Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 380/16.07.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря А*** Л*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 306 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №167 от 10.05.2018 г. по АНД № 404 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 1/26.02.2018год.
на Директора на РДГ - Берковица, с което на Г.И.Г. *** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300.00 лв., на основание чл.257,
ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, за нарушение на чл.108, ал.3 от Закона за
горите /ЗГ/.
Касационният жалбоподател Директора на РДГ –
Берковица, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В жалбата навежда доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивната инстанция поради
допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила, като моли за отмяна на решението и потвърждаване на
издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Г.И.Г., редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си
представител адвокат К***
,
оспорва жалбата, счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, отрича наличието на
касационните основания за неговата отмяна, като излага конкретни съображения в
тази насока.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Касационният контрол за правилност на решението,
осъществяван от административния съд, е ограничен от въведените с жалбата
основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените
процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на
субективното публично право на жалба, за които следи служебно.
Настоящата касационна инстанция намира
проверяваното решение за неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон -
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
От фактическа страна по делото е установено,
че на ответника Г.И.Г. в настоящето производство е съставен АУАН№ 1/04.01.2018
г., а въз основа на него е издадено и наказателно постановление № 1/26.02.2018
г. за това, че като лицензиран лесовъд на частна практика и получил
позволително за сеч №0400106 от 19.11.2017год., не е упражнил контрол и е
допуснал да бъдат отсечени 20бр. дървета от дървесен вид „цер” в размер на
5,55пр.куб. метра и 24бр. дървета от дървесен вид „благун” в размер на 11,10пр.
куб. метра, които са немаркирани и неотразени в позволителното за сеч и
технологичния план. Като нарушението е извършено в периода от 22.11.2017год. до
23.11.2017год. и е открито на 23.11.2017год. в землището на с.С*** , отдел 271,
пототдел „В1”, имот с кад. №170097, с което е нарушил чл. 108, ал.3
от ЗГ, за което му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300.00 лв. на основание чл. 257,
ал.1, т.1 от ЗГ.
За да отмени наказателното постановление, въззивния
съд е приел, че административно-наказателната отговорност е лична и не е
установено по безспорен начин кой е извършителя на нарушението /кои са
физическите лица, които са извършили сечта на немаркираните дървета и
неотразени в позволителното за сеч/, при което не е установен факта на
нарушение по отношение на частния лесовъд и субекта на нарушение.Тези негови
изводи не се споделят от настоящата касационна инстанция и противоречат на
представените доказателства по делото. Съгласно разпоредбата чл. 12б, ал.
1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии лицата по чл. 108, ал.
2 ЗГ след получаване на позволителното за сеч са длъжни да следят за
спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в
границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета. Видно от
257, ал. 1, т. 1
от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено
по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика,
което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. За неоснователни настоящият състав намира съображенията на въззивния
съд, че липсват обективни и субективни признаци от състава на нарушението.
Същото е извършено чрез бездействие, съставлява нарушение по чл.108, ал.3
от ЗГ предвид разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазване на горските територии и осъществява
санкционния състав на чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ. Нарушението е извършено виновно от касатора – при
знание на разпоредбите на ЗГ.
Законът за горите и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му не разграничават
отговорността на лицензирания лесовъд, на когото е издадено позволително за сеч
на такава, която ще се носи, ако е извършено нарушение от служители на
търговското дружество, която извършва добив на дървесина и на такава, която ще
се носи, ако е извършено нарушение от други лица, т. нар. „допустителство”, с
което се мотивира въззивния съд. На лесовъда са предоставени правомощия като
контролен орган, регламентирани в чл. 12б от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
които не визират субект на нарушението, поради което е ирелевантно
обстоятелството дали деецът е измежду служителите на търговското дружество,
извършващо дърводобива или трети лица. Обемът и характера на контролните
правомощия на лицензирания лесовъд по Закона за горите
и подзаконовите нормативни актове по прилагането му е общо задължение,
изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив,
независимо от лицата, които го извършват.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, безспорно е, че като лесовъд на частна практика, за Г.И.Г. е било
налице задължение за контролиране на сечта и спазване на утвърдения
технологичен план за същата, което обаче очевидно не е било сторено от негова
страна към датата на проверката 23.11.2017 г., когато е съставен Констативният
протокол на място при извършената проверка на сечището. По тази причина
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на Г.И.Г., за
така допуснатото нарушение на чл.108, ал.3 от ЗГ, като на основание чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер
на 300.00 лева. Съгласно същата тази разпоредба от ЗГ "Наказва се с глоба
от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях".
Съгласно чл. 108, ал.
2 от Закона за горите, позволителното за сеч се издава на лице, вписано
в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, а в ал. 3 е
посочено, че лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до
освидетелстване на сечището. Съгласно чл. 53, ал.
2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечта в горите, ал.1 "В
Технологичният план по чл. 52, ал. 1, т. 3 се изготвя от лице, регистрирано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от
Закона за горите, и се одобрява от лицата по чл. 108, ал.
1 от Закона за горите. При необходимост от изменение на одобрения
технологичен план се изготвя и одобрява нов.
Санкцията е правилно определена в минималния
й предвиден в закона размер, а в случая не са налице и обстоятелства, които да
определят случая като маловажен.
Предвид горните съображения Административен
съд Монтана, в качеството си на касационна инстанция намира, че атакуваното
решение на районния съд - Монтана, с което е отменено наказателното
постановление за неправилно, а подадената против него жалба за основателна. С
оглед изложеното, обжалваното решение на Районен съд Монтана, следва да бъде
отменено и спорът – решен по същество, с потвърждаване на Наказателно
постановление № 1/26.02.2018год. на Директора на РДГ - Берковица, с което на Г.И.Г.
*** е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лв., на
основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл.108,
ал.3 от Закона за горите /ЗГ/.
По
изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №167 от 10.05.2018 г. по АНД № 404
по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1/26.02.2018год. на
Директора на РДГ - Берковица, с което на Г.И.Г. *** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300.00 лв., на основание чл.257, ал.1, т.1 от
Закона за горите /ЗГ/, за нарушение на чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: