ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 459
гр. Перник, 20.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500362 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. М. К., ЕГН **********, чрез адв. П., със съдебен
адрес: ****, партер срещу Решение № 59/12.04.2024 г. по гражданско дело № 192/2023 г. по
описа на Районен съд – Радомир.
При проверката за допустимостта на въззивната жалба, извършена на основание чл.
267, във вр. с чл. 258, чл. 260 и чл. 261 от ГПК, съдът установи, че тя е подадена от надлежно
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
съответства на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Затова същата е процесуално
допустима. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по размяна на книжа,
уредена в чл. 263 от ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
С Решение № 59/12.04.2024 г. по гражданско дело № 192/2023 г. по описа на Районен
съд – Радомир е отхвърлен иска за признаване на установено по отношение на
„КРЕДИТИНС ГРУП“ ЕООД и Националния осигурителен институт – Териториално
поделение – Перник, че Т. М. К. е придобил трудов и осигурителен стаж, както следва: от
21.12.2015 г. до 02.01.2017 г. на длъжност „чистач хигиенист“ на непълен 2 часов работен
ден; от 02.01.2017 г. до 02.01.2017 г. на длъжност „чистач хигиенист“ на 6 часов работен ден
и от 02.01.2017 г. до 12.07.2017 г. на длъжност „технически сътрудник“ на непълен 6 часов
работен ден.
Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство – Т.
1
М. К. и е подал въззивна жалба срещу него. Посочил е, че същото е недопустимо и
неправилно, поради нарушение на процесуалния и на материалния закон и поради
необоснованост.
Конкретно поддържа, че при формиране на решаващия си извод районният съд не е
взел предвид представените трудови договори, не се е произнесъл по направеното искане за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол на задължителни предписания № ЗД – 1 – 21
– 00892103/10.03.2021 г., не е приложил последиците, предвидени в чл. 176, ал. 3 от ГПК
при положение, че са били налице предпоставките за това и не е обсъдил показанията на
разпитания свидетел. Счита, че така допуснатите процесуални нарушения са довели до
неправилно приложение на материалния закон.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което уважи предявения иск. Претендира на правените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – ТП на НОИ –
Перник е подал писмен отговор, с който я е оспорил, като неоснователна. Изложил е
подробни аргументи за правилност на обжалваното решение. Посочил е, че районният съд
не е допуснал твърдените нарушения на процесуалните правила и е обсъдил всички събрани
доказателства съобразно действителното им съдържание и значение за правния спор.
Искането към въззивния съд е да потвърди първоинстанционния съдебен акт и да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният жалбподател е поискал събиране на гласни доказателства чрез преразпит
на свидетеля Александър Милчев, на който да бъдат поставени въпроси за обстоятелства, за
които не е дал сведения пред районния съд, а именно - защо е издал удостоверение по чл. 5
от ЗУТОССР на въззивния жалбподател и през кои периоди последният е работил в
„Кредитинс груп“ ЕООД , на каква длъжност, с какви трудови задължения и при какво
работно време.
Съдът счита, че така направеното доказателствено искане е преклудирано. То е за
установяване на факти, наведени още в исковата молба, доказателствената тежест за които е
указана с проекта за доклад, извършен с определение от 10.10.2023 г. и определена с
окончателния доклад, направен в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. Съгласно
разпоредбите на чл. 146, ал. 3 от ГПК с приключването на това съдебно заседание, ищецът/
въззивен жалбоподател е загубил право да прави доказателствени искания за установяване
на тези факти. Направените такива едва с въззивната жалба са преклудирани и не следва да
бъдат уважавани.
По изложените мотиви, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, обективиран в мотивната част на
определението.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивния жалбоподател за преразпит на
свидетеля Александър Т.ов Милчев, с поставяне на въпроси за обстоятелства, за които не е
разпитван от районния съд.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2024 г. от
10.35 ч., за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а
въззивния жалбоподател и с препис от отговора на ответника.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3