Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 18.12.2014 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На осми декември две хиляди и
четиринадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: СН.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №459 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК, чл.143 ал.2 от СК и чл.149 от СК .
Ищцата М.Р.Л. ЕГН
**********,***, чрез адв. П.М., гр. К., ул.“*****“ №***, ет.**, в исковата си молба против Н.Г.Ч. ЕГН
**********,***, чрез адв. Л.Н.Н., иска от съда да постанови решение, с което да
и предостави упражняването на родителските права върху малолетното им
дете И.Н. Ч. ЕГН **********, да определи местоживеенето на детето да бъде при нея,
да определи на ответника режим на лични отношения с детето всяка трета неделя
от месеца от 9,00 ч. до 13,00 часа в нейно присъствие, както и десет дни през
лятото, които не съвпадат с платения и годишен отпуск; да осъди същият да и
заплаща месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от 07.05.2013 г. до
завеждане на исковата молба, както и месечна издръжка в размер на 140,00 лв.
считано от завеждане на исковата молба до настъпване на законна причина даваща
основание за погасяване или изменение на същата, ведно с лихвата по закон за
всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Твърди, че с ответника Н.Г.Ч., заживели на
съпружески начала през лятото на 2010 г. От съвместното им съжителство имали
едно дете -И. роден на *** г. Твърди, че от около година с ответника били във
фактическа раздяла, като от тогава двамата със сина и заживели при родителите и
в с. К..
Твърди, че в момента И. посещавал ЦДГ “А.К.” филиал
с. К..
По време на съвместното им съжителство с ответника
грижите по отглеждането на сина им поемала повечето тя. Ответникът никога не
бил помагал при отглеждането или възпитанието на детето, нито осигурявал като
баща необходимите финансови средства за издръжка на семейството им. Живеели от
обезщетението за майчинство, което получавала, като финансово им помагали и
родителите и. Явно ответника не успял да осъзнае качеството на баща и да поеме
необходимите отговорности, като такъв. Твърди, че синът им не бил оставал
насаме с баща си дълго време, срещите между двамата били инцидентни и за кратко
и то винаги в нейно присъствие.
Това обстоятелство налагало за нея правен интерес
да поиска да и бъдат предоставени упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съвместното им съжителство дете.
Считала, че ответникът не притежава необходимите
родителски и възпитателски качества за да поеме отглеждането на сина им. Не
работел постоянно на едно и също място, а често сменял работните си места и
търсел работа.
В момента с И. живеели в дома на родителите и при
добри битови условия и била в състояние да се грижи за него. Детето разполагало
с всичко необходимо за един нормален живот. При отглеждането могла да разчита
на помощ и от страна на родителите и, както и на нейните баба и дядо и братя.
Детето живеело обгрижвано от всичките и близки в добра семейна среда. Детето
постоянно посещавало медицински прегледи и имунизации, както и детски
консултации.
Твърди, че тя работела на постоянен трудов договор
и осигурявала сама средствата за цялостната издръжка на семейството.
Синът и посещавал ЦДГ “А.К.” в с. К., за което
ежемесечно заплащала такса от 6 лв., както и всекидневна такса от 2.40лв.,
която поемала изцяло тя. Детето било на възраст свързана с бързо израстване и
това налагало закупуване на нови дрехи всеки сезон. Посещаването на детска
градина изисквало закупуване и на допълнително облекло.
Считала, че даването на издръжка от страна на
ответника нямало да съставлява особено затруднение за него, предвид факта, че
същият бил в трудоспособна възраст и нямало задължения към други низходящи.
ОТВЕТНИКА с отговора на исковата молба заявява, че
предявените искове са допустими, но по същество са частично основателни. Твърди, че от изложеното в исковата молба
истина било само факта, че е баща на детето И.Н. Ч., както и факта, че с ищцата
живели на семейни начала. Всичко друго описано в исковата молба било грубо
преиначено.
Оспорва твърденията на ищцата, че никога не е
осигурявал на детето им необходимите финансови средства, както и че не е
помагал при отглеждането и възпитанието му. В действителност от раждането на И.
до 01.09.2014 г. изцяло финансовата му издръжка се поемала от него, за което
представял като доказателство част от вносни бележки за извършени преводи. През
летния сезон живеел и работел на българското Черноморие, което не му
позволявало да поема изцяло грижите в натура за детето. Многократно водил
разговори с майката с цел детето да прекарва повече време с него, но същата
отказвала . Срещите между него и детето били винаги в присъствие на майката.
Същата не разрешавала детето да остава насаме с него, въпреки че И. бил на 3
години и 5 месеца . След като ответницата разбрала, че живее с друга жена на
семейни начала, същата вече не разрешавала на детето да разговаря с него по
телефона, с цел да го отчужди от него. Многократно същата му се обаждала с
молба да изпрати пари, защото й били
необходими за лекарства на детето, за да му купи дрехи или други консумативи.
Заявява, че никога не й е отказал и винаги откликвал на молбите й. Твърди, че през месец август купил на детето
автомобил с акумулаторна батерия на стойност 300 лв., тъй като майката пожелала
не пари в брой, а точно определена играчка. Твърди, че работел само през летния
сезон и представял копие на Трудов договор и трудова книжка за миналата година,
като актуални щял да представи в съдебно заседание. Трудово бил ангажиран до
01.10.2014 г., когато бил края на летния работен сезон .
Не възразява да бъде предоставено упражняването на
родителските права върху детето И. Ч. на майката М.Л., както и детето да живее
при нея. Заявява, че не е съгласен с предложения от ищеца режим на лични
отношения с детето. Моли съда, да му определи режим на лични отношения с детето
И. Ч. , както следва :
-
всяка първа и
трета седмица от месеца от петък в 17ч. до неделя в 13 ч. с преспиване, без
присъствие на майката
-
1 месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, с преспиване,
без присъствие на майката
-половината от пролетната и половината от зимната
ваканция на детето , с преспиване, без присъствие на майката
-по три дни на Коледните празници на всяка нечетна
година и три дни на Новогодишните празници на всяка четна година с преспиване ,
без присъствие на майката
-два дни по време на Великденските празници с
преспиване , без присъствие на майката
Заявява, че не
е съгласен и с поисканата издръжка, както по размер 140 лв. , така и за периода
от 07.05.2013 г. Желае да заплаща издръжка на детето си от 01.09.2014 г. в
размер на 100 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Счита,
че преди 01.09.2014 г. е изпълнил
задълженията си на родител и е осигурил издръжка на детето си, като му е
закупил подаръци, дрехи, лекарства и т.н. Счита , че поисканата издръжка от 140
лв. е в значително завишен размер, с оглед възрастта и нуждите на детето .
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа
страна следното:
От представено в заверен препис Удостоверение за раждане
от *** г. се установява, че ответника по настоящото производство е баща на малолетното дете И.Н. Ч. ЕГН **********. Представена е служебна
бележка изх. №96 от 24.03.2014 г., от
която се установява, че детето И. Ч.
посещава детско заведение ЦДГ “А.К.“ – филиал К. от 19.03.2014 г. Представена е
Служебна бележка изх. № 107/03.04.2014
г. на ЦДГ “А.К.“, гр. Клисура, от която
се установява, че М. Л. заплаща дневна такса 2,40 лева плюс 6,00 лева
задължителна такса за месец за детето си И. Ч..
Представено е в заверен
препис Удостоверение от работодателя на
ищцата, с което се установява, че за периода м. септември 2013 – м. февруари
2014 г. ищцата получава чисто месечно
възнаграждение в размер около 170,00 лева.
Представено а е в заверен
препис Регистрационна карта на ищцата за това, че същата е регистрирана в
Бюрото по труда като безработна.
Ответника е представил
заверени копия от вносни бележки за изпращани средства на ищцата за периода от
м. май 2012 г. до м. февруари 2014 г. Представени са доказателства за това, че
ответника е работил по трудово правоотношение, което е било прекратено считано от 01.10.2014 г.
От изготвения по делото социален доклад на Д”СП” – гр.
К., се установява, че към момента на изготвяне на доклада грижи за малолетното
дете И. полага неговата майка, с помощта на нейните родители. Твърди се, че
фактическата раздяла между родителите е настъпила преди две години. Бащата
рядко се вижда със сина си, не предоставял средства за издръжка, купувал му
предимно играчки. Твърди се, че битовите условия при които се отглежда
детето в с. К., са подходящи и се
задоволяват нуждите му от храна, подходящо облекло, социални контакти и
медицинско обслужване. Становището на социалните работници е, че за детето е
важно да поддържа емоционална връзка с двамата си родители, както и същите
следва да си поделят отговорностите
свързани с издръжката на детето.
От
показанията на свидетеля Н.И.И., се установява, че страните по делото са разделени
от две години. Твърди, че през този период грижи за детето полага само майката
подпомагана от своите родители. Бащата
виждал детето пред два –три месеца, обикновено във връзка с повод или празник.
Твърди, че през последната година бащата бил изпращал два – три пъти по 50 или
70 лева, кот това знаела от ищцата. Твърди, че детето било привързано много към
майка си, по характер било свито.
Твърди, че знаела ответника да е виждал детето на 21.04.2014 г. когато
детето имало рожден ден, както и през м. август на морето за 2-3 часа. Твърди,
че знаела от майката, че бащата е купил на детето автомобил с акумулаторна
батерия. За рождения му ден му подарил таблет. Твърди, че ищцата разрешавала на
детето да говори с баща си, но то не искало. Била свидетел как бащата звънял на
М., но детето отказвало да говори с баща си защото се притеснявало.
От
показанията на свидетеля Д. Г.Ч., брат на ответника, се установява, че от
раждането на детето за него се грижили майка му и баща му. Твърди, че по-голямата финансова издръжка се
поемала от бащата. Твърди, че последно брат му виждал детето през август –
септември. Когато виждал детето давал
пари на майката и детето. Заявява, че е виждал бележки за изпращани пари
по банкова сметка ***, но брат му давал и пари на ръка. Твърди, че след
фактическата раздяла на родителите през април –март, майката не давала на
детето да се вижда с бащата. Започнала постепенно да ограничава тези срещи. Твърди, че през м. август – септември 2014 г.
брат му купил на детето си кола с акумулаторни батерии. Купувал и изпращал
дрехи, много пъти пращал пари за лекарства ,както и давал пари на ръка. Твърди,
че сега брат му не работел, но скоро щял да започне работа.
Останалите
представени по делото доказателства не променят направените изводи.
Съдът,
изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Съгласно
представените доказателства, а и с оглед заявеното от ответника, че в интерес
на детето е родителските права да се упражняват от майката, съдът намира, че
родителските права по отглеждане и възпитание на малолетния И., следва да се
предоставят на майката.
Бащата с отговора на исковата молба е поискал
един разширен режим на свиждане с детето, но съдът при определяне на същия
следва да се съобрази с ниската възраст на същото. Следва да се отбележи, че
към настоящия момент малолетния И. е на три години и осем месеца. Същия живее
непрекъснато със своята майка, която както се установява от гласните и
писмените доказателства е полагала грижите по неговото отглеждане от раждането
му. Установява се, че бащата от раждането на детето преимуществено е работил и
постоянно е пребивавал по Черноморието, като по този начин не е имал възможност
за продължителни контакти с детето.
Съдът
намира, че независимо от желанието на бащата да има продължителни срещи с
детето си, то тези срещи следва да се осъществяват в една позната, спокойна и
сигурна среда, каквато е средата където детето постоянно живее поне докато детето
навърши възраст, в която ще може да контактува с бащата спокойно и
самостоятелно.
Ето
защо съдът намира, че следва да определи режим на лични отношения на бащата с
малолетния И. както следва: всяка трета неделя от месеца, от 10.00 часа до
14.00 часа на неделния ден, в присъствието на майката; както и десет дни през
лятото, които не съвпадат с платения и годишен отпуск.
По
отношение на предявеният иск за издръжка по чл. 143 ал.2 от СК,
съдът констатира, че ищцата е представила доказателства за това, че е
безработна и разчита единствено на обезщетение от бюрото по труда, както и на
средства от своите родители. Същата полага всички грижи по отглеждане и
възпитание на детето.
Ответника
от своя страна представя доказателства за това, че работи сезонна работа,
преимуществено през лятото. Същия с оглед естеството на работата си няма
възможност да полага грижи по отглеждане и възпитание на детето. Независимо от
представеното доказателство за прекратен трудов договор, съдът намира, че
следва да получава около средния за страната месечен доход. Още повече и
свидетелят Д. Ч. заявява, че брат му скоро ще започне отново работа.
Ето
защо съдът намира, че необходимите средства за отглеждане на малолетния И. са в
размер на около 220,00 лева. От тази сума
бащата ще следва да заплаща 120,00 лева, като остатъка следва да се поеме от
майката, която ще полага и необходимите грижи по отглеждане и възпитание на
детето. Издръжката следва да бъде присъдена считано от датата на завеждане на
исковата молба – 07.05.2014 г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
До
пълната претендирана сума за издръжка в размер на 140,00 лева, съдът ще следва
да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.
По
отношение на предявения иск за издръжка за минало време по чл.149 от СК, от
социалния доклад на ДСП – гр. К. и от показанията на свидетелката Иванова, се
установява, че фактическата раздяла между страните по делото е настъпила преди
две години.
Установи
се, че през този период детето И. е живяло единствено и само при майката, която
е полагала грижите за него. Ищцата е претендирала издръжка за минал период –
07.05.2013 г. до 07.05.2014 г./датата на подаване на исковата молба/. Събрани
са писмени и гласни доказателства за това, че ответника е изпращал средства за
детето до месец февруари 2014 г./л. 31-39 от делото/. След което е правил
единствено подаръци на детето. Не се установи ответника да е полагал грижи за
детето или да е компенсирал по друг начин липсата на издръжка било с хранителни
продукти, помощ за отглеждане или други. Подаръците за детето съдът намира, че
не са издръжка за същото, независимо от стойността им. Съдът отчита
обстоятелството, че се събраха доказателства и за заплатени на ръка средства
било на детето или на майката.
С
оглед настъпилата фактическа раздяла и с оглед обстоятелството, че се
претендира издръжка към минал момент от 01.07.2013 г., съдът намира, че следва
да уважи предявения иск и следва да присъди издръжка за периода от 01.09.2013
г до 07.05.2014 г. Относно размера на
същата, съдът счита че следва да бъде определена в размер на 100,00 лева
месечно.
С оглед правната сложност на спора,
съдът намира, че на основание Тарифа №1
към ЗДТ - следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на
30,00 лева, която следва да се заплати съобразно изхода на спора - от
ответника. Следва да се осъди ответника да плати по сметка на КРС, в полза на
бюджета на Съдебната власт и държавна такса върху присъдената издръжка в размер
на 172,80 лева.
С
оглед изхода на спора, следва да се осъди ответника да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 282,86 лева, съразмерно с уважената
и отхвърлената част от исковете.
Ответника
не претендира разноски, затова такива не му се присъждат съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Водим
от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето И.Н. Ч. ЕГН **********, на майката М.Р.Л. ЕГН **********,***, чрез адв.
П.М., гр. К., ул.“*****“ №***, ет.**.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата Н.Г.Ч. ЕГН **********,***,
чрез адв. Л.Н.Н., всяка трета неделя от
месеца, от 10.00 часа до 14.00 часа на неделния ден, в присъствието на майката,
както и десет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА
на основание чл.143 ал.2 от СК, Н.Г.Ч. ЕГН **********,***, чрез
адв. Л.Н.Н., да заплаща на детето И.Н. Ч. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Р.Л. ЕГН **********,***, чрез адв. П.М., гр. К.,
ул.“*****“ №***, ет.**, месечна издръжка в размер на 120,00(сто и двадесет)лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.05.2014
г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като до пълната претендирана сума в размер на 140,00
лева, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
на основание чл.149 от СК, Н.Г.Ч. ЕГН **********,***, чрез
адв. Л.Н.Н., да заплати на детето И.Н. Ч. ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М.Р.Л.
ЕГН **********,***, чрез адв. П.М., гр. К., ул.“*****“ №***, ет.**, месечна издръжка за периода от 01.09.2013
г до 07.05.2014 г. в
размер на 100,00(сто)лева месечно, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
Н.Г.Ч. ЕГН **********,***, чрез адв. Л.Н.Н., да
заплати на И.Н. Ч. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Р.Л. ЕГН **********,***, чрез адв. П.М., гр. К.,
ул.“*****“ №***, ет.**, направените по делото разноски в размер на 282,86 (двеста осемдесет и два лева и 86 ст.) лева.
ОСЪЖДА Н.Г.Ч. ЕГН **********,***, чрез адв. Л.Н.Н., да заплати по сметка на КРС, в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт сумата от 30 (тридесет) лева, окончателна държавна
такса.
ОСЪЖДА Н.Г.Ч. ЕГН **********,***, чрез адв. Л.Н.Н., да заплати по сметка на
КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 172,80(сто
седемдесет и два лева и 80 ст.) лева държавна такса върху присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.