Определение по дело №264/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 358
Дата: 24 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20223000500264
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358
гр. Варна, 24.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500264 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от особения
представител на Т. Д. ИВ. против определение № 260100 от 15.03.2022 г. по
гр. д. № 2298/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено частично
като недопустимо производството по делото по предявените от
жалбоподателката искове против М. Анг. Ф. за заплащане на сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, оставане без работа и доходи
в периода от 15.03.2013 г. до 16.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД. Излагат се подробни
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, с молба за отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна, с който се оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Производството пред Окръжен съд – Варна е образувано по обективно
съединени искове на Т. Д. ИВ. против М. Анг. Ф. и Р.П.Ф. за обезщетение за
вреди.
С влязло в сила определение № 512 от 12.02.2019 г. окръжният съд е
прекратил производството по отношение на Р.П.Ф..
С уточняваща молба вх. № 446 от 07.01.2019 г. ищцата е
конкретизирала петитума на исковата молба, съгласно която се иска от съда
да осъди ответницата да й заплати сумата в размер на 65 992.50 лв.,
1
представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди поради
неосъществено законно строителство на ап. 6 с площ 93.13 кв. м., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на главницата, както и да осъди ответницата да заплати на ищцата
сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания и оставане без работа
и доходи в периода от 15.03.2013 г. до 16.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
Окръжният съд е преценил, че искането за обезщетение на
неимуществените вреди е недопустимо, доколкото същите се изразяват в
болки и страдания от водените от ответницата против ищцата граждански и
административни производства. Счел е за недопустимо отричането на
конституционно заложеното право на всеки гражданин да сезира съда за
защита на права, поради което е прекратил производството в обжалваната
част.
Носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало
е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба, както с
правото на иск, така и с всяко друго съдопроизводствено действие.
Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 от ГПК. Злоупотребата
с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
В такъв случай отговорността за вреди по правното си естество е
деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща
всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и
пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Съществува разлика между
отговорността по чл. 3 и по чл. 78 от ГПК. Отговорността за разноски също е
деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите
от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само
внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за
един адвокат. Тя е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и
пропуснати ползи от страната по делото и е обективна, защото ищецът
отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото (в
този смисъл Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г.,
IV г. о., ГК).
С оглед на това, изводът на съда за недопустимост на предявения иск за
неимуществени вреди е неправилен.
Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато
на Окръжен съд – Варна за произнасяне по същество, поради което
Варненският апелативен съд


2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260100/15.03.2022 г. по гр.д.№ 2298/2018 г. на
Окръжен съд – Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО за даване по-нататъшен ход.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3