№ 14106
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110154682 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.
И. М. и Г. Й. И., с която са предявени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1106.21 лева
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 71, находящ се в
гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, абонатен номер 245096, за периода
01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 25.06 лева за извършено дялово
разпределение за периода 01.08.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 05.10.2023г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 192.31 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. - 07.09.2023г., както и сумата 7.13 лева - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.03.2021г. - 07.09.2023г.
Вземанията се претендират разделно - 3/4 части от ответника А. И. М. - в качеството му
на наследник на И. М. и наследник на Лиляна Янкова и собственик на 3/4 ид. ч. от имота,
както и 1/4 части от ответника Г. Й. И. в качеството му на собственик на 1/4 ид. ч. и
наследник на Лиляна Янкова.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателите на
ответниците - И. М. и Лиляна Янкова, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот -
1
апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, абонатен
номер 245096, като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение, което не са сторили. С оглед на тези обстоятелства, моли да
бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при
посочените квоти описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Представя
писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците А. И. М. и Г. Й. И. са депозирали отговор на
исковата молба, с който исковата молба се оспорва като нередовна и недопустима,
евентуално- като неоснователна. Твърди се в тази връзка, че предметът на настоящото
производство е идентичен с проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжниците по заповедта депозирали
възражение. Оспорва се ответниците да се намират в облигационно правоотношение с
ищеца и да имат качеството на потребители на топлинна енергия. Твърди се, че сградата, в
която се намира процесният имот, не е топлоснабдена от повече от десет години и в имота
не е ползвана топлинна енергия. При евентуалност се релевира възражение за погасяване на
процесните вземания по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите
документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици
09.09.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
Люлин, блок 706, вх. А, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В
изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем сървисис“
ЕООД договор от 24.09.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г.,
сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР №
2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се
съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота,
които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.
Видно от представените от третото лице-помагач отчети, потребителят е присъствал по
време на проверките на 17.04.2021г., 22.05.2022г.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
2
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по данни на редовно отчетен
водомер – 2 бр., като количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода са
изчислени по т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването.
Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е
1338.94 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след
изравнителните сметки възлиза на 1151.11 лева – главница за битово горещо
водоснабдяване.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Извежда се от влязло в сила на 02.11.2010г. решение № III-11-45/23.06.2010г. по гр.д. №
2907/2008г. на СРС, че И. А. М. и Лиляна Страхолова М.а са сключили граждански брак на
30.8.1980г., който е прекратен с това решение.
Установява се, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, топлоснабдения имот - апартамент № 71, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, е придобит на 22.12.1990г. от И. А. М. и Лиляна
Страхолова М.а. Съгласно приложимия Семеен кодекс, апартаментът се явява придобит в
режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с разтрогването на брака и
3
прераснала в обикновена съсобственост при равни квоти.
Установява се от удостоверение за наследници на Лиляна Страхилова Янкова, разведена,
че е починала на 05.05.2021г. и е оставила за наследници Г. Й. И. и А. И. М..
Установява се, че и И. А. М. е починал на 14.04.2023г., като негови наследници се явява
ответника А. И. М..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Предявения иск е допустим. Видно от изисканите и приложени по делото влезли в сила
решения по гр.д. № 35225/2022г. и 22029/2022г. на СРС, производствата са водени между
същите страни, но за вземания, касаещи различен период на консумация, поради което няма
обективен идентитет между делата, който да обуслови сила на пресъдено нещо и
прекратяване на производството, поради което възраженията в този смисъл са
неоснователни.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
4
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
сървисис“ ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказа се още от експертното
заключение, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата
за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на
сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите
на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата. По изложените мотиви остават
несподелени възраженията на ответника. Независимо дали услугата за дялово
разпределение е необходима с оглед поставените уреди за дистанционно отчитане, то тя в
рамките на процесния период е била извършвана, поради което заплащане на стойността
се дължи.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира.
5
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че за имота е потребявана само топлоенергия за битово
горещо водоснабдяване, поради което възраженията, че в имота няма радиатори не е
относимо по делото. По делото са представени констативни протоколи от няколко проверки
на място, от които е видно, че достъп е оказан за реален отчет, поради което съдът приема,
че е спразена процедурата по отчитане на топлинната енергия за БГВ. Ето защо,
релевираните възражения остават несподелени.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
6
Установява се несъмнено по делото, че ответниците Г. Й. И. и А. И. М. са собственици
на топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на наследствено
правоприемство при квоти ¼ ид.ч. за първия и ¾ ид.ч. за втория.
Като собственик на имота ответникът се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобИ.ето на посочената част от имота от ответника в рамките на исковия
период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост –
нотариален акт, и изводите на съда за наличието на облигационно правоотношение между
страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника на собственик на имота
се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват констатираната
облигационна връзка, не са налични по делото, поради което релевираното възражение
остава несподелено.
По делото се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погА.и по давност, което е основателно. Видно е, че се
претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2020г., а исковата молба, която
прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирана на 05.10.2023г.
Вземанията, възникнали преди 05.10.2020г. се явяват погА.и по давност и възлизат в общ
размер на 168.90 лева главница за топлинна енергия, доставяна за периода 05.2020г.-
06.2020г., и 36.14 лева мораторна лихва върху тази сума. ПогА.ото по давност вземане съдът
изчисли възприемайки заключението на съдебно-техническата експертиза и по реда на чл.
162 ГПК, тъй като към определения от вещото лице размер следва да се включи и този за
месец юли, и съобразявайки обстоятелството, че изискуемостта на вземанията съгласно чл.
33 от ОУ настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Заключението е съобразило и сумите за доплащане/получаване. Така, погА.ото по давност
вземане обхваща период на консумация от месец май 2020г. до месец юли 2020г., защото
7
изискуемостта на вземанията за този последен месец се включва в тригодишния давностен
срок, считано от датата на подаване на исковата молба. Изискуемостта на вземанията за
месец юли настъпва след 05.10.2020г., поради което те и вземанията след този период не са
обхванати от давностния срок.
Общият размер на вземанията спрямо ответниците, чиято изискуемост е настъпила след
05.10.2020г., при съобразяване на горните изводи досежно размера на погА.ите по давност
вземания, които са приспаднати от търсените с исковата молба, възлиза на 937.31 лева
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 71, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, абонатен номер 245096, за периода
01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 25.06 лева за извършено дялово разпределение за
периода 01.08.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
05.10.2023г., до окончателното изплащане; сумата 156.17 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. - 07.09.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 7.13 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.03.2021г. -
07.09.2023г.
При зачитане на горните изводи, исковете за главница за дялово разпределение и
мораторна лихва върху главницата за топлоенергия се явяват основателни и следва да се
уважат, както следва:
1. За Г. Й. И. – ¼ част:
– на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 234.30 лева главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 71, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, абонатен номер 245096, за периода 01.05.2020г. -
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 05.10.2023г., до
окончателното изплащане, като искът за разликата над тази сума до сумата от 276.55 лева
подлежи на отхвърляне като погА. по давност;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 6.26 лева за извършено дялово
разпределение за периода 01.08.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 05.10.2023г., до окончателното изплащане, като искът за
8
разликата над тази сума до пълния искан размер от 6.27 лева подлежи на отхвърляне
като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 39.04 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. -
07.09.2023г., като искът за разликата над тази сума до сумата от 48.08 лева подлежи на
отхвърляне като погА. по давност;
искът с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
сумата 1.78 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.03.2021г. - 07.09.2023г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
2. За А. И. М.
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 702.98 лева главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 71, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, абонатен номер 245096, за периода
01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
05.10.2023г., до окончателното изплащане, като искът за разликата над тази сума до
сумата от 829.66 лева подлежи на отхвърляне като погА. по давност;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 18.80 лева за извършено
дялово разпределение за периода 01.08.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба - 05.10.2023г., до окончателното изплащане, като искът за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 18.81 лева подлежи на отхвърляне
като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 117.12 лева
– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. -
07.09.2023г., като искът за разликата над тази сума до пълния искан размер от 144.23
лева подлежи на отхвърляне като погА. по давност,;
искът с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
сумата 5.34 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.03.2021г. - 07.09.2023г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 603.22 лева, включващи 53.22 лева
държавна такса, 450.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответниците съобразно
уважената част от иска /1118.50 лева/ и при материален интерес /1330.71 лева/ са разноски в
общ размер на 507.02 лева, които се разпределят между тях съобразно дела им, а именно за
9
Г. Й. И. сумата от 126.76 лева, а за А. И. М. – 380.26 лева. Останалите направени от ищеца
разноски, следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски има ответника. Разноски обаче не са
претендирани и няма доказателства да са направени, тъй като страната е подала лично
отговора си.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, че Г. Й. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, ..., да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, следните суми, а именно:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 234.30 лева - главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 71, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, абонатен номер 245096, за
периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 05.10.2023г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 276.55 лева като
погА. по давност;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 6.26 лева – главница за
извършено дялово разпределение за периода 01.08.2020г. - 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 05.10.2023г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 6.27 лева като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 39.04
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г. - 07.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 48.08 лева като погА. по давност, както и ОТХВРЪЛЯ
иска с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
сумата 1.78 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.03.2021г. - 07.09.2023г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, че А. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, ..., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, а именно:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 702.98 лева - главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 71, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, абонатен номер 245096, за
10
периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 05.10.2023г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 829.66 лева като
погА. по давност;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 18.80 лева за извършено
дялово разпределение за периода 01.08.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 05.10.2023г., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от
18.81 лева като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 117.12
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г. - 07.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 144.23 лева като погА. по давност, както и ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
сумата 5.34 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.03.2021г. - 07.09.2023г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Й. И., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 126.76 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. И. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 380.26 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11