ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 359
гр. Стара Загора, 08.10.2020г.
Административен съд – Стара Загора,
седми състав, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева частно административно дело №623
по описа на съда за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на „БЛР ФРУКТ“ ЕООД,
с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък,
представлявано от Управителя Б.Л., срещу Разпореждане за предварително
изпълнение на наложена със Заповед № ФК-549-0042674/25.09.2020 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Гл. дир.“ФК“
в ЦУ на НАП принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски
склад – магазин за плодове и зеленчуци, находяща се в гр. Казанлък, ул. „ХХХ
Жалбоподателят счита, че така издаденото
разпореждането за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно, необосновано
и немотивирано. Моли Съда да го отмени разпореждането на органа, с което е
допуснато предварително изпълнение на заповедта.
Според жалбоподателя в чл.60, ал.1 от АПК
се съдържали различни хипотези, при наличието на които било възможно да се
допусне предварително изпълнение на един административен акт, като за органа
имало задължение за извършва преценка за всеки отделен случай, за всяко
обстоятелство, защото тежестта от тяхното доказване лежала върху органа. В
подадената жалба подробно се мотивират конкретни съображения в насока на не
мотивираност на оспорваното разпореждане с конкретни обстоятелства, вкл. и за
липса на доказателства за настъпване на твърдените негативни последици, в случай, че не се допусне
предварителното изпълнение на административния акт.
С писмо вх. №5573 от 08.10.2020г. по описа
на съда, по делото постъпи административната преписка.
Съдът по допустимостта на жалбата срещу
разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ намира, че тя е подадена от
легитимирано лице, пред компетентния съд по арг. на
чл.188 от ЗДДС/, в преклузивния тридневен срок по чл. 60, ал.4 от АПК /доколкото заповедта е връчена на 06.10.20г./ Предвид
изложеното, същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.
Разгледана по същество се явява основателна,
по следните съображения:
От приложената към преписката Заповед №
ФК-549-0042674/25.09.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив,
ГД“ФК“ при ЦУ на НАП се установява, че на основание чл. 186, ал.3 и
чл.187, ал.4 от ЗДДС на „БЛР ФРУКТ“ ЕООД, гр. Казанлък била наложена ПАМ
запечатване на търговски обект – склад магазин за плодове и зеленчуци, находящ
се в гр. Казанлък, бул. ХХХведно със забрана достъпа
до него за срок от 30 дни, поради извършено нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г., във вр. с чл. 118, ал. 1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС.
В заповедта, на осн.
чл.188 от ЗДДС
и чл. 60 от АПК
се инкорпорира и процесното разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на принудителната административна мярка с фактически мотиви, които
се свеждат до следното: местоположението на обекта в централната градска част,
с висок човекопоток и многобройна клиентела, големината на обекта от 200,00 кв.
м., вкл. търговска площ, тротоарно право и складово помещение, продължително
работно време /конкретно посочени времеви рамки/, разнообразен асортимент на
предлаганите стоки в широк ценови диапазон, които благоприятствали
разрастването на вредите за фиска. От съществено значение бил и фактът, че
нарушението било повторно по см. на ЗДДС, а проверявания имал установени и
други нарушения на данъчното законодателство. Установената положителна разлика
между регистрираните във ФУ суми към момента на проверката и фактически
наличните в касата от 72,33лв. било индикация за системно не използване на ФУ и
за не отчитане на извършени продажби.
Тези факти според органа, го мотивирали да
приеме, че възниквала необходимост да се защитят особено важни държавни
интереси – спазването на фискалната дисциплина, предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, съществуваща
опасност да се осуети изпълнението на акта или сериозно да се затрудни и че от
късното изпълнение на акта можели да последват значителни или трудно поправими
вреди за бюджета. Това било така, защото издаването на ФКБ било нормативно
задължение на всеки търговец и неговото неизпълнение винаги водело до негативни
последици за фиска и бюджета – отклонение от данъчно облагане на задълженото
лице и намаляване на приходите от данъци. Налице бил защитим държавен интерес
от категорията на визираните в чл.60, ал.1 от АПК, което било самостоятелно
основание за издаване на процесното разпореждане.
На следващо място се сочи в мотивите на
органа, че създадената организация в този обект нямала за цел и не водела до
изпълнение на установените правни регламенти, а събраните данни сочели, че
целта на търговеца била именно отклонение от данъчното облагане, което водело и
до негативи за фиска, тъй като търговецът извършил повторно административно
нарушение, като се налагали веднага мерки, за да се предотврати възможността за
не отчитане на приходи от негова страна и допускане на други нарушения и
предотвратяване на трудно поправими вреди по см. на чл.60, ал.1, предл. четвърто от АПК.
Предварителното
изпълнение било необходимо и за превъзпитание поведението на данъчния субект
към спазване на фискалната политика, като нямало така да се затрудни особено
ЗНПАМ от допълнително възникнали обстоятелства.
В представеното към преписката становище
от процесуалния представител на ответника, се изразява становище за
неоснователност на жалбата против разпореждането и за неговата правилност и
законосъобразност, като се набляга на факта на повторност
на извършеното нарушение на ЗДДС и Наредба №н-18/2006г. и факта на установената
разлика от 72,33 лв., като не отчетени чрез ФУ. Молят съда да присъди и
разноски за юрисконсултска защита.
Съдът, като съобрази данните по
преписката, доводите на страните, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 188 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана за
достъп до него за срок до 30 дни/ подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК. Т.е. предварителното изпълнение на въпросната ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска не по силата на закона, а по изрично и
мотивирано разпореждане на административния орган при наличие на някое от
основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Тъй като с тази норма се предвижда изключение от
принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални
административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган,
допускайки със свое разпореждане предварителното изпълнение, следва да
конкретизира и обоснове материално-правните предпоставки, подкрепящи извода му
за това решение. Актът, с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, винаги трябва да съдържа конкретни мотиви, указващи на
конкретните фактически основания, които обуславят наличие на една или няколко
от алтернативно изброените хипотези в чл.60, ал.1 от АПК:
осигуряване на живота или здравето на гражданите; защита на особено важни
държавни или обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението.
В случая разпореждането, допускащо
предварителното изпълнение на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се мотивира с три от алтернативно дадените в чл.60, ал.1
от АПК предпоставки – първо и основно с цел защита на особено важни държавни
интереси, а именно интересът на държавния бюджет /фиска/, чрез
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в търговския обект, респективно правилното определяне на
реализираните приходи и размера на публичните задължения от търговците,
преустановяване и предотвратяване на извършване на нарушения от същия вид,
както и възможността да последва трудно поправима вреда.
Конкретната фактическа мотивировка, която
намира своето обективиране в заповедта за налагане на
ПАМ според този състав обаче в недостатъчна степен способства обосноваване на
тези избрани от органа три предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Волеизявлението
по този текст е правна възможност за органа, но тя следва да се реализира при
наличие на посочените там предпоставки, като следва да има адекватна и подробна
мотивировка, защо органът се възползва от тази си правна възможност, т.е.
трябва същият да мотивира сериозни фактически доводи за това си решение, които
освен това следва и да бъдат надлежно доказани.
Сочените от органа фактически доводи в
този случай се свеждат до факта на неиздаден ФКБ за покупка на стойност 4,86.,
не регистрирана чрез ФУ или по друг установен в закон начин, както и наличие на
приходи в размер на 72,33лв., за които също било установено, че не са отчетени
чрез ФУ, но са налични в касата на обекта. Допълнително разпореждането се
мотивира с размера на търговския обект /200 кв.м./,
местоположението му, разнообразието на предлаганите асортименти и широкия
диапазон от цени /неконкретизиран/, продължителността на работа на търговския
обект и особено се набляга на факта на повторно извършване на нарушението, за
което се издава и заповедта, в която се инкорпорира процесното разпореждане.
Според настоящия състав, всички тези факти
в недостатъчна степен дават адекватна обосновка на извод за наличие на формално
избраните три предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, още по-малко чрез тях се
обосновава и претендираната за постигане от органа цел на допуснатото
предварително изпълнение на ПАМ.
Неправилно на първо място се приравнява на
мотив довода, че така ще се превентира поведението на
задълженото лице. Законосъобразното изпълнение на задължението за отчитане на
продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект и превенцията в
насока не извършване на нарушения от същия вид е функция на наложеното
административно наказание - имуществената санкция, която ще се наложи на
жалбоподателя, съответно на самата ПАМ, но не и на предварителното й
изпълнение.
Освен това следва да се приеме, че дори и
да се касае за повторност на нарушението от този тип то
това е довод, който обосновава продължителността на определения срок на
действие на ПАМ, но не може сам по себе си да повлиява обоснованост на
постановеното разпореждане за предварително изпълнение. Няма отново, както в
повечето актове от този вид, никакви конкретни фактически доводи в насока напр.
какви са били евентулано реализираните от търговеца
доходи в предходни период, дали те са значителни по размер и съотв. на тези данните да се подкрепи и извод, че по този
начин и допускайки не издаване на ФКБ за всяка покупка, търговецът действително
цели избягване на данъчното третиране на тези приходи, което несъмнено от своя
страна ще води до ощетяване на фиска на държавата, което би оправдало защитата
на важен държавен интерес, защото именно чрез бюджетните приходи се определят
пари и за други дейности на държавата.
Не на последно място Съдът констатира, че
в този случай липсва каквато и да е конкретика относно обосновката на довода –
търпене на трудно поправима вреда за държавата от факта на по-късното изпълнение
на наложената мярка. Тук просто е налице преписване на закона. Несъмнено не
отчитането на доходи, съотв. е вреда за държава, но
тя следва да е трудно поправима, а с конкретното предварително изпълнение не
става ясно как точно не отчитането на сумите от 4,86, съотв.
на 72,33лв. съставлява трудно поправима вреда за фиска на държавата, ако не се
допусне предварително изпълнение на наложената с административния акт ПАМ.
Органът обаче дължи преценка и на това,
дали не се нарушава принципа за съразмерността, като това налага същият да
извърши съпоставка между евентуалната своя вреда с тази, която би понасял и
жалбоподателя, ако управлявания от него обект бъде запечатан за срок от 30 дни,
т.е. максималният такъв, през които той безспорно ще бъде лишен не само от приходи,
но е налице и голяма вероятност да търпи и значителни вреди, тъй като се касае
за продажба на нетрайни стоки /плодове и зеленчуци/, за които самият орган
набляга, че са на различни стойности, но същите нямат голяма трайност, поне не
и 30 дни, а и тяхното съхранение и/или преместване в друг обект също би
причинявало имуществени вреди за търговеца.
Разбира се правилен би се явявал довода,
че макар и да е незначително отклонението от задължението за регистриране по
надлежен начин на всички приходи, то пак следва да се санкционира, вкл. и би
оправдало допускане предварително изпълнение на акта за преустановяване
дейността на нарушителя. Това обаче не следва да е самоцел на държавата, чрез
нейните органи на приходите, а трябва същите да обосноват за всеки конкретен
случай, че съществуват обстоятелства, които налагат издаване на разпореждане по
чл.60, ал.1 от АПК. Не е спорно, че обществените отношения, свързани с точното
и пълно отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти,
са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена
охрана, но това трябва да е в законово очертаните рамки - съобразно целите на
закона (чл. 4, ал. 2 АПК), без да се засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Т.е. както принудителната административна мярка, така и допускането на
нейното изпълнение /особено когато то е предварително такова/ трябва да са
необходими за постигане на целта на закона и да са съразмерни по тежест с
установените факти и преследваната цел.
В случая, както вече се посочи по-горе, Съдът
установява за пореден път основно общи и неконкретни доводи и съждения за
нарушение, което накърнява държавния фискален интерес или му нанася трудна поправима
вреда. Законодателят не приема, че е налице особено важен държавен интерес във
всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна
мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като няма предвидено предварително изпълнение на
мярката по силата на закона, в който случай предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК
се презумират и органът в този случай не носи тежестта от тяхното доказване. В
хипотезите на чл.60, ал.1 от АПК изцяло в тежест на административния орган е да
извърши прецизна преценка на всяко конкретно обстоятелство и да сочи такива
конкретни фактически основания, които наистина да обосноват наложително
допускане на предварителното изпълнение на акта. Според този Съд, това в
настоящия случай това не се обосновава надлежно.
Ето защо, Съдът прима, че
административният орган в този случай не доказва по убедителен начин, че са
налице предпоставки за законосъобразно упражняване на правомощието му по чл. 60, ал. 1 от АПК. Гореизложеното обуславя извод за основателност на
жалбата, поради което жаленото разпореждане за допуснатото предварително
изпълнение на визираната ЗПАМ и същото следва да бъде отменено.
Жалбоподателят не прави искане за
разноски, поради което такива не му се следват.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 5 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане за предварително изпълнение
на наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – склад магазин за плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Казанлък, бул. „ХХХ“ 73, ведно със забрана достъпа
до него за срок от 30 дни, обективирано в Заповед № ФК-549-0042674/25.09.2020
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, при ЦУ на НАП.
Определението не подлежи на обжалване и е
окончателно.
СЪДИЯ: