Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 07.12.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На осми ноември Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2474 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че „В.и к." ЕООД и ответникът се намират в
договорни отношения, по силата на които „В.и к." ЕООД е открило партида на
името на ответника с партиден № 048491, за имот находящ се в гр.К., ***, във
връзка с доставянето на питейна вода.
С Покана-Съобщение *** от *** г. ответникът бил информиран, че водомерът е
с изтекъл срок на метерологична проверка. В срок от 3 месеца подлежи на последваща
проверка и в случай, че водомерът не бъде проверен или сменен, ще се счита че
абонатът е без водомер и ще начислява вода, съгласно чл. 39, ал. 5 и 6 от
Наредбата.
През периода август 2019 г. до май 2020 г. „В.и к." ЕООД *** е
начислило служебно вода, за която били издадени фактури със следните номера и
стойности: квитанции с №№ г. за 61,57 лв. с ДДС; г. за 57,25 лв. с ДДС; г. за
44,50 лв. с ДДС;. за 53,40 лв. с ДДС; г. за 54,46 лв. с ДДС; г. за 76,38 лв. с
ДДС; г. за 72,40 лв. с ДДС; г. за 70,30 лв. с ДДС; г. за 74,56 лв. с ДДС; г. за
45,13 лв. с ДДС.
Заявява, че ответникът не е заплатил стойността на предоставената му услуга
от страна на „В.и к. " ЕООД, *** като общата стойност на горепосочените
квитанции е в размер на 609,95 лв. с вкл. ДДС.
Сочи, че съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане на отношенията между
„В.и к. " ЕООД *** и потребителите на предоставяните водоснабдителни и
канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане
на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер
на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка,
ответникът дължи на „В.и к. " ЕООД *** по горепосочените квитанции, лихва
в общ размер на 18,30 лв., по всяка една от квитанциите, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 08.10.2019 г. до 14.07.2020 г.
Твърди, че след направена справка в ИКАР по партидата на имота за който е
открита процесната партида от ВИК ЕООД е безспорно, че ответникът е собственик
на имота за който се начислява процесната вода.
Сочи, че в чл. З от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е предвидено, че потребители на ВИК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на ползване или на строеж на
водоснабдени имоти, което е отразено и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. З от
Общите условия на оператора.
Предвид изложеното счита за категорично, че ответникът има качеството на
потребител на тези услуги.
Поради това обстоятелство, „В.и к. " ЕООД, е подало заявление по чл.
410 ГПК против ответника до Районен съд К. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр. дело №
1520/2020 г. по описа на Районен съд град К., по което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение.
Предвид гореизложеното, заявява, че неизплатеното и дължимо задължение от
ответника към ищцовото дружество е в общ размер на 628,25 лв., от които сумата
609,95 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължими главници по посочените квитанции,
ведно със законната лихва в общ размер на 18,30 лв.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че:
П.Г.Б., ЕГН ********** *** дължи на „В.и к. "
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, сумите, както следва:
– сумата в общ размер на 609,95 лева с ДДС по следните
квитанции с №№ г. за 61,57 лв. с ДДС; г. за 57,25 лв. с ДДС; г. за 44,50 лв. с
ДДС;. за 53,40 лв. с ДДС; г. за 54,46 лв. с ДДС; г. за 76,38 лв. с ДДС; г. за
72,40 лв. с ДДС; г. за 70,30 лв. с ДДС; г. за 74,56 лв. с ДДС; г. за 45,13 лв.
с ДДС.
- сума в размер на 18,30 лв., представляваща общ
размер на лихва по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 08.10.2019 г. до 14.07.2020 г., както и законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд К. до
окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски в настоящото и в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който счита, че исковата молба е
нередовна и недопустима, предвид съдържащите се в нея противоречия между
фактическите твърдения на ищеца и исканията към съда.
От описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират
претенциите на ищеца, счита, че следните обстоятелства не отговарят на
действителното положение между страните, а именно:
По приложените доказателства от ищеца е видно, че се базира само и
единствено на квитанции издадени от дружеството, като според чл. 23, ал.4 от ОУ:
Чл. 23. (1) Показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат
с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от: 1. 1 месец - за потребители по
чл. 3, т. 2 и 3 и за общи водомери на сгради етажна собственост; 2. 3 месеца -
за потребители по чл. 3, т. 1 и за потребители по чл. 3, т. 2 с консумация до
20 куб.м/мес; 3. два пъти годишно - за водомери на сградни водопроводни
отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти, имащи
сезонен характер на ползване.
(2) Отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до
24 часа след отчитането на общия водомер.
(3) В междинните периоди между
два отчета В и К операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета. След
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление.
(4) Отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и
адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане
и при ползване на електронен карнет.
Сочи, че според исковата молба ищецът е предоставил като доказателство и
„Съобщение покана" като редовно връчена, но видно от нея тук се оспорва
истинността и тъй, като подписът положен под нея не е негов, както и не е
упълномощавал трето лице, за да го представлява където и да е или особено
изрично пред ВиК. Също така не е налице и изпълнението на установеният ред по
чл. 23, ал. 4 от ОУ. /в частта подпис от свидетел/.
2.2 Видно от предоставените фактури по исковата молба начисляването на услугите
не е постоянно а прогресивно. Пр. Фактура № от 08.05.2020 г. е с консумация -
24.000 мЗ; Фактура № от 08.06.2020 г. е с консумация -15.000 мЗ
и т.н.
Счита, че видно от представените доказателства, служебното начисляване към
фактурите е различно за всеки от месеците, както и че не е спазена и цитираната
от ищеца Наредба 4 и по-точно чл. 39, ал. 5 и 6 където стойностите са строго
определени.
От предоставеното досие с № на
Абоната, задълженията започват да се натрупват от периода на така връчената
покана, а именно от *** г. до днес. След като не е бил посещаван от инкасатор
на ВиК няколко месеца и отсъствието им за пролетно-летният период и
необитаването на семейното им жилище не подозирали нищо за нередности или неизправности
по контролно измервателният уред тип Водомер. След като се прибрали решили да
си заплатят сметките и установил, че фактурите им към ВиК са нереално високи.
Веднага предприели действия за установяване на причините като входирал жалба
към дружеството, за да оспори начислените суми и ги помолил да му бъде
разяснено какъв е проблема. И до ден днешен отговор не му бил предоставен от
дружеството. Също така имал и обаждания от кол център на дружеството, където
разговорите протичали в неблагоприятен тон, както от страна на служителите със
заплахи за съд и т.н., така и от негова страна, че ще си търси правата. При
тези разговори задавал въпрос: Какъв е проблемът?, но отговорът винаги бил един
и същ „не е в наш ресор и не знаем, ние събираме сметки". По случайност
разбрал какво се случва, като случайно срещнал инкасатор на етажа пред жилището
и го помолил да му замери контролното устройство и се оказало, че имат реално
употребени около 80 мЗ вода.
Заявява, че не иска и не бяга от отговорност за заплащане на фактурите, но
би желал да си заплатя реално установеното количество потребена вода /дори и
след назначена и извършена техническа експертиза за изправността на
устройството/, а не начислена служебно и то по неясни и необективни причини за
него.
В съдебно заседание ответника се явява лично И Моли съда да отхвърли
исковата молба като неоснователна по същество и присъди разходите направени по
делото в полза на ответника.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от приложеното
частно гражданско дело №1520/2020г. по описа на Районен съд – К., на основание
чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №830/23.07.2020г. в полза на кредитора „В.и к.“ ЕООД ***
срещу длъжника П.Г.Б. за изпълнение на
парично задължение, за сумите : 609,95
лева главница, 18,30 лева лихва от
08.09.2019г. до 14.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата
считано от 21.07.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 25 лева
съдебни разноски. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Задължение за консумирана и неплатена питейна вода и отведена
канална вода по партида №48491, за имот, находящ се в гр.К., , за периода от
02.08.2019г. до 02.06.2020г. и дължима лихва за закъснялото плащане на
задължението.
В срока по чл. 414 ГПК
е постъпило писмено възражение от длъжника П.Г.Б., че не дължи изпълнение по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1520/2020 г. по описа на
Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Представена
е справка за неплатени задължения за партида за периода 08.09.2019г. до 08.06.2020г., на името
на П.Г.Б..
Представени
са фактури със следните номера и
стойности: квитанции с №№ г. за 61,57 лв. с ДДС; г. за 57,25 лв. с ДДС; г. за
44,50 лв. с ДДС;. за 53,40 лв. с ДДС; г. за 54,46 лв. с ДДС; г. за 76,38 лв. с
ДДС; г. за 72,40 лв. с ДДС; г. за 70,30 лв. с ДДС; г. за 74,56 лв. с ДДС; г. за
45,13 лв. с ДДС.
По делото е
предсавена покана-съобщение *** от *** г. ответникът бил информиран, че
водомерът е с изтекъл срок на метерологична проверка. В срок от 3 месеца
подлежи на последяваща проверка и в случай, че водомерът не бъде проверен или
сменен, ще се счита че абонатът е без водомер и ще начислява вода, съгласно чл.
39, ал. 5 и 6 от Наредбата. Посочено е, че на основание чл.33, ал.2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи, в срок от месец от датата на връчване на поканата,
потребителя следва да отремонтирата/ смени повредения водомер. Ако в
определения срок, водомерът не е отремонтиран/сменен, количеството изразходвана
вода ще се определя по реда на чл.39, ал.5 и 6.
По делото е представена жалба от П.Г.Б. до „В.и к.“ ЕООД, с която
заявява, че сметките за вода били завишени. Водомерът му не бил проверяван от
инкасатор. Случайно разбрал, че водата му се начислявала служебно, но той като
собственик не е бил уведомяван за неизправност на водомера, нито му било
връчвано предписание за смяна съответно проверка на наличния водомер.
По
делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява,
че партида № за абонатен № се води на името на П.Г.Б. ***, За периода от
02.08.2029г. до 04.05.2020г. за ползвана, питейна вода, отведена канална вода и
пречистване са издадени 10 броя фактури, на обща стойност 609.95, които не са
заплатени. Размерът на дължимото обезщетение за неизпълнение на парично
задължение, в размер на законната лихва, дължимо от ответника за периода
08.09.2019г. до 08.06.2020г., съобразно размера на всяка фактура е в общ размер
23.53 лева. Установено е, че през процесния период не е имало спиране на водоподаването
на процесния имот. Вещото лице сочи, че през процесния период водата е начислявана
служебно на база чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба №4 – по 5м3 за всеки обитател,
като количествата се завишават всяко тримесечие с по 1м3 за всеки обитател.
Установено е, че при начисляването на потребеното количество вода, не са
спазени изискванията на чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба №4.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза. От заключението на
същата се установява, че процесния водомер, който измерва потребената в
апартамента вода е турбинков с максимален дебит 3 куб.м. При извършения от вещото лице оглед на
22.04.2020г. е установено, че водомерът е функционално годен. Същият е
пломбиран с пластмасова пломба та холендъра на входа на водомера и оловна
пломба между капака и корпуса му. Посочена дата на последна метрологична
проверка на процесния водомерЗаключение дали водомерът измерва с относителна
грешка в рамките на допустимата, съгласно приложимите подзаконови нормативни
актове може да се направи след представянето му в упълномощена лаборатория за
извършване на метрологична проверка на водомери, акредитирана от БСА
лаборатория за калибриране на водомери
или в лаборатория на БИМ за метрологична експертиза на водомери. Вещото
лице сочи, че в електронното досие на партиден № на името и адреса на ответника
е посочен брои живущи в имота – 3 души и е посочена датата на последната
метрологична проверка на процесния водомер – 03.01.2009 Не са установени писмени удостоверения, или знаци и пломби за
извършена последяваща метрологична проверка след тази дата. Сроковете по чл.34
а от Наредба №4 за изискуемата периодичност между последващите проверки на
процесния водомер не са спазени т.е същия не е годно средство за търговско за
измерване на вода. Вещото лице е
установило, че ищцовото дружество е начислявало
служебно прогнозни количества вода на ответника за периода 08.09.2019 г. –
08.06.2020г. Констатирано е, че поради неспазване на разпоредбите на чл.39,
ал.5, т.1 и ал.6 от Наредба №4 за периода 08.09.2019г. – до 18.06.2020г. е
начислено и фактурирано служебно повече количество вода от нормативно
оправданото прогнозно количество вода. Съдът кредитира изцяло заключението на
съдебно – техническа експертиза, тъй като е същото е компетентно и
добросъвестно изготвено. Заключението не
е оспорено от страните.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК има за
предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал
описаните услуги за посочения период, като и размера на задължението. В тежест
на ответника е да докаже погасяването на вземането или насрещните си задължения за недължимост.
Ищецът
е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е
доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на
ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на §1,
т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК” ЕООД
- Стара Загора са общоизвестни и
публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички
абонати съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ в чл.8,
ал.1 е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“,
се определят: 1.правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2.редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води; 3.отговорността при неизпълнение на задълженията;
4.условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването
и/или отвеждането на отпадъчните води; 5.редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване,
промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Съгласно
чл.8, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. Страните не
спорят, че това задължение е изпълнено от ищцовото дружество и следователно
през процесния период те са били в сила без да има данни, че ответникът е
възразил срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са публикувани и в сайта
на ищцовото дружество.
Между
страните по делото не се спори, че ответника е имал отрита партида № при
ищцовото дружество „В.и к.“ ЕООД *** за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за имот находящ се в град К., улица. Предвид
на това съдът, приема, че между страните по делото е налице валидно
възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги за питейно –
битови нужди до потребител – за имот находящ се в град К., присъединен към водоснабдителната
мрежа. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗРВКУ, поради което се дължи заплащане
на предоставените му от ВиК услуги по цени,
утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода.
Договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с ВиК операторите, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника. Относими към спорното материално правоотношение
правни норми се съдържат още в ЗРВКУ, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи
и в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата по изключение се допуска за потребители,
които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се
заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м -
при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 3. по 0, 1 куб. м за всеки куб. м
застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси,
в които няма постоянен обитател; 4. по 0, 5 куб. м за всеки куб. м застроен
обем на сграда - за сгради в строеж. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 25,
ал. 8 от Общите условия на ищцовото дружество.
Ищецът
твърди, че с покана - съобщение № ***/***г. е уведомил ответникът, че водомерът му подлежи
на смяна в едномесечен срок поради изтичане на 5-годишен фиксиран период и че
ако не бъде сменен/или отремонтиран в определения срок ще се счита, че абонатът
е без водомер и ще му се начислява вода по правилата на чл. 39,
ал.5 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ответника оспорва да е получавал
съобщението. Видно от представеното по делото в оригинал съобщение № ***/***г. в
графата инкасатор е изписано името „В. Иванова“, а в графата абонат има положен
подпис. Във връзка с направеното оспорване от
страна на ответника ищеца не ангажира доказателства относно твърдението
си, че поканата е връчена на ответника. Ответника не ангажира доказателства, че
лицето „В. И.“ е служител във „В.и к.“ и че именно тя е връчила съобщението на
лично на ответника или на лице живущо на адреса. По изложените съображения
съдът приема, че покана - съобщение № ***/***г.
В подкрепа на твърдението си, че не е получавал предписание за подмяна или
отремонтиране на процесния водомер ответника представя жалба до „В.и к.“ ЕООД ***
от 10.10.2019г. Ищцовото дружество не е взело становище по постъпилата жалба и
не е отговорило на потребителя по същата. От същата се установява, че ответника
възразява срещу служебното начисляване на потребена вода, както и начислените
суми, тъй като не бил уведомяван, че следва да смени водомера си, поради
неизправност. Съгласно чл.34 при възникването на спор относно метрологичните характеристики
/точността/ на водомерите всяка от страните може де заяви извършване на
експертиза. При изправен водомер разходите за експертизата се поемат от
заявителя, а при неизправен водомер от неговия собственик. С подаването на
жалба да ищцовото дружество потребителя ясно и недвусмислено е възразил срещу
служебното начисляване на вода т.е налице е спор между страните.
Дори
съдът да приеме, че покана - съобщение №
***/***г. е връчена на ответника, то от събраните по делото доказателства се
установява, че на абоната е било начислявано произволно количество вода. От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че при
начисляването на потребеното количество вода, не са спазени изискванията на
чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба №4. В този смисъл е и заключението на съдебно –
техническата експертиза, от която се установява, че за процесния период от
08.09.2019г. – до 18.06.2020г. на ответника е начислено и фактурирано служебно
повече количество вода от нормативно оправданото прогнозно количество вода.
Съдът намира, че следва да отбележи, че липсва правна регламентация даваща
право на ищцовото
дружество по собствено усмотрение да начислява определено по незнайни какви
критерии количества вода, при условие че има нормативно предвиден ред за това.
На
следващо място, представените от ищеца квитанции по
партида №, по правния си характер
представляват частни свидетелстващи документи, имащи само формална
доказателствена сила. По принцип частните
документи по силата на чл.180 от ГПК
са доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от
лицето, които ги е подписало, но не представляват доказателство за верността на
това изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако
с него издателят му удостоверява изгодни
за себе си факти. Този документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована страна. В
конкретния случай позоваването на изходящите от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни /Решение
№30/12.07.2011г. на ВКС по гр.д №284¢2010г., II т.о., ТК/. Този извод на съда не се
променя и от допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза, тъй ката
вещото лице изрично е посочило, че заключението е изготвено, въз основа на
издадените от ищеца документи.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че исковите претенции на ищеца са недоказани и
като такива следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Дължимите от ищеца на
ответника разноски са в размер на 475 лева, представляващи възнаграждение за
вещи лица.
Воден от горните
мотиви съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на
основание чл.422 предявеният иск за признаване за установено по отношение на П.Г.Б., ЕГН **********, с
адрес *** съществуването на вземането на „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** за следните суми : 609,95 лева
главница, представляваща неплатена цена за доставена и отведена питейна
вода по партида № за периода
02.08.2019г. до 08.06.2020г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.07.2020г. до изплащане на
вземането, 18,30 лева лихва за забевено плащане на главницата от 08.09.2019г. до 14.07.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от
21.07.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „В.и к.” ЕООД ***,
заповед №830/23.07.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 1520/2020г.
по описа на Районен съд – К., като неоснователен.
ОСЪЖДА „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** да заплати на П.Г.Б., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 475 лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :