Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 20.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 126 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Н.К. с
ЕГН ********** ***, чрез адвокат Р.А.С. ***, с адрес за призоваване: гр.
Добрич, ул. „Независимост” № 14, офис 401, срещу наказателно постановление №
08-001075/475 от 13.12.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Добрич, с което на Г.Н.К. с ЕГН ********** ***, в
качеството му на физическо лице – управлявало товарача, за нарушение по чл.
213, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във
връзка с чл. 94 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд в предприятие и дейности от отрасъл „Земеделие”, на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.
С жалбата се иска наказателното
постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление – за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Въззивната инстанция, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена
следната фактическа обстановка:
С трудов договор № 004/30.06.2011
г. К. И.К. е бил назначен на длъжност „*” в „Триагро” ООД с управители Г. С.К.,
К. С.К. и Г.Н.К.. При постъпване на работа работникът преминал начален
инструктаж, като му бил извършен предварителен медицински преглед. Връчена му е
била длъжностна характеристика с основни трудови задължения – „извършване на
механизирана обработка на почвата, торене и химическо третиране на посевите и
културите и прибиране на реколтата от полевъдна дейност”, „участие в
извършването на ремонтни дейности и предсезонна подготовка на селскостопанските
машини, които използва”, „преди излизане на работа извършва преглед на
съответната машина”, „получава и изпълнява заявки за работа”, „грижи се за
зареждане на СС-машина с предписаните горива, масла, смазочни, спирачни и
почистващи течности” и „други задачи във връзка с изпълняваната работа”.
На 02.08.2018 г. сутринта, около
09:00 часа, К. И.К. и св. Н.И.Т. – полевъден работник, получили задача от управителите
на дружеството да замитат рапицата от купа, така че с телескопичния товарач „MANITOU” с рег. № ***да се прибере зърното изцяло и да се
натовари на камион. Към 09:00 часа от товарача слязъл К. С.К. и се качил да го
управлява Г.Н.К. – управител на дружеството, който имал сключен трудов договор
на 01.04.2017 г. за длъжност „*”. И двамата имали документи за правоспособност
за работа с товарач категория Т-вкМ. Малко преди инцидента, К. И.К. и св.
Н.И.Т. си почивали покрай стената, докато Г.К. товарел втория камион. След
почивката К. К. и св. Н.Т. се отправили в различни посоки, като Т. тръгнал край
стената към купа рапица, а К. взел метлата/четката/ и останал зад него. Св.
Н.Т. чул, че фадромата идва на заден ход, след което двигателят угаснал, като Т.
чул вик „чичо Д., чичо Д.”. Обръщайки се, Т. видял, че К.К. лежи на земята.
Съгласно показанията на Г.К.,
същият управлявайки товарача на заден ход е видял двамата работници да
почистват зърно край стената, в дясната част на склада, гледано от входа. При
движението си назад Г.К. усетил, че машината настъпва нещо, поради което
веднага преустановил движението й назад и завил в ляво. Слизайки от машината,
Г.К. видял, че К. И.К. лежи по гръб, тръгнал към него, като го назовал по име
„чичо Д.”, вдигнал ръката му и видял, че е прегазен.
През това време на мястото
пристигнали св. Н.Т. и К. С.К..
За случая било сигнализирано на
единния европейски номер за спешни повиквания 112, като на място пристигнал
екип на ЦСМП – гр. Добрич, който установил смъртта на К. И.К..
На мястото пристигнал и екип на
дежурната следствено-оперативна група, като бил извършен оглед на
местопроизшествието от дд – следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура – Добрич, като на същата дата – 02.08.2018 г. е било образувано
досъдебно производство № 42/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура – Добрич, за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
На същата дата, по повод
станалата злополука с К. И.К., инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич – свидетелите С.П. и М.К. също извършили проверка, резултатът
от която бил обективиран в протокол за извършена проверка № ПР1826934 от
17.10.2018 г.
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите С.Н.П. и М.Р.К., който пресъздават
свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката, както и от
показанията на свидетеля Н.И.Т., чийто показания са последователни, логични и
безпротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото – протокол
за извършена проверка № ПР1826934 от 17.10.2018 г., протоколи за разпит в
качеството на свидетел на Г.Н.К. и Н.И.Т., писмени сведения от Г.Н.К., Н.И.Т. и
К. С.К., оценка на професионалния риск, утвърдени от ръководителя на „Триагро”
ООД – гр. Добрич, постановление от Окръжна прокуратура – Добрич от 30.04.2019
г., протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2018 г., ведно със скица и
фотоалбум.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва, наказващият орган е приел, че Г.Н.К., като
физическо лице, управлявало товарача, е предприел извършване на маневра на
заден ход с машината, наблюдавайки отстоянието на колоните от машината, при
постоянно гледане в огледалото за обратно виждане, без да следи за наличието на
хора на пътя зад товарача – нарушение по чл. 213, ал. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 94 от Правила
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятие и
дейности от отрасъл „Земеделие”.
На основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда, на Г.Н.К. е било наложено
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
В случая обаче, съдът намира, че
са налице обстоятелства, водещи до незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление по следните съображения:
Обжалваното наказателно
постановление /НП/ № 08-001075/475 е издадено на 13.12.2018 г. против Г.Н.К.,
за това, че на 02.08.2018 г. като физическо лице, управлявало товарача, е
предприел извършване на маневра на заден ход с машината, наблюдавайки
отстоянието на колоните от машината, при постоянно гледане в огледалото за
обратно виждане, без да следи за наличието на хора на пътя зад товарача –
нарушение по чл. 213, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване във връзка с чл. 94 от Правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятие и дейности от отрасъл
„Земеделие”, като на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 1 от
Кодекса на труда му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
/петстотин/ лева. Същото е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 08-001075, съставен на 17.10.2018 г. от
С.Н.П. – гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” със седалище град
Добрич.
Безспорно установено по делото е
и че на 02.08.2018 г. в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура –
Добрич е било образувано досъдебно производство № 42/2018 г. по описа на същия
отдел за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, съгласно която норма, който
причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на
друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена
опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години /Виж
постановление на Окръжна прокуратура – Добрич от 30.04.2019 г. – л. 82 от делото/.
При така извършения анализ се
установява, че на 17.10.2018 г. със съставянето на АУАН е било образувано
административнонаказателно производство срещу Г.Н.К., като по същото време, на
02.08.2018 г. в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Добрич е било
образувано досъдебно производство № 42/2018 г. по описа на същия отдел, който
факт е бил известен на административнонаказващия орган. Красноречиво
доказателство в тази насока е, обстоятелството, че самият
административнонаказващ орган като доказателства, потвърждаващи нарушението е
посочил протоколите за разпит на Г.Н.К. и Н.И.Т., които са били разпитани в
качеството на свидетели по образуваното досъдебно производство № 42/2018 г. по
описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Добрич.
От описанието на фактическата
обстановка в АУАН, респективно в НП и в приложените по делото писмени
материали: постановление на Окръжна прокуратура – Добрич от 30.04.2019 г. /л.
82/, протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2018 г, ведно със скица и
фотоалбум /л.л. 83-90 и л.л. 104-108/, заверени копия от протоколи за разпит на
Г.Н.К. и Н.И.Т. /л.л. 19-20/, и двамата разпитани в качеството на свидетели по
досъдебно производство № 42/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура – Добрич, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели С.Н.П., М.Р.К. и Н.И.Т. е видно, че предмет на
административнонаказателното производство и на досъдебното производство е било
едно и също деяние – причинената на 02.08.2018 г. смърт на К. И.К..
Видно от разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от
органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се
образува. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 2, изр. „първо” от ЗАНН при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор.
От представените доказателства в
случая може да се направи единственият извод, че двете производства са протичали
едновременно, което е недопустимо и е в нарушение и на Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи /съкращавана като ЕКЗПЧОС или
само ЕКПЧ/ и е напълно достатъчно, за да обоснове отмяната на наказателното
постановление, поради което и не следва да се обсъждат останалите доводи на
жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление. В настоящия случай,
административнонаказващият орган вместо да прекрати
административнонаказателното производство съобразно разпоредбата на чл. 33, ал.
2, изр. „първо” от ЗАНН е издал обжалваното НП, подвеждайки деянието под
санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно която
разпоредба, който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в
размер от 100 до 500 лв.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи и следното:
Съгласно обвързващата
задължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 4 от 6 февруари 2018 г. по
тълкувателно дело № 4 по описа за 2017 г. на ВКС на Република България, ОСНК и
Тълкувателно решение № 3 от 22 декември 2015 г. по тълкувателно дело № 3 по
описа за 2015 г. на ВКС на Република България, ОСНК/, деецът не следва да носи
едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите,
когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и
административнонаказателна норма с различни обекти на защита.
Както вече бе посочено, отправна
точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на
инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се
основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация
и на квалификацията му като „престъпление” или „административно нарушение”. Щом
деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства
- наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на
Конвенцията, съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от
обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. При това
обстоятелството по кой текст от Наказателния кодекс е било образувано
досъдебното производство, както и има ли привлечено в качеството на обвиняем
лице е правно ирелевантно.
За яснота следва да се отбележи,
че наказателно постановление би могло да бъде издадено, съобразно разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, но чак след като наказателното производство бъде
прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган, какъвто
настоящият случай не е.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното НП, като издадено в
нарушение на процесуалните правила. В тази насока е и константната съдебна
практика /Виж: Решение от 4.10.2013 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 563/2013
г., Решение № 265 от 6.07.2015 г. на АдмС – Добрич по к.н.а.х.д. № 288/2015 г.,
Решение № 206 от 6.07.2016 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 199/2016 г. и
Решение № 540 от 17.12.2018 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 664/2018 г./.
Предвид изхода на делото – отмяна
на наказателното постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190,
ал. 1 от НПК, разноските по делото в размер на 377.00 /триста седемдесет и
седем/ лв., представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената АТЕ в
съдебно заседание, следва да останат за сметка на държавата.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 08-001075/475 от 13.12.2018г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на Г.Н.К. с ЕГН
********** ***, в качеството му на физическо лице – управлявало товарача, за
нарушение по чл. 213, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване във връзка с чл. 94 от Правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятие и дейности от отрасъл
„Земеделие”, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 1 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/
лева.
На основание чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото остават за сметка на
държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо
Димитров/