№ 160
гр. Шумен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630200518 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №24 – 0869 – 000580/25.03.2024год. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183
ал.4 т.8 от ЗДвП на жалбоподателя С. В. С., ЕГН ********** от гр.Варна е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.98
ал.1 т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Оспорва вменено му нарушение по същество, излагайки доводите си за
това. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна.Намира, че вмененото нарушение е доказано по несъмнен начин. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 06.02.2024г. св. И. П. С. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Шумен,
работил с техническо средство по контрол на скоростния режим в гр.Шумен, кв.Дивдядово.
Движейки се с патрулен автомобил по бул. «Велики Преслав» в кв.Дивдядово, забелязал лек
автомобил «Ситроен С4» с рег.№ ТХ 1615 АК, който бил спрян косо върху пешеходна
пътека тип «зебра», пред офис на куриерска фирма Еконт. Пешеходната пътека била
разположена върху изкуствена неравност на пътното платно, малко след кръстовището на
бул. «Велики Преслав» и ул. «Вичо Атанасов», в посока гр.Велики Преслав като била
обозначена с вертикална и хоризонтална сигнализация. По повод констатираното
нарушение, св.С. поискал съдействие от колеги, в резултат на което на место пристигнал
св.П. С. П. – командир на отделение в сектор ПП, който бил в екип с колегата си К.М.. Св.П.
съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №1222511 от 06.02.2024г. за нарушение на
чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП, в негово присъствие, за това, че на 06.02.2024г. в 16.50 часа в
гр.Шумен, бул.„Велики Преслав“ пред офис на Еконт, в посока ул.Вичо Папазов, престоява
с л.а. «Ситроен С4» с рег.№ ТХ 1615 АК върху сигнализирана с пътна маркировка М 8.1 и
1
пътен знак Д17 пешеходна пътека тип зебра. В АУАН е отразено само, че жалб.С. има
възражения. В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.4 т.8 от
ЗДвП на жалбоподателя С. В. С., ЕГН ********** от гр.Варна е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Събраните по делото гласни доказателства, приобщени
чрез показанията на свидетелите И. П. С. и П. С. П., съдът кредитира като депозирани от
лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по
отношението на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост.
Така събраните гласни доказателства разкриват обстоятелства в зависимост от това към кой
момент различните свидетели са били очевидци на факти и обстоятелства имащи значение
по делото. Съдът кредитира напълно показанията на св.И. П. С., който е очевидец на
извършеното нарушение, поради което показанията му съставляват пряко доказателство.
Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набеди
жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът констатира, че в обстоятелствената част на АУАН и НП неправилно е визирана
ул.“Вичо Папазов“ в гр.Шумен, вместо ул.“Вичо Атанасов“ в кв.Дивдядово, което според
съда се дължи на допусна техническа грешка. Констатираното противоречие не е от
категорията на съществените, годни да обосноват отмяна на НП на това основание, тъй като
не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Ясно е посочено, че нарушението е
извършено на бул.“Велики Преслав“ в гр.Шумен. Също така АУАН е съставен на мястото на
извършване на нарушението, в хода на проверката,в присъствието на жалбоподателя,
поради което е наясно с мястото на извършване на вмененото му нарушение. Критерият за
същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от фактическа
страна или е ограничило правата на някоя от страните в процеса, което в настоящият случай
не е налице. Въз основа на събраните гласни доказателства и приобщената по дело схема
изготвена от Община Шумен, безспорно се установява, че пешеходната пътека, по
отношение на която е констатирано процесното нарушение е разположена върху изкуствена
неравност на пътното платно на бул. «Велики Преслав» малко след кръстовището с ул.
«Вичо Атанасов», в посока гр.Велики Преслав.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, за нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Нормата на чл.98 от ЗДвП регламентира местата, на които престоя и паркирането са
забранени. Съгласно посочената за нарушена разпоредба - чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП, престоят и
паркирането са забранени на пешеходни пътеки или на разстояние по – малко от 5 метра
преди тях. В конкретният случай вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна
страна се изразява в това, че престоява върху пешеходна пътека. Жалбоподателят не
оспорва факта, че в посочения пътен участък е имало пешеходна пътека. Оспорва факта, че
управлявания от него автомобил е бил спрян на нея. Както в хода на
административнонаказателното призведство, така и в съдебното производство от страна на
жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, в подкрепа на твърденията му.
Представените снимки изготвени от жалбоподателя, не опровергават показанията на св. С.,
че е автомобилът е престоявал върху пешеходната пътека, тъй като според свидетеля на
2
жалбоподателя било разпоредено да премести автомобила, тъй като пречел на пешеходците
да преминат през пешеходната пътека. Също така на изготвената снимка /л.37/ се виждат
два полицейски автомобила, което води на извода, че същата е направена в един по – късен
момент, когато на место вече е бил и втория екип, т.е. не отразява пръвоначалното
местоположението на автомобила, в момента, в който е възприет от св.С..
Следователно с поведението си жалбоподателят е нарушил императивната норма на
чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП от обективна страна. По отношение на субективната страна,
настоящият състав намира, че се касае за умишлено нарушение, тъй като пешеходната
пътека е била сигнализирана с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д17.
Съдът намира, че нарушението е извършено, както от обективна, така и от
субективна страна. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа
обстановка. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за
реализирането на адмнистративно – наказателната му отговорност. По делото не съществува
спор относно личността на административно – наказателно отговорното лице. В хода на
административнонаказателното производство и в съдебното производство, жалбоподателят
не оспорва обстоятелството, че е бил водач на автомобила, поради което се явява субект на
административнонаказателна отговорност. Административно – наказващият орган правилно
е ангажирал отговорността на жалбоподателя съобразно разпоредбата на чл.183 ал.4 т.8 от
ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба в размер на 50 лв. на водач, който неправилно
престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека. Размерът на наложеното наказание е
строго фиксиран и не подлежи на ревизия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от
тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание от Ив. С.а – гл.
юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН.
Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално
представителство в три открити съдебни заседания, поради което съдът намира, че следва да
бъде определено и присъдено възнаграждение в размер над минималния, а именно 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24 – 0869 – 000580/25.03.2024год. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183
ал.4 т.8 от ЗДвП на жалбоподателя С. В. С., ЕГН ********** от гр.Варна е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.98
ал.1 т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3