Решение по дело №1287/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 402
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Албена Славова
Дело: 20213110201287
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. * , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 32 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110201287 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Ж. СТ. Д. , против НП № Р-10-222/19.05.2020 г. , издадено от
Зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“ , с което на основание чл. 221 ал.1 т.2 от Закона за публичното предлагане на
ценни книжа/ЗППЦК/ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1 000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 116а ал.4 от ЗППЦК.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е издадено при нарушение на
процесуалния закон, същото е неправилно, незаконосъобразно и съдържа констатации,
които не отговарят на действителната фактическа обстановка. Сочи се, че НП е
съставено при допуснато нарушение на чл. 52 от ЗАНН, като видно от същото, АУАН,
въз основа на който е установено нарушението е от 23.01.2020 г., а процесното НП е
издадено на 19.05.2020 г. в период много по-голям от законоустановения едномесечен
срок. Твърди се, че НП е издадено и посочено за връчено в нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 4 и чл. 58 от ЗАНН, тъй като в същото се съдържат неверни констатации за точните
постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката. Оспорват се фактическите и правни
констатации в НП, а именно , че жалбоподателката е нарушила нормата на чл. 116а,
ал. 4, изр.последно от ЗППЦК (настоящ чл. 116а1, ал. 4 от ЗППЦК). Сочи се, че
жалбоподателката като физическо лице, предложено за член на Съвета на директорите
на *" АДСИЦ няма как и не е възможно да фигурирам в Списъка на акционерите,
присъствали на проведеното на 01.11.2019 г. общо събрание на акционерите, тъй като
това е абсолютно недопустимо, поради липса на правно основание за това, тъй като не
1
участва в събранието в качеството - акционер. Твърди се, че на проведеното на
01.11.2019 г. ОСА на търговско дружество *" АДСИЦ, жалбоподателката е
присъствала в качеството си на лице, предложено за член на Съвета на директорите и
в това си качество е потвърдила пред присъстващите верността и истинността на
предоставените от нея декларации, съгласия и документи, удостоверяващи факта, че не
са налице пречки за избора й като член на Съвета на директорите. Сочи се, че този
факт е удостоверен от изпълнителния директор на дружеството и председател на
проведеното общо събрание на акционерите, чрез поставяне на изрични
отбелязвания/резолюции върху вече представените от същата декларация -съгласие и
свидетелство за съдимост, което, видно от посочения в същото срок, към датата на
провеждане на ОСА е напълно валидно.
Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано , а при
условията на евентулност да се прецени нарушението като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН поради липсата на имуществени и неимуществени вреди настъпили,
вследствие на осъществяването му.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, се представлява
лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована се представлява от
Началник на отдел „Съдебна защита“ при КМН – *. В съдебно заседание същата
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Излага становище, че в хода на съдебното производство по безспорен начин е доказано
извършеното нарушение, което е осъществено виновно при непредпазлива форма на
вина, а именно – небрежност. Излага становище, че обстоятелството дали е допуснат
технически пропуск при изготвяне на протокола за общо събрание на акционерите, въз
основа на който е установено нарушението е ирелевантно за настоящото дело,
доколкото разпоредбата на чл. 116 а ал.4 , изр. посл. От ЗППЦК предвижда особена
процедура на потвърждаване на обстоятелстватавписани в документи,
удостоверяващи, че изборният кандидат за съответната длъжност отговаря на
изискванията на закона, като тази процедура не е спазена. Излага се становище, че
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката като й е наложено административно наказание в минималния
размер, предвиден в закона. Иска се НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено в
полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
При извършена проверка е установено, че Ж. СТ. Д. е извършила нарушение на
разпоредбата на чл. 116а, ал. 4, изречение последно от Закона за публичното
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), тъй като на общо събрание, на което е
предложен изборът й за член на Съвета на директорите (СД) на *" АДСИЦ, не е
потвърдила верността на предоставените от нея документи по чл. 116а, ал. 4,
изречение първо, предложение първо от ЗППЦК.
*" АДСИЦ е публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК, вписано
под № РГ-05-1440 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов
надзор, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, и като такова е
адресат на разпоредбите на ЗППЦК и на подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
Чрез единната електронна система за предоставяне на информация на КФН по
електронен път - e-Register, вх. № 10-05-5055 от 30.09.2019 г., *" АДСИЦ е
представило в КФН покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите
(ОСА), насрочено за 01.11.2019 г., в чийто дневен ред е включена точка 1 относно
промяна в състава на СД на дружеството, освобождавайки от длъжност Майя Ангелова
Пенева и избирайки Ж. СТ. Д. до приключване на мандата на останалите членове на
СД - 17.08.2020 г.
Към поканата за ОСА, в изпълнение на законовите изисквания, от дружеството \
са представени изискуемите от закона писмени материали, касаещи кандидатите за
изборна длъжност, в това число свидетелство за съдимост от ЖулиетаД., дължимо на
основание чл. 116а, ал. 4, изречение първо, предложение първо от ЗППЦК. Поканата е
обявена в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с
вписване № 20190927145501 от 27.09.2019 г.
Видно от протокол от ОСА, проведено на 01.11.2019 г., постъпил в КФН, с вх. №
10-05-5723 от 04.11.2019 г., на събранието е взето решение за избора Ж.Д. за член на
СД. В списъка приложение към протокола за на присъствалите по време на ОСА лица,
Ж.Д. не е вписана, като в протокола на проведеното общо събрание не е вписано
изявление на същата за потвърждаване на верността на представения от нея документ,
доказващ липсата на обстоятелства по чл. 116а, ал. 1 от ЗППЦК.
При така установените факти, св. В.Ц., на длъжност „младши експерт“ в отдел
„Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“ констатирала, че Ж.Д. е извършила нарушение на разпоредбата на
чл. 116а, ал. 4, изречение последно от ЗППЦК.
