М О
Т И В И
по НЧХД №5737/19 год., ПРС 14 н.с.
Частния тъжител П.И.П. е
повдигнал обвинения против подсъдимата З.Д.Д., в това
че на 18.07.2019 год. в с.Йоаким Груево, обл.Пловдив е казала публично в
присъствие на тъжителката П.И.П., нещо унизително за честта и достойството й, а именно нарекла я „..**…“– престъпление по
чл. 148, ал.1, т. 1, вр. с чл.146, ал.1, от НК.
Ведно с тъжбата е предявен и е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от тъж. П. срещу подс.З.Д.Д. за сумата от 1500 лева претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148, ал.1,
т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 18.07.2019г. до окончателно изплащане на сумата.
Частния
тъжител П. чрез повереника си - адв.Т.И. в съдебно заседание, поддържа изцяло
така повдигнатото с тъжбата спрямо подсъдимата обвинение. Предлага да й бъде
наложено справедливо наказание. Предявения граждански иск намира за доказан по
основание и размер. Претендира и разноски.
Подсъдимата
З.Д. дава подробни обяснения като намира, че не е извършила престъпление. Застъпва
становище, че самата тя е жертва на престъпление. Лично и чрез защитника си
адв.Д. иска да бъде оправдана, а ако се намери, че е извършила деянието, то да
се приложат правилата за реторсия. Гражданският иск настоява да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Подсъдимият
З.Д.Д. е родена на ***г*** **. Тя е б., б.г., омъжена, със средно образование, работеща,
неосъждана, с ЕГН **********.
Тъжителя П. и
подсъдимата Д. били съседи в с.***. Децата им били приятели помежду си, но през
лятото на 2019г. между двете деца възникнал конфликт. По повод на това
подсъдимата посетила дома на тъжителката като влязла в двора на къщата й.
Вместо обаче да потърси начин да бъдат изгладени недоразуменията по повод
конфликта между децата, Д. започнала да обижда тъжителката като я наручала ***, ***, ***, ***, ***. Напсувала я и на
майка. Между двете започнала и физическа
схватка като се дърпали и бутали. Горното станало в присъствието на свид.К.З.. Последната се опитала да разтърве двете борещи
се жени, но безуспешно. В този момент от къщата излязъл свид.К.П.–
съпруг на тъжителката, който извел от двора подсъдимата като я хванал за врата.
Така подс.Д. се качила в колата си и се отдалечила с
нея. горното било възприето и от свид.П.М., която
също била съседка и наблюдавала ставащото в двора на П.. Съпругът на свид.З., свид. С.З.също възприел
как първата пристигнала пред дома на тъжителката като се возила в колата на подс.Д.. После двете жени влезли в двора на тъжителката П.,
където подсъдимата нападнала вербално тъжителката, а след това двете се
вкопчили една в друга. Горно наблюдавал от гаражи си, който се намирал точно
срещу имота на тъжителката. От своя страна свид.Б.видяла
вече края на конфликта, когато свид.З. опитвала да
изведе от двора на тъжителката подс.Д.. Възприела как
и двете си отправят обидни думи.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за установена частично от обясненията на подсъдимата З.Д.
депозирани пред настоящия състав на съда в съдебното производство, частично от
показанията на свидетелката Е.К.Й., на свид.Б.Г.З., а
изцяло от показанията на свидетелите К.И.П., К.В.З., С.Н.З., П.Г.М.и Р.П.Б.,
както и от приложените по делото писмени доказателства. По отношение обясненията
на подс.Д. очевидно няма спор, че на соченото в
тъжбата време и място е присъствала и конфликт с тъжителката възникнал. Спорен
е въпроса кой е започнал обидите. Прави впечатление, че свидетелите Й.и З.не
чули обиди от подсъдимата, а само такива от тъжителката. Очевидно е обаче, че
именно подсъдимата без да е канена влязла в двора на тъжителката, ето защо
далеч по-правдоподобни са показанията на свид.З., З.и
М., че именно подсъдимата е предизвикала кавгата като е била агресивно
настроена, гневна и още преди да влезе със заканителното изречение „..сега ще
види тя..“ се насочила към П.. Ето защо и настоящата инстанция намира за израз
на защитна позиция обясненията на подсъдимата, че тя нищо обидно не била казала
или направила, а вместо това била нападната от тъжителката. Нелогична и
показанията на Й.и З., според които едва ли не тъжителката била в ролята на
боксова круша, при едно силно по интензитет нападение от страна на тъжителката
и съпруга й. Такива доказателства липсват по делото. Още повече съдът намира,
че свид.А.Д.М. изобщо не е присъствал на метопроизшествието, а посочения от него механизъм, че
случайно разбрал за делото от шефа си, е напълно нереалистичен. Никой от
свидетелите не възприел присъствието на М. на място, поради което и настоящата
инстанция намира показанията му за недостоверни. За радзлика
от него свид.Б.посочи, че и двете страни си разменили
обидни думи, но по.скоро П. реагирала като отговор на нанесени й такива от подс.Д., като и отвръщала в смисъл, че и двете са такива.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимата
З.Д. е осъществил обективните и субективните признаци от състава на
престъплението по чл. 148, ал.1, т.1, вр чл.146, ал.1 от НК като на 18.07.2019
год. в с.Йоаким Груево, обл.Пловдив същата е казала публично в присъствие на
тъжителката П.И.П., нещо унизително за честта и достойнството й, а именно
нарекла я „..**..“.
От обективна страна престъплението
е извършено чрез действие- произнасяне на горните реплики, които носят
негативен и обиден смисъл. Очеводно и с тази цел са
нанесени, да уязвят чувството за самооценка на пострадалата. Присъствали са
освен самата обидена, но и още няколко лица като подсъдимата е съзнавала това.
На място са били поне свид.З. и М., които и
подсъдимата възприела. Очевидно е горните епитети носят негативен характер по
отношение адресата им. Същите съдържат и отрицателна обществена оценка за
личността, към която са насочени. Обидни са по своя характер, достигнали са до
съзнанието на присъстващата П., и очевидно засегнали нейната чест и
достойнство, тъй като именно поради това и тя е депозирал тъжбата дала ход на
настоящото производство. Няма спор, че е налице и квалифициращия белег
„нанесена публично”, тъй като за последното е достатъчно освен тъжителя да са
присъствали още поне 2 лица. Следва да се посочи, че истинността на някои от
епитетите, не е от значение в настоящото производство досежно съставомерността
на престъплението „обида”. При него за разлика от престъплението „клевета” не е
значение истинността на твърдяното обстоятелство. Нормата на чл.146 от НК
защитава освен честта и достойнството на гражданите, но и нормалното протичане
на обществените отношения във връзка с възприетите норми на благоприличие при
общуването. Ако един човек прави не особено сполучливи умствени заключения, то
това не е основание да бъде наречен „глупак” например. Така и в настоящия
случай дори подс.Д. да е била засегната от някакво
действие на тъжителката, то не е избрала правилния начин за уреждане на
отношенията им. От друга претенциите на подсъдимата към тъжителката очевидно
обясняват причините за отправяне на тези реплики, но от друга страна не го
оневиняват.
От субективна страна -
престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимата според настоящия състав добре
е съзнавала обществената опасност на деянието си и е искал настъпването на
последиците му. Действията й по навлизането в чуждия имот без покана сочат, че
това са отправени изрази по отношения тъжителя П. именно с цел да я уязвят, а
обременените им отношения сочат и на мотивите за това.
С оглед на посочената по-горе
правна квалификация, настоящата инстанция счита, че са налице условията за
приложението на чл.78а от НК, като подс.Д. не е
осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на гл.VІІІ НК,
с престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, а предвиденото
наказание е под три години лишаване от свобода. На следващо място няма и пречка
по ал.7 на посочената норма. Като смекчаващи вината обстоятелства настоящата
инстанция отчита освен чистото съдебно минало на подс.Д.,
но и иначе добрата й характеристика. Отегчаващи вината обстоятелства липсват.
Ето защо според съда минималната предвидена от законодателя административна
глоба от 1000 лева се явява съвсем адекватна и в състояние да постигне
поправителен ефект върху дееца, а и останалите членове на обществото. В
настоящия казус по-ниско наказание не може да се определи, тъй като нормата на
чл.27, ал.5 ЗАНН не допуска това. Макар да се установи, че тъжителката също отврънала с обидни думи на подсъдимата, то настоящата
инстанция намира, че не следва д асе прилагат
правилата на реторсията, каквато принципно възможност
закона в настоящия казус допуска. Това е така, защото видно е , че отношенията
между двете семейства са обтегнати, ето защо с цел препятстване и завбъдеще на подобно поведение, то следва да бъде наложено
наказание, в процесния казус на подсъдимата Д..
Причини за извършване на
престъпленията – незачитане на установения правов ред.
Подбуди – лични.
На основание чл.45 и следващите
от ЗЗД е предявен от пострадалата П.П. против
подсъдимата З.Д. граждански иск в размер на 1500 лева, съставляващ обезщетение
за причинени на първата неимуществени вреди, в резултат от деянието, за което е
повдигнато обвинение по чл.148 ал.1, т.1 , вр.чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Настоящата инстанция намира,
че безспорно се доказа извършеното деяние и вина от страна на подс.Д., както и противоправност
на нейното поведение. С отправяне на обидните по своето съдържание епитети „***,
***, ***, ***, ***“, както псувнята на майка пред няколко лица, е настъпило уронване
престижа и е създадена негативна обществена оценка за личността на тъжителя. Тъй
като горното освен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, представлява и престъпление,
то вредите се предполагат и не е нужно тъжителя да доказва претърпените
негативни емоции. Само в случай , че е имало някакви драстични отклонения в състоянието
му, е необходимо да докаже претендиран прекомерен размер на търсеното
обезщетение. Настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 800 лева е
напълно справедливо и в състояние да компенсира пострадалата по правилата на
чл.52 от ЗЗД за претърпените отрицателни емоции в резултат на отправените и
обиди. Горната сума следва да бъде заплатена от подсъдимата ведно със законната
лихва върху нея от датата на деянието - 18.07.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата. Това е така , тъй като при деликт деецът изпада в забава
от момента на деянието. От друга страна претендирата
сума от 1500лева се явява прекомерна. Ето защо за разликата до пълния предявен
размер над 800 лева иска следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК следва подс. З.Д.Д.
да заплати на тъжителката П.И.П. сумата от 1012,00 /хиляда и дванадесет/ лева
разноски по делото за повереник и такса за образуването му, а по сметка на ПРС
сумата от 50,00 /петдесет/ лева, държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