Присъда по дело №12018/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 354
Дата: 29 юни 2023 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110212018
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 354
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
СъдебниЕ С. ГА

заседатели:Пепа Ил. И.а
при участието на секретаря АИ И
и прокурора Я. Г. Н.
като разгледа докладваното от Д Л. ДНаказателно дело от общ характер №
20221110212018 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. А. М. К., роден на в с. общ. обл. , български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, адрес: с. а, общ. обл. , ЕГН ********** за НЕВИНОВEН в това
- на 18.06.2018 г., около 21:00 ч., в ...... в качеството си на служител в група OOP, сектор
"Охранителна полиция" при 03 РУ - СДВР и в съучастие като извършител с В. С. А. – ЕГН,
**********, служител в група OOP, сектор "Охранителна полиция" при 09-то РУ – СДВР, да е
отнел чужди движими вещи - 21 бр. разменни монети с номинал 2 /два/ лева, на лицевата част на
монетата е изписано- „2 ЛЕВА 2018", а на задна част на монетата изписано "Българското
председателството на Съвета на EC eu2018bg" и в центъра логото "БГBG", на обща стойност 42
/четиридесет и два/ лева, съгласно Решение № 146 на БНБ от 23.10.2017 г. за пускане в обращение
разменна монета с номинална стойност 2 лева, емисия 2018г., Издадено от Българска народна
банка, обн., ДВ, бр.89 от 07.11.2017г., в сила от 02.01.2018 г., собственост на Народното събрание
на Република България, всяка една монета опакована в npoзpачна пластмасова капсула, част от
подаръчни комплекти, предназначени за делегатите при провеждане на 59-то Пленарно заседание
на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите в Европейския съюз /59-
ти Пленарен КОСАК/ на 18-19.06.2018 г., от владението на другиго - на М И. Л., координатор по
въпросите на Българското председателство на Съвета на ЕС, дирекция "Международни връзки,
протокол и Българско председателство на Съвета на ЕС" в Народното събрание, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от лица по чл.
1
142, ал. 2, т. 6 НК - лица от състава на Министерството на вътрешните работи, поради което и на
основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 9 вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.

ПРИЗНАВА подс. В. С. А., роден на г. в гр., български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, адрес: гр. , ЕГН ********** за НЕВИНОВEН в това - на
18.06.2018 г., около 21:00 ч., в гр. в качеството си на служител в група OOP, сектор "Охранителна
полиция" при 03 РУ - СДВР и в съучастие като извършител с А. М. К., ЕГН **********, служител
в група OOP, сектор "Охранителна полиция" при 09-то РУ – СДВР, да е отнел чужди движими
вещи - 21 бр. разменни монети с номинал 2 /два/ лева, на лицевата част на монетата е изписано- „2
ЛЕВА 2018", а на задна част на монетата изписано "Българското председателството на Съвета на
EC eu2018bg" и в центъра логото "БГBG", на обща стойност 42 /четиридесет и два/ лева, съгласно
Решение № 146 на БНБ от 23.10.2017 г. за пускане в обращение разменна монета с номинална
стойност 2 лева, емисия 2018г., Издадено от Българска народна банка, обн., ДВ, бр.89 от
07.11.2017г., в сила от 02.01.2018 г., собственост на Народното събрание на Република България,
всяка една монета опакована в npoзpачна пластмасова капсула, част от подаръчни комплекти,
предназначени за делегатите при провеждане на 59-то Пленарно заседание на Конференцията на
комисиите по европейски въпроси на парламентите в Европейския съюз /59-ти Пленарен КОСАК/
на 18-19.06.2018 г., от владението на другиго - на М И. Л., координатор по въпросите на
Българското председателство на Съвета на ЕС, дирекция "Международни връзки, протокол и
Българско председателство на Съвета на ЕС" в Народното събрание, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от лица по чл. 142, ал. 2, т. 6
НК - лица от състава на Министерството на вътрешните работи, поради което и на основание чл.
304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 9 вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
ОПРЕДЕЛЯ веществените доказателства - 21 бр. разменни монети с номинал 2 /два/ лева,
на лицевата част на монетата е изписано- „2 ЛЕВА 2018", а на задна част на монетата изписано
"Българското председателството на Съвета на EC eu2018bg" и в центъра логото "БГBG", както и 1
бр. тефтер, 1 бр. хартиен плик и 1 бр. химикал (на съхранение в СО-СГП) да бъдат върнати на
Народното събрание на Република България.
ОПРЕДЕЛЯ веществено доказателствено средство – диск (т. 2, л. 178 ДП) да остане по
делото, до унищожаването му.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените по делото разноски да останат,
за сметка на държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава XX НПК.
Образувано е по внесен от СРП срещу обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 9 вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК,
а именно: че на 18.06.2018 г., около 21:00 ч., в гр., от зала № 3 в качеството си на служител в група
OOP, сектор "Охранителна полиция" при 03 РУ - СДВР и в съучастие като извършител с – ЕГН,
**********, служител в група OOP, сектор "Охранителна полиция" при , е отнел чужди движими
вещи - 21 бр. разменни монети с номинал 2 /два/ лева, на лицевата част на монетата е изписано- „2
ЛЕВА 2018", а на задна част на монетата изписано "Българското председателството на Съвета на
EC eu2018bg" и в центъра логото "БГBG", на обща стойност 42 /четиридесет и два/ лева, съгласно
Решение № 146 на БНБ от 23.10.2017 г. за пускане в обращение разменна монета с номинална
стойност 2 лева, емисия 2018г., Издадено от Българска народна банка, обн., ДВ, бр.89 от
07.11.2017г., в сила от 02.01.2018 г., собственост на Народното събрание на Република България,
всяка една монета опакована в npoзpачна пластмасова капсула, част от подаръчни комплекти,
предназначени за делегатите при провеждане на 59-то Пленарно заседание на Конференцията на
комисиите по европейски въпроси на парламентите в Европейския съюз /59-ти Пленарен КОСАК/
на 18-19.06.2018 г., от владението на другиго - на координатор по въпросите на Българското
председателство на Съвета на ЕС, дирекция "Международни връзки, протокол и Българско
председателство на Съвета на ЕС" в Народното събрание, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от лица по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК - лица
от състава на Министерството на вътрешните работи.
Предмет на производството е и внесен срещу обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 9 вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК,
а именно: че на 18.06.2018 г., около 21:00 ч., в гр. в качеството си на служител в група , сектор "и в
съучастие като извършител с ЕГН **********, служител в група У – СДВР, е отнел чужди
движими вещи - 21 бр. разменни монети с номинал 2 /два/ лева, на лицевата част на монетата е
изписано- „2 ЛЕВА 2018", а на задна част на монетата изписано "Българското председателството
на Съвета на EC eu2018bg" и в центъра логото "БГBG", на обща стойност 42 /четиридесет и два/
лева, съгласно Решение № 146 на БНБ от 23.10.2017 г. за пускане в обращение разменна монета с
номинална стойност 2 лева, емисия 2018г., Издадено от Българска народна банка, обн., ДВ, бр.89
от 07.11.2017г., в сила от 02.01.2018 г., собственост на Народното събрание на Република
България, всяка една монета опакована в npoзpачна пластмасова капсула, част от подаръчни
комплекти, предназначени за делегатите при провеждане на 59-то Пленарно заседание на
Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите в Европейския съюз /59-ти
Пленарен КОСАК/ на 18-19.06.2018 г., от владението на другиго - на, координатор по въпросите на
Българското председателство на Съвета на ЕС, дирекция "Международни връзки, протокол и
Българско председателство на Съвета на ЕС" в Народното събрание, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от лица по чл. 142, ал. 2, т. 6
НК - лица от състава на Министерството на вътрешните работи.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение, като намира
същото за доказано по несъмнен начин, с оглед събраните до момента доказателства. Намира, че
веригата от косвени доказателства е последователна и непрекъсната и позволява единствено
изводи, в подкрепа на обвинителната теза. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с
налагане на наказания, към минимума.
Защитата на подс. оспорва обвинителната теза. Навежда доводи за маловажност и за
малозначителност на случая. Подчертава, че подсъдимият се отличава с изключително ниска
степен на лична обществена опасност. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подс. поддържа доводите на защитника си.
Защитата на подс. оспорва обвинителната теза. Намира обвинението за недоказано.
Подчертава, че е възможно – доброволно предадените монети да са с произход, различен от
инкриминираното деяние. Позовава се на писмени доказателства – за отсъствие на данни за
констатирани липси на монети. Навежда доводи, че монетите вече са били в обращение.
1
Подчертава, че извънсъдебни признания не следва да бъдат вземани предвид. Счита, че са
възможни и други хипотези, различни от инкриминираната, при които монетите да са попаднали в
багажа на подсъдимите.
Подс. поддържа доводите на защитника си.
В последната си дума, подс. моли да бъде оправдан.
В последната си дума, подс. моли да бъде оправдан.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. е роден на г. в с. , български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, адрес: с. ЕГН **********.
Подс. е роден на г. в гр. , български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, адрес: гр. , ЕГН **********.
Към 18.06.2018 г. подс. бил служител в група OOP, сектор "Охранителна полиция" при , а
подс.- служител в група OOP, сектор "Охранителна полиция" при
По силата на заповед от 29.11.2017 г. на Директора на СДВР, подсъдимите ибили сред
определените полицейски служители, които следвало да осъществяват охрана на сградата на НДК
и определената прилежаща територия, по време на Председателството на Р. България на ЕС, в
периода от 01.12.2017 г. до 30.06.2018 г.
Свидетелитебили държавни служители, ангажирани с организация на събития, свързани с
Председателството на ЕС от Р България и комплектоване и осигуряване на подаръчни комплекти
за учстниците в мероприятията.
Комплектите включвали информационни материали на хартиен носител, брандирани
химикалки и тефтери и разменни монети, с номинал 2 /два/ лева, на лицевата част на монетата е
изписано- „2 ЛЕВА 2018", а на задна част на монетата изписано "Българското председателството
на Съвета на EC eu2018bg" и в центъра логото "БГBG".
Монетите били изсечени от БНБ, по силата на сключен договор за обществена поръчка и
били получавани от възложителя опаковани в пластмасови капсули. За целите на провежданите
мероприятия, предвидените бройки монети били съхранявани в метална каса в НС, ключ от която
бил предаден от св. на св. От там били пренасяни с лек автомобил до сградата на НДК и
поставяни в подаръчни, брандирани, хартиени торбички.
На 18.06.2018 г. неустановен брой подаръчни комплекти били оставени в Конферентната
зала на НДК (Зала № 3), зад преводаческите кабинки, а друга част - по местата на делегатите.
Достъпът до Конферентната зала бил свободен, като се осъществявала охрана от
охранително дружество „Форс Делта“, с която били ангажирани и свидетелите
Към 18.06,2018 г, подсъдимите - полицейски служители, били на работа в сградата на
НДК, където следвало да осъществяват охрана на сградата и определената прилежаща територия,
по време на председателството на Р. България на ЕС, посредством пропускателен режим на един
от входовете. За тях не било предвидено точно определено място, на което да поставят лични вещи
и личен багаж, поради което служителите ги съхранявали на сутерена, зад своеобразно обособен
параван със свободен достъп - на земята или върху маса.
На 18.06.2018 г. свидетелите и били разпредели в нощна смяна, с пост по охрана - в
близост до Конферентната зала и кабинките на преводачите. Зад кабинките, в единия край на
залата - близо до входната врата, имало струпани неопределен брой подаръчни комплекти. При
застъпване на работната си смяна, и не извършили детайлен оглед на намиращите се на мястото
торбички и съдържанието на същите.
Около 21:00 ч. на посочената дата, свидетелите и забелязали два силуета да влизат в
залата, да обикалят вътре и малко след това – да я напускат, без да се вижда да носят вещи със
себе си. Двамата служители отишли до кабинката на преводачите, видели торбичките и формирали
2
убеждение за липси в тях.
Св. - отговорник за смяната и ръководител на подсъдимите получил обаждане, с което бил
уведомен, че в Конферентната зала са влизали полицаи и са изчезнали монети. Прегледал записите
от охранителните камери, в присъствието на св. и св. и заедно със св. потърсили подсъдимите. На
тях пред св. св. заявил, че липсват монети и че считат тях за лицата, влизали в залата.
Поискан бил личния багаж на двамата подсъдими и те, заедно със св. били съпроводени до
паравана на сутерена. Подсъдимите и взели багажа си, като всеки от тях предал доброволно по 10
монети.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите (л. 96 и четени от т. 1, л. 14 ДП), (л. 96-гръб и четени от т. 2, л. 61 ДП и л. 63 от
предходно разглеждане), (л. 97-гръб и четени от т. 1, л. 8 ДП и л. 61 от предходно разглеждане),
(л. 98-гръб), (л. 123-гръб и четени от т. 2, л. 87 ДП), (л. 124 и четени от т. 2, л. 93 ДП), (четени от
л. 112-гръб от предходни разглеждане), (л. 167-гръб), (л. 168-гръб), а (л. 168-гръб и четени от т. 2,
л. 111 ДП), (л. 169-гръб), (л. 293 и четени от т, 2, л. 141 ДП), (л. 293-гръб и четени от т. 2, л. 143
ДП) и (л. 322-гръб и четени от т. 2, л. 105 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (т. 1, л. 4
ДП); протоколи за доброволно предаване (т. 1, л. 17 ДП; т. 1, л. 18 ДП; т. 5, л. 33 ДП); заповед за
охрана (т. 1, л. 27 ДП); указание (т. 1, л. 31 ДП); ежедневна ведомост (т. 1, л. 35 ДП); заповед за
отговорно лице (т. 2, л. 73 ДП); договор за обществена поръчка (т. 2, л. 74 ДП); приемо-
предавателен протокол (т. 2, л. 82 ДП; т. 2, л. 86 ДП); искане (т. 2, л. 129 ДП); решение за пускане
в обращение (т. 2, л. 192 ДП); справки от БНБ (л. 204), Министерски съвет (л. 211) и Народно
събрание (т. 4, л. 24 ДП); протоколи за оглед на ВД (л. 254-гръб; т. 2, л. 181 ДП) и албум (т. 2, л.
186 ДП); заключение на ВТЕ (т. 2, л. 171 ДП); ВД (монети; тефтер; химикалка; хартиен плик);
ВДС (диск – т. 2, л. 178 ДП); справки за съдимост (л. 20; л. 42), за висящи наказателни
производства (т. 1, л. 57 ДП; т. 1, л. 72 ДП) и кадрови справки (т. 4, л. 13 ДП; т. 4, л. 14 ДП).
Водеща роля за изясняване на фактическата обстановка по тази категория производства
имат гласните доказателства и веществените доказателствени средства.
Тук е мястото да се отбележи, че за определен кръг обстоятелства (присъствие на двамата
подсъдими в НДК на инкриминираната дата, наличие на подаръчни комплекти в Конферентна
зала) доказателствената съвкупност е еднопосочна и подробен анализ и съпоставка не са
наложителни.
Отново пред скоби, между страните не се спори, а това е и единственият възможен извод,
че липсват преки доказателства за съпричастност на двамата подсъдими към инкриминираното
деяние: свидетелите и са видели само силуети, изготвената ВТЕ не дава категоричен отговор за
идентичност между заснетите лица и двамата подсъдими, а на самия запис не се констатират
носени от заснетите лица вещи (от което обстоятелство, само по себе си, не следват никакви
автоматични изводи, доколкото се касае до монети с неголям брой, т. е. същите успешно биха
могли да бъдат поставени и в джоб). С така направеното уточнение, обвинителната теза почива
изцяло на косвени доказателства, като част от възраженията на защитата касаят отсъствие на
признака „достатъчност“ на същите.
На първо място, няма как да не бъдат коментирани показанията на свидетелите и – че
камерите за видеонаблюдение не са обхващали пространството около кабинките на преводачите в
Конферентната зала, т. е. по делото липсват данни подсъдимите (или което и да било друго лице)
да е извършвало действия с намиращите се там подаръчни комплекти. Тук е мястото дебело да се
подчертае казаното от свидетеля – че при предаване на монети за оформяне на подаръчни
комплекти не са съставяни приемо-предавателни протоколи или други отчетни документи, които
да позволят надлежно проследяване по брой и вид (в приложения по ДП договор се визират две
категории монети, с различна номинална стойност).
Невъзможността да бъде даден отговор на ключовия въпрос – с наличието или на монети в
оставените в залата подаръчни комплекти се подсилва и от обстоятелството, че никой от
разпитаните представители на организатора, полицейски служители или частни охранители, не
свидетелства за извършвана проверка на съдържанието на комплектите, разумен срок преди
3
инкриминирания час на посочената в обвинителния акт дата.
Няма как, в този ред на мисли, да не бъде коментирано съдържанието и на постъпилите в
хода на съдебното следствие справки – че не са документално (или по друг начин) налични данни
за липсващи монети, изсечени, а целите на българското председателство на ЕС (и към момента на
изготвяне на мотивите към постановената присъда, веществените доказателства се намират на
съхранение в СРС).
Уместно е, според настоящия съдебен състав, да се направи още едно важно уточнение. В
протокола за оглед на местопроизшествие няма закрепени данни за подаръчни комплекти с
липсващи юбилейни монети (т. е. на онзи ранен етап от разследването не е документиран
основният факт, попадащ в предмета на доказване). Нещо повече – от показанията на свидетелите
се установява, че освен в прозрачни, пластмасови капсули (в каквито се намират и при огледа в
съдебно заседание), монетите са били прикрепени с лепило към информационна картонена
брошура. За да се сдобият само с монетите и да не бъдат видени да изнасят нищо, обаче,
извършителите (които СРП идентифицира с подсъдимите) би следвало да отделят контейнерите с
монетите от брошурите още в залата и в този случай в протокола за оглед би било отразено
намирането на информационни материали с нарушена физическа цялост. Такива, обаче, липсват и
в този смисъл породените у съда съмнения в обосноваността на обвинителната теза придобиват
още по-реални очертания.
Всички изложени до тук съображения обосновават сериозни съмнения във верността на
описания в обвинителния акт механизъм на отнемане - още повече, че от събраните гласни
доказателства се установява, че достъпът до залата не е бил ограничен, а всички полицейски
служители са разполагали със свободата да се придвижват свободно в рамките на сградата на НДК
(показаният на св. ). Това обстоятелство, отнесено към приложеното по преписката Решение за
пускане в обращение и показанията на св.(че към инкриминираната дата монетите вече са били в
обращение и количества от същите вече са били раздадени), не позволяват да бъдат споделени
доводите на представителя на СРП – че описаният в обвинителния акт механизъм на попадане на
монетите у подсъдимите е единствено възможен.
Тук е удачно да бъде направено едно важно уточнение. В заключението на изготвената
ВТЕ (а и съобразно показанията на разпитаните свидетели), не се наблюдават вещи, носени от
излизащите от залата лица (които СРП твърди – да са двамата подсъдими, макар самата експертиза
да борави със сериозна доза несигурност). Около пет години по-късно и едва при третия си разпит,
обаче, св. декларира ясен спомен – че излизащите от конферентната зала лица носели книжни
пликове. Подобно надграждане в показанията, според настоящия съдебен състав, не би следвало
да буди сериозни съмнения в безпристрастността на свидетеля, поради липса на лични или
професионални отношения с подсъдимите, йерархична, икономическа или друга зависимост между
тях, но няма как да не се отрази върху тежестта на показанията й (вкл. и върху твърденията й от
досъдебната фаза – че в нейно присъствие извършили признание за деяние и авторство).
Именно данни за подобно изявление се съдържат и в показанията на св. дадени пред орган
на досъдебното производство. Повече от уместно е – дебело да се подчертае функцията на
извънсъдебното признание, която нееднократно е била коментирана от касационната инстанция, в
контекста на доказателствена негодност, с оглед формалния характер на процеса. На второ и по-
силно процесуално основание, в цитираните част показанията и на, и на са приобщени, при
условията на чл. 281, ал. 4 НПК, т. е. при съблюдаване на забраната на ал. 8 на цитираната
разпоредба.
Напълно логично, СРП се позовава на наличието на данни за монети, открити в багаж,
донесен от подсъдимите. Общодостъпният характер на мястото, на което този багаж се е намирал,
обаче, основателно поставя въпроси, отговори на които не биха могли да бъдат дадени и след
разглеждане на делото на три инстанции – дали единственият възможен механизъм – тези монети
да попаднат там, е поставянето им от подсъдимите. Според съда, отговорът продължава да е
отрицателен, особено в контекста на обстоятелството, че им е повдигнато обвинение за кражба на
21 монети (дали е налице общност на умисъла е правен въпрос, който следва да бъде разискван в
следващ раздел на настоящото изложение), а с протоколи за доброволно предаване (т. 1, л. 17 ДП и
т. 1, л. 18 ДП) всеки от тях предава по 10 монети (междувпрочем, 20 монети са описани и в
4
протокол за доброволно предаване от т. 5, л. 33 ДП, по силата на който св. Никифоров ги предава,
за целите на разследването). Обстоятелството, че в показанията на св. се съдържат данни за
открита допълнителна монета, но без същата да е документално отразена, е показателно за
качеството на воденото разследване, но няма как да не бъде коментирано, в полза на привлечените
към наказателна отговорност лица.
Именно цитираните два процесуални документа (протоколи за доброволно предаване, с
които подсъдимите предават по 10 бр. монети всеки) носят всички признаци на формална
изрядност и в този смисъл съставляват неразделна част от доказателствената маса. От друга
страна, обаче, същите способстват единствено за изясняване на обстоятелството – как (част от)
инкриминираните монети са били приобщени към доказателствата, но не са годен източник на
изводи – как те са попаднали у предаващите лица.
В този смисъл и макар да почиват на известна житейска логика, твърденията на СРП за
наличие на непрекъсната верига от косвени доказателства не почиват на добросъвестен прочит на
доказателствената маса, а същата се отличава с фрагментарност и празноти, въпреки положените
от страните и съда усилия пред три съдебни инстанции по фактите и правото.
Данни за съдебното минало на подсъдимите и характеристични данни за тях съдът черпи
от приложените справки за съдимост и за висящи наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормални
условия за упражняване правото на собственост /включващо и правомощията владение или
държане/ върху движими вещи. Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда
движима вещ (или частично чужда), която има определена стойност.
Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта от владението
на другиго. Същото се осъществява само с действие и се изразява в това, че деецът прекратява
фактическата власт върху вещта, която до момента се е осъществявала от друго лице и установява
своя фактическа власт върху нея. Кражбата е резултатно престъпление, като престъпният резултат
е промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство. Извършител на престъплението
кражба може да бъде само лице. което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и
което не е собственик на вещта.
От субективна страна, кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл, т.е. когато
субектът /извършителят/ съзнава, че от фактическата власт на дотогавашния владелец върху една
движима вещ и предвижда последната да премине в негова фактическа власт, като цели той ла
установи тази власт върху предмета на престъплението. Законът изисква деецът да действа с
намерение противозаконно да присвои вещта. Това е налице, когато след деянието той желае да се
разпорежда с предмета в свой или чужд интерес.
От обективна страна се установява, процесните вещи (монети) не принадлежат на
подсъдимите, като до момента на отнемането им, същите са се намирали в охранявано (макар и
недостатъчно качествено), т. е. налице е била трайна, продължаваща, непрекъсната фактическа
власт върху инкриминираните вещи от страна на досегашния им владелец (в случая – св. на когото
са били зачислени по силата на притежание на ключа от касата, макар по неустановени причини да
не му е била обезпечена възможност да участва в допълнително процесуално качество при
предходно разглеждане на делото, но и това да не е пропуск, от категорията на отстранимите),
който е демонстрирал и animus тази власт да продължи и занапред, освен в случай на даряване,
като част от подаръчен компект на участник в мероприятие от определена служебна категория. От
това обстоятелство се извежда и липсата на съгласие от страна на пострадалия - владението да
премине безвъзмездно и безконтролно у друго лице.
По отношение на изпълнителното деяние, следва да се отбележи, че то е от естеството да
прекъсне досегашната фактическа власт върху вещта и да доведе до установяване на нова, от
страна на дееца.
5
Същевременно, обаче, както вече бе коментирано в предходния раздел на настоящото
изложение, наличната доказателствена маса би носела признака „достатъчност“ за произнасяне по
евентуално обосновано предположение при произнасяне по законосъобразност на мярка за
неотклонение в досъдебната фаза, но попада далеч под установения с разпоредбата на чл. 303, ал. 2
НПК минимален процесуален стандарт, касателно наличието както на противоправно отнемане,
така и на авторите му, в лицето на двамата подсъдими (при наличие на данни за предадени от всеки
от тях по 10 процесни монети, концепцията за задружна престъпна дейност, базирана на общност
на умисъла, е силно дискусионна).
На следващо място, дори да можеше да се приеме наличието на престъпление
(противоположната на която теза настоящият съдебен състав застъпва), налице са предпоставките
случаят да бъде квалифициран като малозначителен, като обсъждането на тези доводи е по повод с
конкретно възражение на защитата на единия от подсъдимите и за пълнота на изложението, а не –
за придаване на допълнителна убедителност на постановения съдебен акт по същество.
В тази връзка, уместно би било първо да се направи ясно разграничение между институтите
на малозначителността и маловажността (и двете се цитират едновременно в пледоарията на
защитата на подс), а след това да се пристъпи към анализ на конкретните данни, съдържащи се в
кориците на делото.
Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на
отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното
обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията.
Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената
система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства
следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение,
степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие,
отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и
други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ
относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред
обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на
престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено
престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По
изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но
само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен,
че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които
са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не
е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали
един случай е малозначителен, съдът изхожда единствено от преценката за формалната
съставомерност и обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите обстоятелства.
В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 237 от 04.05.1971 г. по н.
д. № 192/1971 Г., I н. о. на ВС, за това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално
признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е
налице или да е явно незначителна. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д. № 367/1991
г., II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние не е престъпно
поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност
е явно незначителна. Според Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. № 361/1973 г., II н. о. на ВС.
Съгласно Решение № 546 от 13.12.1988 г. по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно
минало на подсъдимата, много добрите характеристични данни от местоработата й и проявената от
нея висока финансова и трудова дисциплина имат значение за определяне конкретната обществена
опасност на деянието и дееца и за размера на наказанието. сами по себе си те не са достатъчни да
6
обосноват приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно Решение № 568 от 15.03.2011 г. по н. д. №
502/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на
всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия
може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени
качества на дееца. В Решение № 195 от 25.05.2010 г. по н. д. № 93/2010 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС е
закрепено разбирането, че сам по себе си обаче предметът на престъплението по размер не може да
изключи приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК се
извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично
проявление. Съгласно Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС,
от значение е характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат,
както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за
определено засягане на този обект. В този ред на мисли могат да се посочат още редица решения
на Върховния съд и Върховния касационен съд, което, на този етап, се явява ненужно.
На следващо място и с оглед разграничението между маловажност и малозначителност,
следва да се отбележи, че легална дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид, т.е. отчитат се не само обществената опасност на
деянието, но и тази на дееца, поради което и законодателят е преценил, че малозначителното
деяние не е престъпно, а маловажният случай е леконаказауем състав на съответно престъпление,
предвиден в Особената част на НК. В подкрепа на казаното е задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС,
съгласно което „маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят
за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават
и другите смекчаващи обстоятелства.” В този смисъл е и константната съдебна практика.
Съгласно Решение № 485 от 19.08.1991 г. по н. д. № 231/91 Г. I н. о. на ВС, този въпрос се решава
след комплексна преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят
обществената опасност на деянието (преди всичко вредните му последици), моралната укоримост
на психическото отношение на дееца към престъпния резултат (т.е. степента на вината) и
опасността на личността на дееца. В този смисъл е и Решение № 233 от 26.04.1971 г. по н. д. №
196/1971 г., I н. о. на ВС – „при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат пред вид не само обстоятелствата относно
липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно
обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на
дееца”. В Решение № 319 от 10.10.2011 г. по н. д. № 1606/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС съдът е
приел, че се касае за маловажен случай, доколкото деянието и деецът кумулативно не бележат
значителна обществена опасност.
Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно
– да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимите. Привилегированият състав на чл. 194, ал. 3 НК е
регламентиран само за деяния, квалифицирани по ал. 1 и ал. 2 на цитираната разпоредба, т. е.
деяние по чл. 195 НК е изначално лишено от възможността да бъде квалифицирано, като
маловажно. Същевременно, ниската стойност на процесното имущество (около 25 пъти по-малко
от МРЗ за страната), отнесено към поведението на подсъдимите (липса на обструкции,
съпроводена с пълно съдействие) налага извод, че ако биха били налице останалите предпоставки
за ангажиране на отговорността на и, деянието би се отличавало с обществена опасност,
непредполагаща обоснованост от ангажиране на държавен наказателноправен ресурс.

По веществените доказателства
Веществените доказателства - 21 бр. разменни монети, 1 бр. тефтер, 1 бр. хартиен плик и 1
бр. химикал, с оглед липсата на спор за собственост, следва да бъдат върнати на Народното
7
събрание на Република България.
Приложеното по делото веществено доказателствено средство – диск със запис от
охранителна камера, е създадено, за целите на процеса, поради което и следва да остане по делото,
до унищожаването му.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 190, ал. 1 НПК, направените по делото разноски следва да останат, за сметка на държавата.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
8
Съобщи за изтекли лични данни