Решение по дело №204/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДВ ОСЕМ“ ЕООД, [населено място], чрез адвокат Ж. К. от ЯАК, против Решение № 18/20.03.2024 г. по АНД № 577/2023 г. по описа на ЕРС. Със съдебния акт е изменено Наказателно постановление № 28-2300020 от 07.08.2023 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на „ДВ ОСЕМ“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Н. Д., на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за административно нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като съдът е преквалифицирал деянието като такова по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, и е намалил размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ о т 2 000 лева на 1 500 лева. Със същото решение ЕРС е осъдил Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, [населено място] да заплати на „ДВ ОСЕМ“ ЕООД разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като отхвърлил искането на Директора на дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Претендира се цялостна отмяна на решението на Елховски районен съд, ведно със санкционния акт, по съображения за неправилно приложение на закона и като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изводът на решаващия съд за съставомерност на вмененото нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, (преквалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ), като противоречащ на събраните по делото доказателства. Сочи се, че достъпът до селскостопанския двор и до процесния навес е свободен и всяко лице, което поиска, би могло да влезе в имота. Твърди се също, че не е установено по категоричен начин на Г. Г. да е възлагана конкретна работа от санкционираното дружество в качеството на работодател – липсват доказателства, че това лице е престирало работна сила в условията на продължитленост, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и трудово възнаграждение. Напротив, според свидетелските показания, това лице е присъствало инцидентно на обект в строеж, в ден, в който липсват други работници поради дъждовно време, като не му е възлагана работа – присъствието на Г. не сочи автоматично на извод, че в деня на проверката е съществувало трудово правоотношение между това лице и наказаното дружество. В тази връзка в жалбата се излагат твърдения, че в противоречие с процесуалните правила съдът е кредитирал безрезервно показанията на тримата свидетели на АНО, като е пренебрегнал тези на свидетеля Г.. По изложените съображения се иска отмяната на атакувания съдебен акт, ведно с наказателното постановление с присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът „ДВ ОСЕМ“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат Ж. К., редовно упълномощена, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. В допълнение сочи, че от събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд не се установява по категоричен начин лицето Г. Г. да е изпълнявало трудови функции с определена възложена работа, с определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма със санкционираното дружество като негов работодател. Иска съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и процесното наказателно постановление. Заявява се претенция за присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по касация – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от Старши юрисконсулт Р. Д., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна по подробно изложени в представен по делото писмен отговор съображения. С оглед възраженията на процесуалния представител на касатора сочи, че разпоредбите на трудовото законодателство не изискват и не предвиждат във връзка с установяване наличие на трудово правоотношение между две страни да се извършва поредица от проверки - напълно достатъчно е в хода на една проверка, извършена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“, да бъде констатирано наличие на предоставяне на работна сила в точно този конкретен момент; дали при последващи проверки на процесния обект работникът е намиран там или не няма отношение към извършената на конкретната дата проверка, посочена в акта и наказателното постановление, респ. не означава, че на конкретната дата 17.05.2023 г. между страните „ДВ ОСЕМ“ ЕООД и лицето Г. Г. не е съществувало трудово правоотношение. Напротив, по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства в тази посока, поради което счита, че нарушението е абсолютно доказано в пълнота, съответно - правилно Елховският районен съд е постановил своя съдебен акт, чието потвърждаване се иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Сочи, че при допуснатото административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил наказателното постановление, изменяйки го законосъобразно в частта за правната квалификация и размера на наложената санкция. По тези съображения се иска касационната инстанция да остави жалбата без уважение.

Административен съд–Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 18/20.03.2024 г. по АНД № 577/2023 г. по описа на ЕРС, с което е изменено НП № 28-2300020 от 07.08.2023 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда“, [населено място] за наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на „ДВ ОСЕМ“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Н. Д., административно наказание „имуществена санкция“ от 2 000 лева, за административно нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като съдът е преквалифицирал деянието като такова по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, и е намалил размера на имуществената санкция от 2 000 лева на 1 500 лева. Със същото решение ЕРС е осъдил Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, [населено място] да заплати на „ДВ ОСЕМ“ ЕООД разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като отхвърлил искането на Директора на дирекция „Инспекция по труда“, [населено място] за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа страна следното:

На 17.05.2023 г. в 12:30 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място] извършили проверка по спазване на изискванията на трудовото законодателство на „ДВ Осем“ ЕООД в стопанисван от дружеството обект – „селскостопанска база“ с местонахождение в стопанския двор в с. Оман, община Болярово, област Ямбол. В хода на проверката на място в новострояща се сграда, представляваща навес, проверяващите установили лицето Г. Г., който извършвал дейност, като е метял този навес. Лицето, в присъствието на проверяващите, заявило, че работи в „ДВ Осем“ ЕООД като „общ работник“ с работно време от 08:00 до 17:00 часа с един час обедна почивка и с почивни дни събота и неделя. Проверяващите поискали от Г. да се свърже с работодателя си, при което лицето отговорило, че е изтрило телефонния номер на „шефката“ си и има мобилен номер на съпруга й, но при опит да се свърже с него, не успял. Установеното на място лице собственоръчно попълнило декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, като декларирало, че работи в „ДВ ОСЕМ“ ЕООД, на длъжност „общ работник“ в обект „селскостопанска база с. Оман“ по трудов договор, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с почивка 1 час, с почивни дни събота и неделя, при месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, последно изплатено му в брой на 20.04.2023 г.; Г. декларирал още, че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор; в декларацията не посочил начална дата на трудовото правоотношение. От работодателя проверяващите изискали писмени документи, представени от дружеството в офиса на ДИТ–Ямбол на 29.05.2023 г. На същата дата от управителя на „ДВ ОСЕМ“ ЕООД Д. Д. били дадени писмени обяснения, в които посочила, че Г. Г. не е в трудово правоотношение с дружеството, както и че не е известна причината, поради която въпросното лице е заварено в базата на дружеството, (която е на етап по изграждане), при извършване на проверката от служителите на ДИТ-Ямбол на 17.05.2023 г. В обясненията се съдържат твърдения, че въпросното лице извършва понякога работа на граждански договор в полза на дружеството, собственост на съпруга на Д.. На 09.06.2023 г. проверяващите отново посетили обекта, на който заварили друг служител на дружеството-жалбоподател – съпруг на законния представител на дружеството Д. Д., но Г. Г. не бил на обекта. Съставен бил Протокол за извършена проверка № ПР2318524 от 16.06.2023 г., в който били обективирани констатациите от извършените на проверките 17.05.2023 г. и на 09.06.2023 г. проверки. С протокола на дружеството-жалбоподател като работодател били дадени писмени предписания съобразно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за отстраняване на констатирани нарушения, описани под № 1 и № 2, като за описаното под № 3 процесно нарушение не е дадено предписание, а е констатирано, че „ДВ ОСЕМ“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е сключил трудов договор в писмена форма с работника Г. П. Г. преди постъпването му на работа, с което е нарушен чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Препис от протокола бил връчен лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 16.06.2023 г. На същата дата – 16.06.2023 г., в присъствието на управителя на „ДВ ОСЕМ“ ЕООД и на двама свидетели бил съставен АУАН № 28-2300020 от 16.06.2023 г. против „ДВ ОСЕМ“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ за това, че при извършена на 17.05.2023 г. в 12:30 часа проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство, на място в обекта на контрол - „селскостопанска база“, находяща се в област Ямбол, община Болярово, с. Оман, стопански двор, стопанисван от „ДВ Осем“ ЕООД, не е сключен трудов договор в писмена форма с работника Г. П. Г. преди постъпването му на работа. Така констатираното нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е установено на 29.05.2023 г. в офиса на Д. „Инспекция по труда“, [населено място], а е извършено на 17.05.2023 г. в 12:30 часа, на място в обекта на контрол, когато е констатирано, че Г. предоставя работна сила като „общ работник“. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетелите и от управителя на „ДВ ОСЕМ“ ЕООД с отразяване собственоръчно на възраженията й; препис от акта е получен на 16.06.2023 г. Във възраженията си Д. посочила, че на сочената в акта дата - 17.05.2023 г., при извършване на проверката не е имало представител на дружеството; че в деня, в който е била призована в ДИТ-Ямбол, за представяне на документи - 29.05.2023 г., е дала писмени обяснения, че базата в с. Оман е в процес на строеж, няма ограда и всеки има достъп до нея. Д. Д. заявила във възраженията, че Г. не работи в „ДВ ОСЕМ“ ЕООД и не знае поради каква причина е заявил, че работи в дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН дружеството–жалбоподател не е депозирало писмени възражения пред административнонаказващият орган. Въз основа на съставения АУАН, след преценка, че направеното възражение от страна на нарушителя е неоснователно и неподкрепено с доказателства, против дружеството-жалбоподател е издадено НП № 28-2300020 от 07.08.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбо, като констатираното с АУАН административно нарушение е описано и квалифицирано по идентичен начин, така както е описано и квалифицирано в акта - по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на нарушителя – „ДВ ОСЕМ“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е наложена „ имуществена санкция“ от 2 000 лева. Санкционният акт е редовно връчено лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 12.09.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от процесуална страна, че санкционният акт не страда от пороци, обуславящи отмяната му на това основание. По същество съдът приел, че правилно е ангажирана отговорността на наказаното дружество, но за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, а не за соченото в АУАН и НП такова по чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като чл. 61, ал. 1 от КТ намира приложение, когато между работодателя и работника има сключен трудов договор в писмена форма, но това е сторено несвоевременно, след като работникът вече е започнал да упражнява труд при работодателя, а приложното поле на чл. 62, ал. 1 от КТ е в случаите, когато работникът е приет на работа, но между страните изобщо не е сключен трудов договор, макар и със закъснение, какъвто въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че е конкретният случай. Въз основа на това съдът приложил разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (закон за същото наказуемо нарушение), като преквалифицирал деянието от такова по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, в нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, приемайки, че няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП, относими към основния състав на нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Досежно размера на наложеното наказание, вземайки предвид разписаното в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, ЕРС приел, че същият е прекомерно завишен предвид липсата на данни за извършено друго нарушение на трудовото законодателство, поради което редуцирал санкцията от 2 000 лева на 1 500 лева. С позоваване на чл. 415в, ал. 2 от КТ съдът приел, че процесното административно нарушение не представлява маловажен случай, в т.ч. и по чл. 28 от ЗАНН.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в хода на ангажиране отговорността на „ДВ ОСЕМ“ ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както правилно е приел Районен съд – Елхово при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени заложените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН изисквания – актовете съдържат всички изискуеми от посочените разпоредби (описано е пълно, ясно и прецизно нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, ясно е посочен и субектът на административнонаказателната отговорност, както и датата и място на извършване на деянието, включително и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Изложената в АУАН фактическата обстановка изцяло кореспондира с тази описаната в НП, като подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

По отношение на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена форма (чл. 62, ал. 1 от КТ). По силата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл. 414, ал. 3 от КТ е само за лице, което има качеството на работодател, а за осъществяване на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо наличие на трудово правоотношение между страните, което има следните характеристики: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството и Г. Г., от които може да бъде направен извод, че е налице трудово правоотношение.

За да формира извод за наличие на трудово правоотношение, контролният орган се е позовал на данните, вписани в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3, вр. чл. 402, ал. 2 от КТ от самия работник, както и на свидетелските показания на посочените от АНО свидетели. Органът приел, че данните, вписани в тази декларация са достоверни и отговарят на действителната фактическа обстановка и формирал извод, че се касае за трудово правоотношение. Същите изводи относно доказания факт на престиране на труд в полза на дружеството като работодател от лице, с което не е сключен трудов договор в писмена форма е направил и първоинстанционният съд, които напълно се споделят настоящата инстанция. Действително, от събраните по делото доказателства категорично се установява, че по време на проверката на 17.05.2023 г. Г. П. Г. се е намирал на обекта на контрол - собственост на дружеството-жалбоподател, и е работило, метейки новостроящия се навес в стопанския двор на с. Оман, община Болярово, област Ямбол. Доколкото се установяват елементи на трудово правоотношение (място, време, заплата, почивки), посочени от самия Г. в попълнената от него под страх от наказателна отговорност декларация по чл. 402 от КТ, правилно ЕРС е приел за доказано, че това лице е предоставяло работна сила за посочения лично от него работодател „ДВ ОСЕМ“ ЕООД, който стопанисва новостроящия се навес. При тези данни напълно обосновано е и заключението на решаващия съд, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, доколкото не е спазил императивните изисквания за оформяне на правоотношението с лицето Г. П. Г. по предоставяне на работна сила като трудово правоотношение, като не е сключил трудов договор в писмена форма с него преди да го допусне до работа.

С разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. Възраженията на касатора досежно липсата на трудовоправни отношения между страните, поддържани и пред настоящата инстанция, са неоснователни и се опровергават от съдържащите се в административната преписка доказателства, както и от събраните в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, предл. 2 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на касатора е било да установи обстоятелствата, на които се позовава, а именно че не е работодател на Г. Г., който не е престирал труд в дружеството. При необорване на доказателствената сила на акта за нарушение, следва да се приеме нарушението за установено.

При това положение напълно законосъобразно ЕРС е приложил разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (закон за същото наказуемо нарушение), като е преквалифицирал деянието от такова по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, в такова по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Действително, както правилно е приела и въззивната инстанция, няма пречка това да бъде сторено предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП, относими към основния състав на нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В случая преквалификацията на административното нарушение се осъществява, без да се налага изменение във фактическата обстановка. Данните по делото също така сочат на първо извършено от страна на „ДВ ОСЕМ“ ЕООД нарушение на трудовото законодателство, което правилно е преценено от районния съд, като такова, обосноваващо налагане на наказание в минимума на санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, а именно „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. Съобразно разписаното в чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. В този смисъл правилен е изводът на ЕРС, че процесното административно нарушение не представлява маловажен случай, в т.ч. и по чл. 28 от ЗАНН.

В заключение касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинстационното съдебно решение - то е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила, а подадената против него касационна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на спора претенцията на касатора за разноски пред двете съдебни инстанции се явява неоснователна. Предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева в полза на ИАГИТ за представителство пред настоящата инстанция.

 

Водим от горното, Административен съд - Ямбол, втори касационен състав

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/20.03.2024 г. по АНД № 20232310200577/2023 г. по описа на Елховския районен съд..

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА „ДВ ОСЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Болярово, област Ямбол, [улица], представлявано от управителя Д. Д., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, адвокат Ж. К., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, [населено място] разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.