РЕШЕНИЕ
гр. С., 3
Юли 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6322 описа за 2014 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск по реда на чл.422 от Граждански процесуален кодекс ГПК).
Ищцата
Й.З.С. твърди, че в нейна полза била издадена заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК по гр.д.№ 11953/2013 год. на СРС за сумата 120 000 евро, въз основа на
запис на заповед от 01/11/2011 год., по който ищцата била поемател, а ответното
дружество- длъжник. Записът на заповед бил издаден за обезпечаване на
задължение на ответното дружество по договор за процесуално представителство,
сключен между страните по делото във връзка с водени от дружеството дела за
собственост и по-специално
относно собствеността върху магазин от 154 кв.м., находящ
се в гр.С., бул.“***********. В тази връзка, адвокатското дружество, в което
участвала и ищцата завело няколко дела – за атакуване на реституционни
претенции за спорния магазин, а впоследствие и за предаване владението върху
магазина в полза на дружеството „Р.к.“ ООД. Ищцата твърди, че управителят на
ответното дружество поел задължението да изплати възнаграждение в размер на 120
000 лева в нейна полза при благоприятно за дружеството разрешаване на правните
спорове. Така бил създаден записът на заповед за сумата 120 000 лева, чийто
падеж бил определен да бъде 01/11/2012 год. Окончателното решане на спора
относно собствеността на описания по-горе магазин било направено с решение на
ВКС от 03/11/2011 год., ответното дружество било признато за собственик на имота
и било заведено изпълнително дело за въвода му във владение. Въводът бил
извършен фактически на 18/12/2013 год. След благоприятното за ответника решение
на въпроса за собствеността върху магазина и след фактическото му предаване на
ответника, ищцата поискала да й бъде заплатено договореното възнаграждение.
Това обаче не било сторено, а управителят на ответното дружество оттеглил
пълномощията на адвокатите в адвокатското дружество, в което участвала и ищцата
и поискал връщане на цялата документация по водените дела, което било сторено. Ищцата
твърди, че паралелно с делата за собственост, адвокатското дружество водило и
други три дела в СГС, като процесуален представител на ответника, във връзка
със заплащане на обезщетения от третото на настоящия спор лице в полза на
ответното дружество. Договореният адвокатски хонорар обаче не касаел тези дела,
а издаденият запис на заповед нямал нищо общо с тях. Поради неизпълнение на
задължението за изплащане на адвокатското възнаграждение, обезпечено с
посочения по-горе запис на заповед, ищцата завела заповедно производство и се
снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу задължението по
заповедта за изпълнение постъпило възражение от ответното дружество. Ето защо,
ищцата моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
задължение на ответното дружество към нея, в размер на 120 000 евро, заедно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19/3/2013 год., за което задължение била издадена заповед за
изпълнение по гр.д.№ 11953/2013 год. на СГС. Претендира разноските за
настоящото производство.
Ответникът
„Р.-К.“ ООД оспорва предявения иск. Твърди, че между страните по настоящото
дело е било налице каузално правоотношение във връзка с договор за процесуално
представителство между ответното дружество и адвокатското дружество, в което
съдружник била и ищцата, който договор бил прекратен и не обвързвал страните по
него, нито пък създавал задължение на която и да е от страните към другата
страна. Договорът бил сключен по повод водени дела между „Р.К.“ ООД и трето на
спора лице за заплащане на обезщетение за ползван без основание от третото лице
недвижим имот, собственост на ответното дружество. Материалният интерес по тези
дела надхвърлял сумата 580 000 лева и поради благоприятните за ответника
прогнози относно изхода на тези дела, дължимият адвокатски хонорар бил
определен на сумата от 120 000 евро, дължим на ищцата. За тази сума управителят
на ответното дружество подписал и запис на заповед. Уговорката била, след като
делата бъдат спечелени и сумата по търсените обезщетения бъде събрана от
третото на настоящия спор лице, адвокатският хонорар да бъде заплатен на
ищцата. Малко след издаване на записа на заповед, било заведено и първото дело
за обезщетение с материален интерес 300 400 лева, по-късно било заведено второ
дело с цена на иска 225 000 лева и трето дело с цена на иска 63 400 лева,
всички дела, разглеждани от СГС. Ответникът твърди, че от така заведените три
дела по първото искът бил частично уважен, а по второто заведено дело искът бил
изцяло отхвърлен. Тогава отношенията между ищцата и ответника били прекратени,
като ответното дружество оттеглило пълномощното, дадено на адвокатското
дружество, в което участва и ищцата, да бъде представлявано по заведените дела
за обезщетение. След прекратяване на договора за процесуално представителство,
управителят на ответното дружество поискал връщане на издадения запис на
заповед, но това не било сторено. Ответникът твърди, че поради несбъдване на
условието, при което било дължимо възнаграждението, а именно спечелване на
заведените дела за заплащане на обезщетение за ползване на собствен на
ответника недвижим имот, не се дължи и адвокатско възнаграждение, за което бил
издаден записа на заповед. Ответникът не оспорва, че от името на дружеството са
били водени и други дела във връзка със собственическите претенции върху имота,
намиращ се на бул.“Витоша“. Процесуалното представителство по тези дела обаче
се осъществявало само и единствено от друг адвокат – адв.Д.Д., а не от ищцата. Твърди, че по времето, когато са
започнали делата за собственост на имота управителят на дружеството не е
познавал ищцата - адвокат С., а дружеството, в което тя участва е било
регистрирано много по-късно от започването на делата за собственост. По тези
дела ищцата не е представлявала ответното дружество, поради което и нямам как
адвокатското възнаграждение от 120 000 евро да касае тези дела. Отделно от това
ответникът оспорва делата за собственост да са приключили благоприятно за
ответното дружество, поради допуснати пропуски от пълномощника на дружеството
адв.Д., поради което към момента били висящи други граждански производства и
спорът около собствеността върху магазина не бил разрешен с окончателен съдебен
акт. По делата за собственост хонорар бил заплатен на адвокат Д., която
осъществила процесуалното представителство, а сумата по записа на заповед не
касаела по никакъв начин тези дела. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен,
като претендира направените по делото разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на 05/5/2000 год. „Р.к.“ ООД
е подало жалба до СГС срещу Заповед на Областния управител на област С.за обезщетяване
със съсобственост по реда на ЗОСОИ върху магазин, находящ се в гр.С., бул.“*********.
Образувано е адм.д.№ 1550/2000 год. на СГС, приключило с влязло в сила на
08/4/2004 год. съдебно решение. По това дело „Р.К.“ ООД е представлявано от адв.Д.Д., която се е явявала в
съдебни заседания, подавала е молби, посмени бележки и др.
На 16/11/2004
год.“Р.к.“ ООД е завела в СРС иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу „Р.“
ЕООД относно магазин, находящ се в гр.С., бул.“********* и е образувано гр.д.№
10810/2004 год. Процесуалното представителство за ищеца по това дело е
осъществявано от адв.Д.Д..
Делото е приключило със съдебно решение за уважаване на ревандикационния иск,
което след обжалване и влязло в сила на 03/11/2011 год. Във връзка с обжалване
на решението по гр.д.№ 10810/2004 год. са се развили следните производства:
образувано е гр.д.№ 1440/2007 год. на СГС, по което е отменено
първоинстанционното решение; образувано е гр.д.№ 176/2008 год. на ВКС, с което
е отменено решението на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане;
образувано е гр.д.№ 2461/2008 год. на СГС, с което е потвърдено решението на
първоинстанционния съд; образувано е гр.д.№ 325/2009 год. на ВКС, с решението
по което е потвърдено решението на въззивния съд по гр.д.№ 2461/2008 год.,
което е сложило край на разглеждането на ревандикационния иск. По всички тези
дела „Р.к.“ ООД е представлявано от адв.Д.Д., която се е явявала в съдебни заседания, депозирала е
молби, подавала е жалби от името на дружеството.
След
приключване на спора по ревандикационния иск са се развили две производства за
отмяна на влязлото в сила решение по този спор, като са образувани гр.д.№
176/2012 год. на ВКС, а впоследствие и гр.д.№ 1621/2013 год. на ВКС и
подадените две молби за отмяна на влязлото в сила решение са оставени без
уважение. За осъществяване на процесуално представителство по тези дела,
управителят на „Р.к.“ ООД е подписал пълномощно на адвокатско дружество „С., М.,
И., Д.“, регистрирано по ф.д. № 845/2008 год. на СГС и на адв.Д.Д. – последната осъществила процесуалното представителство
чрез подаване на молби, писмени бележки, отговори, явяване в съдебно заседание.
„Р.К.“ ООД, чрез
адвокат Д.Д. от адвокатско дружество „С., М., И., Д.“
е завело иск през ноември 2011 год. за заплащане на обезщетение от 180 000
лева, част от 300 400 лева, за вреди от забавено изпълнение на решението по
гр.д.№ 10810/2004 год. на СРС, по който е образувано гр.д.№ 15704/2011 год. на
СГС. С решението по делото, СГС е уважил частично предявения иск и е отхвърлил
иска в друга част. През януари 2013 год. дружеството е завело нов иск за
заплащане на обезщетение за вреди от забавено изпълнение на решението по
цитираното по-горе дело за друг период от време. Образувано е гр.д.№ 150/2013
год. на СГС, по което искът е отхвърлен, а след частична отмяна на решението с
решение по гр.д.№ 1878/2014 год., искът е частично уважен. През декември 2013
год. дружеството е завело трети иск за обезщетяване на вреди от забавено
изпълнение на решението по гр.д.№ 10810/2004 год. на СРС. По цитираните в
настоящия параграф дела „Р.к.“ ООД е представлявано от адвокат Д. Добрева, като
в хода на гр.д.№ 15704/2011 год. и гр.д.№ 150/2013 год. от „Р.к.“ ООД са
депозирани молби – двете на 4/3/2014 год., в които е заявено оттегляне на
пълномощията на адвокат Д.Д. и адвокатско дружество „С.,
М., И., Д.“.
По
заведен от Д.Е.П.“ ЕООД ревандикационен иск срещу „Р.к.“
ООД е образувано гр.д.№ 27/2014 год. на СГС, с решението по което искът е
уважен. Решението на СГС е отменено с решение на САС, постановено по гр.д.№
2135/2015 год., като ревандикационният иск е отхвърлен. Това решение е влязло в
сила, след като с определение от 31/10/2016 год. на ВКС по гр.д.№ 695/2016
год., решението на САС не е допуснато до касационно обжалване.
На
01/11/2011 год. „Р.К.“ ООД е издало запис на заповед, с който се задължило
безусловно срещу записа на заповед д азаплати на Й.З.С.
сумата 120 000 евро на падежа 01/11/2012 год., без протест и разноски. Въз
основа на записа на заповед е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и е образувано гр.д.№11953/2013 год. на СРС. На
26/3/2013 год. СРС е издал заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата 120
000 евро, заедно със законна лихва от 19/3/2013 год., платима от „Р.к.“ ООД на Й.З.С.,
въз основа на посочения по-горе запис на заповед. Издаден е изпълнителен лист.
„Р.к.“ ООД е уведомено за издадената заповед на 15/1/2014 год. и на 21/1/2014
год. е подало възражение за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение
пред заповедния съд. Й.С. е уведомена за постъпилото възражение на 10/4/2014
год. и е подала исковата молба, по която е образувано настоящото дело на
10/5/2014 год.
Горното
се установява от събраните по делото писмени доказателства, приети от съда.
Съдът
не обсъжда представеният списък на дела за осъществено процесуално
представителство по дела на „Р.к.“ ООД от адвокат Д.Д.,
като неотносим към предмета на спора.
Съдът
не обсъжда и събраните по делото гласни доказателства, като недопустими, по
смисъла на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Според ищцата, търсената в настоящото
производство сума е дължима от ответника като насрещна престация срещу
предоставяне от нея на правни услуги. При това положение, следва да се приеме,
че твърдението на ищцата е, че е налице договор за предоставяне на правни
услуги, по който е възникнало задължението, обезпечено с процесния запис на
заповед. Стойността на този договор е по-висока от 5000 лева, а ответникът
изрично се е противопоставил на доказването на договора с гласни
доказателствени средства. При това положение установяването на договор за
предоставени правни услуги чрез свидетели е недопустимо. За нуждите на
настоящото производство е без значение
установяване на факта към кое каузално правоотношение се отнася записа
на заповед; това което е съществено е съдържанието на каузалното
правоотношение.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Искът
за установяване съществуването на вземането по записа на заповед е подаден в рамките
на срока по чл.415 ал.1 от ГПК.
С
оглед наведените твърдения за наличие на каузално отношение, във връзка с което
е издаден записът на заповед и съгласно Тълкувателно решение № 4/18.6.2014 год.
по т.д.№ 4/2014 год. на ОСГКТ на ВКС- т.17, съдът дължи да изследва твърдяното каузално
отношение и възраженията на ответника за невъзникване на вземането.
Твърденията
на страните по настоящия спор относно възникване на задължението за заплащане
на адвокатско възнаграждение в търсения размер не съвпадат, тъй като всяка от
страните по спора твърди различен източник на това задължение. Предметът на
делото, респективно предметът на доказване се определят от твърденията на
ищцата, която е инициирала съдебното производство и е въвела спорното право,
предмет на установяване с определени фактически твърдения. По настоящото дело,
с оглед заявените от ищцата фактически твърдения, предмет на установяване са
договорните отношения между ищцата и ответника по договор за предоставяне на
правни услуги, чието изпълнение е обезпечено със записа на заповед за сумата
120 000 лева. Ищцата твърди задължението да е възникнало по силата на договор
за предоставяне на правни услуги във връзка с водени собственически искове от „Р.к.“
ООД ***. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, тя е
страната, която дължи да докаже възникването на твърдените договорни отношения
и тяхното съдържание.
Предназначението
на записа на заповед да служи като обезпечение за изпълнение на задълженията по
договора за правни услуги по водено дело за собственост не се потвърждава от доказаните
по делото факти. С оглед твърденията за каузално правоотношение, менителничното
задължение по записа на заповед няма самостоятелно значение, а служи единствено
като гаранция за обезпечаване на задълженията на ответника по каузалното правоотношение.
Следователно менителнично задължение по този запис на заповед може да възникне само
доколкото е налице неизпълнение на някое от задълженията на ответника спрямо ищцата
по каузалното правоотношение.
Доказателства
за наличие на каузално правоотношение по настоящото дело не са представени.
Това, което съдът приема за безспорно доказано е факта, че ищцата е съдружник в
адвокатско дружество, в което съдружник е бил и друг адвокат – трето на
настоящия спор лице, който е предоставял правни услуги на ответника „Р.к.“ ООД,
във връзка с водени дела за собственост върху недвижим имот. По делото няма
доказателства, а и липсват каквито и да било индикации, че между ищцата Й.С. и
ответника „Р.К.“ ООД са съществували правоотношения от каквото и да било
естество, а в частност и правоотношения във връзка с предоставяне на правни
услуги по дела за собственост. Липсват и данни, които биха позволили свързване
на издадения запис на заповед като обезпечение за изпълнението на задълженията
по договор за предоставяне на правни услуги. При това положение и предвид
твърдението, че записът на заповед служи като обезпечение на задължения по
договор за правни услуги, а такъв договор не се доказва да е бил сключван,
съдът приема, че само въз основа на редовен от външна страна запис на заповед,
установителния иск не може да бъде уважен.
Относно
наличието на писмен договор за предоставяне на правни услуги, в който е
предвидено издаването на запис на заповед за сумата 120 000 евро –
съществуването на такъв изричен договор се твърди за първи път по делото в третото
по ред съдебно заседание, след изслушване на свидетелката Д.. Съдът приема, че
въвеждането на ново фактическо твърдение и искането за събиране на ново писмено
доказателство на този етап от развитието на процеса е било несвоевременно и
процесуалното действие е било преклудирано към този
момент. Подробни съображения за това са изложени в хода на последното по делото
заседание. В допълнение съдът отбелязва, че ищцата, въпреки че впоследствие
твърди да е подписала такъв договор, не е заявила съществуването и изгубването
на договора, в който случай съдържанието му би могло да бъде установено с
гласни доказателствени средства (чл.165 от ГПК).
Въвеждането на ново обстоятелство и искането за събиране на ново доказателство
при това положение попада под забраната на чл.147 от ГПК.
По отговорността за разноски: С оглед
изхода на спора, ответникът има право да получи направените по делото разноски.
Ответникът не е направил разноски по делото, заплатил е по банков път
адвокатско възнаграждение в размер на 5867.44 лева. Тази суми следва да му
бъдат възстановена от ищеца.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ установителния иск, предявен по реда на
чл.422 от ГПК от Й.З.С., ЕГН **********, с адрес *** офис 7 против „Р.К.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, за признаване за
установено съществуването на вземане в размер на 120 000 евро и законна лихва
върху главницата от 19/03/2013 год. до окончателното й изплащане, по запис на
заповед, издаден от „Р.К.“ ООД в полза на Й.З. Станкова, на 01/11/2001 год., с
падеж 01/11/2012 год., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по гражданско дело № 11953/2013 год. на Софийски Районен съд.
ОСЪЖДА Й.З.С., ЕГН **********, с адрес *** офис
7 да заплати на „Р.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 5867.44 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Председател: