№ 49
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Анг. Ат. П.
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600073 по описа за 2022 година
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.1, вр.
чл.422, ал.1, т.5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България
за възобновяване на НОХД № 511/2021 г. на Районен съд – Мездра.
В искането се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на
закона и процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Нарушението, според Главния прокурор, на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1
от НПК, намира изражение в неприлагането на материалната норма на чл.64, ал.1 от НК,
според която, когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една
година и неговото изпълнение не е отложено по чл.66 от НК, непълнолетният се
освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява в трудово-възпитателно училище -
интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. С това правило
законодателят предписва непълнолетният деец, който е осъден на лишаване от свобода по-
малко от една година, във всички случаи да не изтърпява наказанието или като то бъде
отложено на основание чл.66 НК, ако са налице законните предпоставки за това, или като
бъде освободен от изтърпяване чрез определяне на възпитателна мярка. Т.е., за подсъдимите
1
непълнолетни законът не предвижда ефективно изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в размер по-малко от една година /ТР № 14 от 25.06.1971 г. по н.д.№11/1971 г., ОСНК/ .
В конкретния случай, според Главния прокурор, съдът е следвало да констатира,
че спрямо подсъдимия В. Ж. Г. са били налице предпоставките за прилагане на чл.64, ал.1 от
НК, тъй като подсъдимият В. Ж. Г. е роден на 09.10.2004 г. и е непълнолетен, а наложеното
наказание е по-малко от една година лишаване от свобода и изпълнението му не е отложено
по чл. 66 от НК.
Не били налице изключенията, посочени в чл.64 ал.3 от НК, както и кумулативно
предвидените предпоставки по чл.64, ал.4 от НК при повторно осъждане, които изключват
приложението на чл.64, ал.1 от НК - срокът на наложеното наказание на обвиняемия е по-
малък от шест месеца и деецът не е търпял наказание „лишаване от свобода“.
Допуснатото нарушение било съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК
и е основание по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на делото, поради
неприложената, по отношение на обвиняемия, разпоредба на чл.64, ал.1 от НК, независимо
от наличието на законовите предпоставки за това. Представеното за одобрение
споразумение противоречи на закона.
От своя страна, съдът като одобрил противоречащото на закона споразумение, е
нарушил чл.382, ал.7 от НПК, тъй като не е предложил промени в него, съгласно
разпоредбата на чл.382, ал.5 от НПК. Така Районен съд - Мездра допуснал и съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, което също е
основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на делото.
Наказанието „лишаване от свобода“ било приведено в изпълнение на 10.12.2021
г., но изпълнението му било прекъснато същия ден за срок от 3/три месеца, считано от
10.12.2021 г. до 10.03.2022 година.
Поради допуснатите съществени нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2
НПК, на основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.1, предложение последно, вр. с чл.422, ал.1, т.5,
вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.1 НПК, Главният прокурор
прави искане за възобновяване на НОХД № 511/2021 г. на Районен съд - Мездра, отмяна на
постановеното определение № 42 от 03.12.2021 г. за одобряване на споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство и връщането на делото на Районна
прокуратура – Враца, ТО – Мездра.
В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, прокурорът от САП
поддържа искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД
№ 511/2021 г. на Районен съд – Мездра, по изложените в него съображения и моли да бъде
уважено.
Осъденото лице В. Ж. Г., редовно призован, не се явява в съдебното заседание
пред САС . Същият се представлява от назначен от САС служебен защитник – адв.Г.П..
Становището на защитника е, че искането на Главния прокурор е основателно, поради което
следва да бъде уважено.
2
Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка
по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е
процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК. Предмет на искането
е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5,
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Постановеното първоинстанционно определение не
подлежи на въззивен и касационен контрол и е влязло в сила. Разгледано по същество, в
контекста на очертаната в него аргументация, искането е основателно.
С атакуваното протоколно Определение № 42 от 03.12.2021 г., постановено по
НОХД № 511/2021 г., Районен съд – Радомир, 3-ти наказателен състав, е одобрил
постигнатото между прокурор от Районна прокуратура – Враца, ТО-Мездра, осъдения В. Ж.
Г. и защитника му, споразумение за решаване на делото в съдебното производство. С това
споразумение осъденият се е признал за виновен в извършено от него престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което на това
основание и при условията на чл.54, ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, съгласно
чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.382, ал.7 във вр. с чл.24, ал.3 от НПК, съдът е прекратил
производството по делото.
Настоящият съд намира, че определението, с което е одобрено споразумението за
решаване на делото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК „когато определеното наказание е
лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по
чл.66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във
възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в
Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните“.
Обвиняемият В. Ж. Г. е бил привлечен към наказателна отговорност, с
Постановление от 17.11.2021 г., за привличане на обвиняем, издадено от РП – Враца, ТО –
Мездра, за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т. 3, вр. чл.28, ал.1 от НК, а именно: на 11.05.2021 г., в гр. Мездра, в жп гара Мездра,
макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си, е отнел от владението на Д. К. Х., от гр. Мездра, сумата от 100.00
лева, собственост на същата, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои,
като деянието е извършено при условията на повторност и случаят е немаловажен.
С атакуваното от Главния прокурор споразумение, Районен съд – Мездра, на
основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.28, ал.1 от НК и при
условията на чл.54, ал.1 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
/пет/ месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.1, т.2
3
от ЗИНЗС.
Видно от приложените по делото писмени доказателства – препис – извлечение
от акт за раждане № 137 от 13.10.2004 г., на обвиняемия В. Ж. Г., издаден на 18.11.2021 г. от
длъжностно лице по гражданско състояние при Община Мездра, Г. е роден на 09.10.2004 г.
и с ЕГН **********. Т.е., към датата на инкриминираното деяние – 11.05.2021 г., той е бил
непълнолетен, тъй като е бил навършил 16 години и 7 месеца и 2 дни. Това обстоятелство, с
категоричност, налага приложението на разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК.
От друга страна, настоящият съд намира за необходимо да обсъди дали е налице
приложението на ал.3 и ал.4 от чл.64 на НК, предвид наложените на осъденото лице В. Ж.
Г., предходни наказания.
Видно от приложената по досъдебното производство Справка за съдимост, макар
и непълнолетен, обвиняемият Г., за извършени от него престъпления по чл. 346, чл.194,
чл.235 и чл.195 от НК, през периода от 12.10.2019 г. до 21.04.2020 г. е осъждан шест пъти.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.3 от НК, правилото на ал.1 от този член не се
прилага, когато: а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на
изтърпяване наказанието лишаване от свобода и б) когато е осъден, след като е навършил
пълнолетие. В случая, тази разпоредба не е приложима, защото предходните осъждания,
макар и да са на лишаване от свобода, то тези наказания не са били изтърпявани ефективно,
а отлагани, на основание чл.69, ал.1, във вр. чл.66, ал.1 от НК.
Не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.64, ал.4 от НК: „Правилото на
ал.1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и
когато: а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или б) ако деецът вече е изтърпял
наказание лишаване от свобода“, тъй като не е налице една от кумулативно изискуемата
предпоставка, а именно: срокът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ да не е по-
малък от шест месеца, макар и процесното престъпление да е извършено в условията на
повторност. Освен това, до момента на постановяване на присъдата деецът не е изтърпял
ефективно наказание лишаване от свобода. В настоящият случай, с атакуваното от Главния
прокурор споразумение, обвиняемият В. Ж. Г., за извършеното от него наказание по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.28, ал.1 от НК, е приел да му бъде
наложено наказание за срок от 5 /пет/ месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“
режим, съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
Изложените по-горе доводи, обосновават извод, че с атакувания съдебен акт е
нарушена разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК, задължаваща съда, предвид установеното от
писмените доказателства по делото непълнолетие на обвиняемия и неприложението на ал.3
и ал.4 на чл.64 от НК, да освободи обвиняемия Г. от ефективно изтърпяване на определеното
му наказание „лишаване от свобода“ и да го настани във възпитателно училище – интернат
или да му наложи друга възпитателна мярка, предвидена в ЗБППМН.
С оглед изложеното, визираното в искането на Главния прокурор нарушение на
4
процесуалния закон, относно одобряването на споразумението, предвиждащо ефективното
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на В. Ж. Г. по НОХД №
511/2021 г. на Районен съд - Мездра, е довело и до нарушение на материалния закон.
Съдът е бил длъжен да установи пропуска в предложеното със споразумението
ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и позовавайки се на чл.382,
ал.5 от НПК, да предложи промяна на споразумението в тази му част, чрез промяна на вида
на определеното наказание, която да се обсъди със страните. Като не е изпълнил
задълженията си и е одобрил споразумението, представено му от страните и в частта, на
вида на наложеното наказание, а именно „лишаване от свобода“, както и ефективното му
изтърпяване, на основание чл. чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, съдът е допуснал нарушения на
процесуалният и материален закон.
Допуснатите нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК са съществени и са
основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че атакуваното определение не е от
категорията съдебни актове, визирани в чл.354, ал.2 и ал.5 от НПК и не подлежи на
пререшаване по касационен ред.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че искането на Главния
прокурор за възобновяване на производството по НОХД № 511/2021 г. на Районен съд –
Мездра е основателно и следва да бъде уважено.
Направеното от Главния прокурор искане за връщане на делото на Районна
прокуратура – Враца, ТО – Мездра, след отмяната на постановеното определение № 42 от
03.12.2021 г. на Районен съд – Мездра не може да бъде уважено, поради забраната на
процесуалният закон за това. В производството по реда на Глава 33 – Възобновяване на
наказателните дела, правомощията на апелативният съд, действащ като касационна
инстанция, са изчерпателно посочени в чл.425, ал.1 от НПК, като между тях не фигурира
правомощието за връщане на възобновеното дело на прокурора. Тъй като освен нарушение
на материалния закон /касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК/, в случая е
констатирано и нарушение на процесуални правила – касационно основание по чл.348, ал.1,
т.2 от НПК, то съдът в това производство, следва да отмени атакуваното определение и да
върне делото за ново разглеждане от същия съд, като посочи стадия, от който следва да
започне новото разглеждане на делото.
Извън изложеното от Главния прокурор в искането му за възобновяване на
НОХД № 511/2021 г. на Районен съд – Мездра, настоящият съд, след проверка на
материалите по делото констатира, споразумението по това дело е одобрено при допуснато
абсолютно процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.3 от НПК.
Съставът на съда, който има правомощие да се произнесе по въпроса за вината и
отговорността на подсъдимия, е определен в нормите на чл.28 от НПК. Броят на
образуващите го съдии и съдебни заседатели е поставен в зависимост от тежестта на
наказанието, предвидено за престъплението, а не това, което съдът може да наложи. Делата
5
се разглеждат в първоинстанционния съд еднолично от съдия само когато за престъплението
е предвидена възможност за налагане на наказание лишаване от свобода до пет години или
друго по-леко наказание. Когато е предвидена възможност за налагане на по-тежко
наказание съдебният състав се състои от съдия и двама съдебни заседатели или от двама
съдии и трима съдебни заседатели. Отклонението от тези процесуални изисквания
ограничава правото на подсъдимия на справедлив процес и има във всички случаи за
последица отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. За
това нарушение съдът следи и служебно, без да е сезиран с изрични доводи от страните.
В конкретният случай делото е разгледано от Районен съд – Мездра, от незаконен
състав. Незаконен е всеки съдебен състав, различен от този който е предвиден от
процесуалните норми към момента на разглеждане на делото. В случая това е така, защото
наказателното дело е образувано на 26.11.2021 г. по внесено от Районна прокуратура –
Враца, ТО - Мездра, с което обвиняемият В. Ж. Г. се е признал за виновен в извършено от
него престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.28, ал.1 от
НК. За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 3 /три/ години.
С оглед непълнолетието на обвиняемия Ж., първоинстанционният съд е бил
длъжен да разгледа делото в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, съгласно
императивната разпоредба на чл.390, ал.1 от НПК, при спазване и на разпоредбата на ал.2 на
същия член, касаеща професионалната квалификация на съдебните заседатели.
Като го е разгледал еднолично от един съдия, Районен съд – Мездра е допуснал
нарушение, което е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК. То се е отразило и на
законосъобразността на съдебния акт, който е постановен от незаконен състав.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и е
самостоятелно основание за възобновяване на наказателното дело, за отмяна на
определението, с което е одобрено споразумението и за връщането му за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото следва да
бъде сформиран законен състав, който след като се запознае и обсъди събраните
доказателствени материали, както и параметрите на предложеното споразумение, да се
произнесе, при спазване на посочените по-горе в решението указания относно
правомощията си по чл.382, ал.5 от НПК - по въпроса за наказателната отговорност на
обвиняемия, при спазване на законодателството, касаещо извършеното от Г. престъпление,
при съобразяване психическото и здравословното му състояние, възрастта му, наличието на
предходни осъждания за извършени от него престъпления, неформалните му контакти, както
и семейната му среда.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Софийски апелативен
съд, след като установи, че са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК
РЕШИ:
6
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 511/2021 г. на Районен съд –
Мездра.
ОТМЕНЯ постановеното по делото определение от 03.12.2021 г., по Протокол
№ 42/03.12.2021 г., с което е одобрено постигнатото споразумение между представител на
Районна прокуратура – Враца, ТО - Мездра, осъдения В. Ж. Г. и неговия защитник за
решаване на делото в съдебното производство и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на
подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7