С писмо, изх. № РГ-05-1440-3/13.01.2020 г., *, в качеството й на заместник-
председател на КФН, ръководеща управление „Надзор на инвестиционната дейност",
3
Ж.Д. е поканена в КФН за съставяне и връчване на АУАН, като писмото е получено на
официалния имейл адрес на дружеството на 13.01.2020 г.
На 23.01.2020 г. в КФН се е явил пълномощник - * , на която е връчен съставения
срещу жалбоподателката АУАН № Р-06-70/23.01.2019 г. за нарушение на чл. 116а ал.4
изр.последно от ЗППЦК.Срещу акта не са постъпили писмени възражения от г-жа Ж.Д.
в срока по чл. 44 от ЗАНН, както и извън него. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП № Р-10-222/19.05.2020 г., с което на осн. чл. 221 ал.1 т.2 от ЗППЦК е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото
материалите по АНП .
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото .
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № Р-10-599/04.11.2020 г., е издадено от
компетентен орган – заместник –председателя на КФН, съгл№ Р-10-222/19.05.2020 г.
асно чл. 222 ал.1 от ЗППЦК. С оглед същата разпоредба и приложеното към АНП
копие на Заповед № 3-377/13.11.2019 г. актът е съставен от надлежно упълномощено
лице.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като неоснователни бяха оценени доводите на жалбоподателката за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Посочването на адрес на
4
последната, който не е актуален такъв при наличие на достатъчно данни,
индивидуализиращи личността й не е ограничило правото й на защита и не е
опорочило административно-наказателното производство. Съгласно трайната съдебна
практика, срокът по чл. 52 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен, с оглед на което
неспазването му не води до незаконосъобразност на издаденото НП.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 116а ал.1 от ЗППЦК предвижда, че членове на
управителните и контролните органи на публично дружество не може да бъдат лица,
които са осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер,
извършено в Република България или в друга държава, освен ако са реабилитирани.
Ал. 2 на цитираната норма сочи, че най-малко една трета от членовете на съвета на
директорите или на надзорния съвет на публичното дружество трябва да бъдат
независими лица. Независимият член на съвета не може да бъде: 1. служител в
публичното дружество; 2. акционер, който притежава пряко или чрез свързани лица
най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание или е свързано с дружеството
лице; 3. лице, което е в трайни търговски отношения с публичното дружество; 4. член
на управителен или контролен орган, прокурист или служител на търговско дружество
или друго юридическо лице по т. 2 и 3; 5. свързано лице с друг член на управителен
или контролен орган на публичното дружество. Според разпоредбата на ал.4
кандидатите за изборна длъжност доказват липсата на обстоятелствата по ал. 1 със
свидетелство за съдимост, а по ал. 2 - с декларация. Документите по изречение първо
са част от писмените материали за общото събрание, в чийто дневен ред е предвиден
избор на членове на съвет на директорите или надзорен съвет. В изр. Посл. На чал.4 се
сочи, че лицата по изречение първо потвърждават верността на предоставените
съгласно предходното изречение документи на общото събрание, на което е предложен
изборът им.
От приобщените по делото писмени материали е видно, че Ж.Д. е имала
качеството на кандидат за изборна длъжност, а именно – член на Съвета на
директорите на *“АДСИЦ, който избор е проведен на общо събрание на акционерите
на 01.11.2019 г., с оглед на което за същата е възникнало задължението, визирано в
изр. последно на нормата на чл. 116 ал. 4 от ЗППЦК да се яви пред акционерите на
посоченото събрание и да потвърди обстоятелствата, удостоверени с документите по
ал.1 и ал.2 от същата разпоредба.
В приложения по делото протокол за проведено общо събрание на акционерите
не е отразено присъствието на събранието на жалбоподателката, като името й не
фигурира и в списъка-приложение към него на присъствалите на събранието лица.
5
С оглед на изложеното, съдът намира, че при липсата на ангажирани от
жалбоподателката доказателства оборващи съдържанието на протокола за общо
събрание и списъка към него ,следва да се съобрази удостоверителната функция, която
има съдържанието на протокола и същият да се оцени като доказаващ извършеното
нарушение.
Съдът оцени като неоснователни доводите на жалбоподателката, че не подлежи
на вписване в протокола присъствието на общото събрание на лица, които не са
акционери, доколкото нормата на чл. 232 ал.1 т. 3 от ТЗ изрично предвижда, че за
заседанието на общото събрание се води протокол в специална книга, в който се
посочват присъствието на управителния и на надзорния съвет, както и на лица, които
не са акционери.
С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е санкционирана
жалбоподателката на основание чл. 221 ал.1 т.2 от ЗППЦК, доколкото посочената
норма предвижда процесното нарушение в диспозицията си.
Неоснователни са и доводите за маловажност на нарушението, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това дали деянието представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН следва да се отчете, че видно от
административнонаказателната преписка нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Нарушението е типично за своя вид и не е извършено при смекчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед на изложеното, деянието не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се характеризира със
съответната степен на обществена опасност .
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при непредпазлива
форма на вината - небрежност. Жалбоподателката не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Като взе предвид, че административното наказание е наложено в минималия,
предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуалризацията на същото.
Предвид гореизложеното ,съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на което следва да
бъде потвърдено.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
6
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на
въззиваемата страна е взел участие, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност намира, че следва да му бъде присъдено възнаграждение към
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата
от 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р-10-222/19.05.2020 г. , издадено от Зам.председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ , с което на Ж. СТ.
Д. на основание чл. 221 ал.1 т.2 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа/ЗППЦК/ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000
/седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 116а ал.4 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА Ж. СТ. Д. по сметка на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР
сумата от 100 /сто/лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- *.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7