РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 11.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15584 по описа за 2018 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от „Ю.Б.“ АД
срещу В.Г.В. и Т.С.В., с правно основание чл. 432 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът моли ответниците
солидарно да бъдат осъдени за следните задължения, произтичащи от договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 36456/30.04.2008 г., а именно: 80 000
лв., част от главницата в общ размер на 101 037, 17 лв., дължима за
периода 07.08.2017 г. до 18.11.2018 г.; 1124, 70 лв. – такси за периода 05.08.2017 г. до 18.11.2018 г. и 32, 27 лв. –
застраховки за периода 04.05.2018 г. до 18.11.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
присъждане на сторените деловодни разноски в настоящето исково производство.
Обстоятелствата, от които произтича вземането,
са следните: Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че с ответниците
В.Г.В. и Т.С.В., е сключен договор за потребителски кредит № HL
36456/30.04.2008 г., по силата на който банката е предоставила потребителски
кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 60 000 лв., които кредитополучателите са се
задължили солидарно да върнат. Съгласно чл. 3 от договора, кредитополучателите
дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката (4,5 % към датата на сключване
на договора) за
жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка
от 1,65 пункта. Кредитът е усвоен на 17.05.2008 г.
В
исковата молба се излага, че към договора за кредит, са сключени допълнителни
споразумения от 02.04.2009 г., от 29.06.2010 г., 02.03.2011 г., 31.03.2011г., 05.12.2011 г., 07.01.2013 г.,
20.02.2014 г., 05.07.2017 г., с което задълженията на кредитополучателите са
преструктурирани. Съгласно договор за намаляване от 05.07.2017 г., страните се
съгласяват банката да опрости сума в размер на 37 733,50 лв.,
представляваща част от общото задължение на длъжниците
към банката. Ищецът излага, че след сключването на договора за кредит,
вземането на банката е прехвърлено на „Б.Р.С.“ АД на 12.06.2008 г., който от
своя страна отново е прехвърлил вземането по кредита на ищеца на 25.02.2015 г.,
като се твърди, че и за двете прехвърляния ответниците
са били уведомени. Твърди, че поради допуснати просрочия (15 непогасени вноски, считано от 07.08.2017 г.),
банката е обявила вземането си по кредита за изцяло предсрочно изискуемо на
01.10.2018 г., за което кредитополучателите са уведомени чрез нотариални
покани. Моли ответниците
да бъдат солидарно осъдени за горепосочените непогасени задължения, произтичащи
от сключения между страните по делото договор за кредит.
Ответниците В.Г.В. и Т.С.В., оспорват
исковете като неоснователни. Твърдят, че договорът за цесия от 12.06.2008 г. е
нищожен, поради абсолютна симулация, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. В
тази връзка, поддържат, че ищецът е продължил да води счетоводно задълженията
си по договора за кредит и да получава погашения, респ. цесионерът
не е завеждал счетоводно прехвърлените му по същество бъдещи вземания. Отделно
от това, самата „обратна цесия“ от 25.02.2015 г., сама по себе си е достатъчно
доказателство за симулативноста, доколкото потвърждава
липсата на воля на страните за окончателно обвързване. С оглед нищожността на
договора за цесия, сочат, че вземане в полза на „Б.Р.С.“ АД не е възникнало,
поради което допълнителните споразумения от 02.04.2009 г., от 29.06.2010 г., 02.03.2011 г., 31.03.2011 г., 05.12.2011г., 07.01.2013 г.,
20.02.2014 г. са нищожни, поради невъзможен предмет. Отделно от това, се сочи
че клаузите от горепосочените споразумения, съгласно които вземане на банката
включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница,
както и наказателна лихва върху просрочена главница, се преобразува в редовна
главница, са нищожни, поради противоречие с чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Ответниците поддържат, че в периода 30.04.2008 г. – 05.07.2017
г., са погасили сума в размер на 45083,70 швейцарски франка, но независимо от
погашенията, размерът на главницата прогресивно се увеличава, като значително
надвишава в крайна сметка размера на получения кредит. Тези клаузи, които
ползват банката и поставят ответниците потребители в неравнопоставено положение,
което води до икономическо неравновесие, сочат че са нищожни.
В тази връзка
релевират възражение за нищожност, поради
неравноправност, на следните клаузи от договора за кредит – чл. 3, ал. 1, вр. чл. 5 (липсва методика, по която банката изчислява
лихвения процент); чл. 4, т. 2 (рязкото повишение в курса на швейцарския франк е
довело до завишение на уговорената такса за управление в левова равностойност ); чл. 1, вр. с чл. 5, ал. 2, вр. чл. 22, ал. 1 и ал. 2 (уговорените
клаузи, че месечните вноски се погасяват в швейцарски франкове, т.е.
потребителя носи валутния риск). Ответниците също така, релевират възражение за нищожност на допълнителното
споразумение от 05.07.2017 г. към процесния договор
за кредит, тъй като уговорката досежно размера на
задължението - 77 223, 52 швейцарски франка, съответно превалутирането
му в лева - 101 037,17 лв., при размер на отпуснатия кредит – 60 000
лв., води до нарушение на добрите нрави и добросъвестните търговски практики.
Считат, че такава договорка, използва икономическата и правната неосведоменост
на по-слабата страна в договорните отношения. Претендират присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от договор
за потребителски кредит № HL 36456/30.04.2008 г.,банката е предоставила
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 60 000 лв., които
кредитополучателите (ответници по
настоящето дело)
са се задължили солидарно да върнат. (чл. 1, ал. 1 и 3). Съгласно приложение № 1 към датата на усвояване
на кредита приложимия курс „купува“ за швейцарския франк е 1,1745 лв., като
усвоеният кредит е 51 086 CHF.
В чл.3,
ал. 1 от договора, е предвидено че кредитополучателите дължат годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент „Ю.Б.“ АД за
жилищни кредити в швейцарски франкове (който към момента на сключване на
договора е 4,5 %), за съответния период на начисляване плюс договорна надбавка
от 1,65 пункта. Крайният срок за погасяване на кредита, е 240 месеца, от датата
на усвояване. Видно от представения погасителен план към договор за
потребителски кредит № HL 36456/30.04.2008 г.,
Видно
от представените по делото нотариални покани, съответно връчени на В.В. на 14.08.2018 г.
по чл. 46 ГПК и на лично на Т.В. на същата дата, банката уведомява длъжниците, че обявява кредитът за предсрочно изискуем на
основание чл. 18, ал. 1 от договора, поради просрочие
на вноските.
В чл. 5, ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове. Съдът
съобрази постановеното в решение № 295 от 22.02.2019 г., по т.д. № 3539/2015 г.
по описа на ВКС, ТК, II отд., че неравноправна е
неиндивидуално уговорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставено по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора.
Това
обстоятелство, не освобождава обаче кредитополучателите от задължението да
върнат получената сума по договора за кредит, но съдът намира че следва да
присъди дължимите суми в швейцарски франкове, които да са платими в левовата им
равностойност към датата на първоначалното усвояване на кредита на основна част
от него, а именно в левова равностойност към 30.04.2008 г. (В този смисъл решение № 32 от
29.01.2021 г., по т. д. № 2184/2019 г. по описа на ВКС, ТК II отд.).
В настоящето производство, банката не претендира възнаградителна или наказателна лихва, поради което съдът
намира, че не следва да обсъжда възраженията на ответниците
относно начина на формирането им.
Съгласно договора за кредит след предоставяне на
сумата от банката кредитополучателите дължат връщането й разсрочено, съгласно
погасителния план, неразделна част от договора. Крайният срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви е 420 месеца, считано от датата на
усвояване. За периода след 07.08.2017 г. не са ангажирани доказателства за
плащания по договор за кредит, поради което с връчването на поканата, съдът
намира, че същият е обявен за предсрочно изискуем, съобразявайки и приетото в
т. 18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС и ТР № 3/2017 г. от
27.03.2019 г., по тълк. д № 3/17 г., ОСГТК на ВКС.
В чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, е
предвидено че В.Г.В. и Т.С.В. дължат връщане на кредита, и другите задължения
по него, солидарно.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, след усвояване на сумата по
кредита е извършено увеличение на главницата с общ размер 12030,02 CHF,
в резултат на капитализиране на просрочени задължения (по допълнителни споразумения.) Към датата на
исковата молба няма непогасени лихви по договора.
Съгласно
заключението, към момента на изготвяне на заключението такси в размер на 1124,
70 лв., не са погасени. Дължимата сума за застраховки е в размер на 31,27 лв. Дължимата главница по
кредита, без капитализация на лихви и такси,
към 01.10.2018 г., е в размер на 40 450,86 CHF или 47 509,54 лв. (така
е отразено и в приложение 6 на съдебно – счетоводната експертизата). До пълният предявен размер
от 80 000 лв., част от главницата в общ размер
на 101 037,17 лв., дължима за периода 07.08.2017 г. до 18.11.2018 г., искът за главница подлежи
на отхвърляне. При определяне на този размер,
съдът съобрази и решение от 29.07.2019 г., постановено по гр.д. N 1504/2018 г. по описа за 2018г на ВКС , II ТО, е прието че уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера
на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които
се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на
чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ.
Ето защо, съдът намира за нищожна уговорката в допълнителнителните споразумения от 02.04.2009 г., от 29.06.2010 г.,
02.03.2011 г., 31.03.2011 г.,
05.12.2011г., 07.01.2013 г., 20.02.2014 г., представени по делото, с което е увеличен размера на дължимата главница,
чрез прибавяне на лихви и капитализация,
поради противоречие със закона, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. I ЗЗД. В този
смисъл, представените към договора за потребителски кредит, допълнителни
споразумения, предвиждащи капитализация на главница, са нищожни в тази част.
Предвид така дадените разяснения
съдът намира, че следва да
бъде присъдена сума в размер на
47 509,54 лв., представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законна
лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 22.10.2018 г. до
окончателното плащане на главницата. Основателни са
исканията за присъждане на 1124,
70 лв. – такси за периода 05.08.2017 г.
до 18.11.2018 г. и 32, 27 лв. – застраховки за периода 04.05.2018 г. до
18.11.2018 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.10.2018 г.
Относно
разноските
При този изход на спора на „Ю.Б.“ АД следва да бъдат присъдени следните суми, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете: 2 133,61 лв. за адвокатско
възнаграждение, 1 946,51 лв . – за държавна такса и
239,87 лв. – за депозит за вещо лице. На ответниците В.Г.В.Т.С.В., се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 201,01
лв. за възнаграждение за адвокат и сумата от 160,13 лв., за депозит за вещо
лице, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********и Т.С.В., ЕГН **********,***, представлявани
от адв. К.С.,***, партер, солидарно да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ***, представлявано от адв. Д.Б.,***,
офис 9, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по договор за договор за потребителски кредит № HL 36456/30.04.2008 г., следните суми:
- 47 509, 54 лв., предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 20.11.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 47 509,54 лв. до пълния размер от 80 000 лв., част от главницата в общ размер на 101 037,17 лв.,
дължима за периода 07.08.2017 г. до 18.11.2018 г.
- 1 124,70 лв. – такси за периода 05.08.2017 г.
до 18.11.2018 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 20.11.2018 г. до окончателното плащане
- 32,27 лв. – застраховки за периода 04.05.2018 г. до 18.11.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 20.11.2018 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.Г.В. ЕГН ********** и Т.С.В., ЕГН **********, да заплатят на „Ю.Б.“
АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, следните суми: 3 133,61 лв. за
адвокатско възнаграждение, 1 946,51 лв. за държавна такса и 239,87 лв. за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Ю.Б.“ АД, ЕИК********, да заплати
на В.Г.В. ЕГН ********** и Т.С.В., ЕГН **********
на чл. 78,
ал.3 ГПК, следните суми: 1 201,01 лв. за възнаграждение за адвокат и сумата
от 160,13 лв., за депозит за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: