Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Атанасова и в присъствието на прокурора Бешков , като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 1046 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 06.11.2015г. по НОХД № 659/2014г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 14 състав е признал подсъдимия Г.Е.С. за невиновен в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест и писмено допълнение към същия от представител на СРП, в които се излагат доводи, че неправилно първостепенният съд е оправдал подс. С., като се излагат съображения, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин, че подсъдимият С. е автор на престъплението по чл.198,ал.1 от НК. С протестта и писменото допълнение към него се моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимия Г.Е.С. за виновен в извършване на престъплението по чл.198,ал.1 от НК, за което е предаден на съд.
В разпоредително заседание на 12.03.2018г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста на СРП, но не го оттегля. Счита, че събраната по делото доказателствена маса, не подкрепя по категоричен начин обвинението срещу подс. Г.Е.С. в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Защитникът на подс. Г.Е.С. -адв. С. пледира въззивния съд да остави без уважение като неоснователен протеста на СРП срещу оправдателната присъда. Посочва, че първостепенният съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е направил обоснования извод, че подзащитният му не е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Подсъдимият Г.Е.С. в последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозирания протест, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраната доказателствена маса се установява, следната фактическа обстановка:
Г.Е.С. е роден на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият Г.Е.С. на 16.05.2013 год. започнал работа като таксиметров шофьор. Същият управлявал таксиметров автомобил марка „Шевролет” , модел „Авео” с рег.№ *******, с логото на таксиметрова компания „З.В Е.-1 такси” ЕООД.
На 28.06.2013 год., около 23:00-23:30 часа, свидетелката З. Б. на ул. „Суходолска“ спряла таксиметров автомобил, управляван от неизвестно по делото лице. Преди да спре таксиметровия автомобил, Б. била консумирала алкохол и при качването си в таксиметровия автомобил била алкохолно повлияна.
След като се качила в автомобила, Б. поискала таксиметровия шофьор да я закара до кв. „Люлин”.
Последният потеглил с таксиметровия автомобил по ул. „Суходолска“ и в района на ВВСУ „Любен Каравелов“, намиращо се на ул.“Суходолска“, спрял автомобила, от който слязла св. Б., след което таксиметровия шофьор с автомобила потеглил без свидетелката в неизвестна посока.
Свидетелката Б., след като била оставена от таксиметровия шофьор в близост до ВВСУ „Любен Каравелов“, влязла в двора на въпросното учебно заведение и легнала на намираща се в същото пейка.
На това място я намерил св. Р.В., който работел като охранител в ВВСУ „Любен Каравелов“, който се обадил в 03 РУП-СДВР и уведомил, че лице от женски пол го притеснявало.
На мястото бил изпратен автопатрул в състав: С.М.и Д.Т.-полицейски служители при 03 РУП-СДВР.
След като пристигнали на мястото, полицейските служители установили, че жената която е притеснявала св. Р.В., е св. Б., след което я закарали със служебния автомобил до жилището й, находящо се на ул.**********.
В автомобила св. Б. заявила на полицейските служители, че парите й липсвали.
На следващия ден св. Б. посетила сградата на 03 РУП-СДВР и подала заявление, за извършен на предходния ден спрямо нея грабеж.
На 28.06.2013 год., за времето в което свидетелката З. Б. твърдяла, че е била ограбена, на работа като таксиметров шофьор бил подс. Г.Е.С..
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин по делото, от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите З. Б. /частично/, Г. П, С.М., Д.Т. и Р.В.; писмените доказателства - справка от мобилен оператор „Виваком” за тел. номер ********, за периода 28.06.2013г.-15-08.2013г., справки от Агенция по вписванията, копия на пътна книжка сер.А№ 044 на МПС с рег.№********, заявление от З. Б., справка за съдимост за подс. Г.Е.С..
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни релевираните в протеста доводи за неправилност на присъдата на районния съд.
От събраната по делото доказателствена съвкупност се установяват по несъмнен начин обстоятелствата, че свидетелката З. Б. на инкриминираната дата е консумирала алкохол, същата е ползвала таксиметрова услуга, като се е качила в таксиметров автомобил, управляван от неустановено по делото лице, който я е оставил в района на ВВСУ „Любен Каравелов“, намиращо се на ул.“Суходолска“.
Събраната и проверена в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствена маса, не позволява на въззивният съд да приеме за несъмнено, че таксиметровият шофьор е бил подс. Г.Е.С., нито че последният е отнел от св. Б., използвайки принуда, инкриминираните вещи.
В тази връзка, въззивният съд е длъжен да посочи, че по отношение установяването на тези релевантни за предмета на делото обстоятелства, показанията на св. Б., дадени от същата пред първостепенния съд и тези пред орган на досъдебното производство, са вътрешно противоречиви, поради което правилно в тази им част не са кредитирани от контролирания съд.
Противоречието в показанията на св. Б. се изразява в твърденията, направени в хода на разпита й в досъдебното производство, че отнетите й парични средства били в джоба й, когато таксиметровият шофьор с ръка бръкнал в същия и ги взел.
При разпита на свидетелката З. Б. в съдебно заседание, същата твърди, че е държала парите в ръце, когато таксиметровият шофьор ги е взел. В тези показания съдът констатира вътрешно противоречие, водещо до неяснота относно това дали свидетелката доброволно е дала на таксиметровия шофьор част от сумата, с оглед заявеното от нея, че му дала 20 лева, а той й отвърнал, че не можел да й върне ресто.
Така констатираните несъответствия в показанията на св. Б., не позволяват на въззивният съд да ги кредитира като достоверни в тази им част поради това, че липсват други надлежно събрани по делото доказателства, които да ги подкрепят.
В тази насока, въззивният съд за необходимо следва да посочи, че заявеното от св. Б. в показанията си, че докато е пътувала в таксиметровия автомобил, е разговаряла по мобилния си телефон, както правилно е констатирал първостепенния съд, се опровергават от писменото доказателство-справката от мобилния оператор „Виваком” за тел. номер ********, за периода 28.06.2013г.-15.08.2013г.
На следващо място, от показанията на св. Б., дадени от същата в хода на съдебното следствие, се установява, че тя не е успяла добре да види таксиметровия шофьор в лице, като е имала колебания, че посоченото от нея при проведеното в хода на досъдебното производство разпознаване лице е същото, което е управлявало таксиметровия автомобил.
В същото време, в протокола от процесното процесуално-следствено действие е записано, че свидетелката Б. категорично е разпознала подс. С., като лицето което я е ограбило, поради което правилно първостепенният съд не е кредитирал това писмено доказателствено средство, тъй като същото не отразява действително случилото се при разпознаването.
Показанията на полицейските служители С.М.и Д.Т., също не допринасят за установяване на заявеното от св. Б., че е била ограбена от таксиметров шофьор.
От показанията на свидетелите С.М.и Д.Т., се изясни по делото обстоятелството, че същите са били изпратени по сигнал на св.В., да посетят ВВСУ „Любен Каравелов“, тъй като Б. го притеснявала.
Липсват в показанията на двамата свидетели фактически твърдения, че когато са отишли във ВВСУ „Любен Каравелов“, св. Б. им е заявила, че е била ограбена от таксиметров шофьор.
Единственото, което двамата свидетели като твърдения заявяват и то в показанията им, дадени пред орган на ДП, е, че св. Б. в служебния автомобил им е казала, че й липсвали пари.
От процесните гласни доказателствени средства не се установява обстоятелството, че двамата свидетели при разговора им със св. Б. са разбрали, че същата е била ограбена.
Само в показанията на св. Р.В. се съдържат твърдения, че Б. му е споменала, че е била обрана, без да уточнява повече подробности за този инцидент.
При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка въззивният съд намира, че районния съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимия Г.Е.С. в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
В случая обвинителната теза, както и изводите на прокуратурата по отношение авторството на деянието са изградени въз основа на предположения, а не въз основа на доказани по несъмнен начин факти.
Описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически дадености, очертават рамката на предмета на доказване по делото. В настоящият случай представителят на прокуратурата в обвинителния акт е изложил фактически твърдения, че подс. Г.Е.С. на 28.06.2013 год., около 23.45ч., в гр.София, ул.„Суходолска”, пред имот с административен номер 175 и в близост до Висше строително училище „Любен Каравелов”, използвайки принуда, е отнел чужди движими вещи - сумата от 80.00лв., един брой заложен билет без пазарна стойност, един брой мобилен телефонен апарат марка „Самсунг” с неустановен модел на стойност 14.50лв., с един брой СИМ карта за мобилен телефон без пазарна стойност, всичко на обща стойност 94.50лв. от владението на собственика им З. З. Б., с намерение противозаконно да ги присвои.
От събраната по делото доказателствена маса не се възпроизвеждат по делото доказателствени факти, установяващи с достатъчна степен на обоснованост, че такова противоправно посегателство спрямо З. З. Б. е било извършено, нито, че автор на същото е бил подсъдимият Г.Е.С..
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимовръзка, те не водят до единствено възможният и несъмнен извод за извършено престъпление и участието на подсъдимия в него.
Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия Г.Е.С. за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.11.2015г., постановена по НОХД № 659/2014г. по описа на Софийски Районен съд – НО, 14 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.