Решение по дело №106/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20227260700106
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№461

гр. Хасково, 01.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Гергана Тенева

и в присъствието на прокурора Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия Костова исково административно дело №106/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, предявена от „Цемекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. Ш., действащ чрез адв. М.К., с посочен съдебен адрес: ***, против Областна дирекция на МВР Хасково, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 5000 лева, представляващо обезщетение за имуществени вреди за периода от 23.12.2019г. датата на издаване на ЗППАМ до 13.07.2020г., датата на която е влязъл в сила съдебния акт, с който е отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1253-000863 от 23.12.2019г., с която е прекратена регистрацията на ППС – влекач „Волво“, собственост на „Цемекс“ ЕООД за срок от 6 месеца и са отнети два броя регистрационни табели с рег. №  *** КР. Претендира се и законната лихва върху сумата от 5000 лева, считано от 14.07.2020г., датата следваща влизането в сила на съдебния акт, до нейното окончателно изплащане.

В исковата молба се сочи, че ОДМВР – Хасково издала Заповед за прилагане на ПАМ №19-1253-000863 от 23.12.2019г. по чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като прекратила регистрацията на ППС-влекач „*“, собственост на „Цемекс“ ЕООД за срок от 6 месеца и отнела 2 броя регистрационни табели с рег. №***. Управител и едноличен собственик на капитала на дружеството „Цемекс“ ЕООД бил Б. Ш.. Тази заповед била атакувана от управителя на дружеството пред Административен съд – Хасково, за което било образувано адм. д. №174/2020г. по описа на същия съд. Това производство приключило, като Административен съд – Хасково отменил издадената заповед като незаконосъобразна, а постановеният съдебен акт влязъл в сила на 13.07.2020г.Твърди се, че от датата на прекратяване на регистрацията на ППС – собственост на дружеството-ищец, до датата на влизане на съдебния акт в сила, дружеството „Цемекс“ ЕООД в качеството си на собственик на ППС – влекач „*“ с рег. №***, претърпяло вреди заради незаконосъобразната и отменена издадена заповед за прилагане на ПАМ от ОДМВР – Хасково. Сочи се, че били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 5000.00 лв., представляващи намаляване на имущественото състояние на правния субект – „Цемекс“ ЕООД, вследствие на което вредоносно събитие дружеството обедняло, като претърпяло загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази отрицателна разлика, съставлявала претърпяна от дружеството имуществена вреда по аргумент на чл.82 от ЗЗД. Сочи се, че несъмнено дружеството – ищец претърпяло вреда от неизползването на процесното МПС, което било с прекратена регистрация за срок от 6 месеца, която неминуемо е следствие от незаконосъобразен акт – отмяна на издадената заповед за прилагане на ПАМ. Факт било, че след като МПС е собственост на дружеството-ищец, директно вредите произтекли от отменения като незаконосъобразен акт. Ищецът намира, че са налице и предпоставките от елементите на фактическия състав, за да е налице отговорност по чл.1 от ЗОДОВ. Счита, че са налице всички елементи по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ОДМВР – Хасково по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, поради отменен административен акт и незаконосъобразна административна дейност. Заради това следвало да бъде констатирано, че ОД на МВР – Хасково причинила вреди на дружеството с издаването на заповед за прилагане на ПАМ, която изцяло била отменена като незаконосъобразна и да се ангажира отговорността на ОД на МВР – Хасково на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Налице била причинна връзка между отменената ПАМ и настъпилия в правната сфера на дружеството – ищец вредоносен резултат, изразяващ се в намаляване на имущественото състояние на правния субект – „Цемекс“ ЕООД, вследствие на което от вредоносното събитие дружеството обедняло, като претъпяло загуба от неизползването на собственото си МПС. Моли се да се осъди ОД на МВР – Хасково да заплати на „Цемекс“ ЕООД, *, сума от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имущественото състояние на правния субект – „Цемекс“ ЕООД, вследствие на което вредоносно събитие дружеството обедняло, като претърпяло загуба от неизползването на собственото си МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2020г. (датата, следваща влизането в сила на съдебния акт) до нейното окончателно изплащане. Претендира се присъждане на направените в производството разноски – адвокатско възнаграждение, такси и др.

В допълнително подадена молба във връзка с указания на съда се уточнява исковата молба, като се посочва точно периода на исковата претенция – датата на прекратяване на регистрацията на МПС била тази, на която била издадена отменената ЗППАМ, а именно: на 23.12.2019г., тъй като на тази дата било извършено свалянето на регистрационните табели от МПС и същото било неизползваемо. А връчването на вече отменената ЗППАМ се състояло на 31.01.2020г.

Ответникът – Областна Дирекция на МВР – гр. Хасково, в подаден чрез процесуален представител писмен отговор моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Твърди, че ищецът не успял да докаже част от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно, същият не представил доказателства нито за размера на претендираните пропуснати ползи, за които твърдял в исковата молба, нито за пряка причинно-следствена връзка между отмяната на Заповед за прилагане на ПАМ и претърпените от него пропуснати ползи. С оглед изложеното се сочи, че искът бил неоснователен и недоказан и се моли да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за неоснователна и недоказана, поради което предлага да бъде оставена без уважение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 19-1253-000863 от 23.12.2019г., З. Т. И., заемащ длъжността началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, упълномощен със Заповед № 272з-906/20.03.2019г. на директор ОД на МВР - Хасково, е наложил на Б. Ш. от * принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Отнети са 2 броя регистрационни табели с рег.№ ***.

Заповедта е обоснована с това, че като собственик и управител на фирма „Цимекс“ ЕООД, Б. Ш. предоставя фирмения си влекач „*“ на Г. Х. Х. ЕГН **********, който на 23.12.2019г. в 04.48ч. в района на ГКПП Капитан Андреево на платно изход от Р.България управлява влекач „*“ с рег.№ ***, собственост на фирма „Цемекс“ ЕООД с Булстат *********, след като е лишен от това право с влязло в сила съдебно решение видно от направената справка с ОДЧ ОД на МВР Хасково.

Против така издадената заповед е подадена жалба от Б. Ш., във връзка с която в Административен съд – Хасково е образувано адм. дело №174/2020г. По делото е постановено Решение №416 от 13.07.2020г., с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 19-1253-000863 от 23.12.2019г., издадена от З. Т. И. - началник група към ОД на МВР – Хасково, с която спрямо Б. Ш. с ЕГН ********** ***, е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, като незаконосъобразна. Решението като необжалваемо е влязло в законна сила на 13.07.2020г.

След отмяната на посочената заповед, пред настоящия съд е предявена исковата молба на „Цемекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. Ш., поставила началото на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и е допустим. Разгледан по същество, е неоснователен и недоказан.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

В случая с предявения иск се претендира ангажиране отговорността на държавата (отговорност на Областна Дирекция на МВР – Хасково), на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка със Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1253-000863 от 23.12.2019г., издадена от З. Т. И. - началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

Въз основа на съдебно установената незаконосъобразност на Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1253-000863 от 23.12.2019г., издадена от З. Т. И. - началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издадени незаконосъобразни актове от длъжностни лица (органи) на държавата при изпълнение на административна дейност.

Следва да се посочи, че отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно, при всички положения, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл.4 от ЗОДОВ). Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Всъщност спорът по делото се свързва именно с наличието на тези два от кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия отговорността на държавата фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди и доколко същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност – от незаконосъобразната Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1253-000863 от 23.12.2019г., издадена от З. Т. И. - началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

По отношение на исковата претенция в конкретния случай обаче не се установява да са налице останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Според изложеното в исковата молба и уточнението към нея, става ясно, че твърдените вреди се изразяват в намаляване на имущественото състояние на „Цемекс“ ЕООД, вследствие на което вредоносно събитие дружеството обедняло, като претърпяло загуба от неизползването на собственото си МПС.

От събраните по делото доказателства не се установява, че вследствие от незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди в размер на 5000 лв., съответно не се доказа наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен ефект. По правило имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягане на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Те биват два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпяната загуба е налице, когато в резултат на неблагоприятното въздействие се намалява имуществото на засегнатото лице. Причинната връзка от своя страна е обективен признак, защото съществува в обективната действителност, независимо от волята на отделните лица, включително на извършителя на правонарушението (издателя на незаконосъобразния административен акт), като прекият и непосредствен характер е присъща черта на причинната връзка. Противоправното поведение изпълнява ролята на необходимо условие, без което вредата не би се проявила. Причинната връзка между противоправното поведение и вредата, като факт от действителността, трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай и то от страна на ищеца.

В тази връзка, в конкретния случай в съдебно заседание на 08.04.2022г. по искане на ищеца беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, която, след като извърши проверка в счетоводството на дружеството – ищец, да даде отговор на въпроса: Какви са понесените загуби на ищеца от невъзможността да използва собственото си МПС, поради прекратяване на регистрацията му за срок от шест месеца (така, както е определено в ЗППАМ), като съпостави тази загуба с използваните други собствени МПС към онзи период от дружеството. Доколкото въпреки предоставената възможност на ищеца да внесе определеното от съда възнаграждение за вещото лице по допуснатата експертиза в 7-дневен срок от заседанието, както и допълнително даваните изрични указания в тази насока и посочване на последиците от неизпълнение на същите, до следващото съдебно заседание по делото ищецът не изпълни указанията и с протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 03.06.2022г. съдът отмени протоколното си определение от открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2022г. в частта, в която по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Отделно от това от страна на ищеца не бе проявена нужната процесуална активност, като същият не ангажира дори писмени или гласни доказателства в насока на изложените от него твърдения в исковата молба, сочещи на претърпяната имуществена вреда, в следствие на отменения по съответния ред незаконосъобразен административен акт.

В тази връзка, от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът е претърпял имуществени вреди, които освен това да са пряк и непосредствен резултат от горепосочения незаконосъобразен административен акт. Предвид горното, няма как да се приеме, че е налице намаляване на имущественото състояние на „Цемекс“ ЕООД, вследствие на което вредоносно събитие дружеството обедняло, като претърпяло загуба от неизползването на собственото си МПС, визирано в исковата молба, което се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с обявената за незаконосъобразна заповед. Така претендираните вреди не са реални, а са по-скоро евентуални, хипотетични. Те не представляват и пропуснати ползи. За обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи е необходимо да се установи, че със сигурност претендираното увеличение на имуществото е щяло да се осъществи, ако не са били налице незаконосъобразните акт, действие или бездействие, което в процесния случай не се доказва.

Гореизложеното обуславя извод, че по отношение на ответника – Областна Дирекция на МВР – Хасково, не са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и съответно, че предявеният срещу ОД на МВР – Хасково иск за сумата от 5000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, се явява неоснователен.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките, обосноваващи ангажиране отговорността на ответника, поради което предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора е основателна претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, същото следва да се определи в размер на 100 лв.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Хасково, трети състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Цемекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. Ш., иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против Областна дирекция на МВР Хасково, за присъждане на сумата в размер на 5000.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1253-000863 от 23.12.2019г., издадена от З. Т. И. - началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, за периода от 23.12.2019г. до 13.07.2020г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2020г. до нейното окончателно изплащане.

ОСЪЖДА „Цемекс“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. Ш., да заплати на ОД на МВР – Хасково направените по делото разноски в размер 100.00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: