. № 1395/2018 г. по описа на РС – Севлиево се установява,
че е подадено заявление от В.И.К. срещу П.М.П.
за издаване на заповед за изпълнение за сумите, представляващи връщане на суми,
съгласно споразумение от 12.07.2018 г., платени по неформален договор за
доставка на автомобил, както следва: 6930,00 лв.- главница; 471,66 лв. – лихва
обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 148,03 лева – разноски за държавна такса и сумата
490,00 лева – адвокатско вазнаграждение.
Издадена е заповед № 800/21.11.2018 г.
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1395/2018 г. по описа на РС – Севлиево за посочените суми,
като в законния срок е постъпило възражение за недължимост от длъжника. В
указаният срок заявителя е подал исковата молба инициирала настоящото
производство.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор документи.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на положителния факт
на плащането на посочената в исковата молба парична сума. От своя страна ответника носи доказателствена
тежест да установи положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от разписка от
01.03.2018 г. за паричен превод чрез „Еконт Експрес“ ООД от В.И.К. за П.М.П.,
за изпратена сума 6 279,00 лева, че такава сума е изпратена чрез посоченото
дружество от ищеца на ответника, като видно от споразумението от 12.07.2018 г.,
че същата е получена от ответника. Установи се от споразумението от 12.07.2018
г., и правоотношението по доставка на лек автомобил, описано в исковата молба,
по което е получена сумата, а също и прекратяването на това правоотношение и
съответно отпадането на основанието за получаване на сумата, поради което
следва да се приеме, че се е осъществила хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
С оглед изложеното установи се
твърдяното плащане от ищеца на ответника на сумата 6 279,00 лева, като не се установи наличие на правоотношение,
което да представлява основание за получаване на сумата от ответника.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, предполага установяването от
ищеца, на следните предпоставки: обедняването си (намаляване актива на
имуществото му, пропускане да го увеличи и/или увеличаване на пасива му); че
ответника се е обогатил (увеличил е своето имуществено състояние, намалил е
пасивите си или си е спестил разходи); че обогатяването и обедняването на
страните по делото произтичат от общи факти, т. е. наличието на връзка между
тях; липса на друг иск, с който да могат да се защитят; каква е стойността на обедняването
и на обогатяването на страните.
Установи се по делото от разписка от 28.02.2018 г.
за изпращане на пари чрез системата Изи пей от В.И.К. за Г.С.Г., за изпратена
сума 587,40 лева, че такава сума е изпратена чрез посочената система за парични
преводи, като за превода ищеца е платил и такса 7,20 лева. Установи се от споразумението от 12.07.2018 г.,
също така, че ищеца е обеднял със стойността на изпратената сумата 587,40 лева и
заплатената такса за превод от 7,20 лева, като със стойността на получената от посоченото от ответника като получател
на сумата трето лице - 587,40 лева, се е обогатил и ответника. С оглед изложеното съдът намира, че ответника
се е обогатил - увеличил е своето
имуществено състояние със сумата 587,40 лева, изпратена от ищеца, чрез превод
на Г.С.Г. по системата Изи пей на 28.02.2018 г.. Установи се от разписката от
28.02.2018 г. и от споразумението от 12.07.2018 г., и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването на страните,
предвид, че ищеца е превел паричната сума, а ответника признава, че се е
обогатил с тази сума, както и стойността на обедняването на ищеца и на
обогатяването на ответника. Не е налице и друг иск за възстановяване на сумата 587,40
лева, получена от ответника, доколкото не се установиха по делото факти, които
да обосноват квалификация на предявения иск, различна от чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното установи се по предявеният иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, възникване на вземане на ищеца срещу ответника
до размер на сумата 587,40 лева.
Предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за сумата 471,66
лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за
периода от 01.03.2018 г. до 31.10.2018 г., по своята правна същност
представлява иск за неустойка при неплащане на признатата със споразумението от
12.07.2018 г. сума, определена като размер чрез размера на законната лихва. Уважаването на иска за сумата 471,66
лева, предполага установяване от страна на ищеца, постигнато съгласие от
страните относно неустоична клауза, а също и настъпване на предвидените в
неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в
клаузата, което в конкретния случай, доколкото
обстоятелствата предвидени в тази клауза на споразумението от 12.07.2018
г., са забавата на ответника, свързана с неизпълнение на установените със
споразумението вземания, предмет на исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предвид и факта, че твърденията на страните, техните
доказателствени искания, и правните им доводи бяха насочени към установяване на
обстоятелствата и правните изводи от значение, както за основателността на иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, така и за уважаването, респективно отхвърлянето на иск по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по делото не е налице пречка съдът да се произнесе по
същество на предявеният иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, установена
безспорно от релевираните от страните изявления в хода на процеса и събраните
по делото доказателства.
Установи се от споразумението
от 12.07.2018 г., че в същото страните са уговорили, че ако сумата платена по
прекратеното правоотношение за доставка на автомобил не бъде върната от
ответника на ищеца, в срок до 25.07.2018 г., ответника дължи на ищеца и
обезщетение за забава, върху дължимата сума, в размер на законната лихва от
01.03.2018 г. до окончателното плащане. Установи
се по делото горната хипотеза на споразумението
от 12.07.2018 г., съобразно възприетото по – горе при разглеждане исковете
по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното установи
се предвидена клауза за неустойка в споразумението от 12.07.2018 г., а също така и настъпване на
предвидените в неустоечната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на
уговорената сума в клаузата.
С оглед изложеното
предявеният иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД е основателен до размер
на сумата 467,29 лева, служебно изчислен за процесния период въз основа на
установените по – горе вземания по исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с обща стойност 6866,40 лева, чрез сайта calculator.bg, като
до този размер искът следва да се уважи, а до пълният му предявен размер за
разликата до сумата 471,66 лева, иска следва да се отхвърли, като неоснователен
и недоказан.
С оглед частичното
плащане на сумата 1000,00 лева, извършено след издаване заповедта за
изпълнение, за установяването на която част от вземането не е предявен иск,
съдът намира, че доколкото това плащане е безпорно признато още в исковата
молба, същото следва да се приспадне от сумите дължими от ответника съобразено
правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като следва да се приеме, че е изцяло погасено най - старото измежду еднакво обременителните задължения - за сумата 587,40 лева, по иска по чл. 59, ал.
1 ЗЗД и частично до размер на сумата 5866,40 лева, вземането по иска по чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД. За посочената сума - 5866,40 лева, следва предявените
искове за сумите, представляващи връщане на суми, съгласно споразумение от
12.07.2018 г., недължимо платени по договор за доставка на автомобил, да се
уважат, като основателни, като следва да се уважи и предявеното искане за
законната лихва върху посочената сума, а до пълният им предявен размер за
разликата до сумата 5 930,00 лева, исковете следва да се отхвърлят, като
неоснователни и недоказани, доколкото въпреки признанието в споразумението от
12.07.2018 г., при съвкупната му преценка с представените платежни документи,
обсъдени по - горе, не се установи по делото нито заплащане на тази част от
сумата на ответника, нито последният да се е обогатил именно с тази сума.
Относно разноските,
предвид частичното уважаване на исковете, отхвърлянето им в една част, като неоснователни, при отчитане на настъпилото след образуване на
заповедното производство погасяване на част от задължението, съдът
намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени
по делото разноски, в размер на сумата
от 772,49 лева, за заплатена
държавна такса по настоящото дело и адвокатско възнаграждение. С оглед уважаването
на иска, само за част от предявените суми по реда на заповедното производство,
съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч. гр.
д. № 1395/2018 г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до сумата 632,17
лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника също
има право на разноски и предвид направеното искане следва да му се присъдят разноски, по
съразмерност, в размер на сумата от 2,75 лева разноски, за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че в полза на В. И. К., с ЕГН **********,***,
съществуват парични вземания: за сумата от 5866,40 лева, представляваща
главница, неоснователно получена сума,
съгласно споразумение от 12.07.2018 г., платена по договор за доставка на
автомобил и за сумата 467,29 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от
01.03.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника П.М.П., с
ЕГН **********,***, за които вземания е издадена заповед № 800/21.11.2018
г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1395/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, В ЧАСТИТЕ: за разликата над сумата от 5866,40
лева до претендираната сума 5 930,00 лева, представляваща
главница, неоснователно получена сума,
съгласно споразумение от 12.07.2018 г., платена по договор за доставка на
автомобил и за разликата над сумата 467,29 лева до
претендираната сума 471,66 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от
01.03.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед № 800/21.11.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1395/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като неоснователни.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П.М.П., с ЕГН **********,*** да заплати на В. И. К., с ЕГН **********,***,
направени по гр. д. № 19/2019 г. по
описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 772,49 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П.М.П., с ЕГН **********,*** да заплати на В. И. К., с ЕГН **********,***,
направени по ч. гр. д. № 1395/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево
разноски в размер на 632,17 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. И. К.,
с ЕГН **********,*** да заплати
на П.М.П., с ЕГН **********,***, направените по гр. д. № 19/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 2,75 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: