Р Е Ш Е Н И Е
гр. К.26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОСТИНБРОД, трети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Д.М., като разгледа НАХД № 51 по описа за 2020 година, докладвано
от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на „Алди Комерс Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. С., район „К.с.“, ул. „Д.“ № 15, вх. Б, ет. 2, ап. 7, представляван от В.М.В.– управител, подадена чрез процесуален представител – адвокат Н.К., съдебен адрес:*** против Наказателно постановление № 23-003251 от 29.01.2020 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда С.област“, с което на основание чл. чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП
като твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, че е постановено при
неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон.
Твърди, че е подизпълнител на строителни и
монтажни работи по ремонт и преустройство на ОДЗ „Ю.Г.“ гр. Г., което му е
възложено от изпълнителя на дейностите – „Г.“ ООД. Твърди, че част от дейностите
е възложил за извършване на „Б.Б.“ ЕООД.
Твърди, че при проверката,
осъществена от контролния орган на 27.11.2019 г. лицето Д.Д.М. се е намирал на
обекта и е полагал труд като наето лице от „Б.Б.“ ЕООД, за което са представени
писмени доказателства, без да са приети от контролния орган. Представя и
граждански договор за възлагане на работа на лицето от страна на „Б.Б.“ ЕООД.
Твърди, че вписването на лицето Д.
Д.М. в книгата за инструктаж, водена от жалбоподателя е израз на отговорността
му за безопасността на обекта, но това не води до извод, че именно
жалбоподателя е работодател на лицето.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от упълномощения
представител, който поддържа жалбата и аргументите, изложени в нея. Жалбоподателят,
редовно уведомен се представлява при проведените съдебни заседания от управителя,
както и от упълномощен представител – адвокат С.В.от САК, която поддържа
жалбата. Ангажира гласни доказателства.
Въззиваемата страна – Д „ИТ С.област”се
представлява от юрисконсулт Е.А., която иска потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП. Спазен е
законоустановения 7-дневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е издадено на 29.01.2020 г.,
връчено е на жалбоподателя на 05.02.2020 г. /видно от приложената обратна разписка,
в която е идентифицирано НП/, докато жалбата е предадена на куриер на
12.02.2020 г. /видно от приложената товарителница/, като е без значение факта,
че жалбата и заведена в деловодство на въззиваемата страна на 14.02.2020 г.
Обжалваното
НП е издадено на основание АУАН № 23-003251 от 12.12.2019 г., съставен срещу
жалбоподателя за това,
При извършена проверка на
27.11.2019 г. в обекта на контрол „ Ремонт и преустройство на ОДЗ „Ю.Г.“,
находящо се в УПИ II- за детско
заведение в кв. 14 по плана на ар. Г. и
в периода от 06.12.2019 г. до 12.12.2019 г. в ДИТ С. област със седалище в гр.С.,
бул. „В." № б, ет. 2 се установи, че Алди Комерс Груп“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на работодател, по смисъла на
§ 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда не е уредил като
трудови правоотношения предоставянето на работната сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с Д.Д.М., ЕГН ********** в нарушение на чл. 62,
ал. 1 във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Д.Д.М. е заварен да работи на обекта на 27.11.29019 г. около 11.00 часа, като
извършва монтаж на облицовъчни плочки от външната страна на оградата на
горецитирания обект, като лицето декларира работно време, почивни дни, почивки
в работния и трудово възнаграждение – изработка на кв.м., работно място.
Декларацията е попълнена от технически ръководител на обекта В.И.. Декларацията
е подписана собственоръчно от Д.Д.М.. Па време на проверката е изискана книга
за ежедневен инструктаж, където инструктажа на лицето е под № 6 – ежедневен
инструктаж. В ДИТ СО до приключване на проверката по документи на 12.12.2019 г.
не е представен сключен трудов договор с лицето. Нарушението е извършено на
27.11.2019 г. и констатирано на 12.12.2019 г.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1
във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Идентично като обстоятелства и
правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно
постановление. Освен това са посочени писмените доказателства, приложени към
преписката.
Съдът приема за установено, че на
27.11.2019 г. служители на ДИТ СО – свидетелите В.С. и М.М. са извършили
проверка по спазване на трудовото законодателства на обект „Ремонт и
преустройство на ОДЗ Ю.Г.“, намиращ с в гр. Г.. Без съществено значение е
факта, че проектът за извършване на строително-монтажните работи е финансиран
със средства по Програма за развитие на селските райони – мярка Основни услуги
и обновяване на селата и селските райони – подмярка Инвестиции в създаването,
подобряването или разширяването на всички видове малки по мащаби инфраструктура.
Изпълнител на обекта е „Г.“ ООД,
а през месец май 2019 г. е сключен договор, с който изпълнението е възложено на
„Алди Комерс Груп“ ЕООД. Договора е представен от жалбоподателя в хода на
проверката по документи от контролния орган и е приложен към преписката,
постъпила в съда.
В началото на месец ноември 2019
г. е сключен договор между „Алди Комерс Груп“ ЕООД и “Б.Б.“ ЕООД за изпълнение
от последния на част от дейностите по обекта. Договора е представен от
жалбоподателя в хода на проверката по документи от контролния орган и е
приложен към преписката, постъпила в съда.
При извършената проверка на
27.11.2019 г. свидетелките С. и М. са установили работещите на обекта, които са
попълнили декларации по смисъла на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, при което такава
декларация е попълнена и за завареното да работи лице – свидетеля Д.Д.М.. Данните
в декларацията на това лице са попълнени от техническия ръководител – служител
на жалбоподателя – В.И., тъй като завареното да работи лице е слабограмотно.
Декларацията е подписана от свидетеля М., като същото лице е вписано и в
книгата за ежедневен инструктаж по безопасност на труда, водена от
жалбоподателя съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В тази
книга са вписани както това лице като работник, а така също и други лица, без
никаква информация дали лицата са служители на жалбоподателя или на други фирми,
каквито е имало на обекта, след като св. Е.И.посочва, че е на обекта, освен
работници на жалбоподателя е имало и
работници на Община Г. и на“Б.Б.“ ЕООД.
В цитираната декларация,
подписана от св. М. е отразено, че лицето работи от 15 дни при жалбоподателя на
конкретния обект като „работник“, с работно време от 08 до 17 часа, с два
почивни дни – събота и неделя, с обедна почивка и две междинни почивки, като не
е посочено трудово възнаграждение, а е обозначено „изработка на м2“
Към момента на проверката св. М. е работил без
сключен и регистриран трудов договор, като за конкретната работа в гр. Г. е бил
ангажиран от лице с име „Д.“ – Й. К., което лице е управител на “Б.Б.“ ЕООД. Й.К.ги
е докарвал и вземал от работа в края на работния ден, като свидетеля М. и
останалите са изпълнявали работата, възложена им от техническите ръководители
на обекта, а са получавали възнаграждение – надница от 35-40 лева в зависимост
от отработените часове. Дейността по „лепене на камък“ е била възлагана
конкретно от единия от техническите ръководители – свидетелката Е.И., която и
служител на жалбоподателя и е контролирала извършването и на тази дейност по
обекта. Инструментите на работещите по тази дейност са били осигурявани от
жалбоподателя. Без съществено значение е факта, че е имало отделен обект –
ремонт на тротоарите, който обект е бил изпълняван от „БГ Л Б.“ ООД, а като
подизпълнител на този обект отново е участвал жалбоподателя.
Към жалбата приложен граждански договор от 17.11.2019 г.,
сключен между св. М. и “Б.Б.“ ЕООД, с който е договорено изпълнение на работа –
„лепене на камък на обект: ДГ „Ю.Г.“, находящ се на адрес: гр. Г.“. Договорено
е задължение за възложителя да приеме работата и да заплати възнаграждение в
размер на 300 лева в тридневен срок от приемането. Уговорено е също така, че
договора влиза в сила на 25.11.2019 г. и е валиден до 29.11.2019 г. Заедно с този документ са представени,
протокол от 04.12.2019 г. за приемане на работата, разписка от същата дата за изплащане
на сумата от 300 лева на св. М. „…в изпълнение на договор от 17.11.2019 г…., сметка
за изплатени суми по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ също от 04.12.2019 г., съставена от
“Б.Б.“ ЕООД и отнасяща се до изплатената сума на св. М..
След извършената проверка на
конкретния обект представител на жалбоподателя се е явявал двукратно в
седалището на контролния орган, при което са представяни различни документи
/цитирани по-горе/, като проверката е завършила на 12.12.2019 г., когато е бил
съставен цитирания АУАН, връчен на упълномощен представител на жалбоподателя.
Без съществено значение е факта, че на същият обект е била извършена проверка и
на 05.12.2019 г., по която проверка е санкционирано лицето “Б.Б.“ ЕООД за
идентични на разглежданото нарушение по отношение на двама работници, без да е
известно дали тези НП са влезли в сила.
Описаната фактическа обстановка
съдът установи без противоречия от разпита на посочените свидетели С., М., И.и М.
приема за безспорно и безпротиворечиво установена от показанията на описаните
свидетели, както и от посочените писмени доказателства.
След преценка на тези
обстоятелства, съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, след като
от страна на жалбоподателя е извършено нарушението, описано в АУАН и НП. Налице
е задължение, формулирано в посочените разпоредби на Кодекса на труда, които
създават задължение на лицата ползващи наемен труд да уредят като трудови отношенията
си с лицата, полагащи този труд. На 27.11.2019 г. лицето Д.Д.М. е полагал труд,
като възложител на този труд е именно жалбоподателя, поради което основателно е
ангажирана отговорността именно на възложителя на работата за това, че не е
уредил като трудови – с писмен договор, отношенията с лицето, полагащо труд.
Полагането на труд от страна на
лицето, липсата на трудов договор с жалбоподателя, както и необходимостта от
такава форма на уреждане на отношенията са обективните признаци на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Основание за осъществяване на състава
на нарушението са следните: Без никакви спорове се установиха полагане на труд
и липсата на отношения, уредени като трудови по смисъла на КТ. Без съмнение
полагането на наемен труд е именно дейността, във връзка с която са регламентирани
отношенията от КТ и при наличие на такъв труд е необходимо сключването на
писмен трудов договор съгласно изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ. В конкретния
случай съдът счита, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
след като намира, че представените доказателства за друга форма на уреждане на
отношенията със св. М. са недействителни и по скоро са израз на последващо
поведение, насочено към избягване на отговорността за извършеното нарушение. Няма
съмнение, че лицето е ангажирано да работи на обекта от лице, което е управител
на друго търговско дружество, включено също като подизпълнител на обекта, но
практически лицето е полагало труд за жалбоподателя, след като на първо място е
било конкретно ръководено от техническите ръководители – служители на
жалбоподателя, което са възлагали лепенето на камъка, и са осъществявали
контрол над работата. Инструментите, с които е работил св. М., както и
останалите лица, довеждани от Й.К.също са осигурявани от жалбоподателя, като
тези факти дават основание за извод, че практически св. М. е работил под
ръководство и със средства, осигурени от жалбоподателя. Липсва каквото и да
пряко ръководство и ангажимент към работата, извършвана от св. М. от страна на
лицето „Б.Б.“ ЕООД, каквито дейности следват от представения договор между
жалбоподателя и „Б.Б.“ ЕООД, който предвижда изпълнение на част от строителните
дейности по обекта от страна на втория. Липсата на приложение към договора не
дава възможност да се установи кака конкретно част от строителните действия е
следвало да извърши „Б.Б.“ ЕООД, но в конкретния случай това е без значение
предвид изложените факти за полагания от св. М. труд, който по никакъв начин не
е възложен, контролиран и осигуряван с средства за труд от страна на този
търговец.
Съдът не кредитира с доверие
представения граждански договор между „Б.Б.“ ЕООД и св. М., както и
представените към него протокол за приемане на работата и разписка, след като в
този договор липсва уговаряне на конкретен резултат от страна на изпълнителя. Посочен
е само видът на работата - лепене на камък, без да е уточнено количеството на
тази работа, поради което съдът намира, че този договор е съставен с оглед
обстоятелствата, без да урежда надлежно отношенията, свързани с полагането на
труд от страна на св. Д.М.. Следва да се отбележи също и факта, че тези
договора, както и документите към него не са представени при извършената
проверка по документи, извършена до 12.12.2029 г., когато са били налични
според датата на тяхното съставяне/издаване, но са представени идва в съдебната
фаза, което допълнително дава основание за съмнение в достоверността на
посочената в тях дата на съставяне/издаване.
Липсата на валидно правоотношение
между страните – жалбоподателя и физическо лице Д.Д.М. дава основание на съда
да приеме за основателен извода на АНО, че е необходимо ангажирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподател за неизпълнение на
задължението си като работодател да уреди отношенията си с лицата полагащи труд
в негова полза по съответния ред и в съответната форма.
От формална страна съдът счита,
че при съставянето на НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от
лица, оправомощени за тази дейност, съгласно заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. на
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
определяща материалната компетентност да се издават НП от директорите на
отделните Дирекции „Инспекция по труда” С.. Налице е заповед.,№
З-0024/08.01.2019 г., с която са определени териториалния обхват отделните
дирекции и правомощията на техните служители. Правомощията на лицата, съставящи
актовете за установяване на административни нарушения са уредени в 416, ал. 1
от КТ, както и в чл. 20 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", приет с ПМС № 83 от 22.04.2008 г.
С оглед
изложените по-горе изводи: за наличие на извършено нарушение на трудовото
законодателство от страна на жалбоподателя; за липса на съществени процесуални
нарушения, извършени при ангажиране отговорността му и с оглед неоснователност
на изложените от страна на жалбоподателя възражения, намирам, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид
липсата на искания за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в
тази насока.
Поради
това, на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-003251 от 29.01.2020 г.,
издадено от директор на дирекция
“Инспекция по труда С. област” гр. С., с което на „Алди Комерс Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище/адрес на управление: гр. С., район „К.с.“, ул. „Д.“ № 15,
вх. Б, ет. 2, ап. 7, представляван от В.М.В.– управител, на основание чл. 416,
ал.5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда е петстотин/ лева, за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ
Решението може да се обжалва пред
Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата
на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и въззиваемата страна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: