Р Е Ш Е Н И
Е № 177
гр.Стара Загора, 22.06.2016 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на седми юни
през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 177 по описа за 2016 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.26, ал.9 от Закона за
чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба на Е.Ю., гражданин на Република Турция,
ЛНЧ **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника му адвокат З. против Отказ
за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденец в
Република България УРИ 5377р-391/ 01.04.2016г на Началник група „Миграция” при ОД на МВР Стара
Загора.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му допуснати съществени нарушения на процесуалния и на
материалния закон. Жалбоподателят
поддържа, че в заповедта не са изложени мотиви, обосноваващи, че личното му
поведение представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и
обществения ред в страната. Поддържа, че административният акт е необоснован,
тъй като не е посочено под коя от хипотезите на чл.10, ал.1, т.1 и т.3 ат ЗЧРБ
попада. Твърди, че с настоящия отказ се прави опит да бъде пререшен въпросът
налице ли са основания за отнемане правото му на пребиваване на територията на
Република България и за отказ за разрешаване за продължаване на срока за
пребиваване предвид влязлото в сила решение по адм.д.№ 448/ 2015г по описа на
Административен съд Стара Загора, с което е отменена заповед за налагане спрямо
него на принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване
в Република България на чужденец”. Направено е искане за отмяна на обжалвания
отказ и за присъждане на направените разноски по представен списък.
Ответникът - Началник група „Миграция”
към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Алексиев, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа,
че издаденият административен акт е съобразен с материалния закон и вменените
задължения на административния орган. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че са налице всички обстоятелства по
чл.10, ал.1, т.1 3 и 6 от ЗЧРБ, посочени в обжалвания административен акт,
които особено в своята съвкупност съставляват основания за отказ за издаване на
разрешение за продължаване срока за пребиваване на чужденец в Република
България.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа
обстановка:
Със Заявление рег.№ 537700-783/
11.03.2016г до Началника на група
„Миграция” при ОД на аМВР Стара Загора Е.Ю., гражданин на Република Турция,
иска предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република
България поради сключен граждански брак с българската гражданка Садие Мустафова
Е.. Към заявлението са приложени копие на негови лична карта и международен
паспорт, копие на лична карта на съпругата Садие Е., дубликат на удостоверение
за сключен граждански брак на 01.06.2011г в гр.Стара Загора, нотариално
заверена на 08.03.2016г декларация от Садие Е. за осигуряване на жилище, декларация
от Садие Е. за невъзможност да представи документ за собственост на жилището в
гр.Стара Загора, ул.”Братан” № 23, банкова референция от „Банка Пиреос
България” АД клон Стара Загора с дата 08.03.2016г, застрахователна полица „Медицински
разходи при злополука и заболяване на чужденци, временно или продължително
пребиваващи в Република България” № 04300100003362 на „Застрахователно
дружество Евроинс” АД.
Видно
от Технологична карта към заявлението Е. е гражданин на Турция, влязъл в
Република България на 04.03.2016г, със срок на разрешение за пребиваване до
03.04.2016г. От декларацията на Садие Е. се установява, че съпругът й притежава
разрешение за пребиваване № *********, издадено на 04.05.2015г, валидно до 03.04.2015г.
С писмо рег. № СЗ-31-1671/ 22.03.2016г. на
Директора на ТД „Национална сигурност” Стара Загора, е уведомен Началник група
„Миграция” към ОД на МВР Стара Загора, че Държавна агенция „Национална
сигурност” разполага с данни, които дават основание да се предполата, че лицето
Е.Ю. /ERGUNES YUKSEL/ представлява реална заплаха за националната сигурност,
поради което възразява да получи разрешение за продължително пребиваване в
Република България.
С влязло в сила одобрено от съда Споразумение
№ 250 от 05.08.2015г. по НОХД № 1868/2015г. по описа на Старозагорския районен
съд, подсъдимият Е.Ю. /ERGUNES YUKSEL/ – турски гражданин, със статут на
продължително пребиваващ в РБългария, се е признал за виновен в това, че на
11.07.2015г. в землището на гр. Стара Загора е държал огнестрелно оръжие – 1
брой пистолет, марка „Макаров”, калибър 9х18мм, без фабричен номер, без да има
за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което
престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок
от четири години.
С влязло в сила Решение № 271/
08.01.2016г по адм.д.№ 448/ 2015г по описа на Административен съд Стара Загора
е отменена като незаконосъобразна Заповед УРИ: 5377з-424 от 27.10.2015г.,
издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която на
основание чл. 40, ал.1, т.2 във вр. с чл. 10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, е отнето
правото на продължително пребиваване в Република България на Е.Ю. /ERGUNES
YUKSEL/.
С обжалвания Отказ
УРИ 5377р-391/ 01.04.2016г на Началник
група „Миграция” при ОД на МВР Стара Загора на Е.Ю. /ERGUNES YUKSEL/ на
основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.10, ал.1, т.1, т.3 и т.6 от ЗЧРБ на
жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за продължаване срока на
пребиваване на чужденец в Република България и е предупреден да напусне
страната в срок от 14 дни от подписване на отказа. От фактическа страна е
прието, че лицето е представило изискуемите по чл.14, ал.1 и чл.29 от ППЗЧРБ
документи, но ДАНС възразява да получи разрешението, тъй като попада в
разпоредбите на чл.10, ал.1, т.1, т.3 и т.6 от ЗЧРБ.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения отказ.
Допуснато е събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата
Садие Мустафова Е. и Янко Господинов Христов. От показанията на свидетелката
Садие Е. – съпруга на жалбоподателя, се установява, че с Е.Ю. са сключили брак преди
пет години, живеят в България в незаконно построена къща в гр. Стара Загора,
кв. „Лозенец”. В Турция Е.Ю. има имоти, отдадени под наем. Там живее майка му, която посещават един или
два пъти годишно по 20-30 дни. Не контактува с лица от Турция. За Аслан Джафер
твръди, че е негов първи братовчед, който живее в Англия, а в България е идвал
два пъти миналата година. Сестра му понякога им изпраща пари. За осъждането му смята, че не е виновен. Свидетелят
Христо Василев – съсед на Е.Ю., заявява, че го познава от около пет години. Е.Ю.
има барче в квартала, където се събират всяка вечер. Свидетелят сочи, че Е.Ю.
не владее български, комуникира на турски. В квартала се ползва с добро име и
не знае да има неприятности с властите освен едно осъждане.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес, за което оспореният
административен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспореният отказ за издаване
на разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република
България УРИ 5377р-391/ 01.04.2016г е издаден от материално и териториално
компетентният административен орган - Началник група „Миграция” при ОД на МВР
Стара Загора, при условията на делегация по чл.57 от ППЗЧРБ, съгласно
представената Заповед № 349з-2976/ 07.10.2015г на Директора на ОД на МВР Стара
Загора.
Като правно основание за
постановяването му са посочени разпоредбите на чл.26, ал.1 във връзка с чл.10,
ал.1, т.1, т.3 и т.6 от ЗЧРБ, т.е. три самостоятелни основания, наличието поне
на едно от които е достатъчно за материална законосъобразност на отказа.
По силата на
чл.26, ал.1 във връзка с чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ се отказва издаване на
разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, когато с
действията си лицето е поставило или може да постави в опасност сигурността или
интересите на българската държава или има данни, че действа против сигурността
на страната. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ППЗЧРБ, директорът на дирекция
"Миграция"-МВР, директорите на СДВР или ОДМВР или оправомощените от
тях длъжностни лица разглеждат документите на чужденеца за предоставяне право
на пребиваване след получаване на писмено становище от ДАНС по чл.41, ал.1, т.2
от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Тъй като
отказът представлява индивидуален административен акт, а в ЗЧРБ няма специални
процесуални разпоредби относно административните актове с правно основание чл.26, ал.1
от ЗЧРБ, е необходимо да се спазва чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно съдържанието
и да се излагат фактически и правни основания за неговото издаване. В оспорения
отказ е посочено, че е получено становище на ДАНС, с което се възразява лицето
да получи разрешение за продължително пребиваване. По аргумент от разпоредбите
на чл. 13, вр. чл. 8 на Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/, засегнатото лице следва да разполага с ефективна съдебна
защита срещу засягащия го акт. Постановеният въз основа на отрицателното
становище на ДАНС административен акт засяга правната сфера на чуждия
гражданин. Затова, макар издателят на оспорения акт да не разполага с
възможността да контролира законосъобразността на даденото от ДАНС становище,
съдът, воден от задължението за преценка на пропорционалност на постановения
отказ и гарантиране на правото на ефективна съдебна защита, следва да провери
фактическите и правни основания за издаване на процесния отказ.
Отрицателното становище на ДАНС не е самостоятелно
основание по чл.26, ал.1 от ЗЧРБ за постановяване на отказ, но представлява
задължителен елемент от административното производство по издаване на
разрешение за пребиваване на чужденци в Република България /чл.22, ал.4 от
ЗЧРБ/ и мотиви на акта, с който се отказва предоставяне на право на
пребиваване, когато това е единственото посочено в него основание за отказ. В
тази връзка следва да се има предвид, че ЗЧРБ в съответствие с КЗПЧОС, не
изисква поведението на лицето - заплаха за националната сигурност да се
изразява във факти, а в данни. Но съдържанието на тези данни следва да налага
правна квалификация, съответстваща на постановения отказ от право на
продължително пребиваване. Като взе
предвид, че писмото има характер на справка - обобщение на данни, събрани по
способите на работа в специализирания орган, че е изготвено при съобразяване на
същността и източниците на разузнаването по аргумент от Решение от 15 ноември
1996 г. по делото "Чахал срещу Обединеното кралство (Chahal v. UK)", съдът
приема, че наличните в него данни са достатъчни за преценката за съответствието
на отказа със закона и с неговата цел. Разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.1 от
ЗЧРБ визира действия /активно поведение/, с които чужденецът е поставил, или
може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава,
или за когото има данни, че действа против сигурността на страната. В случая от
изложените фактически обстоятелства в становището на ДАНС може да се направи
извод, че в поведението на Е.Ю. има индиции за наличието на заплаха за
националната сигурност - той поддържа трайни тесни връзки с лице, свързано с
терористична организация, получава парични средства от това лице и му съдейства
да напусне територията на Република България с автомобил. Тези сведения,
преценени в съвкупност с осъждането на Е.Ю. за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, обосновават основателно предположение, че чужденецът може да бъде сериозна
заплаха за обществения ред в страната. Жалбоподателят не е оборил така изнесените
конкретни факти, тъй като ангажираните от него свидетелски показания не ги опровергават.
Осъждането за умишлено престъпление от общ характер,
за което Наказателният кодекс предвижда наказание "Лишаване от
свобода" не по-малко от една година, е основание по смисъла на чл. 26,
ал.1 във вр. чл. 10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ за отказ за издаване на разрешение за
продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България. Обсъдено в
контекста на гореизложеното, осъждането на жалбоподателя за престъпление по
чл.339, ал.1 от НК, несъмнено съставлява материалноправна предпоставка, с която
законът свързва постановяването на отказ
с предмет като процесния.
Основанието по чл. 26, ал.1 във вр. чл.10, ал.1, т.3
от ЗЧРБ изисква за лицето да са налице данни, че е член на престъпна група или
организация или че извършва терористична дейност, контрабанда и незаконни
сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия,
стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и
незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на сурови за
тяхното производство. В отказа не е посочено коя хипотеза на нормата органът
счита, че е налице. В становището на ДАНС е посочено, че жалбоподателят е
осъден за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Безспорно предметът на
престъплението не съответства на никоя от визираните в т. 3 хипотези, нито т.3 има
предвид хипотеза, в която чужденецът е осъден за такава дейност, а ситуация,
когато компетентните органи имат данни за извършване на дейността, но лицето не
е осъдено. Следователно тази точка в случая е неприложима.
Доколкото
се касае за лице, което е съпруг на български гражданин, следва да се прецени
също дали оспореният отказ не е издаден в нарушение на правото на семеен живот
и засяга ли правата, предоставени на членовете на семейството му - български
граждани, по силата на Дял II, Част втора от ДФЕС. Правото на зачитане на личния и
семейния живот представлява основно право, регламентирано в чл.8, ал.1 от КЗПЧОС.
Ограничаването на това право е допустимо от страна на държавните власти в
случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в
интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите /чл. 8,
ал. 2 от КЗПЧОС/. Съдът счита, че в настоящия случай,
макар чужденецът да има семейни връзки на територията на държавата, където
пребивава и налаганата мярка /отказ за пребиваване/ е в състояние да наруши
тези семейни връзки, тази мярка с оглед личното поведение на лицето е оправдана
в духа на чл. 8 от ЕКПЧ като пропорционална на преследвана легитимна цел от общ
интерес, а именно защита на обществената сигурност. Следва да се отбележи също,
че установените по делото факти не сочат
връзка между България и семейния живот на чужденеца по начин, по който да
налага правото му на постоянно пребиваване в страната. Жалбоподателят поддържа
семейни връзки и има сериозни имуществени отношения в държавата си по произход
като често пребивава там. Не се е интегрирал в Република България - въпреки
надвишаващия пет години престой, той
изобщо не владее български език. Няма доказателства издръжката на съпругата му да
зависи от него, нито за пречки тя да го последва извън Република България. В
този смисъл отказът няма да я лиши като гражданин на Европейския съюз от
възможносттта действително да упражнява най-съществената част от правата, които
й предоставя статутът й на гражданин на Съюза.
Процесният
административен акт няма връзка с влязлото в сила решение по адм.д.№ 448/ 2015г
по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена заповед на
Директора на ОД на МВР Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане
правото на пребиваване на чужденец в
Република България” по отношение на жалбоподателя, тъй като двата акта имат
различен предмет, разглеждат се по различни процедури и не на последно място
заповедта е отменена поради допуснати процесуални нарушения и липса на мотиви
без да е изразено становище по материалната й законосъобразност.
По тези съображения съдът намира, че оспореният отказ за
издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденец в
Република България като издаден от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния
закон, се явява законосъобразен и подадената срещу него жалба от Е.Ю.,
гражданин на Република Турция, подлежи на отхвърляне като неоснователна.
При този изход на спора на Областна дирекция на МВР
Стара Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включена група
„Миграция”/ се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв, определен по чл.7, ал.1, т.4 вр.§ 1 от ДР на от Наредба № 1/ 2004г за
размера на минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ю., гражданин на Република
Турция, ЛНЧ **********, с постоянен адрес *** против Отказ за издаване на
разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република
България УРИ 5377р-391/ 01.04.2016г на
Началник група „Миграция” при ОД на МВР Стара Загора, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Е.Ю., гражданин на Република Турция, ЛНЧ **********,
с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 300/триста/лв, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: