Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр.Варна, 27.01.2020г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври 2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 1667 по описа на ВОС за 2019г,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е въззивно, образувано по жалбата на А.Д.К. вх.№ 58406/8.08.2019г срещу решението на ВРС-XVIIIс-в № 3410/22.07.2019г по гр.д.№ 12078/ 2018г, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният
от него срещу Р.Д.К. и Ц.П.К. отрицателен установителен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците
не са собственици на 1/2 ид.ч. от УПИ XIII-199 в кв.17 по плана на гр.****, при граници; улица „****, УПИ XIV-198, УПИ XI-200 и УПИ
XII-385, ведно с ЖИЛИЩНА СГРАДА на
един етаж, лятна кухня, стопански постройки, гараж, на осн.чл.124 ал.1 ГПК
] r e ОСЪДЕН ищецът
да заплати на ответниците сумата
от 600лв, представляваща разноски по делото за заплатено адв.възнаграждение,
на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Излага
следните доводи за незаконосъобразността на решението:
От събраните гласни доказателства не се установява
по несъмнен начин, ответниците да са установили и
демонстрирали своята фактическата власт върху идеалните части на ищеца от
процесния имот с намерението да ги своят и това им владение да е било
необезпокоявано от никого. Това, че са живяли необезпокоявани в имота след смъртта на общите
наследодатели и че са плащали данаците на имота, не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на
ид.части на другия сънаследник.
Въззивникът е владелец
само на собствената си ид.част от имота и държател на ид.части на ищеца А.К. - негов брат. За да се превърнат отетникът и съпругата му
във владелци на целия имот и да придобият собствеността върху него по давност,
е следвало да отблъснат владението на другия съсобственик, т.е. да доведат до знанието му намерението си да своят имота изцяло
и да го уведомят, че отказват да признаят правото му, като не оставят у него съмнение за новото си
субективно отношение към вещта. Такова намерение да държат за себе си
ид.части на ищеца ответниците не са
доказали.
С ТР № 1/6.08.2012г по тълк.д.№ 1/2012 на ОСГК на ВКС е прието, че при съсобственост, независимо от юридическия
факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите ид.части, да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата ид.част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните ид.части за себе
си.
Ето защо, счита решението на ВРС за
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за уважаването на предявения иск.
Претендира присъждането на сторените по делото в
двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р.Д.К.
и Ц.П.К. със становище за неоснователност на жалбата. Считат постановеното решение
за правилно и законосъобразно и молят за неговото потвърждаване.
Считат, че ТР № 1/2012 на
ОСГК на ВКС, на чиито задължителни указания се позовава и ищецът, следва да
бъде тълкувано в друг смисъл, когато се касае до давностене на ид.част от имота
от единия съсобственик спрямо другия съсобственик.
Като цяло от данните по
делото се установявало, че въпреки възможността на ищеца да осъществява
фактическа власт върху имота, не го е сторил в продължение на изискуемия
давностен период. Същевременно ищците винаги били демонстрирали намерени да
своят целия имот за себе си. Същият не се е противопоставял и не е участвал в
извършваните многократно действия от ответниците по поддръжката на имота.
Ето защо молят за
оставяне без уважение жалбата на ищеца и потвърждаване постановеното от ВРС
решение.
Претендират присъждане на
сторените разноски за настоящата инстанция, вкл. и тези за адв.хонорар.
Производството по делото е образувано по иска на А.Д.К. срещу Р.Д.К. и Ц.П.К.,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответниците не са собственици на 1/2ид.ч. от УПИ ХІІІ-199 в кв.17 по плана на гр.***
при граници: ул***УПИ XIV-198, УПИ XI-200 и УПИ ХІІ-385, ведно с ЖИЛИЩНА СГРАДА на
един етаж, лятна кухня, стопански постройки, гараж.
Основанието за завеждане на този иск е узнаването от страна
на ищеца за снабдяването с КНА за собственост
за целия имо от страна на ответниците.
Твърденията
на ищеца А.Д.К. са, че с отв.Р.К. са съсобственици на процесния имот по силата на наследяване от
техните родители.
Майка им Хрисонка Ат.К. се е легитимирала
като собственик на имот ДВРОНО МЯСТО в ***/сега гр.***, цялото с площ от
1500кв.м., ведно с построената в него КЪЩА, при съседи: ***, ***и площад.
Имотът е бил придобит по наследство от А. Я. и ***, а последните са го
придобили въз основа на делба, извършена на 18.02.1925г и покупко-продажба от
4.02.1925г. По стария план на селото имотът е със сигнатура пл.№ 73.
Със Заповед № 1892/12.04.1965г на Председателя на
ОНС-*** за имот пл.№ 73 били отредени парцели XI-73 и ХII-73 в кв.15 по плана
на селото.
Впоследствие номерата на парцелите били променени на
УПИ XII-385 и УПИ XIII-199.
На 17.12.1983г Хр.Ат.К. е прехвърлила на ищеца правото
на собственост върху празното ДВРОНО МЯСТО с площ от 685кв.м., включено в
парцел XI-73 в кв.15 по плана на с.*** за да си построи в същото собствен дом.
През 1984г по регулация към имота били придадени 180кв.м. Строежът бил
реализиран и ищецът и семейството му живеят в построената в имота къща. Последващата
номерация на имота е УПИ ХІІ-385.
Другата част от имота, представляваща парцел XIІ-73 в
кв.15 по плана на с.*** а впоследствие УПИ XIII-199 в кв.17 по плана на гр.***
ведно с КЪЩА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ се ползвали от ищеца, семейството на брат му
Р.Д.К. и майка им и баща им, докато били живи.
След смъртта на майка им, братята А.К. и Р.К. са
станали съсобственици на имот УПИ XIII-199 и построената в него жилищна сграда,
при равни квоти от по 1/2ид.ч. въз основа на наследяване по закон.
Наскоро А.Д.К. разбрал, че брат му и съпругата му са
се снабдили с документ за собственост върху УПИ XIII-199 в кв.17 по плана на
гр.*** с твърдение, че са го владяли повече от 10 год. като свой.
Твърди се от ищеца, че владението върху процесния
наследствен имот - дворно място, се упражнявало от двама братя заедно, а върху
наследствена къща - Р.Д.К. владеел своята част и се явявал държател на
наследствената част на ищеца. Ищецът не живеел в процесната къща. Там живеели
само ответниците и той не ги е притеснявал.
Това било напълно нормално, тъй като
били две отделни домакинства. Не на последно място, двамата братя - А. и Р.
често пъти били скарани и не си говорели. Това,
обаче, не ознчавало, че А.К. се е отказал
от наследственото си право на собственост върху ид.ч. от имота. Освен това, през целия период, посочен в КНА № 40 т.I per № 749 н.д.№ 40/2011г, нито веднъж
ответниците не са отправили изявление до А.К., с което да го
уведомят, че считат сънаследствения имот за лично техен и че той няма право на собственост
върху ид.части от същия имот.
Поради изложеното счита, че не са налице
предпоставките за придобиване на имота по давност от ответниците.
В писмения отговор, подаден от ответниците Р.Д.К. и Ц.П.К. считат предявения иск за допустим,
но неоснователен.
Безспорно са следните обстоятелства:
-
процесният
имот е придобит от общата на двамата братя А. и Р. К. наследодателка Хр. Ат.К.,
тяхна майка;
-
имотът
е бил разделен по административен ред на два отделни парцела, единият от които
представлява празно дворно място, а другият е застроен и това е процесният имот.
-
през
1983г Хр. Ат.К. е дарила на ищеца А. Д.К. празното място с площ 685кв.м,
включени в парцел XI-73 в кв.15 по плана на с.*** както и че впоследствие към
него са били придадени 180кв.м.
-
ищецът
не живее в процесната къща, а в къщата, построена в подарения му имот XII-385.
Твърди се, че след като през 1970-80г станало
административното разделяне на имота на две самостоятелни части, родителите на
двамата братя решили още приживе да поделят наследството, което ще остане след
смъртта на майка им Хрисонка К., като на А.К. било дадено празното дворно
място, за да си построи собствен дом, а Р.К. следвало да му помогне с личен
труд за осъществяването на строежа.
Решението на родителите било застроеното дворно място
и къщата да останели собственост на Р.К., като той да продължавал да се грижи
за майка си и за баща си, докато били живи.
Така Хр.Ат.К. е извършила неформална делба, с която А.
и Р. Колеви се съгласили и през 1983г майка им дарила на единия син - А. ***, в
което ищецът с помощта на брат си построил дом.
Р.К. заедно с родителите си останал да живее в къщата
и в дворното място, намиращо се на ул.„Мир" № 15 в с.Игнатиево и давността
за него започвала да тече от 1984 г.
Майката Хрисонка К. починала през 1997г. Бащата Д. К.
починал през 2003г. След смъртта на двамата родители ищецът Ат.К. не се
противопоставил по никакъв начин на извършената формална делба.
Когато през 2010г-2011г Р.К. започнал да се снабдява
с документи за придобиване на собственост по обстоятелствена проверка, А. бил
запознат, но не реагирал по никакъв начин.
До момента на завеждане на настоящото дело страните нямали
претенции един към друг по отношение разпределянето на имотите и на придобитото
от тях в индивидуална собственост. Отношенията между двамата братя се влошили,
когато през лятото на 2017г ответниците решили да си трасират мястото, като
наемат общинска фирма за целта. В този процес се оказало, че оградата между двата
съседни имота /процесният и този на А.К./ трябва да се премести към имота на
ищеца, като по този начин се намалява площта му. Недоволен, А.К. наел от своя
страна друга фирма, която потвърдила първоначалното трасиране.
Ответниците твърдят, че от момента на извършването на
неформалната делба през 1983г и липсата на противопоставяне и изразяване на
претенция от страна на ищеца, отв.Р.К. бил със съзнанието на владелец на целия
имот. След брака му с Ц. на 01.11.1987г двамата упражнявали фактическата власт
върху целия спорен имот. Манифестирали анимус за владение като заплащали
дължимите данъци и такси за целия имот, партидите за ток и за вода били на
тяхно име. Извършили всички ремонти и подобрения в имота, тъй като били със съзнанието,
че целият е техен – направили основен ремонт на покрива на къщата, както и на покрива
на лятната кухня и на стопанските сгради, прокарали нов водопровод и мръсен
канал; сменили дограмата, периодично боядисвали и обновявали къщата отвътре и
отвън, полагали изолация на плочата на гаража.
През цялото това време ищ.Ат.К. бил напълно
дезинтересиран от процесния имот. Не притежавал ключ от къщата и двора на
ответниците. Не е претендирал наем за ползването на 1/2 ид.част, за която едва
с исковата молба заявява претенции. Не е декларирал за себе си 1/2ид.част и не
е заплащал данъци, не е участвал с личен труд и средства в поддържането,
ремонтите, подобренията, извършени от ответниците. Не се е противопоставил на
действията на ответниците, въпреки че е бил запознат с тях, тъй като живеел в
къщата си, намираща се в съседния имот. Не бил инициирал делба - нито
доброволна, нито съдебна. По никакъв начин не бил манифестирал анимус за
владение.
Позовават се на давност, започнала да тече от 1987г в
полза на двамата съпрузи, а в евентуалност твърдят давност, започнала да тече
от 1997г, т.е. след смъртта на тяхната майка Хр. Ат., и в условията на
евентуалност - от момента на смъртта на баща им Димитър К. - 2003г, до
завеждането на иска през 2018г.
Позовават се и на кратката 5-годишна придобивна
давност, считано от 2011г.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани с въззивната жалба и възраженията на страните, всички
събрани по делото доказателства, приема от фактическа страна:
По делото не се спори, че Хр. Ат. К. се явява майка
на страните по делото, които са братя, видно и от представеното у-е за
наследници /л.6,7-І/. Същата е притежавала по силата на наследяване и делба дворно
място в ***/сега гр.***, цялото с площ от 1500кв.м., ведно с построената в него
къща, при съседи: ***, Георги Ил.Караджов и площад, с пл.№ 73 по стария план на
селото, видно от представените писмени документи-л.13-17 от І-инст.дело.
Няма спор между страните, че имотът впоследствие
бил разделен по адм.ред на два отделни парцела с №№ XI-73 и ХII-73 в кв.15 по
силата на Заповед № 1892/12.04.1965г на Предс.ОНС-Врана за одобряване плана на
населеното място. Впоследствие са били променени само сигнатурите им - на УПИ
XII-385 и УПИ XIII-199 в кв.17 по плана на гр.***
Не е спорно и че през 1983г Хр. Ат.К. е дарила на
ищеца А. Д.К. единия парцел ХІ-73 в кв.15 по плана на с.*** представляващ празно
дворно място с площ 685кв.м /НА № 32/1983-л.11-І/, към което по-късно били придадени
180кв.м. /КНА № 152/1984-л.10-І/, с цел ищецът да си построял къща. По
отношение на същото ДВОРНО МАЯСТО, но вече като УПИ ХІІ-385, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа
с РЗП 170кв.м., А.К. и съпругата му Диана К. са се снабдили с КНА № 161/2009г /л.9-І/.
С КНА №
40/2011 /л.8-І/ ответниците-съпрузи са били признати за собственици по
силата на давностно владение на другия самостоятелен имот, придобит по
наследство от майката на двамата братя, представляващ УПИ ХІІІ-199 ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите : ***. и ***, сочени от ищцовата страна, и ***и ***,
сочени от ответната страна.
Свид.Хр.К. е
дъщеря на ищеца и племенница на ответниците. Същата установява, че баща й и
чичо й живеят в съседство, на два съседни административни адреса – ул.“Мир“ №
15 и № 17. В двора между двете къщи се гледали животни. През част от двора
минавала ограда, а останалата част по линията на оградата, имало изградена
постройка за отглеждане на животни, ползвана само от ответника. Ищецът А.К.
отглеждал своите животни в отделна постройка, т.е. всеки в своята част на двора
си гледал животните. Посочва още, че в двора на къщата на чичо й не влизали,
тъй като портата откъм неговата страна била заключена и нямало как да се
стигне. Откъм къщата на баща й също имало порта към този двор. По думите й „в
чуждата част от двора не влизаме. Не знам защо не се влиза, но баща ми не влиза
при чичо ми и чичо ми не влиза при баща ми“. Излага още , че докато бил жив
дядо й /т.е.Д.К.К., поч.2003г/ брат й ***имал
ключ и понякога ходел да спи в лятната кухня към къщата на дядо й/ т.е. в
процесния имот/. За обстоятелствата, настъпили след смъртта на дядо й,
свидетелката няма трайни впечатления и изложеното от нея не е убедително.
Свидетелката посочва още, че докато бил жив дядо й
- техният баща, всичко било наред. След неговата смърт започнали постоянно да
се карат и отскоро не си говорели.
Свид.М.Ст.
излага, че е без родство със страните, но е тяхна съседка. Познава имота от
много отдавна – от 1974г. От много
отдавна имало две самостоятелни къщи, а дворът между тях бил разделен с телена
ограда. По средата му имало две стопански постройки – едната от страната на Р.,
а другата-от страна на А.. Всеки си гледа своите животни : А. – овце и кокошки
, а Р. – зайци и кокошки. Посочва, че е влизала само в мястото на А. и не е
посещавала двора на Р., тъй като няма достъп през двора на А. до частта на Р..
Излага още, че докато бил жив дядо Димитър имало едно момче Ванко /синът на
Наско, т.е. ищеца/ , което живеело в пристройките за около една година. След
като починал дядо Димитър през 2003г, двамата братя се скарали и Р. изгонил
племенника си, като казал, че имотът бил негова собственост. Потвърждава,че
двамата братя често се карали
Свид.Ив.Ст., без
родство, потвърждава изложеното от предходните свидетели досежно това, че дворът
между двете къщи /тази на ищеца и на ответника/ е преграден с мрежа вече повече
от 10 години /отколкото време познава ответниците/.В останалата му част се
намират стопанските постройки за животните. Като цяло всеки има ограда откъм
своята къща и стопанските постройки, така че се образувало празно място между
двете огради, в което можело да се вкара кола. До това празно място между двата
двора нямало врати и нямало пряк достъп за Р., докато А. имал такъв. Излага
още, че наскоро ответниците правили основен ремонт на къщата и че никой от
синовете на А. нямал достъп до двора и
къщата на отв.Р..
Свид.Г.Г. потвърждава
казаното от предходната свидетелка досежно ремонта на къщата и че никое лице в
родствена връзка с ответниците не е имало достъп до къщата и дворното място.
Безспорно установено е по делото, че ищецът живее
със семейството си в къщата, намираща се в съседния УПИ ХІІ-385, и че никога не
е живял в процесната къща, която попада в УПИ ХІІІ-199 и в която единствено са
живели ответниците след смъртта на родителите на двамата братя – последно след
смъртта на баща им през 2003г, а преди това и на майка им – през 1997г.
Спори се доколко установената от ответниците фактическа
власт покрива всички критерии за давностно владение, за да бъде изключен ищецът
като собственик на процесното дворно място и построената в него къща.
СЪДЪТ, въз основа на горната
фактическа установеност, достига до следните правни изводи
Настоящият иск е предявен като отрицателен установителен за
собственост, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
При установителния иск, било то положителен или отрицателен, наличието на
правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно.
Разликата между двата
установителни иска е, че при уважаването на положителния иск /ПУИ/, силата на
пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца, като
същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния
установителен иск /ОУИ/ само се отрича претендираното от ответника право /в т.см. Решение № 90/5.05.2011г по гр.д.№ 846/2010 на
ВКС-II ГО/.
В процесния случай съдът
следва да съобрази задължителните указания, дадени с три ТР:
ТР № 8/27.11.2013 по тълк.д.№
8/2012 относно отрицателния установителен иск
ТР № 11/21.03.2013 по тъл.д.№ 11/2012г на ВКС относно
констативния нотариален акт
ТР № 1/6.08.2012 по тълк.д.№ 1/2012 на ОСГК на ВКС
относно давностенето между съсобственици
Според т.1 от ТР №
8/27.11.2013г по тълк.д.№ 8/2012 на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние, или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника.
В производството по този иск ищецът следва да доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от
които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
За да обоснове интереса
си от търсената защита, ищецът се позовава на притежавано от него вещно право
на собственост в размер на 1/2ид.част от
дворното място и построената върху него къща, попадащи в УПИ ХІІІ-199, по
силата на наследствено правоприемство и деривативно придобивно основание – процесният
имот е бил собственост на майката на двамата братя /настоящи ищец и ответник/
по силата на извършена делба. По отношение на същото няма спор, а и от
доказателствата по делото се установява неговото наличие.
На същото, обаче, е
противопоставено правопогасяващото възражение на ответниците за изтекла в тяхна
полза придобивна давност поради промяна в анимуса им по отношение частта на
ищеца да я своят за себе си и това е станало в продължение на повече от 10
години необезпокоявано, продължително, спокойно и явно. Това им оригинерно придобивно основание е признато с КНА за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност № 40/2.02.2011г. Съгласно същия Р.Д.К. и Ц.П.К. са
признати за собственици по давностно владение на ПИ – ДВОРНО МЯСТО с площ от
635кв.м., находящ се в гр.*** общ.***, обл.***, ул.„****" № ****,
съставляващо УПИ XIII-199 в кв.17 по плана на града, при граници: улица „****",
УПИ XIV-198, УПИ XI-200 и УПИ XII-385, ведно с ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж,
състоящ се от три стаи, кухня, коридор, санитарен възел, лятна кухня, гараж, стопански сгради, подобрения и насаждения.
При ОУИ доказателствената тежест е върху ответника,
който следва да установи правата си.
В процесния случай ответниците са представили КНА
за признаването им като собственици по силата на давностно владение.
Според указанията в ТР № 11/21.03.2013 по тъл.д.№ 11/2012г на ВКС, КНА, с който се
признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, „при
оспорването му тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение редът на чл.193 ГПК“. От това следва, че върху ищеца е тежестта
да обори в условията на главно и пълно доказване констатациите на нотариуса за
осъществено давностно владение за релевантния период от 10 години преди
издаване на акта, т.е.2001-2011г. Казано с други думи, да установи липсата на
поне една от кумулативно изискуемите предпоставки за владението у ответниците –
фактическата власт или намерението за своене или продължителността на периода,
респ.неговото прекъсване за повече от 6 месеца.
Съобразяването с тези указания, обаче, би довело до
колизия с дадените с ТР относно ОУИ. Затова въззивният съд счита, че е
необходимо да се ръководи от установения в гражданското право общ принцип, че
всеки следва да установи фактите, от които черпи правата си. В случая, това са
ответниците, позоваващи се на изтекла придобивна давност чрез отблъскване
владението на ищеца. Това е и в съответствие с указанията в ТР № 1/6.08.2012 по тълк.д.№ 1/2012
относно давностенето между съсобственици. Според същото презумпцията на чл.69
ЗС се прилага, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от
наследяването.
Направено е разграничение между следните хипотези:
а/ когато съсобственикът, явяващ се и държател на частите
на останалите съсобствениците, за да преобърне държането във владение, е
необходимо да докаже, че е извършил такива едностранни действия, чрез които е
започнал държи за себе си идеалните части на останалите съсобственици с намерение
да ги свои за себе си. Завладяването следва да се манифестира чрез действия,
отблъскващи владението им и това следва да бъде доведено до знанието на
останалите съсобственици.
б/ в случаите, когато един от съсобствениците изначално е
завладял цялата вещ, последващо манифестиране промяна в намерението не е
необходимо да се доказва, а намерението се предполага. В този случай достатъчно
е да се докаже, че е владял имота в продължение на срока по чл.79 ЗС.
След
извършената разпоредителна сделка с парцел ХІ-73 /идент. с УПИ ХІІ-385/ в полза
на ищеца през 1983г, Хр.е останала собственик на другата част от дворното
място, обособена като самостоятелен парцел № ХII-73, идент. с УПИ XIII-199. След
нейната смърт през 1997г, наследници са станали преживелият съпруг *****и
двамата синове А. и Р.. Събраните гласни доказателства налагат извод, че още
след кончината й процесното дворно място заедно с къщата са били завладяни
изцяло от ответника и неговата съпруга и това е продължило и след смъртта на
бащата ****през 2003г до завеждането на исковата молба по настоящото дело през
2018г. Няма данни след смъртта
на двамата родители ищецът Ат.К. да се е противопоставил по някакъв начин на установеното
положение. За обратното говорят всички фактически действия на ответниците : двата имота са отделени
с огради, липсата на достъп между тях; всеки от брата ползва своите стопански
постройки;никой от братята не влиза в имота на другия; никой от тях не живее и
не ползва част от имота на другия, нито участва в разходите за имота на другия;
всеки е със съзнанието за собственост върху неговото дворно място и къща;
затова ответниците са извършили основен ремонт на къщата, в която живеят и не
са претендирали от другия брат суми за сторените разходи. Намерението за своене също се установява и чрез
декларирането на имота в различните служби от страна на ответниците - съгласно
скицата, имотът е записан на тяхно име. В подкрепа на тези разсъждения е и фактът, че ищецът още през 2009г се е
снабдил с КНА за собственост за своето дворно място и построената в него жилищна
сграда на два етажа с РЗП 170кв.м., а също и гараж, в съседния УПИ № ХІІ-385, при положение че същият вече е притежавал правото
на собственост върху дворното място по силата на дарственото разпореждане като деривативно
основание, а спрямо построеното биха били приложими законовите презумпции на
чл.92 ЗС за приращението или тази на чл.21 ал.1 СК за съвместния принос за придобитото
по време на брака. Въз основа на това може да се мисли, че действията му
обективират намерението да се заяви като собственик единствено на дворното
място с къщата в УПИ ХІІ-385.
От простия факт, че двамата братя се карали често и
че след смъртта на баща им не си говорели, не може да се направи извод, че това
касае установеното владение и че обективира противопоставянето на ищеца, тъй
като причините за конфликтите могат да бъдат от различно естество, предвид
както близкото им съседство, така и родствената връзка. А от гласните доказателства
това не се установява с по-голяма конкретика.
На следващо място. Дори да се приеме, че за
определен период от време /при липсата на достатъчна яснота в свидетелските
показания кога, за какъв период от време и на какво основание се е случило
това/ на един от синовете на ищеца е бил осигурен достъп до летните постройки в
двора на процесния имот, от това не може да се направи извод за
противопоставяне, тъй като синът на ищеца не е имал качеството на съсобственик,
спрямо когото да бъде отблъсвано владението, нито тогава, нито понастоящем. Още
повече, че могъл да бъде допуснат от ответниците и на свое лично основание,
било то по силата на наемно правоотношение или заемно такова за послужване и
др.под.
В обобщение, за периода от 1997г, респ. от 2003г до
2018г са изтекли повече от 10 години, за да се направи обоснован извод, че
ответниците са установили спокойно, продължително, постоянно, явно и
непрекъснато владение върху спорния имот с намерението да го своят изцяло за
себе си. Установяването само на този факт е достатъчен в посочената по-горе
втора хипотеза от ТР № 1/6.08.2012 по тълк.д.№ 1/2012.
Крайният извод е за неоснователност на предявения
отрицателен установителен иск и затова подлежи на отхвърляне. Съвпадащите
правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода на спора
и на осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответната страна сторените
от тях разноски по делото за първата инстанция в размер на 600лв, както и за
настоящата – 600лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XVIIIс-в № 3410/ 22.07.2019г
по гр.д.№ 12078/2018г, с
което е ОТХВЪРЛЕН предявеният
от А.Д.К. ЕГН ********** ***, срещу Р.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** и Ц.П.К. ЕГН ********** с адрес ***, отрицателен
установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 1/2 ид.ч. от УПИ XIII-199 в кв.17
по плана на гр.*** при граници; улица „***", УПИ XIV-198, УПИ XI-200 и УПИ
XII-385, ведно с ЖИЛИЩНА СГРАДА на
един етаж, лятна кухня, стопански постройки, гараж, на осн.чл.124 ал.1 ГПК,
както и е ОСЪДЕН ищецът да заплати на ответниците сумата от 600лв, представляваща разноски по делото за заплатено адв.възнаграждение,
на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.К. ЕГН **********
***, да заплати на Р.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** и Ц.П.К. ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 600лв /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото за заплатено адв.възнаграждение,
на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, на
осн.чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: