Р Е Ш Е Н И Е
№ 4121/ 10.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1990 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№ 8927/ 05.02.2019 год. от К.П.Б.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу П. на Р. Б., с адрес , с искане за
прогласяване нищожността на протоколно определение от 01.02.2016 год., с което
е прекратено производството по гр. дело № 9461 по описа на Р. с. – В. за 2015
год., 30- ти състав, на основание чл. 232 ГПК и Определение № 1449/ 04.02.2016,
постановено по гр. дело № 9461 по описа на Р. с. – В. за 2015 год., 30- ти
състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00лв., а същият е осъден да заплати на П.та на Р.
Б. сумата 300.00лв. представляваща разноски за производството, на основание чл.
78. ал. 2 ГПК.
Ищецът основава претенцията си за нищожност на цитираните съдебни актове,
поради постановяването им от незаконен съдебен състав. Към датата на
постановяването им, докладчикът по делото не е съдия във ВРС, а младши съдия,
комондирован във ВРС, встъпил в длъжност на 25.06.2016 год. Атакуваните съдебни
актове са влезли в законна сила.
Ответникът – П. на РБ, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който
изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на
предявения иск, поради липса на правен интерес за ищеца. Позовава се и на
нередовност на исковата молба.
Съдът,
след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск,
с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на основанията за нищожност на
съдебния акт, на които се позовава.
С протоколно определение от 01.02.2016 год. е прекратено производството по
гр. д. № 9461 по описа на ВРС за 2015 год. Определението е влязло в законна
сила.
С Определение № 1449/ 04.02.2016, постановено по гр. дело № 9461 по описа
на Р.
с. – В. за 2015 год., 30- ти състав, с което е оставено без
уважение искането
на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв., а същият е осъден да заплати на П. на Р. Б. сумата 300.00лв. представляваща разноски за производството, на
основание чл. 78. ал. 2 ГПК. Определението е влязло в
законна сила.
Макар
и основанията за нищожност на съдебните решения да не са нормативно установени,
в съдебната практика и доктрината е утвърдено последователното разбиране, че
нищожността е предпоставена от такъв съществен порок на съдебния акт, който
пряко рефлектира върху валидността на обективираната в него воля. В този смисъл
нищожни се явяват решенията, постановени по въпроси, които излизат извън
пределите на правораздавателната компетентност на съда, от ненадлежен съдебен
състав, при липсата на задължителната писмена форма, както и абсолютно
неразбираемите решения.
В
процесния случай атакуваното съдебно решение е постановено по предявен иск за
делба на недвижим имот, т. е. следователно обхваща спорно правоотношение, по
което съдът е властен да се произнесе. Съдебният акт изхожда от надлежен състав. Предпиетите от съдията -докладчик действия не са самоволни, а са
предприети след издаване на изрична Заповед № */* год. на А. Р. – П. НА В. О.
С.. По силата на цитираната заповед, конкретния младши съдия е командирован във
Варненски районен съд, за срок от повече от три месеца. Заповедта е издадена от
а. р. на о. с., в рамките на правомощията му по чл. 86, ал. 1, т. 12 ЗСВ, при
спазване на изискванията на чл. 81, ал. 1 и чл. 240, ал. 3 ЗСВ (с последна
редакция ДВ бл. 32/ 2011 год., в сила от 01.01.2012 год.). Последната
разпоредба урежда възможността за командироване на младши съдия, със стаж над една година, на свободно място в районен съд в същия съдебен район.
На следващо място – по отношение на конкретните съдебни актове е предписаната
писмена форма, налице ясно формирана и напълно
разбираема воля на правораздавателния орган досежно произнасянето по исканията, с които е сезиран.
По
тези съображения съдебният състав приема, че не са налице елементите от
фактическия състав на чл.
270, ал. 2 ГПК, поради което предявения иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на ответника следва да бъдат
присъдени и извършените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 80.00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 23, т. 4
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.Б.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу П. на Р. Б., с адрес , с искане за
прогласяване нищожността на протоколно определение от 01.02.2016 г., с което на
основание чл. 232 ГПК, е прекратено производството по гр. дело № 9461 по описа
на Р. с. – В. за 2015 год., 30- ти състав, и Определение № 1449/ 04.02.2016
год., постановено по гр. дело № 9461 по описа на Р. с. – В. за 2015 год., тридесети
състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00 лв., а на основание чл. 78. ал. 2 ГПК, същият е осъден да заплати на П.та на Р. Б. сумата
300.00 лв. представляваща разноски за производството, на основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА К.П.Б., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на П. на Р. Б., с адрес сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща извършени в производството
разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, вр. с чл. 23, т. 4 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: