Решение по дело №151/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница [област] към Агенция „Митница“, чрез процесуалния представител И. П. срещу съдебно решение № 18 от 22.12.2023 година, постановено по АНД № 64 по описа за 2023 година на Районен съд [община], в частта, с която е отменено наказателно постановление № BG2023/5800-313 от 11.07.2023 година на директора на Териториална дирекция Митница [област] към Агенция „Митница“, с което на М. Г. М., с [ЕГН], от [населено място], [улица], **** на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складова (ЗАДС) е наложена „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). В останалата част съдебното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Касаторът твърди,че решението на районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК). Заявява, че нарушението е доказано. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, като по същество постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от старши инспектор И. П., който поддържа касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, като по същество постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер преценен от съда.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба М. Г. М. редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Пред настоящата касационна инстанция за установяване на касационните основания не са представени нови писмени доказателства.

А. съд – Перник, в настоящия касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

С Наказателно постановление № BG2023/5800-313 от 11.07.2023 година директора на Териториална дирекция Митница [област] към Агенция „Митница“ е наложил на М. Г. М., с [ЕГН], от [населено място], [улица], **** „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, за това, че на 08.12.2023 година, след 11:00 часа при извършена проверка в жилище – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ****, обитаван от настоящия ответник по касационната жалба е установено, че държи акцизни стоки – 17 (седемнадесет) литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 45.15 % без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Нарушението е квалифицирано като административнонаказателен състав по чл. 126, ал. 1, предл. първо от ЗАДС.

Оспорено пред Районен съд Трън наказателно постановление е отменено в частта му, с която е наложена „Глоба“ за нарушението по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, съответно в останалата част, с която са отнети в полза на държавата акцизните стоки е потвърдено. За да постанови този съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел, че неправилно е приложена нормата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС от една страна, а от друга е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е квалифицирал установеното като съществено ограничаване правото на защита на настоящия ответник, както и препятстващо съдебната проверка за законосъобразност на производството, поради което районният съд е отменил наказателното постановление в тази му част.

Решението е правилно.

В случая районният съд е приел, че сочената от наказващия орган като основание за налагането на процесната глоба, норма на чл. 126 от ЗАДС, не касае санкциониране на нарушения изразяващи се в неизпълнение на задълженията за начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Смисълът на чл. 126 от ЗАДС е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да удостоверява посочените по-горе обстоятелства и в него няма промяна и след последното изменение на закона /ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 година/. Задължени да водят такива документация са само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС. Последната норма лимитативно определя кои лица могат да начислят акциза, това са и лицата, които могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл. 44 от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и отново това са само регистрирани лица. Следователно смисълът на санкциите по чл. 126 от ЗАДС е техни субекти да са лица, които макар и редовно регистрирани по закона /като производители или складодържатели/, не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е регистрирано като производител или складодържател не може да произвежда и държи стоки на склад и съответно да съставя изброените в санкционната норма документи. Съответно такова лице не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС, тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с изброените в тази норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен да осъществи от обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави. Както правилно е посочил районният съд, пълното неплащане, частичното неплащане или избягването на обезпечаване на дължимия акциз, представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за административни нарушения с разпоредбата на чл. 123а от ЗАДС, и наказуеми с глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, чието заплащане е избегнато, но не по-малко от 1 000 лева. Съобразно нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАДС, адресати на такава санкция могат да бъдат и нерегистрирани лица, какъвто е ответникът по касационната жалба, но в случая административното наказание не е наложено за нарушение по чл. 123а от ЗАДС. Налагането на административно наказание без да е доказан съставът на съответното административно нарушение което се претендира, е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН/. Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че в наказателното постановление липсва ясно и точно описание на конкретното противоправно деяние, за което се претендира да е установено, в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При тълкуване на съдържанието на мотивната част на НП се установява, че също се претендира като нарушение държането на акцизни стоки, без да има документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС съдържа множество различни и напълно самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при описанието на фактическия състав на установеното деяние в НП. Неясното фактическо описание на деянието, представлява процесуално нарушение, съществено ограничаващо правото на нарушителя да организира адекватно защитата си още в първата фазата на административнонаказателното производство, поради което и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Липсата на надлежно установено изпълнително деяние по чл. 126, предл. първо от ЗАДС, от лице, което може да бъде субект на този вид нарушения, е достатъчно основание НП да бъде отменено. Като се е произнесъл в този смисъл и е отменил НП в тази част, Районен съд Трън правилно е приложил закона.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи от първоинстанционния съд.

По изложените съображения следва да се приеме, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното А. съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 18 от 22.12.2023 година, постановено по АНД № 64/2023 година по описа на Районен съд [община].

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.