Присъда по дело №574/2019 на Апелативен съд - Пловдив

МОТИВИ

 

към Присъда № 260000 от 25 февруари 2022 г.,

постановена от Пловдивския апелативен съд

по ВНОХД № 574/2019 г.

 

 

С Решение № 181 от 15.11.2019 г., постановено по н. д. № 727/2019 г., Върховният касационен съд е отменил въззивно решение № 99/28.05. 2019 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 615/ 2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, от стадия на съдебното заседание.

Затова производството е по реда на глава ХХІ, във вр. с чл. 355, ал. 1 НПК.

С Присъда № 60 от 03.07.2018 г., постановена от Пловдивския окръжен съд по НОХД № 1900/2017 г., подсъдимият И.А.М. е признат за виновен в това, че през периода 01.02.2009 г. – 14.09.2009 г. в гр. П, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на *** на ЕТ „П.И. – И.М.”, гр. П, за четири данъчни периода, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, общо за сумата 129 960,60 лева, представляваща дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на ЕТ „П.И. - И.М.”, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закона и правилника за приложението му /чл. 125, ал. 1 ЗДДС и чл.116, ал. 1 ППЗДДС/ и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

 

1.       През м. февруари 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на ЕТ „П.И. - И.М.”, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:

№ **********/18.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 19 400 лева с посочен доставчик „В**” ЕООД,

№ 00000002091/25.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 34 000 лева с посочен доставчик „В**” ЕООД,

№ **********/03.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 980 лева, с посочен доставчик „Б. 2005” ЕООД,

а на 13.03.2009 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери 74 380 лева, като в СД по ЗДДС, в № 1251938/ 13.03.2009 г. за данъчен период м. февруари 2009 г., подадена пред ТД на НАП, гр. П, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 75 832,85 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 1 452,85 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 7,15 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 74 387,15 лева,

като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 74 380 лева;

 

2.       През м. май 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на ЕТ „П.И. - И.М.”, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:

№ *********/22.05.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 876 лева, с посочен доставчик „Б. 2005” ЕООД,

а на 15.06.2009 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 876 лева, като в СД по ЗДДС, в № 1305394/ 15.06.2009 г. за данъчен период м. май 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр. П, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 060,50 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 184,50 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 0,50 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4 875,50 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 4 876 лева;

 

3. През м. юни 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на ЕТ „П.И. - И.М.”, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с посочен доставчик „М**” ЕООД, както следва:

№ **********/03.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 687,20 лева,

№ **********/05.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 063,40 лева,

№ **********/12.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 285,60 лева,

№ **********/15.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 103,40 лева,

а на 14.07.2009 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 26 139,60 лева, като в СД по ЗДДС, в № 16001321948/14.07.2009г. за данъчен период м. юни 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр. П, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26 139,60 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 0 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,40 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 26 140 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 26 139,60 лева;

 

4. През м. август 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на ЕТ „П.И. - И.М.”, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, с посочен доставчик „Я.” ЕООД, както следва:

№ **********/31.07.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 305,00 лева,

№ **********/18.08.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 160 лева,

№ **********/20.08.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 600 лева,

№ **********/21.08.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 500 лева,

а на 14.09.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 565 лева, като в СД по ЗДДС, в № 1357974/ 14.09.2009г. за данъчен период м. август 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр. П, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 24 565 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 0 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 765 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 23 800 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 24 565 лева,

поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Съгласно чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Първоинстанционният съд е взел отношение относно веществените доказателства. Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер общо на 1 381,20 лева.  

Присъдата на Окръжен съд, гр. П, се атакува като неправилна, необоснована, постановена при нарушения на материалния и процесуалния закони. Прави се искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият М. се признае за невиновен и оправдае по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият М. и неговият служебен защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения и искания. Сочат, че се касае за реални доставки, по които подсъдимият е добросъвестен получател, оформени със счетоводни документи с необходимите реквизити.  

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен акт, като правилен, обоснован и законосъобразен, да се потвърди.

Подсъдимият М., в последната си дума, настоява да бъде оправдан.

Пският апелативен съд обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция, провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл. 314 НПК и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна в процеса.

Разгледана по същество е основателна.

По делото няма спор, че през 2004 г. подсъдимият М. регистрирал ЕТ „П.И. – И.М.“, със седалище *** и с предмет на дейност: производство и търговия с промишлени, хранителни стоки, суровини, материали, дистрибуторство на стоки, изделия в страната и чужбина, транспортна и спедиторска дейност в страната и чужбина, строителство и продажба на строителни материали, външна и вътрешна търговия, лизинг, маркетинг, представителство и посредничество, внос и износ на стоки и изделия, производство и продажба на алкохолни и безалкохолни напитки, цигари и тютюневи изделия след издаване на необходимия лиценз, хотелиерство и ресторантьорство, издателска дейност, печат и предпечатна подготовка, консултантска дейност, рекламна и информационна дейност, сделки с обекти на интелектуалната собственост, както и извършване на всички дейности и услуги, незабранени от закона. Основно се занимавал с печатарство, рекламна и издателска дейност.

На 23.05.2007 г. едноличният търговец бил регистриран по ЗДДС в ТД на НАП гр. П. Счетоводно се обслужвал от свидетелката Д. К., с която подсъдимият имал сключен граждански договор. Той и носел лично всеки месец счетоводните документи - фактури за покупки и продажби, които тя осчетоводявала, съставяла дневниците за покупки и продажби, справките-декларации по ЗДДС, които подсъдимият М. подписвал и подавал в ТД на НАП гр. П. Фактурите се съхранявали при него. В края на годината ги давал отново на свидетелката К., за да изготви годишните данъчни декларации на търговеца.

Като регистрирано по ЗДДС лице за ЕТ „П.И. - И.М.” съществувало задължение, по смисъла на чл. 125, ал. 1 ЗДДС и чл. 116, ал. 1 ППЗДДС, за всеки данъчен период, който съгласно чл. 87, ал. 2 ЗДДС е едномесечен и съвпада с календарния месец, да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите. Те следвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети според чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 ППЗДДС. Съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС, документите е трябвало да се подават до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

През м. февруари 2009 г. М. получил 2 данъчни фактури за извършени доставка на услуги. Фактурите били  издадени от „В**” ЕООД гр. С.: фактура № **********/18.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 19 400 лева, с посочен доставчик „В**” ЕООД, с предмет на доставката “рециклиране на металообработващи машини по договор” и фактура № 00000002091/25.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 34 000 лева с посочен доставчик „В**” ЕООД, с предмет на доставката „изработване на метални заготовки по договор”. Доставчикът на стоките „В**” ЕООД, гр. С., бил регистриран по ЗДДС на 26.07.2010 г. в ТД на НАП, гр. С... 

През посочения период от време подсъдимият получил и данъчна фактура за доставка на стоки от „Б. 2005” ЕООД, гр. П –  фактура № **********/03.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 980 лева, с посочен доставчик „Б. 2005” ЕООД, с предмет на доставките: струг С11МВ, програмен струг СТ201, преса ексцентрик ПЕ160, 2 бр. преса ексцентрик ПЕ 100, прес абкант и шлайф машина. Доставчикът на тези стоки „Б. 2005” ЕООД е регистриран по ЗДДС на 24.03.2006 г. в ТД на НАП, гр. П.

Подсъдимият И.М. представил трите данъчни фактури за осчетоводяване на свидетелката К., която ги включила в дневника за покупки на ЕТ „П.И. – И.М.” за месец февруари 2009 г., като съответно техните резултати намерили отражение и повлияли на съдържанието на справката – декларация по ЗДДС за този период. 

За отчетния период м. февруари 2009 г., свидетелката К. изготвила справка-декларация, в която включила горепосочените фактури. На 13.03.2009 г. М. подал в ТД на НАП гр.П изготвената справка-декларация /СД/ по ЗДДС.  Справката-декларация била входирана с № 1251938/13.03.2009 г. за данъчния период м. февруари 2009 г., подадена пред ТД на НАП – П.

През м. май 2009 г. М. получил данъчна фактура за доставка на стоки, също издадена от „Б. 2005” ЕООД, гр. П: фактура № *********/22.05.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на сумата 4 876 лева, с посочен доставчик „Б. 2005” ЕООД и с вписан в нея предмет на доставките „1150 бр. ножодържачи със сменяема пластина“.

И.М. представил данъчната фактура за осчетоводяване на свидетелката К. и посочената фактура била включена в Дневника за покупки на ЕТ „П.И. – И.М.” за месец май 2009 г., като съответно нейния резултат намерил отражение и повлиял на съдържанието на справката декларация по ЗДДС за периода. 

За отчетния период м. май 2009 г., свидетелката К. изготвила справка-декларация, в която включила горепосочената фактура. На 15.06. 2009 г. подсъдимият И.М. подал в ТД на НАП гр.П изготвената справка-декларация по ЗДДС. Тя съответно била заведена с в № 1305394/15.06.2009 г., за данъчния период м. май 2009 г.

През м. юни 2009 г. И.М. получил 4 данъчни фактури за доставка на услуги, издадени от „М**” ЕООД, гр. П: фактура № **********/03.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 687,20 лева с предмет на доставката: ножодържач със сменяема пластина – прав и ляв и транспорт; фактура № **********/05.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 063,40 лева, с предмет на доставката: ножодържач със сменяема пластина – прав и транспорт; фактура № **********/12.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 285,60 лева, с предмет на доставката: ножодържач със сменяема пластина – ляв и десен и транспорт; фактура № **********/15.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 103,40 лева, с предмет на доставката: ножодържач със сменяема пластина ляв и транспорт.

Доставчикът „М**” ЕООД, гр. П, е дружество, което е регистрирано по ЗДДС на 01.10.1996 г. в ТД на НАП, гр. П. 

През м. август 2009 г. М. получил 4 данъчни фактури за доставка на услуги, издадени от дружеството „Я.” ЕООД, гр. С.:

-         фактура № **********/31.07.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 305,00 лева, с предмет на доставката: стомана C-45 – 6525 кг.;

-         фактура № **********/18.08.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 160 лева, с предмет на доставката: ножодържач със сменяема пластина общо борщанга – 1200 бр.;

-         фактура № **********/20.08.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 600 лева, с предмет на доставката: нож за абкант L-5000;

-         фактура № **********/21.08.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 500 лева, с предмет на доставката  нож за гилотина L-5000.

Дружеството „Я.” ЕООД, гр. с., било регистрирано по ЗДДС на 21.01.2004 г. в ТД на НАП, гр. Б.. 

      Свидетелката К. включила въпросните фактури в дневника за покупки на ЕТ „П.И. – И.М.” за месец август 2009 г. като съответно техните резултати намерили отражение и повлияли на съдържанието на справката декларация по ЗДДС за периода. 

По делото няма спор, а и от заключението на съдебно-графическата експертиза, изготвена в досъдебното производство /том І на л. 131 – 138 от д. п/ се установява, че подписите под подадените и изследвани справки-декларации за инкриминирания период са изпълнени от подсъдимия И.М..

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ч., И., А.К., А.Д., А.А., Д.Й., от показанията на свидетелите С.Т.,  К., Т. В., М.Д. и И. Г. от обясненията на подс.И.М.; Д. К., С. П., С. А., А.Д., В. С. и от приложените по делото писмени доказателства: справки-декларации по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби, приложени в том ІІ, том ІІІ и том V от д. п., както и на л. 122 – 133, на л. 144, на л. 163 – 167 от НОХД № 1573/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, справки от НАП, приложени по същото дело, копия на съдебни решения /л. 43 – 51, том ІІ от д. п./, оригинали от фактури, издадени от „Я.” ЕООД, „В**” ЕООД, „М**” ЕООД и „Б. 2005” ЕООД /в том І от д. п./, договор за доставка на оборудване и анекс, приемо-предавателни протоколи /в том V и том VІ от д. п./, копия от декларации от свидетеля Д.Й. и „В**” ЕООД във връзка с данъчна ревизия, както и договор от 06.04.2009 г. /в том VІ от д.п./, заверени копия от РА /л. 100 – л. 113, том VІ от д. п./, справка за съдимост, копия от договор за финансов лизинг, приложение към него, договор за покупко-продажба и тристранен приемо-предавателен протокол от 10.09.2009 г. /на л. 86 – 96 от НОХД № 1573/2014 г. на ПОС/, платежно нареждане /на л. 99 от същото дело/, копия от 4 бр. фактури, издадени от ЕТ „П.И. – И.М.” /на л. 60 от същото дело/, копия от 5 бр. фактури, издадени от ЕТ  „Т.** К.”, извлечение то търговски регистър, отнасящо се за свидетеля Д.Й. /на л. 171 – 177 от НОХД № 1573/2014 г. на ПОС/.

Според обясненията на подсъдимия И.М., той е имал съвсем реални (а не – фиктивни) търговски отношения с посочените фирми  доставчици и с всяка от тях е извършвал разплащане в брой, а в едни от случаите разплащането е станало след получаването по банков път на цената на продадени на „У.Л.“ ЕАД машини по Договор № *** 02-2009, предназначени за последващото им отдаване от това дружество чрез договор за финансов лизинг, а в други случаи, когато предмет на сделките са били ножодържачи – на ръка в брой, на място, пряко на лицето, което ги е доставяло. Най-често фирмата на подсъдимия се представлявала от свидетеля А.И.К., в този смисъл са и неговите показания, дадени както в досъдебното производство, така и при многократното му разпитване в проведените пред двете инстанции съдебни производства.

Обясненията на подсъдимия за посочените обстоятелства, както и показанията на свидетеля А.К., са подкрепени и от разпитите на останалите свидетели по делото – онези, чиито показания съдържат възприети от тях факти, пряко относими към предмета на делото.

 

От обективна страна в процеса няма спор, а и бе установено, че доставките, които са предмет на обвинителния акт, са всъщност две групи материално свързани една с друга сделки – първата е за осъществена доставка на металообработващи машини, а втората – за доставка на ножодържачи.

 

І.        Първата от тези две отделни групи вътрешно обвързани една с друга сделки, е за покупката на металообработващи машини и машини за вакумно леене от „В**“ ЕООД по ф-ри № 2075/18.02.2009 г. и № 2091/25.02.2009 г. и металообработващи машини от „Б. 2005“ ЕООД по ф-ра № 430/ 03.02.2009 г. 

По отношение на посочената първа група сделки, съгласно фактурите и приемо предавателните протоколи, машините са закупени от дружеството „Б. 2005“ ЕООД, като в тази връзка, освен документално установените продажби, налични са и категоричните показания на разпитаните по делото свидетели. Свидетелят А.К. бил приятел на И.М., помагал му. Помни, че през 2009 г. имало такива сделки с „Б. 2005“ ЕООД в А., които машини И.М. смятал да продаде на „М**” ЕООД. Дружеството купувач „М**” ЕООД имало необходимост от тези машини, но нямало достатъчно налични пари, затова решили, че е най-добре да придобие машините чрез лизинг. Купувачът „М**” ЕООД кандидатствал като лизингополучател по финансов лизинг, предложен на лизингодателя „У.Л.“ ЕАД. След като машините били подготвени и сделката била договорена, продавачът И.М. чакал машините в склада на купувача „М**” ЕООД до КАТ в гр. П, а свидетелят А.К. отишъл в А., за да ги получи от „Б. 2005“ ЕООД. Там имало представител на лизингодателя „У.Л.“ ЕАД – , там била и управителката на купувача „М**” ЕООД М.Д.. М.Д. и представителя на лизингодателя проверили машините и сверили серийните номера, след което свидетелят К., управителката на лизингополучателя М.Д. и представителят на лизингодатея „У.Л.“ ЕАД дошли в склада до К., където трябвало да се приемат по-малките машини. „Лизингът“ описал и тези машини (малките) и подписали приемо-предавателния протокол. М.Д. казала на свидетеля, че по-късно същия ден е подготвено и извозването на големите машини от А., той отишъл там и видял началото на товаренето.

Свидетелят Б.И., който, като управител на доставчика „Б. 2005“ ЕООД е подготвил и продал машините на подсъдимия, казва – „…Ние първо сключихме договор за тези машини, че те ще ги купят от нас, като се разбрахме за цената. Машините бяха голи, без окомплектовка и К. се ангажира, че ще направи окомплектовката, както е по спецификация за всяка една от машините и ще се окомплектова всяка една машина с каквото е необходимо, за да работи тя нормално. В последствие те направиха окомплектовка и ние заложихме на машините“. От друга страна, свидетелят А.К., който, от името на подсъдимия фактически е осигурявал извършването на сделките, винаги е твърдял следното“: „Б. 2005“ ЕООД продаде на нас, на „П.И.“, рециклирани машини, на които беше направила допълнителна окомплектовка от фирма „В**“.

Констатираното се подкрепя и от приложения анекс към договора, който е сключен между фирма  „Б. 2005“ и ЕТ „П.И.“, в който първата клауза включва „купувач по договор закупувал оборудването за справка в изпълнение на тристранно споразумение с друга фирма и финансова  институция – лизингова компания – сделката се финансира от лизинговата компания, до края на м. март 2009 г.

В изготвената съдебно-счетоводната експертиза вещото лице Т.Р. приема, че във фактурата  са записани „заготовки“, а реално на лизингодателя впоследствие са продадени машини. Свидетелят К. категорично заявява, че като е изготвил договора го е свалил от интернет, а машините са видени реално от служителите на лизингодателя, поради което са и описани в приложения по делото тристранен протокол. В тази връзка не може да се направи друго заключение, освен че е налице реален стоков поток, който документално е бил отразен и в издадените данъчни фактури.

Свидетелят Б.И. (** на „Б. 2005“ ЕООД) е категоричен, че е било извършено рециклиране на машините, изразено в „боядисване, почистване, слагане на табелки на машините, които после имат допълнително оборудване“. Именно това допълнително оборудване е било осъществено със закупените от другия доставчик „В**“ ЕООД детайли и затова е издадената фактура № 2075, която е за оборудването на машините за фирма „Б. 2005“ ЕООД, а фактура № 2091 е за малки машини за вакуумно леене. Фактът, че тези машини са съществували реално и са продадени, е потвърден от свидетелката М. С. Д. и от свидетеля Д.И.Й., разбира се, в много редките случаи в целия проведен процес, когато този свидетел изобщо си спомня каквото и да било. Налице е и протокол с нотариална заверка на подписите на М.Д. и точно на свидетеля Д.Й. с който протокол е било удостоверено прехвърлянето на машините.

От доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, е било установено, че машините, описани в Приложение № 1 към договора за финансов лизинг, които машини са били продадени от ЕТ „П.И. – И.М.” на лизингодателя „У.Л.“ ЕАД, са съществували реално. Събрани са и ясни гласни доказателства, че такива машини са били транспортирани от халето в гр. А., наето и стопанисвано от „Б. 2005” ЕООД до гр. П, където са оставени на съхранение в помещение, стопанисвано от лизингополучателя „М**” ЕООД. В този смисъл са както обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите А.К., И., М.Д., А.Д.,  К. и С.Т.. Всички тези свидетели установяват, че са присъствали на описаното предаване на машините. Съществуването на такива машини и реалното им предаване на следващия получател, в случая лизингополучателя „М**” ЕООД, при това чрез финансиращия по-голямата част от сделката лизингодател „У.Л.“ ЕАД, е основание да се приеме, че е налице реална, а не симулативна продажба – на същия актив, който е бил закупен от обвиняемия.

Свидетелят Б.И., който е действащият тогава управител на доставчика „Б. 2005“ ЕООД от която фирма подсъдимият закупил машините, впоследствие продадени от него на „У.Л.“ ЕАД, бе категоричен: професионално се занимавал с рециклиране на машини, дейността извършвал в наета от свидетеля Г.В.Д. част от хале, цехът се намирал в гр. А., ул. „М.“ **, наета под наем от „М.“ ООД а продажната цена на машините получил в брой, непосредствено след документално доказаното по делото разплащане по банков път между лизингодателя „У.Л.“ ЕАД (купувача по финансовия лизинг) и подсъдимия. Свидетелят И. е потвърдил, че отдавна познава И.М. и че той е издателят на ф-ри № 430/30.02.2009 г. и № 384/ 22.05.2009 г. Имал е договор за доставка на машините и съхранявал в цеха в А. следните машини: Струг С 11 МВ, Програмен струг СТ 201, Преса ексцентрик ПЕ 160 тона, Преса ексцентрик ПЕ 100 тона, Прес-абкант, Плоска шлайф машина ШПХ 32-11. Това били големи металорежещи машини по 6 – 9 тона, които навремето закупил от „И. - 95“ ООД, при плащане в брой. Купувал ги през 2005 – 2006 г., свидетелят не знае, кой е бил предходният (преди „И. - 95“ ООД) собственик на машините, но му било признато право на данъчен кредит на сделките с „И. - 95“ ООД. Според свидетеля, И.М. намерил клиенти за машините – дружеството „М**“ ЕООД, с управител М.Д., тя била купувачът на И.М., за получаването на машините точно Д. дошла с два големи камиона и той натоварил машините с кран, който имал в цеха. Свидетелят лично управлявал крана, а на въпросното предаване на машините на М.Д. – управителката на бъдещия лизингополучател „М**“ ЕООД, присъствал и представител на ливигодателя „У.Л.“ ЕАД, който описал машините, вж. и Договора между И. и И.М. за доставка от 07.11. 2008 г., прил. в ДП, том 5, л. 38 и сл., там са и фактурите и Анекса от 11.12.2008 г.

          Наименованията на машините по фактурите на „И. - 95“ ООД и по фактурите, които свидетелят И., от името и като управител на продавача „Б. 2005“ ЕООД, издал на ЕТ „П.И. – И.М.“ се различавали, защото това вече (при продажбата им на И.М.) били не старите, а вече рециклирани и допълнително оборудвани машини. „Когато ги вземем, – казва свидетелят – те (машините) са стари и износени, със заличени номера и табели. Когато възстановим машината, правим подобрения, поръчваме табелите, които са от производителя и новите табели ги слагаме на машините. Според конкретните показания на продавача на тези машини, „Плоска шлайф машина ШПХ 32 -11“ е всъщност Шлайфа от фактура 04/02.02.2007 г., „Струг С 11МВ“ е универсалния струг от ф-ра № 38/17.02.2008 г., „Преса ексцентрик ПЕ 160 т. и Прес-абкант“ представляват общите преси по ф-ра 18/1102.2008 г., а „Преса ексцентрик ПЕ 100 т.“ е тази преса 100 т. от ф-ра № 38/17.02.2008 г.

В заключението по съдебно счетоводната експертиза на вещото лице Т.С.Р., прието по НОХД № 940/2016 г., също са направени следните документално установени изводи, относно издадените от „В**“ ЕООД фактури за доставка:

а)       че предметът на доставката по ф-ра № 2075/18.02.2009 г. е „рециклиране на металообработващи машини по договор“, към фактурата е наличен приемо предавателен протокол от 18.02.2009 г. за приемане на услугата по рециклиране, като конкретно са описани и рециклираните машини и

б)       че предметът на доставката по ф-ра № 2091/25.02.2009 г. е „изработка на метални заготовки по договор“, към тази фактура също е наличен приемо предавателен протокол от 18.02.2009 г., също с подробно описание на машините.

Посоченият във фактурите договор е от 28.11.2008 г., сключен между фирмата на подсъдимия И.М., като възложител и „В.“ ЕООД, като изпълнител.  

А предметът на доставката по ф-ра № 430/03.02.2009 г., издадена от доставчика „Б. 2005“ ЕООД, е „доставка на машини по договор“, това е договорът от 07.11.2008 г., сключен от фирмата на подсъдимия „ЕТ „П.И.“ – И.М.“, като купувач, и доставчика „Б. 2005“ ЕООД, като продавач. Към същата фактура е наличен и приемо предавателен протокол от 03.02.2009 г., с подробно описание на машините/оборудването и съответно тяхното фактическо приемане във владението на купувача.

Документално е установено още от експертизата, че, назад във времето, доставчикът „Б. 2005“ ЕООД на свой ред е закупил тези машини от своя доставчик „И. - 95“ ЕООД, за които пък свои доставки това дружество е издало:

а)       ф-ра № 04/02.02.2007 г., с предмет на доставката: шлайф, фреза и струг СТ201 и

б)       ф-ра № 18/11.02.2002 г., с предмет на доставката: преса 100 т., струг С13 МБ, струг СТ201, струг универсална фреза 2 бр..

И вещото лице е направило извод, който не само не се опровергава от нищо друго в процеса, но се потвъждава и чрез конкретните и много ясни показания на свидетеля  Б.И.: машините по ф-ра № 430/03.02.2009 г., издадена от „Б. 2005“ ЕООД на ЕТ „П.И. – И.М.“ са несъмнено част от фактурите от „И. - 95“ ООД, а това означава, че доставката, извършена преди това от „И. - 95“ ООД на установения не само чрез събраните гласните доказателства, но и документално, доставчик на подсъдимия – дружеството „Б. 2005“ ЕООД, също е била доказана. И няма нито един безспорен факт, който несъмнено би могъл да бъде използван, дори и като косвено доказателство, че и двете доставки са просто на хартия, че са фиктивни и не са били реално осъществени.     

Впоследстве машините, предмет на доставката по ф-ра № 430/03.02. 2009 г., издадена от доставчика „Б. 2005“ ЕООД, без никакво съмнение са реализирани (продадени) от подсъдимия (чрез фирмата му на ЕТ „П.И. – И.М.“) посредством продажбата им на лизингодателя „У.Л.“ ЕАД по ф-ра № 36/10.02.2009 г. и съобразно посочения по-горе Договор № ***** 02-2009 г. Според вещото лице, машини със същото наименование преди това са били рециклирани от „В**“ ЕООД, за което е била съответно издадена вече посочената ф-ра № 2075/18.02.2009 г.

Относно твърдяната в обвинителния акт материална и кадрова необезпеченост на страните по тези сделки, вещото лице е установило, че за доставчика „Б. 2005“ ЕООД е наличен установеният в процеса договор за наем на част от производствено хале, сключен с фирмата на свидетеля Г.В.Д. „М.“ ООД, налична е и издадената от наемодателя ф-ра № 94/23.03.2009 г. за наем, платен за месеците януари, февруари и март 2009 г. Установено е освен това, че в същия период от време доставчикът „Б. 95“ ЕООД, който е рециклирал и оборудвал машините, е имал трима наети работника – двама продавач консултанти и един стругар.

 Или дотук Апелативният съд приема, че по отношение на тази група сделки, която обхваща първата част от твърдяните в обвинителния акт данъчни претъпления, обвинението е недоказано. Напротив, установи се реалността на описаните по-горе, извършени от ЕТ „П.И. – И.М.“ доставки, а оттук – и документално установената дължимост на съответния за възстановяване ДДС.

 

ІІ.      По отношение на останалите включени в обвинителния акт доставки на стоки и услуги, също са налице неопровергани доказателства, потвърждаващи твърденията на подсъдимия И.М. за реалността на сделките.

Въпросната втора група от сделки са тези с предмет покупката на ножодържачи. Това са покупки от доставчиците:

 „М**“ ЕООД по ф-ра № 51/03.06.2009 г., ф-ра № 52/05.06.2009 и ф-ра № 53/12.06.2009 г.;

„Я.“ ООД по ф-ра № 19/31.07.2009 г., ф-ра № 20/18.08.2009 г., ф-ра № 21/20.08.2009 г.и 22/21.08.2009 г. и

„Б. 2005“ ЕООД по ф-ра № 348/22.05.2009 г.

Според обвинителната теза, сделките са фиктивни, нереални, защото  фирмите доставчици са нямали материално-техническа обезпеченост да извършват както придобиването, така и съхраняването и продажбата на стоките по тези фактури.

Въз основа на доказателствата по делото настоящата инстанция приема, че първо, за осъществяването на тези сделки не е било необходимо наличието и/или поддръжката на специално обучен (квалифициран) персонал, второ, че са установени предходните доставчици (продавачите) на доставчиците на подсъдимия и трето, че след съответното им привеждане в търговски вид, закупените от подсъдимия стоки впоследствие са доказано препродадени на последващи купувачи.

          Според неоспореното от страните първоначално заключение по счетоводната експертиза на вещото лице  Т.Р., прието по НОХД № 940/2016 г., предходните сделки са следните:

          а)       доставчикът „М**“ ЕООД е придобил стоките, доставени на ЕТ „П. И. “ от своя предходен доставчик „ЕТ  „Т.** К.“ по три фактури:

-         ф-ра № 251/12.01.2009 г. с предмет на доставка: ножодържач със сменяема пластина 2 500 бр.;

-         ф-ра № 254/26.01.2009 г. с предмет на доставка: ножодържач със сменяема прастина – ляв, десен 3 000 бр. и

-         ф-ра № 254/26.01.2009 г., с предмет на доставка: ножодържач със сменяема пластина – ляв, десен 2 830 бр.    

Издадените фактури са опростени, но и няма данни, този доставчик – ЕТ  „Т.** К.“, който е продал стоката на „М**“ ЕООД, т. е. на  доставчика на ЕТ „П.И. – И.М.“, в периода на доставките да е бил регистриран по ЗДДС.

б)       доставчикът „Я.“ ЕООД е придобил всички стоки, доставени на ЕТ „П.И. – И.М.“ по процесните ф-ра № 19/ 31.07.2009 г., ф-ра № 21/20.08.2009 г., ф-ра № 22/21.08.2009 г. и за част от стоките по ф-ра № 20/18.08.2009 г. от своя предходен доставчик „М**“ ЕООД по ф-ра № 61/31.07.2009 г., като тази фактура е била и включена от продавача „Я.“ ЕООД в подадените Справки декларации и дневник за покупките за периода м. юли 2009 г.

          в)       доставчикът „Б. 2005“ ЕООД е доставил на ЕТ „П.И. – И.М.“ стоката по ф-ра № 384/22.05.2009 г., с предмет на доставката: изработка ножодържачи със сменяема пластина десен 600 бр., изработка ножодържачи със сменяема пластина ляв 550 бр.“, като към фактурата е приложен и Протокол за приемане на продукция от 22.05.2009 г. Предходният доставчик е в този случай „М**“ ЕООД, като стоката е продадена на „Б. 2005“ ЕООД с ф-ра № 47/30.04.2009 г., а този доставчик на свой ред е придобил стоката по издадена от неговия доставчик ЕТ  „Т.** К.“ ф-ра № 254/26.01.2009 г.

          От съществено значение в случая е, че описаните по фактурите доставени стоки са били последващо продадени от получателя на стоките ЕТ „П.И. – И.М.“ на следните купувачи, които са били съвсем ясно установени още в първоначалното заключение на счетоводната експертиза, т. 8:

          -         на „Р. С.“ ЕООД – с ф-ра № 40/25.05.2009 г., ф-ра № 41/03.06.2009 г., ф-ра № 42/08.06.2009 г. и ф-ра № 44/15.06.2009 г.;

          -         на „О.“ ЕООД – с ф-ра 43/12.06.2009 г.;

          -         на „Е.К.“ ЕООД – с ф-ра 46/18.08.2009 г., ф-ра № 47/20.08.2009 г. и ф-ра № 48/20.08.2009 г.

          В проведеното съдебно следствие по настоящото дело бе прието и заключение на вещото лице Т.Р. по допълнително извършената счетоводна експертиза и според това подробно заключение, придобилият стоките купувач „Р. С.“ЕООД е включил в подадените от него Справки декларации и в дневниците за покупки по ЗДДС посочените по-горе четири издадени от ЕТ „П.И. – И.М.“ фактури, същото е заключението на експертизата и относно издадените данъчни фактури на купувачите „О.“ ЕООД и „Е.К.“ ЕООД.

          Изводите на счетоводната експертиза са основани и на приложения по НОХД № 940/2016 г. подробен Доклад на Инспектор по приходите към НАП, ТД С. (л. 222 и сл.), в който сделките за последваща реализация на стоките, придобити от ЕТ „П.И. – И.М.“, конкретно на купувача „Р. С.“ ООД, са били потвърдени.

Посочено е още, че в Ревизионен доклад № ***/***09 г. е било установено и следното: че стоките, продадени от ЕТ „П.И. – И.М.“ на „Р. С.“ ЕООД с ф-ра № 40/ 25.05.2009 г., впоследствие са предмет на издадената от купувача „Р. С.“ ЕООД инвойс фактура № 3/29.05.2009 г. на регистрираното в Г. дружество „****-А.Е.“ с VIN № ****. Било е констатирано че клиентът на „Р. С.“ ЕООД (купувачът на стоките) „е с валидва регистрация за целите на ДДС в Г.“, като към Ревизионния доклад са приложени както копие на тази фактура, така и товарителницата ЧМР, с вписан в нея конкретен превозвач – дружеството „К.“ ЕООД, ЕИК ******* с конкретно превозно средство – камион с ДР № ******* / *******.

А стоките – продължава ревизионният доклад – продадени от ЕТ „П.И. – И.М.“ на „Р. С.“ ЕООД с ф-ра № 41/03.06.2009 г., с ф-ра № 42/08.06.2009 г. и с ф-ра № 44/15.06.2009 г., също са били предмет на износ: за тях от „Р. С.“ ЕООД (купувачът, но вече като продавач) е била издадена инвойс фактура № 4/17.06.2009 г. на същия последващ купувач от Г. „G.-А.Е.“ с VIN № *******. И стоката по тези фактури е била превозена до посочената от новия си собственик дестинация със същия вписан в международната товарителница превозвач „К.“ ЕООД, ЕИК *******, с конкретен камион ДР № ******* / *******.

          И в двата случая, на извършената подробна данъчна проверка е бил представен и съответния договор от 28.04.2009 г. за продажба на стоките от „Р. С.“ ЕООД на купувача в Г., като е било и документирано, че е получено плащане от купувача в Г. в брой и съответно е било осъществено и неоспорено от никого плащане към доставчика на ножодържачите ЕТ „П.И. – И.М.“, също в брой.

          За ножодържачите, закупени от ЕТ „П.И. – И.М.“ от продавача „Б. 2005“ ЕООД, свидетелят Б.И. е категоричен: тези детайли му ги доставили „с лек автомобил“ от „М**“ ЕООД, доставил му ги тогавашния управител Д.Й.. Й. му издал фактура, която И. платил в брой, а Й. му издал и касов бон. След това – продължава свидетелят Б.И. – част от основите, „като ги лъснах, гресирах и частично подобрих“, ги продадох на И.М., за да ги препродаде. Друга част продадох на вътрешния пазар а трета – на гръцки клиенти“. Свидетелят е категоричен и за елементарния начин, по който ножодържачите, които подсъдимият закупил от „Б. 2005“ ЕООД, всъщност му били доставени: „И. дойде с личния си автомобил да вземе ножодържачите от цеха“.

          Относно реалното получаване на другите ножодържачи, закупени от от ЕТ „П.И. – И.М.“ съответно от останалите двама издатели на фактурите за доставка, свидетелят А.К. е съвсем конкретен: той лично видял, че тези неголеми метални пособия били доставени на И.М. *** и лично видял, как „“, представителката на купувача „О.“ ЕООД, същия ден взела част от стоката.

 

При тези събрани в процеса доказателства Апелативният съд приема, че подсъдимият И.А.М. не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 НК.

По делото не бе установено, подсъдимият И.А.М., в качеството му на регистриран Едноличен търговец с фирма „П.И. – И.М.“, от обективна страна да е осъществил описаните в обвинителния акт сделки като „фиктивни и симулативни“, с цел избягване установяването и плащането на данъчни задължения за четирите процесни данъчни периода, като това да е извършено чрез съставяне на документи с невярно съдържание. Нито разплащанията „в брой“, нито фактът, че при насрещните си проверки данъчната администрация наистина не е открила – на вписаните в търговския регистър техни адреси – някои от доставчиците на подсъдимия, не са, а и – сами по себе си – не могат да бъдат доказателства за „фиктивност“ на документираните от подсъдимия И.М. (чрез фирмата му на ЕТ „П.И. – И.М.“) доставки, а от тук – не са и доказателства, само чрез които би могло да бъде установено извършването на деяние, подлежащо на наказателно правна квалификация като престъпление по чл. 255 НК.  

Затова не може да се приеме, че е водена счетоводна отчетност с невярно съдържание – дневници за покупки и съответно ползване на счетоводни документи с невярно съдържание – фактури, както и деклариране на неверни данни при подаване на дължимите справки-декларации по ЗДДС, с които подсъдимият да е редуцирал дължимия данък, чрез използването на фактури за мними, фактически неизвършени доставки.

Изводът е, че процесните фактури са били изрядни и – съгласно закона за счетоводството – истинно са отразявали документираните с тях обективно осъществени доставки на стоки, подсъдимият И.А.М. е изпълнил задълженията си по осчетоводяване на фактурите и не може да му се търси наказателна отговорност.

С оглед на извода за обективна несъставомерност на деянието, за което подсъдимият е обвинен, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда твърдяната от прокуратурата субективна страна на това деяние.

Затова преценката на Пловдивския апелативен съд е, че обжалваната Присъда № 60 от 03.07.2018 г., постановена от Пловдивския окръжен съд по НОХД № 1900/2017 г., е необоснована и несъответна на събраните по делото доказателства. Налице са основания за нейната отмяна и съответно оправдаване на подсъдимия.

Разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.

По тези мотиви и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, Апелативният съд постанови Присъдата.

         

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.