О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 545
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 23.12.2019
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от двадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч. т. дело №786 описа
на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производството по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Обжалва се протоколно
определение от 11.11.2019 г., постановено от Окръжен съд Кърджали по т.д. №38/2019
г., с което е оставен без разглеждане предявения иск по делото с правно
основание чл.71 от ТЗ и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател Н. Г. Н., чрез процесуалния си представител
адвокат Д.С., е останал недоволен от постановеното определение и е подал частна
жалба срещу него. Счита, че при постановяването му неправилно е приложен закона и невярно са
възприети фактите по делото, поради което същото е неправилно и следва да се
отмени. В тази връзка е изложил подробни съображения. Моли да се отмени
определението.
Срещу частната жалба е постъпил отговор.
Ответникът - дружеството У. ООД, ***, представлявано от управителя К. Г. К.,
чрез процесуалния си представител адвокат Т.Б., счита частната жалба за неоснователна, като е посочил
съображенията си. Моли да се отхвърли, като се потвърди обжалваното
определение.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на
делото, както и във връзка с изложените становища, приема за установено
следното:
Обжалваното определение е постановено в
съдебно заседание на 11.11.2019 г. Частната жалба е подадена по пощата на
18.11.2019 г. Ето защо, следва да се приеме, че тя е депозирана в определения
от закона срок, от легитимирано лице да стори това, поради което се явява допустима
и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Предявена е искова молба с правно основание
чл.71 от ТЗ. Ищецът моли да се осъди
ответното дружество да му предостави
посочените документи: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет
за паричните потоци, отчет за собствения капитал, всички документи към
31.12.2018 г., приложенията към ГФО за 2018 г., оборотна ведомост към
31.12.2018 г., както и всички протоколи от заседанията за общото събрание на дружеството за периода
2010 г. – 28.02.2018 г., книга за дяловете и протоколна книга за решенията на
общото събрание.
Ищецът твърди, че е съдружник в дружеството,
притежаващ 35 дяла от капитала, както и че е изпратил нотариална покана до
дружеството, връчена на 28.02.2018 г. В поканата е поискал предоставяне на
документи, съставени от органите на управление на дружеството в 5-дневен срок
от връчването. Поисканите документи не са му предоставени в срок и до настоящия момент. Така, счита, че му е
нарушено правото на информация - част от неимуществените права на всеки
съдружник в дружеството.
Към исковата молба е приложил нотариалната
покана. Пристъпило се е към размяна на книжа. Ответникът е подал отговор, в
който е посочил, че ищецът доброволно е прекратил членственото си
правоотношение в дружеството и не е
активно легитимирана страна да предявява този иск. Така, направил е възражение
за недопустимост на иска. Изложил е съображения и за неоснователност на иска.
В допълнителната искова молба ищецът е
посочил, че е активно легитимиран да предяви иска, тъй като към момента на
подаване на исковата молба е бил съдружник в дружеството, както и
исковата претенция се отнася за период, през който той е бил съдружник в дружеството.
Предмет на иска са негови права, които е придобил, докато е бил съдружник и
които не губи с прекратяване на участието си в дружеството.
В допълнителния отговор ответникът допълва
тезата си за недопустимост.
Делото е насрочено, а впоследствие в
откритото съдебно заседание на 11.11.2019 г. - прекратено, като е оставена без
разглеждане исковата молба. Първоинстанционният съд е приел, че липсва правен
интерес от разглеждането на иска, като е изложил съображенията си за това.
Няма
спор, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл.71 от ТЗ. Съгласно посочената
разпоредбата, този иск служи за защита на членствените права на съдружниците в търговското дружество с
ограничена отговорност. С него се урежда общият ред, по който могат да се
защитят съдружниците и се отнася до законово
признато материално право, свързано с членственото правоотношение. Защитата по този
ред е допустима при липсата на друг специален
способ на защита. С оглед предмета и предназначението на този иск –
защита на правото на членство и отделните членствени права в случай, че бъдат
нарушени от органи на дружеството, различни от общото събрание, правният
интерес следва да се преценява конкретно във всеки отделен случай на база твърденията на ищеца и вида на търсената от
него защита. При преценката следва да се съобрази и ефектът от евентуалното позитивно
решение за ищеца – дали то ще рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца права.
В случая се твърди, че е нарушено неимущественото право на съдружника на
информация – не са му предоставени поисканите от него документи.
От
представената нотариална покана от 28.02.2018г., връчена на дружеството на същата дата, се установява, че Н.Д.Н. е отправил волеизявление до дружеството
със следното съдържание: първо, че упражнява правата по чл.125, ал.2 от ТЗ,
като с изтичане на тримесечно предизвестие прекратява участието си в
дружеството, второ, че иска предоставяне на счетоводен баланс и други документи
по чл.123 от ТЗ, трето, че иска въздържане от разпоредителни действия с активи
на дружеството. По второто искане е посочил, че то е във връзка с правото му да
получи паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял.
Определил е и срок – пет дневен срок от получаване на поканата и от изтичане на предизвестието за различните
счетоводни и дружествени документи. Ответникът не е изпратил документите.
Настоящата искова молба, с която се упражняват
правомощия на съдружника за достъп до информация относно дружествените дела, е
предявена на 28.05.2019 г. Един ден след подаването и е изтекъл тримесечният
срок на предизвестието.
Следва да се приеме, че с изтичането на срока
на предизвестието е прекратено членственото правоотношение на ищеца в
дружеството по силата на чл.125,ал.2 от ТЗ. В посочената разпоредба е признато
потестативното субективно право на съдружника за доброволно прекратяване на
членственото правоотношение, което не е поставено в зависимост от други
юридически факти, в т.ч. и от уреждане на имуществените отношения между
напускащия съдружник и дружеството. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано
като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, не като условие за неговото настъпване.
Може да бъде
доброволно или по съдебен ред, като се образува производство по чл.125,ал.3 от ТЗ.
Съгласно служебна информация, на
окръжния съд е известно, че има висящо т.д.№43/2019 г. с правно основание
чл.125,ал.3 от ТЗ и със страни, идентични със страните по настоящия спор, т.е.
че е предявен иск за присъждане на равностойността на дружествен дял между
същите страни.
При посочените твърдения и така установената фактическа обстановка
следва да се прецени наличието на правен интерес от воденето на осъдителния иск
по чл.71 от ТЗ, като се отчетат всички факти и обстоятелства, имащи значение за
спорното право по смисъла на чл.235,ал.3 от ГПК. Така след предявявяне на исковата молба е прекратено членственото
правоотношение на ищеца в дружеството, ищецът
вече не е съдружник в дружеството. Образувано е съдебно производство по
чл.125,ал.3 от ТЗ за заплащане равностойността на дружествен дял след
прекратяване на членството. При тази конкретна фактическа обстановка липсва
правен интерес от воденето на делото. Евентуалното позитивно решение не би
имало значение по отношение правото на ищеца за информация при положение, че
той вече не е съдружник и се е пристъпило към уреждане на имуществените
отношения по съдебен ред, по който ред тази информация ще се преценява.
В
този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение №1/2002 на
ОСТК на ВКС, решение №
50/16.06.2014 г. по т. д. № 1087/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. За исковете по чл.71 от ТЗ са
приложими общите принципи на
процесуалния закон и положителната процесуална предпоставка наличие на правен интерес при установителните искове по този ред. При
осъдителните и конститутивните искове правният интерес е презумптивен с оглед
изложените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на исковата
молба и в нейния петитум. Това е
хипотезата, в която ищецът обективира изявление, че е съдружник и са му
накърнени членствени права от орган на дружеството, като с исковия процес по
един осъдителен иск той иска да възстанови законосъобразното статукво по
членственото правоотношение. Не би могло да се счете наличие на презумптивен
правен интерес, когато самият ищец поддържа становище, че на практика същият вече
не е член на ответното дружество, поради доброволно прекратяване. Правният
интерес при защита чрез осъдителен иск, по принцип произхожда от твърденията на
ищеца, че притежава определено материално право по едно правоотношение, което е
накърнено от ответната страна и поради това се желае да се постанови осъдителен
диспозитив, като се упражни принуда против неизправната страна, за да се
възстанови законосъобразното статукво. Ако обаче претендиращият определени
права на практика признава, че не съществува материално правоотношение, което е
основанието за съществуването им, няма как да се приеме правния интерес от
търсената защита за презумптивен. Още повече, че е заведено съдебно
производство, в което той ще получи исканата защита.
С оглед гореизложеното, наведените
съображения в частната жалба се явяват
неоснователни и не могат да бъдат споделени. Поради тези причини,
постъпилата частна жалба следва да се остави без уважение и се потвърди обжалваното определение, като
правилно и законосъобразно.
Водим от
гореизложеното, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.11.2019 г., постановено от Окръжен
съд Кърджали по т.д. №38/2019 г., с което е оставен без разглеждане предявения
иск по делото с правно основание чл.71 от ТЗ и е прекратено производството по
делото.
Определението е неокончателно и може да се
обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му на жалбоподателя .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.