Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 2

                                     

гр. Пловдив, 13 януари 2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                                                                                                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                           РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Стефка Тошева  като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 384/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№30480 / 18.10.2019 г. от М.Д.П. ,представляван от адв.Г. против решение № 1096/08.08.2019 г. ,постановено по гр.д. 3054 / 2014 г.по описа на ОС - Пловдив,в частта ,в която са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца против „С.“ ЕООД искове както следва : -иск за заплащане на сумата от 1 114 300лв., като действителната стойност на правото на строеж, което му се следва за връщане с отпадане на основанието при разваляне на договора от 30.05.07г., поради невъзможност то да му бъде върнато като погасено по давност – иск по чл.88 ал.1 от ЗЗД;

 сумата от 1 114 300лв., в случай, че първият иск бъде отхвърлен, като  обезщетение за претърпени от „Е.” ЕООД имуществени вреди поради виновното неизпълнение от ответника на всички задължения от сключения между тези страни на 30.05.2007г. договор за прехвърляне на право на строеж, развален с влязло в сила на 06.10.11г. решение №357 по гр.дело №9/2009г. на РС- С., представляващи стойността на погасеното по давност право на строеж към датата на сключване на разваления договор- иск по чл.79,ал.1,предл.2 от ЗЗД;

сумата от 288 769лв.- съставляващи законна лихва върху главницата от 1 114 300лв., по кой да е от двата евентуални иска, за времето от 24.03.12г.-датата, на която е изтекъл дадения тридневен срок по нот.покана рег.№1702/16.03.12г., до 06.10.14г., дата на исковата молба- иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД;

сумата от 335 936лв.- ,представляваща неустойка, съгласно сключения на 26.10.07г. към договора от 30.05.07г. анекс, наименован споразумение - иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД;

сумата от 103 239лв.- съставляващи законна лихва върху главницата от 335 936лв. за времето от 06.10.11г., дата на влизане в сила на решението на съда, с което е развален договора от 30.05.07г.,  до 06.10.14г., дата на исковата молба- иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД, като всички  тези вземания са  придобити от ищеца по силата на договор за цесия от 02.10.14г., сключен с „E“ ЕООД.

По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба и в постъпилите писмени бележки жалбоподателят заявява искане решението като неправилно да бъде отменено и предявените искове-уважени като претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

Постъпил е отговор от „С.“ ЕООД ,представляван от адв.Б. и адв. Е. , с който се оспорва въззивната жалба и по съображения изложени в него и в представената писмена защита заявява искане решението като правилно да бъде изцяло потвърдено като претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Третото лице помагач на ищеца „E“ЕООД ,представляван от  управителя си В. М. взема становище ,че въззивната жалба е основателна и заявява искане същата да бъде уважена.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е  подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като допустима следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на  въззивно разглеждане  са обективно съединени искове за присъждане  в полза на ищеца М.П. на суми както следва : сумата от 1 114 300лв., като действителната стойност на правото на строеж, което му се следва за връщане с отпадане на основанието при разваляне на договора от 30.05.07г., поради невъзможност то да му бъде върнато като погасено по давност ; сумата от 1 114 300лв., в случай, че първият иск бъде отхвърлен, като  обезщетение за претърпени от „Е.” ЕООД имуществени вреди поради виновното неизпълнение от ответника на всички задължения от сключения между тези страни на 30.05.2007г. договор за прехвърляне на право на строеж, развален с влязло в сила на 06.10.11г. решение №357 по гр.дело №9/2009г. на РС- С., представляващи стойността на погасеното по давност право на строеж към датата на сключване на разваления договор; сумата от 288 769лв.- съставляващи законна лихва върху главницата от 1 114 300лв., по кой да е от двата евентуални иска, за времето от 24.03.12г.-датата, на която е изтекъл дадения тридневен срок по нот.покана рег.№1702/16.03.12г., до 06.10.14г., дата на исковата молба; сумата от 335 936лв.- ,представляваща неустойка, съгласно сключения на 26.10.07г. към договора от 30.05.07г. анекс, наименован споразумение ; и сумата от 103 239лв.- съставляващи законна лихва върху главницата от 335 936лв. за времето от 06.10.11г., дата на влизане в сила на решението на съда, с което е развален договора от 30.05.07г.,  до 06.10.14г., дата на исковата молба, като всички  тези вземания,предмет на така посочените искове , са  придобити от ищеца по силата на договор за цесия от 02.10.14г., сключен между ищеца и  „E“ ЕООД.

С обжалваното решение  съдът, във връзка с направените от ответника възражения за нищожност на договора за цесия ,сключен между ищеца и третото лице помагач  е приел ,че същият е нищожен поради противоречие на добрите нрави ,поради което не е породил правно действие и следователно  ищецът не  е  материално активно легитимиран  като носител на  вземания  срещу ответника ,каквито вземания са предмет на предявените искове ,поради което е приел същите за неоснователни и ги е отхвърлил.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца М.П. ,който релевира оплакване на недопустимост на същото ,както и такива за неправилност като счита ,че ответникът няма правен интерес  от оспорване на  договора за цесия като неучастващо в него лице ,както и че изводът на съда за нищожност на посочения договор като противоречащ на добрите нрави е неправилен ,а така също пред настоящата инстанция поддържа тезата ,че този договор е привиден  и същият прикрива договор за дарение.

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено по очертания от ищеца посредством обстоятелствената част и петитума на иска допустим предмет на  делото.

От представените по делото доказателства се установява ,че с нотариален акт № ****. на Нотариус М. К.с район на действие РС – СА. Ч., М. Ч., Е. Т.са уредили  в полза на „Е.“ЕООД  правото на строеж на масивна жилищна сграда,която да бъде построена в собствения им имот ,съставляващ УПИ ******за жилищна група ,по плана на с.С. ,общ.С. за сумата от 15 432 лв. С нотариален акт № ******г.  на Нотариус М. К.„******“ЕООД е прехвърлил придобитото от него право на строеж по отношение на конкретно описани  в договора обекти на ответника „С.“ЕООД за сумата от 300 000 лв. ,платима по посочени в същия начин ,както и срещу задължението на ответника да построи със свои средства ,труд ,организация и всички необходими инвестиции цялата сграда ,включително обектите ,които не са предмет на договора и по отношение на които правото на строеж не е прехвърлено.На 26.10.2007г. между „****** „ ЕООД и „С.“ЕООД е сключено споразумение  , с което първото  дружество е дало изрично писмено съгласие „С.“ЕООД да продаде  на цена и при условия ,които намери за добре учреденото му право на строеж на посочените там обекти от сграда ,предмет на  гореказания договор, а „С.“ЕООД от своя страна е дал изрично писмено съгласие  на „******“ЕООД да продаде на цена не по-малко от 1 300 лв. лв. / кв.м. ,която цена е за „С.“ЕООД ,а всяка сума ,получена над тази цена е за „******“ЕООД,  правото на стоеж на описаните обекти ,находящи се в гр.С..Със същото споразумение   „С.“ЕООД се е задължил да не продава на цена по –ниска от 2 400 лв. /кв.м. обектите  в гр.С. без изрично писмено съгласие на „******“ЕООД  до 31.08.2009 г.като при продажба на обектите при горните условия същият дължи на последното дружество сумата от 800 лв. / кв.м.Уговорено е също така,че ако „С.“ЕООД наруши поетите задължения ,както са описани по-горе ,дължи на „****** „ ЕООД неустойка в размер на 800 лв. / кв.м.  продадена застроена площ ,както и че ако не изпълни поетите задължения ,оттегли пълномощното си преждевременно ,попречи или възпрепятства изпълнение на споразумението или направи по какъвто и да било друг начин невъзможно неговото изпълнение дължи неустойка в размер на 800 лв. за всеки кв.м. застроена площ на всички обекти ,находящи се в гр.С..

С решение № 357 / 27.11.2009 г. ,постановено по гр.д.9 / 2009 г. по описа на РС – С. ,влязло в сила на 06.10.2011 г.  договорът за прехвърляне право на строеж ,сключен между „******“ЕООД и „С.“ЕООД ,обективиран в нот.акт № ******г. е развален поради неизпълнение от страна на последния и „******“ЕООД е осъден да заплати на „С.“ЕООД едновременно с развалянето на договора сумата от 300 000 лв. ,представляваща  стойността на правото на строеж ,заплатена по разваления договор.С посоченото решение решаващият съд е приел ,че е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора от  „С.“ЕООД , тъй като същият е изпълнил  незаконен строеж  вместо уговореното ,както и че същият е в забава ,поради което са налице основания за развалянето му.

Във връзка с разваляне на горепосочения договор дружеството „******“ЕООД счита ,че има вземане по отношение на ответника ,представляващо обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на пазарната стойност на правото на стоеж ,което право с оглед обратното действие на развалянето на договора не  се е върнало в неговия патримониум поради погасяването му по давност в резултат на неупражняването му от „С.“ЕООД в рамките на давностния срок и  бездействието на последния да премахне  извършения от него незаконен строеж.Счита също така ,че има вземане  за мораторно обезщетение ,както и такова за неустойка на основание неизпълнение сключения на 26.10.2007 г. анекс към разваления договор за прехвърляне на право на строеж ,както и такова за лихва за забава.Тези вземания са бил предмет на искова претенция, по която е било образувано гр.д. 66 / 2014 г. по описа на ОС – С. ,производството по което е прекратено с определение от 21.10.2014 г.

С договор за цесия от 02.10.2014 г. ,сключен между „******“ЕООД и ищеца са прехвърлени възмездно от първия на втория вземанията ,посочени по-горе  ,които са описани конкретно в приложение 1 към договора и  са както следва : вземане  за сумата от 1 114 300 лв. – обезщетение за имуществена вреда поради неизпълнение от страна на ответника на разваления договор от 30.05.2007 г. ,представляваща стойността на погасеното по давност право на строеж ,ведно със законна лихва ,считано от 30.05.2007 г.  до изплащане на вземането ,която лихва към 06.10.2014 г. е в размер на 951 355,90 лв.,както и сумата от 335 936 лв. представляваща дължима неустойка на основание неизпълнение на Анекс от 26.102007 г. към договора от 30.05.2007 г. ,което неизпълнение е обективирано в констативен протокол от 11.09.2009 г. на Нотариус с рег № *** ,ведно със законна лихва  ,която към 06.10.2014 г.е  размер на 175 908,95 лв. Със същия договор  страните по него са уговорили ,че вземанията се придобиват от цесионера за сумата от 1 лв. ,заплатена на цедента при подписване на същия . Посочено е  също така ,че цената,която цесионерът ще заплати на цедента е тази ,която ще бъде присъдена по гр.д. 66 /2014 г. по описа на ОС – С..Във тази връзка по делото е представенен и Анекс № ******г. към договор за цесия от същата дата ,с която цедентът и цесионерът са  договорили ,че заплатената цена по договора за цесия е посочената такава в размер на 1 лв. ,а останалата част от т.3 от договора за цесия ,а именно ,че цената,която цесионерът ще заплати на цедента е тази ,която ще бъде присъдена по гр.д. 66 /2014 г. по описа на ОС – С. представлява допусната техническа грешка .Този анекс към договора за цесия е оспорен от ответника в частта ,касаеща датата  на неговото подписване с твърдение ,че същият е антидатиран.Касае е се за частен писмен документ ,който има достоверна дата за третите неучастващи в съставянето му лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа- чл.181 ал.1 от ГПК.Възприема се в категорично наложилата се касационна практика стеснително тълкуване на понятието 

„трето лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и  това е лицето, което черпи права от лицето, подписало документа като правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно, касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране,а  другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.В случая ответникът не черпи права от нито едно от лицата ,подписали анекса ,поради което същият не се явява трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК и за него посочената там дата на съставяне важи. Следователно безсъмнено  е ,че с договора за цесия страните по него са уговорили ,че със същия се прехвърлят посочените там вземания възмездно при цена от 1 лв. ,която цесионерът М.П. е заплатил на цедента „******“ЕООД  при подписване на договора 02.10.2014 г.

С въззивната жалба и поддържаното пред въззивното разглеждане на делото становище на жалбоподателя П. и от трето лице помагач „******“ЕООД се въвежда  твърдение ,че  договорът за продажба на вземания е привиден и прикрива  такъв за дарение ,които обстоятелства  от процесуална гледна точка са преклудирани като въведени за първи път пред настоящата инстанция и са в остро противоречие с тезата на ищеца,поддържана при първоинстанционното разглеждане на делото за възмездността на договора за цесия . От друга страна волята на страните  по договора за цесия следва да бъде преценяна към момента на неговото сключване – 02.10.2014 г., а същият ,ведно с анекс № … към него от същата дата не остават никакво колебание относно възмездния характер  на същия и цената ,заплатена от цесионера П.  в размер на 1 лв.

Що се отнася до представените пред настоящатата инстанция анекс № 3 от 16.09.2019 г. и контралетер от същата дата като частни документи,съставени след постановяване на обжалваното решене и във връзка с мотивите му,същите се явяват неотносими към казуса.

 Във връзка   с договора за цесия ,легитимиращ ищеца като носител на претендираните в настоящия процес вземания ответникът е направил възражения  за нищожност ,едно от които е зачетено от първоинстанционния съд и е предмет на въззивно разглеждане и това и нищожност на договора поради противоречие на добрите нрави.Не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя ,че ответникът като трето за цесията  лице не може да се позове на нищожност на същата.Всяко лице ,което има правен интерес може да се позове на нищожност на един договор ,а правният интерес на ответника е несъмнен доколкото неговата правна сфера е засегната от  цесионното правоотношение . Що се отнася  до основния въпрос противоречи ли договорът за цесия на добрите нрави следва да бъде съобразена касационната практика по този въпрос ,а именно кога неадекватността на престациите води до нищожност на договора за продажба на посоченото основание.Възприето е ,че независимо от свободата на договаряне ,регламентирана в чл.9 от ЗЗД понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации  и неравностойност на същите ,сочеща  практически на нулева насрещна престация  , води до нищожност на договора поради противоречие на добрите нрави.

В  светлината на казаното заплатената цена по договора за цесия ,имаща за предмет вземания в размер на над 2 000 000 лв. ,от 1 лев сочи на сериозна неадекватност на насрещните престации ,водеща до нищожност на този договор както противоречащ на добрите нрави.Следователно същият не е породил валидно правно действие и ищецът не се легитимира като носител на вземанията ,предмет на цесията и претендирани в настоящето производство ,поради което и само на това основание предявените от П. искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

         До същите изводи е стигнал и първоинстанционния окръжен съд и като е постановил решение, с което е отхвърлил така предявените искове е постановил правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.

         Въззиваемата страна „С.“ЕООД не  представя доказателства за направени разноски при настоящето разглеждане на делото ,поради което такива не следва да се присъждат.

Ето защо съдът ,

                                            Р       Е       Ш       И   :

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1096/08.08.2019 г. ,постановено по гр.д. 3054 / 2014 г .  по описа на ОС – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:   1.                    2.