ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
132 19.01.2018 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен съдия Иван
Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1865 по описа за 2017 година, на основание чл.140 във
връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Делото е образувано по повод искова молба на Р.Е.Е.
сЕГН ********** чрез адв. К. ***, партер против Областна дирекция на МВР –
Бургас с ЕИК *********, представлявана от Калоян Калоянов чрез гл.юк Ана
Димчева, адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 46.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор
в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, който възразява по основателността.
Съдебните книжа са редовно разменени.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищецът
основава иска си:
Ищецът
твърди, че на 16.01.2014 г. сключил трудов договор с „Нимекс Н.А.“ ЕООД с ЕИК
********* на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ с основно месечно
възнаграждение от 415 лв. На 16.05.2014 г. било сключено и допълнително
споразумение към договора, според което при командироване в чужбина в
качеството му на шофьор на товарен автомобил ищецът ще получава командировъчни
пари в размер на 10 000 лв. месечно. Тази позиция ищецът заемал ок.
десетина дни, за което време е получил 3 117, 39 лв. Работодателят му
поискал документ за липса на досъдебни производства. Ищецът се обърнал към ответната
дирекция със съответното искане. Служител на ответника му издал удостоверение №
У-288/29.05.2014 г., според което срещу него се води досъдебно производство №
128/2008 г. на 01 РПУ-Бургас.
Работодателят изчакал известно време и след като ищецът не му предоставил
искания документ за липса на досъдебни производства – прекратил трудовото
правоотношение на 01.07.2014 г. Ищецът твърди, че издаденото удостоверение е
документ с невярно съдържание. Към момента на издаването му срещу ищеца не се е
водило досъдебно производство № 128/2008 г., тъй като то е приключило с
оправдателна присъда. Поради това със заповед № 3-6249/15.11.2011 г. и № 3-8751/18.11.2013 г. е било разпоредено
да се снемат съответните полицейски регистрации. Ищецът предявил иск за
обезщетение по ЗОДОВ, който бил отхвърлен.
Според ищеца след като удостоверението е издадено от служител на
ответната дирекция, то тя следва да отговаря по чл. 49 ЗЗД.
В
резултат на издаденото удостоверение ищецът изпаднал в стрес. Създадени му били
неудобства и притеснения свързани с
евентуално разследване. Създадено било и недоверие в отношенията му с
работодателя. В продължение на няколко месеца имал проблем със съня, изпаднал в
депресия и се притеснявал за изхода от създадената ситуация. Поради това
претендира неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
След
прекратяването на трудовия договор на 01.07.2014 г. ищецът получавал
обезщетение за безработица, а по – късно започнал работа при други
работодатели. Получаваните от него обезщетения са били в значително по – малък
размер в сравнение с това, което е щял да получава по прекратения трудов
договор – 10 415 лв. поради това претендира и имуществени вреди за
разликата между двете възнаграждения, представляващи пропуснати ползи в размер
на 400 000 лв.
Ищецът отправя искането: да бъде осъден ответника да му
заплати:
1/ сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
издадено от служител на ответната дирекция удостоверение с невярно съдържание №
У-288/29.05.2014 г. на ОДМВР-Бургас;
2/ сумата от 400 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи, изразяващи
се в разликата между трудовото възнаграждение и командировъчните пари, които
той би получил по трудов договор от 16.01.2014 г. и допълнение към него от
16.05.2014 г. и обезщетенията за безработица и трудови възнаграждения, които
реално е получил за времето от 01.07.2014 г. до 31.10.2017 г., ведон със
законна лихва от датата на исковата молба до изплащането;
3/ сумата, представляваща съдебни
разноски.
Правна квалификация: Исканията имат правното си основание в чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията
си
Ответникът оспорва
основателността на исковете.
Твърди, че
договореното трудово възнаграждение на ищеца е 415 лв., като допълнителното
споразумение се отнася да случаи на командироване в чужбина, когато ищецът ще
получава командировъчни от 10 000лв., а останалите условия по основния
договор – срочност, изпитателен срок не се променят. Допълнителните договорки
не представляват възнаграждение за положен труд или увеличение на работна
заплата, тъй като характера на заплащането е различен – дневни и квартирни при
командироване в чужбина. Поради това за да възникне задължение за такова
плащане е необходимо реално командироване на ищеца в чужбина, каквито
доказателства няма.
Ответникът
признава факта на едностранното прекратяване на трудовия договор от
работодателя по причина на заведено досъдебно производство. Твърди, че удостоверението
е било издадено „за лично ползване“ по изрично искане на ищеца от 27.05.2014 г.
Същото му е било връчено на 04.06.2014 г. На същата дата той е представил в
дирекцията заповедта от 2011 г. за снемане на полицейската регистрация. На
следващия ден – 05.06.2014 г. му е било издадено друго удостоверение №
У-288/05.06.2014 г., което да му послужи „за работа“ и според което срещу ищеца
не се водят и не са образувани досъдебни производства. Това второ удостоверение
ищецът не е получил, като заявител. От тези удостоверения до прекратяването на
трудовия договор е изминал около един месец и не става ясно дали ищецът е
извършил всичко необходимо да представи пред работодателя си изисканите
документи за да не бъде прекратено трудовото му правоотношение.
Освен това ответникът твърди, че
прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно, тъй като посочените в
заповедта основания не съществуват, същата заповед няма издател и след като
ищецът не е атакувал тази заповед, той не е положил всички усилия за да не се
прекрати трудовото му правоотношение.
Ответникът твърди
и липса на причинна връзка между издаденото удостоверение за лично ползване и
прекратяването на трудовото правоотношение, с произтичащи от това вреди, още
по-малко се установява такава връзка между действията на ответника и
неполучаването на командировъчни пари поради прекратяване на договора.
Ответникът оспорва
твърдението на ищеца, че не е могъл да се снабди с документ установяващ липсата
на образувани срещу него досъдебни производства, тъй като такъв документ е бил
издаден на 05.06.2014 г. и не е получен от него по неизвестни причини.
Ответникът оспорва
твърденията за причинени неимуществени вреди, тъй като в деня на издаването на
удостоверението ищецът е представил съответна заповед за снети срещу него
полицейски регистрации, което довело до издаване на положителното за него
удостоверение от 05.06.2014 г. Съответно се оспорва и искането за лихви.
По доказателствените
искания на страните:
Страните
са представили допустими писмени доказателства.
Ищецът
е поискал назначаване на експертиза, което е относимо към спора. За
изпълнението й вещото лице следва да направи съответните справки в НОИ и НАП,
като ищецът следва да съдейства и да представи на вещото лице намиращи се у
него заповеди за назначаване, трудови договори и други документи. Ищецът е
поискал разпит на двама свидетели, което също е съобразено с предмета на спора
и ще се допусне. По оспорване истинността на удостоверението съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание след становището на ответника.
Ответникът
има искане за представяне от ищеца на оригинали на писмени доказателства, което
е съобразено с предмета. По отношение искането за изискване и прилагане на
административно дело ответникът следва да посочи, от кои точно доказателства в
него ще се ползва за да бъдат изискани, тъй като разпит на свидетели и
заключение на експерт, събрани по друго дело съдът няма право да допуска. Съдът
не следва да изисква служебно информация от НАП и НОИ по трудовия договор на
ищеца, тъй като тези доказателства могат да се съберат след издаване на съдебно
удостоверение по чл. 186 ГПК.
По доказателствената тежест:
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка
с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
В случая главното
доказване е на ищеца, който доказва основанието и размера на иска си. Конкретно
– извършването на неправомерно деяние от служител или работник на ответника при
и по повод изпълнение на работата му, при което са причинени твърдените от
ищеца вреди, причинната връзка между деянието и вредите, както и размера на
обезщетението. Ответникът доказва
възраженията си.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за 15.03.2018 г. от 11.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора с приложенията.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си доклад по делото.
ДОПУСКА
приложените писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която след справка в НОИ и НАП и след
представяне от ищеца на заповеди и трудови договори да отговори на въпросите на
ищеца в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Наталия Карчева.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в 3-дневен срок от
съобщението да внесе депозит от 300 лв. за изпълнение на експертизата.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи оригинали на трудов договор №
41/16.01.2014 г., допълнително споразумение № 24/16.05.2014 г. и заповед №
43/01.07.2014 г.
ДОПУСКА до разпит два свидетели на
ищеца при довеждане.
ОБЯВЯВА произнасяне в открито заседание по другите искания.
УКАЗВА тежестта на доказване според
мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: