Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 51
гр.Враца,20.04.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 03.04.2018 г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Ирена Митова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N87 по описа за 2017 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
„БАНКА
ДСК”ЕАД-София,ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,ул.***,представлявано
от Главен изпълнителен директор В.С. от гр.София и Д.Н. от гр.София,чрез
пълномощника им юрисконсулт А.К. е предявило срещу Г.М.Г.,ЕГН ********** с адрес: *** положителен установителен иск по
реда на чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,че
дължи на ищеца сумата:190 523.32 лв. главница,договорна лихва за
периода:20.12.2010 г.-27.04.2017г. в размер на 121 332.74 лв.,санкционираща
лихва за периода:19.09.2011г.-27.04.2017г.в размер на 2568лв., заемни такси-1
608.10 лв.,законна лихва считано от 28.04.2017 год. до окончателното погасяване
на задължението по силата на Договор за ипотечен кредит от 05.11.2007 год.
С определение № 461/20.10.2017г.,съдът прие направеното уточнение в исковата молба и прие,че е сезиран с искане
от ищеца за присъждане и на направените в заповедното производство разноски в
размер на 6320.65 лв.-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв.
Претендира
присъждане на деловодни разноски за тази съдебна инстанция при уважаване на
исковете му.
Ищецът
твърди,че по силата на сключен Договор за ипотечен кредит от 05.11.2007 г.
Банка ДСК ЕАД е предоставила на Г.М.Г., ЕГН ********** с адрес: *** кредит в
размер на 196 400 /сто деветдесет и шест хиляди и четиристотин/ лева. Срокът за
издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване,
като кредитът е усвоен на 05.11.2007 г.
Страните
се договорили,че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
първоначална лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на
кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в
размер на 1,4 процентни пункта. За останалия срок на кредита кредитополучателят
заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма "Уют". Базовият лихвен процент се определял
периодично от кредитора. Към датата на сключване на договора базовият лихвен
процент бил 4,19%, а стандартната надбавка е в размер на 4,1% пункта или
лихвеният процент по кредита е общо 8,20%.
За
обезпечаване на отпуснатия кредит била учредена договорна ипотека върху следния
недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ
№** - тип А,
находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул. ****, на втори жилищен етаж,
със застроена площ от 108.76 кв. м. заедно с 3.603% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена сградата.
Кредитът
е погасяван чрез равни месечни вноски, съгласно предоставения на
кредитополучателя погасителен план, неразделна част от договора за кредит, като
съгласно договора за кредит задължението се погасява чрез разплащателна сметка
IBAN *** Г.М.Г., ЕГН ********** - ответник по настоящия иск, като за падежна
дата е определено всяко 19-то число на месеца.
На
03.12.2010 г. поради нередовно обслужване на задължението, между Г.М.Г., **********
и Банка ДСК ЕАД е подписано допълнително споразумение, с което кредитът е
преструктуриран и е уговорено следното: договаря се гратисен период за
издължаване на главницата по кредита от 9 месеца, без да се променя крайният
срок за издължаване на кредита. За срока на гратисния период кредитополучателят
заплаща част от месечната лихва по погасителния план, неразделна част от
допълнителното споразумение. Непогасената част от начислената лихва се
капитализира към остатъка от главницата на кредита. В случай, че след изтичане
на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем поради настъпване на
някое от обстоятелствата, предвидени в Общите условия, неразделна част от
Допълнителното споразумение, отпада капитализацията на лихвата. Към датата на
сключване на допълнителното споразумение лихвата по кредита е в размер общо на
9.79%.
След
сключване на допълнителното споразумение към договора за кредит внасяните от
ответника суми са били достатъчни за редовното погасяване на вноските по
кредита до м. август 2011г. През м. септември 2011г. постъпилата сума по
сметката на длъжника за погасяване на месечната вноска не е била достатъчна,
като не са погасени и следващите общо 67 броя вноски до м. март 2017 г.
включително. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и
допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 20.2, раздел VII
„Отговорности и санкции" от Общите условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, неразделна част Договор за кредит от 05.11.2007г. и от
Допълнителното споразумение от 03.12.2010 г. във връзка с чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции, Банката е упражнила правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем, което е сведено до знанието на Г.М.Г., като на
последния е изпратена нотариална покана peг. №1068/2017, том I, № 36 по описа
на нотариус С.Б., peг. № 482, с район на действие PC - Враца.Видно от
нотариалната покана/стр.34 и 35 от делото/удостоверено е връчването й на
21.03.2017 г. на майката на Г.М.Г./лице от кръга на посочените в чл.46 ал.2 ГПК/.Съдът приема,че това е датата на настъпилата предсрочна изискуемост,тъй
като се приема,че това е датата на която това обстоятелство е доведено до
знанието на длъжника,а не датата която ищецът твърди-24.03.2017 г.
До предявяване на молба за събирането му по
съдебен ред, остатъкът от кредита е олихвяван с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Поради
настъпила предсрочна изискуемост и предвид посочените по - горе предпоставки на
28.04.2017 г. Банка ДСК ЕАД е подала заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.М.Г. за следните суми, а
именно:Главница- 190523,32 лв.,Договорна лихва за периода: 20.12.2010 г. -
27.04.2017 г. в размер на 121 332,74 лева, Санкционираща лихва за периода:
19.09.2011 г. - 27.04.2017 г. в размер 2568,41 лева, Заемни такси: 1 608,10
лева и Законна лихва, считано от 28.04.2017г. до окончателното погасяване на
задължението.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист в полза на Банка ДСК ЕАД са присъдени още
заплатената по сметка на Районен съд - гр. Враца държавна такса върху
материалния интерес в размер на 2%, а именно 6 320,65 лева, както и 50 лева
възнаграждение на юрисконсулт.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №1569/2017 при ЧСИ Р.М., peг. №790 с район на действие Софийски градски съд.
На
25.08.2017 г. Банка ДСК ЕАД е уведомена за подадено от длъжника възражение.
С така изложеното ищецът е
обосновал правния си интерес от исковете,с които е сезирал съда.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея е връчен на ответника,като в срока по чл.367 ал.1 от ГПК по
делото е постъпил отговор вх.№8673 от
03.11.2017 г.
С отговора се оспорва изцяло
предявеният иск като неоснователен и моли същият да бъде оставен без уважение.
С отговора се въвежда правоизключващо възражение за
недопустимост на иска и сезира съда с искане производството да бъде прекратено
като недопустимо.
Алтернативно се иска от съда със
своето решение да бъде отхвърлен установителния иск по чл. 422 вр. 417 ГПК като
недопустим.
В тази връзка се излагат правни съображения.
Ответникът не оспорва твърдението
на ищеца,че въз основа на заявление на „Банка ДСК" ЕАД, е образувано
ч.гр.д. №2605/17г. на PC Враца 9 с-в и е издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу него да заплати на кредитора "Банка
ДСК" ЕАД ЕИК **** за
сумите:190 523, 32 лева главница,ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда - 28.04.2017г. до окончателното
издължаване;1608,10 лв. заемни
такси; 121332,74лв. договорна лихва за периода 20.12.2010г. - 27.04.2017г.;2568, 41 лв. санкционна
лихва за периода 19.09.2011 г. - 27.04.2017г.; както и направените разноски за
държавна такса в размер 6 320, 65 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 50, 00 лв.Районният
съд приел,че вземането произтича от извлечение от
счетоводните книги на банката от 28.04.2017 год и договор за
ипотечен кредит от 05.11.2007г.и допълнително споразумение от 03.12.2010г. към договора,както и издаването на изпълнителен лист от 16.06.2017 год. и
образуването на изпълнително дело №1569/2017г. по описа на ЧСИ Р.М. срещу него
,като длъжник.
Не оспорва,че на 08.04.2017 г.е
получил покана за доброволно изпълнение по цитираното изпълнително дело с
приложени към него Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист.
Твърди,че в срока по чл.414 ГПК е подал
възражение срещу така издадената заповед по ч.гр.д. № 2605/2017 год. на PC
Враца - 9 с-в.и признава
обстоятелството,че срока по чл. 415 ГПК,„Банка ДСК“ ЕАД е предявила
установителен иск по чл. 422 ГПК .
Твърди,че през 2012 год. „Банка
ДСК” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу Г.М.Г. ***.
Въз основа на него PC Враца - ГК -
4 с-в , по ч.гр.д. №3510/2012 год. издава Заповед за незабавно изпълнение с
която разпорежда Длъжникът Г.М.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на
„БАНКА ДСК" ЕАД сумата от 190583,32лв. - дължима главница по Договор за ипотечен кредит от 05.11.2007 г.,23726.16 лв. договорна лихва от 19.12.2010г. до 21.05.2012 г., 18640.98 лв. санкционираща
лихва о 26.12.2010 г. до 21.05.2012 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.05.2012 г. до изплащане на вземането. 4127.77 лв.
заемни такси, както и 4741.56 лв. внесена държавна такса и 285 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди,че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за ипотечен
кредит от 05.11.2007 г.
Изпълнителният лист по така
издадената заповед по ч.гр.д. № 3510/2012г.бил получен на 05.12.2012г. от
Веселина Павлова.
През 2016 год."Банка ДСК"подава
молба до PC Враца - 4 с-в по гр.д. №
3510/2012 год. на основание чл. 409,ал. 1 ГПК
за издаване на дубликат на изпълнителен лист по ч.гр.д. №3510/2012 год.
Твърди,че при връчването на уведомлението от PC Враца с молбата за
издаване на дубликат на изпълнителен лист към която била прикрепена и
издадената Заповед за незабавно изпълнение , той узнал за издадената заповед за
незабавно изпълнение и депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу вземането по
ч.гр.д. № 3510/2012 год. на PC Враца - 4 с-в.
С Решение от 31.10.2016г. на PC
Враца било уважено искането за издаване на дубликат на изпълнителен лист.
Решението е обжалвано и с Решение
на ОС Враца по гр.д. № 12/2017 год. е потвърдено Решение на PC Враца за
издаване на дубликат на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3510/2012 год.
Това решение е атакувано по реда
на инстанционния контрол и производството е висящо.
Поддържа,че вземането и по двете подадени заявления от "Банка ДСК" ЕАД, произтича от едно и също обстоятелство : задължение във връзка с Договор за ипотечен кредит от 05.11.2007 г., установени с представено по делото извлечение от счетоводни книги.
Поддържа да е налице хипотезата на чл.126 ал.1 ГПК,тъй като настоящето производство се явява второ такова между същите страни,на същото правно основание - Задължения във връзка Договор за ипотечен кредит от 05.11.2007 г., установени с представено но делото извлечение от счетоводни книги и предявено по същия правен ред - 417 ГПК. В случая второ заведено производство се явявало именно производството по т.д. № 87/2017 год. по описа па ОС Враца образувано въз основа на предявен иск по чл. 422 ГПК във връзка е възражение по чл. 414 ГПК ,депозирано по ч.гр.д. № 2605/2017г. по описа на PC Враца 9 с-в.
Въвежда правоизключващо възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД , чл. 111 33Д , и чл. 117 ЗЗД.
Прави признание, че е уведомен от "Банка ДСК"
ЕАД по надлежен ред,че е обявила кредита за предсрочно изискуем още към момента на настъпване на
обстоятелствата за това,а именно бил поканен от ищеца да заплати изцяло дължимата сума по просрочения и обявен за
изискуем кредит, както през месец декември 2011 год , така и в началото на 2012 год.
Поради невъзможност да заплати изцяло дължимата сума
по предсрочно изискуемия кредит,ищецът подал на 22.05.2012 год. заявление за издаване на заповед за парично
задължение на основание чл.417 ГПК , пред PC Враца, по което заявление е
образувано ч.гр.д. № 3510/2012 г. по описа на PC
Враца - 4 с-в.
Поддържа,че едва в развилото се по
това дело производство за издаване на дубликат от издадения изпълнителен лист е
узнал за развилото се заповедно производство по това дело,подал е в срок
възражение и с Разпореждане №10156/17.10.2016 г. на РС Враца по
ч.гр.д.№3510/2012 г. съдът е указал на
ищеца да предяви иск за установяване
на вземането си по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.Срокът за
предявяване на иск по чл.422 ГПК бил изтекъл за банката на 24.11.2016 г.
Позовава се на разпоредбата на чл.
116 , ал. 2 , пред. 2 от ЗЗД,че ако иска или възражението или искането за
започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята
прекъсната.
При отмяна на заповедта за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК издадена по ч.гр.д. №
3510/2012 г.на PC Враца,на основание чл. 415 ГПК, давността за вземането няма
да се счита прекъсната.
Според изложеното,банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,като го е
уведомила за това още към момента на настъпване на основанията за това,а именно
20.12.2011 г. от когато започва да тече и давностния срок по чл. 110 ГПК за
погасяване на задължението. Същият е изтекъл към 20.12.2016 г.,като заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на което е образувано
и настоящето производство е депозирано след тази дата.
Поради тази причина смята,че задължението
е погасено изцяло по давност.
Излага съображения,че задължението
му е погасено по давност и на друго основание.
Позовава се на разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД, според която, ако вземането е установено със съдебно решение,срока
за новата погасителна давност е всякога пет години.
Според ответника нова погасителна
давност за вземането предмет на настоящето производство е започнала да тече от
10.09.2012 год. По силата на разпоредбата на чл. 116 б."в" ЗЗД,тази
давност може да се прекъсне единствено с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Твърди,че и към настоящият момент
Заповед №2520/10.09.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК издадено по ч.гр.д. № 3510/2012г.по описа на PC Враца - 4 с-в е в сила и не е обезсилена.До
настоящият момент обаче "Банка ДСК" ЕАД ,не е предприела действия за
принудително изпълнение за събиране на сумите по издадената Заповед №
2520/10.09.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК издадено по ч.гр.д. №3510/2012 год. на PC Враца - 4 с-в.
Поддържа,че вземането по Заповед №
2520/10.09.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 3510/2012 г. на PC Враца - 4 с-в, е
погасено по давност съобразно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД към 10.09.2017
год.
Сезира съда с искане да отхвърли
исковете,с които е сезиран.
Въвежда правоизключващо възражение за изтекла давност на основание чл. 111 ЗЗД,както за претендираните периодични месечни вноски , така и за претендираните
лихви и такси по кредита.
Възразява относно размера на
претендираните от кредитора лихви .
Според изложеното,същите не са
правилно изчислени и не кореспондират с определения с договора между страните
лихвен процент.
Въвежда възражение за нищожност на клаузите съдържащи се в Общите условия
на банката и даващи възможност на същата едностранно да изменя лихвения процент
по кредити ,като неравноправни клаузи .
Сезира съда с искане да прекрати настоящето производство като недопустимо,алтернативно да отхвърли исковете,като недопустими,алтернативно, като неоснователни и недоказан и като погасени по давност.
При
отхвърляне на исковете ,сезира съда с искане да му се
присъдят разноски, както за настоящето производство,така и за заповедното производство.
Препис от постъпилия по делото отговор е връчен на
ищеца,който в срока по чл.372 ал.1 ГПК е
упражнил правото си да подаде допълнителна искова молба вх.№9757 от
08.12.2017г.
Ищецът оспорва твърденията и
исканията, изложени в отговора на исковата молба за неоснователни и недоказани,
и като такива, моли да бъдат оставени без уважение.
Излага
правни съображения.
Признава изложеното в отговора на ответника твърдение, че първоначално
"Банка ДСК" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр. д. N93510/2012 г. по описа
на PC Враца. В полза на Банката са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за заявените суми. В последствие заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист са изгубени, поради което през 2016 г. е подадена молба за
издаване на дубликат. За така подадената молба, Г.М.Г. е уведомен и призован за
участие в открито съдебно заседание. След като длъжникът е бил уведомен за
подадената молба за дубликат на заповедта и изпълнителния лист, същият е
депозирал възражение по чл.41 ГПК по ч. гр. д. №3510/2012 г. по описа на PC
Враца.
Признава,че съдът е постановил разпореждане №10156 / 17.10.2016 г.,
с което е указал на заявителя "Банка ДСК" ЕАД, че в едномесечен срок
от връчване на разпореждането, а именно 24.10.2016 г. може да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
N92520 и изпълнителен лист от 10.09.2012 г.
Признава,че в законоустановения едномесечен срок - до 24.11.2016
г., Банката не се е възползвала от правото си да предяви иска по чл. 422 ГПК и
по ч. гр. д. 3510/2012 г. и по делото не са представени доказателства за това.
Позовава се на постановено разпореждане
№103/25.01.2017г. по гражданско дело №12/2017г.
по описа на Врачански окръжен съд, образувано по жалба на длъжника Г.М.Г.. В
разпореждането, съдията - докладчик изрично констатирал, че по гр. д. 3510/2012
г. няма данни и липсват доказателства за депозирана искова молба в срок и
довнесена дължимата държавна такса.
Твърди,че така създадената
ситуация попада в хипотезата на чл. 415 ал.2 ГПК, а именно, след като
заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска в едномесечния
срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист.
След като заповедта за изпълнение
и изпълнителния лист са обезсилени, за Банката отново е възникнало правото да
събере вземането си по съдебен ред и да предяви заявление за издаване за
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В тази връзка е образувано и ч. гр.
д. №2605/2017 г. по описа на Районен съд Враца.
Оспорва твърдението на ответника,
че Банката го е уведомила за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита през
2011 г.
В т. 20.2 от Общите условия към договора за
ипотечен кредит и допълнителното споразумение било посочено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Никъде в договора и
допълнителното споразумение не е предвидено персонално (лично) уведомяване на
длъжника за тези обстоятелства, което означава, че предсрочната изискуемост е
настъпвала автоматично при неизпълнение от страна на длъжника, след което
Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече,
задължението на Банката да уведоми длъжника за намерението да превърне кредита
в предсрочно изискуем преди подаване на заявлението произтича от т. 18 на
Тълкувателно решение №4/2013 ВКС, постановено на 18.06.2014 г., което поражда
действие и назад във времето. Тоест, при положение, че Банката не е уведомила Г.Г.
за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението
през 2012 г., за Банката не е възникнало това право.
Твърди,че Банката е извършила необходимите счетоводни операции
по кредита за сторниране на начислените лихви съгласно т. 20. 2 от Общите
условия към договора за ипотечен кредит и допълнителното споразумение за
периода от настъпване на автоматичната предсрочна изискуемост до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение през 2012 г. Същите се явяват
недължими, тъй като предсрочна изискуемост на кредита не е настъпвала.
Поради неплатените вноски от
длъжника и натрупана забава над 90 дни, за Банката е възникнало правото да
превърне кредита в предсрочно изискуем, което е упражнено на 24.03.2017 г.,
след като на 15.02.2017 г. на длъжника е връчена нотариална покана, с която е
уведомен за това обстоятелство.
Препис от допълнителната искова
молба е връчен на ответника,който в срока
по чл.373 ал.1 ГПК е упражанил правото си да подаде допълнителен отговор.
С отговора на допълнителната
искова молба се поддържа изцяло отговора на исковата молба с всички направени
възражения и искания.
Ответникът твърди,че в първата
част на допълнителната искова молба,ищецът потвърждава основанието за уважаване
на направеното възражение за недопустимост на иска и искане да бъде прекратено
производството като недопустимо или с
окончателен акт да бъде отхвърлен установителния иск по чл.422 вр. 417 ГПК като
недопустим.
Според изложеното в допълнителния
отговор,ищецът признавал изложените от него факти относно развилите се спрямо
него две заповедни производства,едното по ч. гр. д. 3510/2012 г.по описа на
РС-Враца и другото по ч.гр.д. № 2605/17г.
на PC Враца 9 с-в.
Оспорва твърдението на ищеца,че
заповедта за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.3510/2012 г.по
описа на РС-Враца е обезсилена преди да е подал заявление за издаване на нова
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК през 2017 г.
Твърди,че и към момента на
подаване на допълнителната искова молба не е отменена и е в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК издадена по ч.гр.д. № 3510/2012
год . по описа на PC Враца - ГО - 4 с-в.
Отново поддържа,че настоящото
производство се явява второ,при наличието на вече заведено производство и
действащо между същите страни на същото правно основание и като такова следва
само на това основание да бъде прекратено като недопустимо.
Поддържа искането си да бъде
изискано и приложено,като доказателство по делото ч.гр.д.№3510/2012 г. по описа
на РС-Враца.
Твърди,че Решението за издаване на
дубликат на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3510/2012г. по описа на PC Враца е
влязло в сила. След обезсилване на заповедта за изпълнение на парично
задължение по това производство ,щяло да се стигне до правен абсурд - издаване
на дубликат на изпълнителен лист въз основа на отпаднало основание.
Поддържа направените с отговора на
исковата молба възражения за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията на банката на основание чл. 110 ЗЗД , чл. 111 ЗЗД и чл. 117 ЗЗД.
Поддържа изложеното в подадения от него отговор на исковата молба.
При така заявените позиции на
страните в правния спор,относно правната
квалификация на иска,с който е сезиран,съдът приема следното:
Съдът е сезиран с положителен
установителен иск за установяване съществуването на парично вземане в полза на
кредитора,установено със заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен
лист в заповедно производство,на основание чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 т.2
от ГПК. вр. с чл.79,ал.1 вр. с чл.86 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ.
Правното основание на иска е по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.422
ал.1 от ГПК и чл.415 ал.1 ГПК вр. с чл.79,ал.1 вр. с чл.86 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ.
Съдът разпредели доказателствената
тежест и от страна на страните не постъпиха възражения.
Предмет на исковото производство
по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на самото "изпълняемо
право",въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което е
било предмет на преценка в заповедното производство.Ето защо в исковото
производство предмета на доказване е обусловен от "основанието",на
което е издадена заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест се
разпределя по правилото на чл.154 ал.1 ГПК-всяка от страните е длъжна да
установи фактите и обстоятелствата,на които основава своите искания и
възражения.
Кредиторът следва да установи и
докаже основанието и размера на вземането си.Той трябва да установи онези факти
и обстоятелства,от които произтича вземането му.
При потребителски договор и
възражение за неравноправни клаузи от същия,тежестта на доказване,че определено
условие от договора е уговорено индивидуално,е на търговеца или доставчика.
Длъжникът следва да установи и докаже възраженията си против вземането или
да представи доказателства,че е погасил задълженията си.
Страните не спорят относно следните обстоятелства:
По силата на сключен договор за
ипотечен кредит от 05.11.2007 г.между тях са възникнали валидни облигационни
правоотношения.
Първоначално "Банка ДСК"
ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на
което е образувано ч.гр. д. N93510/2012 г. по описа на PC Враца. В полза на
Банката са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за заявените
суми. В последствие заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са изгубени,
поради което през 2016 г. е подадена молба за издаване на дубликат. За така
подадената молба, Г.М.Г. е уведомен и призован за участие в открито съдебно
заседание. След като длъжникът е бил уведомен за подадената молба за дубликат
на заповедта и изпълнителния лист, същият е депозирал възражение по чл.41 ГПК
по ч. гр. д. №3510/2012 г. по описа на PC Враца.
Съдът е постановил разпореждане
№10156 / 17.10.2016 г., с което е указал на заявителя "Банка ДСК"
ЕАД, че в едномесечен срок от връчване на разпореждането, а именно 24.10.2016
г. може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК N92520 и изпълнителен лист от 10.09.2012 г.
В законоустановения едномесечен
срок - до 24.11.2016 г., Банката не се е възползвала от правото си да предяви
иска по чл. 422 ГПК и по ч. гр. д. 3510/2012 г. и по делото не са представени
доказателства за това.
Страните спорят относно
обстоятелството какъв е размерът на дълга и кога длъжникът е уведомен за
обявената от банката предсрочна изискуемост.
По допустимостта на образуваното производство.
Предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими Съдът
е сезиран с установителен иск основан на чл.422 вр. с чл.417 от ГПК вр. с
чл.79,ал.1 вр. с чл.86 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ за установяване наличието на вземане
на ищеца срещу ответника, след издаване на заповед за изпълнение и подадено от
длъжника в срок възражение.Исковете са подадени в преклузивния срок визиран в
закона-видно от приложеното
ч.гр.д.№2605/2017год. по описа на РС-Враца,съобщението за подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение е връчено на ищеца на 25.08.2017
год.,а исковата молба е входирана във ВрОС на 21.09.2017 год.
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита.Искът,предявен по реда на
чл.422,ал.1 ГПК,е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани
предпоставки.
Налице
е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна
против надлежна страна.
По
останалите възражения на ответника за недопустимост на производството и
искането му за спиране на производството,съдът се е произнесъл с Определение
№11/03.01.2018 г.,с което е оставил без уважение искането на Г.М.Г.,ЕГН **********
да се прекрати производството,тъй като е налице хипотезата на чл.126 ал.1 ГПК
по изложените в мотивите на определението съображения и е оставил без уважение
искането на Г.М.Г.,ЕГН ********** да се да спре
производството по настоящето дело до окончателно приключване на производството
по ч.гр.д. № 3510/2012 г.по описа на PC Враца - ГО - 4 с-в , включително и до
приключване на производство по чл. 303,ал. 1,т. 3 ГПК по изложените в мотивите
на определението съображения.
Следва
да се отчете и новонастъпилото в хода на производството обстоятелство.С влязло
в законна сила Определение №1 от 02.2018 г. постановено по ч.гр.д. №3510/2012г.
на РС-Враца,приобщено като доказателство в производството се установява,че е
обезсилена изцяло издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №2520 от 10.09.2012 г. и
изпълнителен лист от 10.09.2017 г. издадени по ч.гр.д.№3150/2012 г. по описа на
РС-Враца и производството по делото е прекратено.Горното не преклудира правата
на кредитора да инициира ново заповедно производство,след като вземането му е
обявено за изискуемо по съответния ред.В този смисъл е и решение
№139/05.11.2014 г. по дело №57/2012 г. на ВКС,ТК,1-во т.о
Съдът,въз основа на твърденията и възраженията на страните,събраните доказателства,ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч.гр.д.№2605/2017год.
на Врачанският районен съд се установява,че е издадена заповед за изпълнение №1817
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,от 16.06.2017 г.по
заявление на
кредитора "БАНКА ДСК"ЕАД-София,ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София ,ул.*** , представлявано от Главен изпълнителен директор В.С.
от гр.София и Д.Н. от гр.София,с която е разпоредено Г.М.Г.,ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати на кредитора следните суми:190523.32 лв. главница,ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в
съда-28.04.2017 г.до окончателното издължаване,1608.10 лв.заемни
такси,121332.74 лв.договорна лихва за периода 20.12.2010г.-27.04.2017
г.,2568.41 лв.санкционна лихва за периода 19.09.2011 г.-27.04.2017 г.,както и
направените разноски за държавна такса в размер на 6320.65 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.,въз основа на извлечение от счетоводните
книги на банката от 28.04.2017 г. и договор за ипотечен кредит от 05.11.2007 г.
и допълнително споразумение от 03.12.2010 г.
към договора.
С Разпореждане №6516 от 16.06.2017 г.,съдът е постановил незабавно изпълнение и издал изпълнителен лист на заявителя на 16.06.2017 г.Съдът по-горе констатира въз основа на приложеното досие по заповедното производство наличие на специалните изисквания за допустимост на предявения иск по чл.422 ГПК.
Видно от приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката,първото неизпълнено месечно задължение на кредитополучателя датира от 19.09.2011г.,а последното плащане е извършено на 03.11.2011 г.,когато е преведена сума в размер на 3000 лв.,с която е погасено задължението по просрочена договорна лихва в размер на 2765.93 лв. за периода от 19.05.2011 г.до 19.08.2011г. , договорна лихва по погасителна вноска №47 с падежна дата 19.09.2011 г. в размер на 233.48 лв. и лихвена надбавка за забава в размер на 3%/санкционираща лихва/-0.59 лв.Следват го множество неплатени месечни вноски до 28.04.2017 г.-датата на подаване на заявлението ,общо 68 непогасени и просрочени погасителни вноски. Твърди се дата на настъпване на изискуемостта -24.03.2017 год.Заявлението е подадено на 28.04.2017 год. по образец за заповед по чл.417 ГПК и въз основа на документ по т.2 от същата разпоредба.
Към заявлението е приложен Договор за ипотечен банков кредит от 05.11.2007 г.,сключен между страните в правния спор.
По силата на договора
Кредиторът отпуска на кредитополучателя
обикновен ипотечен кредит в размер на 196400.00 лв.,при договорен срок
за издължаване 360 месеца,считано от датата на усвояване,като кредитът се
усвоява еднократно.Посочено ,е че усвояването става чрез разплащателна сметка
№14165276 с титуляр Г.М.Г.,като с част от сумата на кредита се погасява кредит
в ТБ"Алианц България"АД по посочена в договора сметка. Останалата
част от сумата на кредита остава блокирана,по ,по разплащателна сметка №14165276 на
кредитополучателя до представяне в банката на Удсотоверение от "Алианц
България"АД,за погасения кредит и Удостоверение от АВ с вписана единствена
ипотека в полза на Банка ДСК.
Страните са се договорили,че кредитът се
погасява,чрез посочената в договора разплащателна сметка на кредитополучателя с
месечни вноски ,съгласно погасителен план/Приложение №1/към договора.Падежната
дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихва 19-то число на
съответния месец.
Страните
се договорили,че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
първоначална лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на
кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в
размер на 1,4 процентни пункта. За останалия срок на кредита кредитополучателят
заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма "Уют". Базовият лихвен
процент се определял периодично от кредитора. Към датата на сключване на
договора базовият лихвен процент бил 4,19%, а стандартната надбавка е в размер
на 4,1% пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8,20%.
За
обезпечаване на отпуснатия кредит била учредена договорна ипотека върху следния
недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ
№*** - тип А,
находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул. ****, на втори жилищен етаж,
със застроена площ от 108.76 кв. м. заедно с 3.603% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена сградата.
Кредитът
е погасяван чрез равни месечни вноски, съгласно предоставения на
кредитополучателя погасителен план, неразделна част от договора за кредит, като
съгласно договора за кредит задължението се погасява чрез разплащателна сметка
IBAN *** Г.М.Г., ЕГН ********** - ответник по настоящия иск, като за падежна
дата е определено всяко 19-то число на месеца.
В
чл.11 от договора е посочено,че неразделна част от този договор са Общите
условия за предоставяне на ипотечен кредит на физически лица,които
Кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора.Кредитополучателят
е приел да заплаща такси,съгласно тарифата за лихвите,таксите и
комисионните,които Банка ДСК прилага по извършваните услуги на клиенти,която е
в сила към деня на съответното плащане.Кредитополучателят чрез подпис на всяка
страница е декларирал,че е запознат с Тарифата,действаща към деня на сключване
на договора,както и с дължимите такси/приложение №3 към договора/.Кредитополучателят
чрез подпис на всяка страница е декларирал,че е запознат и с дължимите от него
лихви-изчислени с калкулатор-КСПЖ-стр.16-22 от делото.
В
чл.14 страните са се договорили,че банката има право да извършва изменения или
допълнения на Общите условия и Тарифата,които стават задължителни за
кредитополучателя.За всяка промяна,кредиторът уведомява кредитополучателя чрез
съобщения,поставени на видно място в салоните на Банката.
Към
договора са приложени Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити/версия
септември 2007 г./.Съгласно Раздел III Олихвяване от ОУ,кредитът се олихвява с фиксирана и/или
плаваща лихва,състояща се от базов
лихвен процент и надбавка,посочени в договора.Дадено е право на кредиторът да променя
базовия лихвен процент,за което уведомява кредитополучателите по подходящ
начин.лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се
заплаща месечно.При начисляване на лихвата месецът се брои на 30 дни,а годината
на 360 дни.При промяна на базовия лихвен процент Кредиторът определя нов размер
на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план.
Съгласно
т.20.1,при забава на плащането на месечната вноска от деня,следващ падежната
дата определена с договора,частта от вноската,представляваща главница,се
олихвява с договорната лихва,увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни
пункта.Наказателна надбавка не се прилага ,ако кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до 7/седмия ден/ след падежната дата.
С
т.20.2 се предвижда,че при допусната забава в плащанията на главница и /или на
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие.До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.В т.21.1 е дадено право на
Кредиторът да превърне кредита в предсрочно изискуем в конкретно изброени
случаи,като в т.21.1.1 това е предвидено и при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва/или главница.Съгласно т.21.2,изискуемият кредит
се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.20.2 т.е до предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент,увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
В
т.25.3 са посочени ,условията , при
които кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и
таксите,за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
Съгласно
т.29 кредитополучателят има право да подава жалби и да отправя предложения и
/или запитвания до кредитора.
На 03.12.2010 г. поради нередовно обслужване
на задължението, между Г.М.Г., ********** и Банка ДСК ЕАД е подписано
допълнително споразумение, с което кредитът е преструктуриран.Направена е
констатация,че остатъкът по дълга,към 03.12.2010г. е 195014.39 лв.,като
остатъкът по главницата е в размер на 190550.00 лв.,дължимата редовна лихва е в
размер на 4464.39 лв.,дължимата лихва към 01.11.2010 г. е в размер на 3746.15
лв.е отсрочено плащане,капитализира се и се погасява след гратисния период.Уговорено
следното: договаря се гратисен период за издължаване на главницата по кредита
от 9 месеца, без да се променя крайният срок за издължаване на кредита. За
срока на гратисния период кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по
погасителния план, неразделна част от допълнителното споразумение. Непогасената
част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на
кредита. В случай, че след изтичане на гратисния период кредитът стане
предсрочно изискуем поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в
Общите условия, неразделна част от Допълнителното споразумение, отпада
капитализацията на лихвата. Към датата на сключване на допълнителното
споразумение лихвата по кредита е в размер общо на 9.79%.
Погасителният
план е подписан от кредитополучателя,както и Общите условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити,версия
24.08.2010 г. неразделна част към споразумението.
Съпоставени
текстовете на Общите условия,при които е подписано споразумението от раздел VII.Отговорност и
санкции и чл.24.3-даващ право на банката едностранно да промени базовия лихвен
процент,с Раздел VII.Отговорност и
санкции и чл.25.3-даващ право на банката едностранно да промени базовия лихвен
процент,от Общи условия при които е подписан договора не се констатират
различия.
След
сключване на допълнителното споразумение към договора за кредит внасяните от
ответника суми са били достатъчни за редовното погасяване на вноските по
кредита до м. август 2011г. През м. септември 2011г. постъпилата сума по сметката
на длъжника за погасяване на месечната вноска не е била достатъчна, като не са
погасени и следващите общо 67 броя вноски до м. март 2017 г. включително.
Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в
плащанията над 90 дни, на основание т. 20.2, раздел VII „Отговорности и
санкции" от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,
неразделна част Договор за кредит от 05.11.2007г. и от Допълнителното
споразумение от 03.12.2010 г. във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, Банката е упражнила правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, което е сведено до знанието на Г.М.Г., като на последния е
изпратена нотариална покана peг. №1068/2017, том I, № 36 по описа на нотариус С.Б.,
peг. № 482, с район на действие PC - Враца. При посещение на постоянния и
настоящ адрес на длъжника на 15.02.2017 г., поканата е връчена на Ц.Т. - майка
на Г.М.Г. със задължение да предаде.
На
24.03.2017 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие.
До предявяване на молба за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита е
олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в
размер на 10 процентни пункта.
Между
страните не е спорно,а това обстоятелство се установява и от вещото лице,че кредитът
е усовоен изцяло,като сумата в размер на 196 400.00 лв.е предоставена
еднократно по разплащателна сметка с титуляр Г.М.Г. с IBAN:***Д на 19.11.2007
г.От постъпилите средства на 20.11.2007
г. е бил извършен банков превод към ТБ"Алианц България"АД в размер на
158 782.76 лв. /както е договорено в договора/за погасяване на банков кредит на
кредитополучателя и останалата сума е изтеглена в брой,съответно на дати
22.11.2007 г. и 04.12.2007 г.
За да се уважи предявения иск трябва да се
установи,че длъжника е "неизправна страна" по договора за банков
кредит,което означава,че трябва да се установи,че длъжника не е изпълнил задължението
си по чл.430 ал.1 от ТЗ/да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с
дължимите лихви,както и да погасява задълженията си по кредита съобразно
договореното с договора за кредит и подписаното допълнително споразумение към
него.
От представените по делото писмени
доказателства,както и от заключението на СИЕ се установява следното:
В Таблица №1 вещото лице е отразило размера
на базисния лихвен процент за жилищни и ипотечни кредити в лева на Банка ДСК и
договорената лихва съгласно погасителните планове.За първите три
години,годишната лихва е 5.59% съгласно договореното с договора.От 02.04.2008г.
до 20.10.2008 г.годишната лихва е 6.09% по силата на Протокол №13/2003.2008
г. на КУАП на Банка ДСК ЕАД,от
20.10.2008 г. до 19.11.2010 г. годишната лихва е 7.09.% по силата на Протокол
№46/16.10.2008 г. на КУАП на Банка ДСК ЕАД и от 20.11.2010 г. до 27.04.2017 г.
годишната лихва е в размер на 9.79% по силата на сключения на 05.11.2007 г.
договор.
В Таблица № 2 вещото лице е отразило
извършените плащания и погасявания по договора.Видно от хронологията на
погасяванията на месечните вноски от страна на кредитополучателя общият размер
на сумите постъпили по разплащателната сметка на Г.М.Г.,служеща за погасяване
на кредита за периода 19.11.2017г.-28.04.2017 г.-датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 50 086.48 лв.,с които са
погасени главница в размер на 5936.68 лв.,договорна лихва в размер на 43143.12
лв.,санкционираща лихва 3% в размер на 4.73 лв.,такси за управление на кредит в
размер на 285.00 лв.,имуществена застраховка
в размер на 716.95 лв.
Последното плащане е направено на
03.11.2011 г. в размер на 3000лв.Погасено е частично задължението по
погасителна вноска №47 с падежна дата 19.09.2011 г.Към 24.03.2017 г.-датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем задължението по тази вноска има
2013 дни забава.
При така установеното спиране на плащанията
по кредита от страна на ответника,в исковата молба ищецът е посочил,че е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,като е довел това
до знанието на ответника,чрез връчената му нотариална покана.
Съгласно т.18 от задължителните за
съдилищата постановки на ТР №4/18.06.2014 год.на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г.предсрочната
изискуемост на договора за банков кредит
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи
настъпването й,както и за това ,че преди да упражни правото си да подаде
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение банката кредитор
трябва да е уведомила длъжника за решението си да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
С оглед гореприетото,съдът приема,че ищецът
чрез проведеното от него пълно и главно доказване ,установи,че са настъпили
основанията за предсрочна изискуемост,според приетото в договора,кредитът е
"обявен" за предсрочно изискуем от банката,като банката реално е
упражнила правото си за предсрочно връщане на кредита,като чрез отправената до
ответника нотариална покани го е уведомила за това обстоятелство.Правото на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и по това обстоятелство
страните не спорят.
Ответникът не оспорва, както сключването на
договора и допълнителното споразумение към него,така и усвояването на сумата по
кредита в размер на 196 400.00 лв.,което се установява и от заключението на
вещото лице.Не оспорват същевременно липсата на плащане в посочения от банката
интервал и след посочената в заявлението и извлечението от сметка дата.Не
твърдят плащане или погасяване по друг начин на вземането на кредитодателя.
В Таблица №4 вещото лице e отразило
задължението на кредитополучателя към 28.04.2017 г. датата на подаване на
заявление за заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК,като то е в общ
размер на сумата 316032.57 лв.,от които:главница-190
523.32 лв.,договорна лихва за периода от 19.09.2011 г. до 27.04.2017 г.-121
332.74 лв.,санкционираща лихва за забава 3% съгласно т.20.1 от ОУ за периода от
19.09.2011 г. до 23.03.2017 г.-769.15 лв.,наказателна лихва за забава 10%
съгл.т.20.2 от ОУ за периода от 24.03.2017 г. до 27.04.2017г.-1799.26лв.,такса
управление кредит-570лв., такса изискуемост-120 лв.,имуществена застраховка
918.10лв..
Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 28.04.2017 г.има непогасени и просрочени
погасителни вноски в размер на 120 344.80лв. подробно отразени от вещото лице в
Таблица №5.
Вещото лице е констатирало,че след изтичане
на 9 месечния гратисен период за погасяване на задълженията съгласно
Допълнителното споразумение от 03.12.2010 г.,за периода от 09.11.2011 г. до
28.04.2017 г. не е начислявана дължимата анюитетна вноска,при която
съотношението между дължимата/начислена/договорна лихва и главница се променя.Изготвило
е вариант на размера на задължението на кредитополучателя към 28.04.2017 г.
датата на подаване на заявление за заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК при спазване на принципа на дължимата анюитетна вноска.При спазване на
принципа, задължението на кредитополучателя е в размер на 312 962.91 лв.по пера отразен в Таблица №6. главница-190 523.32
лв.,договорна лихва за периода от 19.09.2011 г. до 27.04.2017 г.-118 060.84
лв.,санкционираща лихва за забава 3% съгласно т.20.1 от ОУ за периода от
19.09.2011 г. до 23.03.2017 г.-971.39 лв.,наказателна лихва за забава 10%
съгл.т.20.2 от ОУ за периода от 24.03.2017 г. до 27.04.2017г.-1799.26лв.,такса
управление кредит-570лв., такса изискуемост-120 лв.,имуществена застраховка
918.10 лв.
Към 28.04.2017 г.,датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение,непогасените и просрочени
погасителни вноски са в общ размер на 120578.28 лв.при втоиря изготвен вариант.
При така установеното от фактическа
страна,съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявените искове
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти,от които черпи изгодни за себе си последици,а именно:че
между страните е възникнало облигационно отношение по договор за ипотечен
кредит,по силата на което за ответника е възникнало задължението за връщане на
заетата сума и заплащане на договорната лихва,наказателна лихва и заемни такси
в претендираните размери,както и момента ,в който дългът е станал изискуем.
Тези обстоятелства са установени по
безспорен начин от ищеца чрез представените от него писмени доказателства и
заключението на вещото лице,което изцяло се кредитира от съда.
С
оглед гореприетото съдът дължи произнасяне по правоизключващо възражение за
нищожност по смисъла на чл.26,ал.1,предл.първо от ЗЗД,на разпоредбите на
т.9.1,т.9.4 и т.24.3 от ОУ,направено своевременно с отговора на исковата молба,както
и направеното в с.з от 20.02.2018 г.от пълномощникът на ответника адв.П.
възражение за нищожност и на клаузи от
договора за банков кредит от 05.11.2007 г.-чл.12 и чл.14 от същия.
Възражението на потербителя за
неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по
чл.367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното
производство,като ограниченията на чл.266 ГПК не се прилагат.В този смисъл е
Решение №23/0707.2016 г. по т.д.№3686/2014 г. на ВКс,1-во т.о.
В първото съдебно заседание,проведено по делото,когато
е направено възражението ищецът,чрез ю-т П. е заявила,че оспорва заявеното.Относно
неравноправните клаузи е посочила,че ще
вземе отношение по същество на делото.
Обхвата на защита, който е предоставен от Закона за
защита на потребителите е само в отношенията търговец - потребител. Съгласно §
13, т. 1 от ДРЗПП "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Кредитополучателят-физическо лице,по
кредит,който не е предназначен за търговска или професионална дейност/както е в
случая/,са потребители на финансова услуга по см. на §13,т.12 от Др на ЗЗП и
във връзка с така наречената "тълкувателна приложимост" на Директива
93/13/Е/в случая чл.2,т."б"/ според която националния съдия трябва да
тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен
ефект/в този смисъл CJCE
10avril 1984,Von CoIsonqaff.14/83,Rec.p.1981/.Договорите за кредит, потребителски или
кредити,обезпечени с ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в
договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специалния фактически състав по
чл.143 ЗЗП.Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски
продукт е отчетена от законодателя,са специалните разпоредби на чл.144,ал.2,т.1
и ал.3,т.3 ЗЗП,поради което при тълкуване нищожността на процесните клаузи
съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП,като съобразява и ограниченията
на чл.144 ЗЗП.,касаещи конкретно предоставяне на финансова услуга.Съдът
приема,че договорът за ипотечен кредит представлява финансова услуга по смисъла
на ЗПП,тъй като дейността по кредитиране е изрично посочена като финансова услуга
в ДР на ЗЗП.
Твърдението за наличие на клаузи,по силата
на които банката променя едностранно лихвения си процент попада в приложното
поле на чл.143,т.10 ЗПП.
Установява
се от приложеното към делото кредитно досие,че към датата на сключване на
процесния договор за кредит кредитополучателят е имал пет активни кредити в 3
търговски банки.
В разпоредбата на чл.146,ал.2 ЗЗП са
посочени критериите,според които клаузите от договора не са индивидуално
уговорени.Това са тези клаузи,които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено в
случаите на договор при общи условия.Даденото легално определение за клаузи,които
не са индивидуално уговорени,се ползва с оглед на осъществяваната върху тях
преценка от гледна точка на евентуално неравноправният им характер.От
дефиницията на законодателя следва по аргумент за противното,че индивидуално
уговорени са клаузи,които не са били изготвени предварително или дори и да са
били изготвени предварително,потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно,при достатъчно информиран избор ги е приел.
В процесния случай макар и изготвени
предварително договорът и Общите условия,ответникът ги е приел .Установява се
от приложеното по делото ,като доказателство кредитно досие,че ответникът е
подал молба вх.№7258/29.10.2007г. /стр.240 от делото/за обикновен ипотечен
кредит в размер на 196400.00лв.,срок на издължаване 30 години и лихвен процент
по втора опция.До сключване на договора е разполагал с време да се снабди с
необходимата информация.Подал е заявка за ползване на преференциален лихвен
процент по ипотечен кредит на 14.11.2007 г.,запознат е с условията за ползване
на преференциален лихвен процент по програма "ДСК Уют",като те носят
подписа му.От приложеното кредитно досие не се установява,нито ответникът
твърди,да е подавал жалби или да е отправял запитвания тоест да е упражнил
правата си по чл.29 от ОУ.С оглед на всичко това съдът приема ,че ответникът е
приел договора и общите условия при един информиран избор.
Съдът приема,че неизпълнението на
задълженията по договора за кредит е извършено от ответника след сключване на
договор и общи условия и лихвен лист и подписите на кредитополучателя върху тях,което
означава,че се е запознал със съдържанието им,което съдът тълкува,като наличие
на индивидуално договаряне.Последващото неизпълнение на задълженията му е след
подписване на допълнително споразумение,в което е уговорено облекчение при
плащане като се въвежда гратисен период от 9 месеца,като кредитополучателят
плаща част от месечната лихва по изготвен нов погасителен план,който е подписан
от кредитополучателя,както и общите условия действащи към подписване на
споразумението.Уговорките в допълнителното споразумение,доколкото изцяло
преуреждат с нов погасителен план начина на плащане съдът тълкува именно като
проява на индивидуално договаряне.Поради това,дори да е налице неравноправност
на някоя от клаузите от предвидените в чл.143 от ЗЗП хипотези,то това не води
до нищожност на същата./чл.146 ЗЗП/.
Ответникът е релевирал възражение за
неравноправност на договорните клаузи и тези от ОУ действащи към датата на
сключване на договора и ОУ действащи към момента на подписване допълнителното
споразумение,допускащи възможността за едностранна корекция на лихвения процент
от страна на заемателя-чл.14 от договора,т.9.1 и 9.4 и 25.3 от ОУ действащи към
момента на подписване на договора и 9.1
и 9.4 и 24.3 от ОУ действащи към момента
на подписване на допълнителното споразумение.Възражението на ответника е основано на твърдения,че банката е
осъществявала едностранна промяна на лихвения процент и това е довело до завишаване на лихвения процент във вреда на
длъжника.
Легална дефиниция на понятието
неравноправна клауза се съдържа в чл.143 ЗЗП,според който неравноправна клауза
в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,като в
цитираната норма са изброени изчерпателно отделни хипотези на неравноправни
клаузи.Ответникът не твърди,че са му наложени договорни клаузи със съдържанието на
които не е имал възможност да се запознае,а сочи единствено,че посочените
по-горе клаузи от договора и допълнителните споразумения са нищожни,като
неравноправни,доколкото дават право на банката едностранно да променя лихвения процент.
За потребителя е от основно значение да бъде
информиран преди сключването на договора за договорните условия и за
последиците от това сключване,имено въз основа на тази информация той взема
решение дали да се обвърже с условията,изготвени предварително от продавача или
доставчика/вж.решение RWE Vertrieb,EU:С:2013:180,точка 44/. Изискването за
прозрачност на договорните клаузи,предвидено в Директива 93/13,не може да
бъде ограничено единствено до
разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка.Доколкото въведената с директива
93/13 система за защита се основава на идеята,че потребителят е в положението
на по-слаба страна в отношенията с продавача или доставчика,по-специално по
отношение на степента му на информираност, това изискване за прозрачност трябва
да се тълкува разширително.С оглед дадените разрешения в решение С
26/2013-Arpad Kasler Hainalka Kaslerne Rabai срещу OTP Jelzalogbank Zrt съдът
следва да определи дали с оглед на всички елементи на релевантните факти
,включително публичността на
информацията,предоставена от кредиторите при договаряне на договор за
кредит,средният потребител,относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен,е могъл да установи договорното
съдържание,потенциално значимите за него икономически последици и общата себестойност
на сключения договор.
Сключеният договор обективира
ясно,разбираемо и достъпно съществените условия по кредита по смисъла на
чл.58,ал.1 ЗКИ и чл.59,ал.2 ЗКИ,респ.страната е имала възможност да се запознае
със същите при проявено желание и грижа към собствените си дела.Спазено е
изискването на чл.5 от директива 93/13,който предвижда,че предлаганото в писмен
вид договорно съдържание"се съставя"на ясен и разбираем език,а
потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи на договора по смисъла
на съображение 20 от Директивата. Определянето на себестойността на договора
включва приложението на публично оповестими фактори,с оглед на които
ответникът,при проява на обичайно дължимата грижа и съобразителност е можел да
прецени личните си икономически последици от договора. Обстоятелството,че
процесния договор е сключен,за да бъде погасен друг кредит на кредитополучателя
в друга банка навежда на извода,че той предварително и добре се е запознал с
условията на новия договор за кредит и е преценил изгодата за себе си от това.
Твърденията за нарушени потребителски права
в останалата част следва да се квалифицират като попадащи в приложното поле на
чл.143,т.10 ЗП.Разпоредбата на чл.143,т.10 ЗЗП обявява за неравноправна всяка
клауза,която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията по договора въз основа на непредвидено в него основание.
Вещото лице е установило и отразило в
Таблица №1 е отразило по силата на какви обстоятелства е извършено променянето
на годишната лихва.За два от периодите това е станало след вземане на решения
по протоколи №13/20.03.2008г. и Протокол №46/16.10.2008 г. на компетентен
вътрешен орган на дружеството -Комитет по управление на активите и пасивите.Съгласно
разпоредбата на чл.25.3 от ОУ,действащи
към момента на сключване на договора и чл.24.3 от ОУ действащи към момента на
подписване на допълнителното споразумение,кредиторът има право едностранно да
промени базовия лихвен процент и таксите,за което уведомява кредитополучателя
по подходящ начин.В договора чл.14,страните са приели,че това става чрез обява
поставена на видно място в салоните на банката.Предвидено е още,че промяната може
да бъде извършена при наличие на някое от следните условия:а/при изменение от
поне 1% за месец на стойностите на LEONIA,EURIBOR,LIBOR,б/при изменение от поне 1% за месец на
валутен курс евро/лев или евро/щатски долар,в/при изменение от поне 0.5% за
месец на индекса потребителските цени за България CPI,г/въвеждане на рестрикции от страна на
Централна банка върху банковата система и/или върху банка ДСК,д/промени в
нормативните актове,както и в регулациите на Централната банка,засягащи
функционирането и изискванията към
банките,е/при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни
пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови
институции,обявявани в статистиката на Централна Банка,ж/съществена промяна в
паричната политика на Централната
банка,като премахване на валутния борд,обезценка на лева,деноминация на лева,смяна на парите.
Съдът приема,че така формулираното правило
за едностранно изменение на лихвения процент е достатъчно ясно по смисъла на
чл.147,ал.1 ЗЗП,като са предвидени условия за едностранна промяна от банката на
базовия лихвен процент и таксите,и такива конкретни основателни причини са
изменение на финансови,валутни или потребителски индекси,нормативни
актове,регулация на Централна банка,промяна в нейната парична политика или на
средните годишни пазарни лихвени нива,тоест касае се до предвидени външни
причини,независещи от банката,които биха могли да доведат до промяната на
размера на лихвата.Следователно съответните клаузи от ОУ към договора и
допълнителното споразумение съдържа достатъчно ясна и разбираема за ответника
информация за условията и начина на изменение на размера на лихвения процент по
договора за ипотечен кредит.Въз основа
на публични данни за измененията на размера на основния лихвен процент в страната и условията на банковата регулация
върху търговските банки ответникът би могъл да установи дали са налице
основанията за изменение на размера на лихвения процент по неговия договор.
Съдът отчита обстоятелството,че банка ДСК
има разработена Методология за изменение на базовия лихвен процент,която е
общодостъпна в интернет.Следва да се отбележи и обстоятелството,че такова задължение
за кредитора е въведено едва с чл.33а от Закона за потребителския
кредит/ДВ,бр.58 от 2010 г./ и не е съществувало към момента на сключване на
договора на 05.11.2007 г.В противоречие с разпоредбата на чл.143,т.12 ЗЗП тази
клауза от договора и ОУ предвижда правото на банката едностранно да променя
лихвения процент по кредита,като при значително завишение на цената,в сравнение
с първоначалната,кредитополучателят е лишен от възможността до прекрати
едностранно договора.Условията за промяната на размера на лихвения процент по
договора обаче са достатъчно ясни и разбираеми.Те освен това са външни и
независещи от търговската банка,а са предизвикани от въздействието на свободния
пазар и регулатора на банковата дейност.Ето защо спрямо твърдените за нищожни клаузи
от договора и ОУ се прилага изключението на чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП,поради което
тези клаузи не са нищожни.
Определеният базов лихвен процент се формира
на основата на обективни критерии и предпоставки и изменението му е извън
волята на страните по договора.В този смисъл е
Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което съдът приема, че при „сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана
с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза."
След измененията на ГПК,това решение не е
задължително за настоящият съдебен състав,но такова е и неговото разбиране.Поради
изложеното,съдът приема,че направените промени в уговорения годишен лихвен
процент от ищеца са ясни и законосъобразни.Съдът отчита и обстоятелството,че
ответникът не твърди,че банката не е изпълнявала задължението си да го уведоми
за това обстоятелство по уговорения в договора начин чрез обява в банковия
салон.Към момента на сключване на договора не е налице законова норма,която да
задължава банката да уведоми ответника по друг подходящ начин.
При така изложеното съдът намира
възраженията относно начина на формиране на договорната възнаградителна лихва
за неоснователни.По делото освен това е проведено доказване от ищеца,че
клаузите в договора и общите условия,регламентиращи възнаградителните,наказателните
лихви и таксите са индивидуално договорени,поради което съществува законова
пречка за прогласяване нищожността им с оглед разпоредбата на чл.146,ал.1
ЗЗП/Определение №72 от 13.02.2013 г.,т.дело №802/2012 г.,ВКС,ТК 2-ро ТО/.
При горните правни изводи,съдът приема,че предявените
искове следва да бъдат уважени съобразно размерите,изчислени от вещото лице по
приетата съдебно-икономическа експертиза.
При горният правен извод за
основателност на предявените искове,следва да бъде разгледано и направеното
възражение за изтекла погасителна давност.
Според изложеното от ответника в отговора на
исковата молба,банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем,като го е уведомила за това още към момента на настъпване на
основанията за това,а именно 20.12.2011 г. от когато започва да тече и
давностния срок по чл. 110 ГПК за погасяване на задължението. Същият е изтекъл
към 20.12.2016 г.,като заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на което е образувано и настоящето производство е
депозирано след тази дата.
Поради тази причина смята,че задължението
е погасено изцяло по давност.
Това твърдение на ответника остана
недоказано.От заключението на вещото лице по поставената от ответника основна и
допълнителна задача към него,вещото лице не установи в предходен момент
кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем и това да е доведено до
знанието на ответника.
Приложеното ч.гр.д.№3510/2012 г. по описа
на ВрРС е било образувано по заявление ,в което не се твърди да е обявена
предсрочна изискуемост на ответника,а при условията на така наречената
автоматична предсрочна изискуемост и както се посочи по-горе издадената заповед
е била обезсилена с влязло в законна сила определение на заповедния съд.
При разглеждане на въпроса за приложимата
давност по отношение на вземанията за договорни лихви следва да се има
предвид,че съгласно разрешението,дадено с ТР №3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
т.д.№3/2011 г. на ОСГТК,периодични плащания по смисъла на
чл.111,б."в" ЗЗД са вземанията на топлофикационни,електроснабдителни
и водоснабдителни дружества ,както и на доставчици на комуникационни услуги и
за тях се прилага тригодишна давност.
Процесното вземане произтича от договор за
кредит, разновидност на договора за заем,а за вземания,произтичащи от договор
за заем,се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110 и
чл.111 от ЗЗД.В този смисъл е и константната съдебна практика,/решение №540 от
20.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№110/2011 г.,4-то г.о ГК/ Съгласно решение №28 от
05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№523/2011 г.,3-то г.о ГК при договора за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителните вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи,а представлява частични
плащания по договора,поради което е приложим общия петгодишен давностен срок по
чл.110 ЗЗД.Съобразно съдебната практика,за разлика от периодичните плащания,при
които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт,имат характер
на самостоятелни задължения,при договора за банков кредит с уговорени анюитетни
вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части.По отношение началния момент на давността следва да
се съобрази разпоредбата на чл.430,ал.1 ТЗ,съгласно която с изтичане на срока
по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума,ведно с уговорената
договорна лихва,като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането
на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок.От този момент
започва да тече давността по чл.114 ЗЗД,като приложим е общия петгодишен
давностен срок по чл.110 ЗЗД/решение №261 от 12.07.2011 г. на ВКС по
гр.д.№795/2010 г.,4-то,г.о.,ГК,Решение №28 от 05.04.2012 г.на ВКС по
гр.д.№523/2011 г.,3-то г.о,ГК/.В процесния случай периодът на погасителния план
изтича в бъдещ момент-19.11.2037 г.,но е настъпила предсрочна изискуемост с
обявяването й на ответника на 21.03.2017 г.С оглед горното,възраженията на
ответника за погасяване на отделните договорни лихви се явява неоснователно.
Ответникът
възразява с отговора на исковата молба,че задължението му е погасено по давност и на друго основание.
Позовава
се на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която, ако вземането е
установено със съдебно решение,срока за новата погасителна давност е всякога
пет години.Съгласно чл.117 ЗЗД,от прекъсването на давността започва да тече
нова давност.Ако вземането е установено със съдебно решение,срокът на новата
давност е всякога пет години,освен за вземания срещу държавата и държавни
предприятия.
По
отношение на процесното вземане не се установява,нито прекъсване,нито спиране
на давността.Не е представено и съдебно решение,което да го установява.
С оглед
горното съдът приема,че процесното вземане не е погасено по давност.
По отношение размерът на дължимата сума.
При уговорена в договор за заем за
потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума,настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този
момент анюитетни вноски,включително в частта им за възнаградителни лихви и
такси/Решение №99/01.02.2013 г. по т.д.№610/2011 г. на първо т.о на ВКС/.
Съобразно приетото заключение на вещото
лице,съдът възприема посочените от същото изчисления на дължимите суми по
кредита по втория вариант,отчитащ принципа на дължимата анюитетна вноска,при
който задължението е в общ размер на 312962.91 лв. ,като сумата
включва:главница 190523.32 лв.,договорна лихва за периода от 19.09.2011 г. до
27.04.2017 г.-118060.84 лв.,санкционираща лихва за забава 3% съгласно т.20.1 от
ОУ за периода от 19.09.2011 г.до 23.03.2017 г.-971.39 лв.,наказателна лихва за
забава 10% съгласно т.20.2 от ОУ за периода от 24.03.2017 г. до 27.04.2017
г.-1799.26 лв.,такса управление кредит -570 лв.,такса изискуемост-120.00
лв.,имуществена застраховка-918.10 лв.
При този вариант искът за договорна лихва
следва да бъде отхвърлен над сумата от 118 060.84 лв. до предявения размер от
121332.74 лв.Искът за санкционираща лихва за забава 3% съгласно т.20.1 от ОУ за
периода от 19.09.2011 г.до 23.03.2017 г. следва да бъде уважен за предявеният
размер-769.15 лв.,доколкото ищецът не е предприел увеличение на иска,съобразно
заключението на вещото лице.
Същевременно съдът следва да присъди на ищеца
и сторените в исковото производство разноски и тези направени в
заповедното,съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78 ал.1 ГПК,на ищеца следва
да се присъдят деловодни разноски за тази съдебна инстанция, съобразно
уважената част от искове.Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК-стр.349
от делото/. Разноските пред тази съдебна инстанция са внесена държавна такса-6338.49
лв. възнаграждение за вещо лице общо
сума в размер на 700лв.и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо в
размер на 7488.49 лв.Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за
тази съдебна инстанция в размер на сумата 7410.96
лв.
На ответника също следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от исковете,на основание чл.78ал.3 ГПК.Представен
е списък по чл.80 включващ:500лв.-заплатен депозит за вещо лице,първоначално и
допълнително заключение и 9000 лв.-възнаграждение за адвокат,което е заплатено.
Преди да определи каква част от разноските
следва да се присъдят на ответника,съдът дължи произнасяне по възражението на
пълномощниците на ищеца,че договорения и заплатен хонорар е прекомерно висок.
Съдът приема възражението за
неоснователно.Съгласно чл.2 ал.5/редакция 2016 г./от Наредба №1 за минималния
размер на адвокатските възнаграждения,възнаграждението на адвоката се определя съобразно вида и броя на предявените искове
за всеки един от тях поотделно.Определено по реда на чл.7 ,ал.2 и ал.4,възнаграждението
по искове е както следва:иск за главница-190 523.32 лв.-възнаграждение-5340.47
лв.,иск за договорна лихва-121332.74 лв.,възнаграждение-3956.65 лв.,иск за
санкциониращи лихви-2568.41лв.-възнаграждение 409.79лв., иск за заемни
такси-1608.10лв. -възнаграждение от 342.57 лв. или общо адвокатско
възнаграждение в размер на 10049 лв.при
договорено такова в размер на 9000.00 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от
исковете,която е в размер на сумата 3271.90лв. на ответника следва да бъдат
присъдени деловодни разноски в размер на сумата 98.35 лв.
С оглед задължителните указания,дадени в
т.12 от ТР от 18.06.2014 г. по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,съдът в исковото
производство дължи да разпредели отговорността
за разноските и в заповедното производство,съобразно изхода от спора.На
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски направени в заповедното
производство,съобразно уважената част от исковете.Издадената заповед за
изпълнение включва и вземане за разноски
в размер на 6320.65 лв.-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение-50 лв.в
общ размер на сумата-6370.65 лв.,като
ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца,съобразно уважената част
от исковете или 6304.69 лв.
Ответникът с отговора на исковата молба е
направил искане да му се присъдят разноски и за заповедното производство.По
ч.гр.д.№2605/2017 г. по описа на РС-Враца,на стр.9 е представен Договор за
правна защита и съдействие от 04.08.2017 г. сключен между ответника и адв.И.М.Г.
за правна защита и съдействие с договорен хонорар от 5000 лв.Не са представени
доказателства така договорения хонорар да е изплатен,поради което не следва да
се присъждат разноски на ответника съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК,че Г.М.Г. ЕГН**********,*** дължи на „БАНКА
ДСК”ЕАД-София,ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.***,представлявано
от Главен изпълнителен директор В.С. и Д.Н., сума в общ размер на 312760.67лв.,за която е издадена заповед за изпълнение №1817 на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК,от 16.06.2017 г.по ч.гр.д.№2605/2017 г. по описа на РС-Враца която включва:
1.Сумата
-190523.32лв.,представляваща главница по сключен договор за ипотечен кредит
от 05.11.2007 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 28.04.2017
г. до окончателното й изплащане,
2.Сумата-118060.84 лв.договорна лихва за периода от
19.09.2011г. до 27.04.2017 г.,като искът над тази сума до предявеният размер от
121 332.74 лв.съдът ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
3.Санкционираща
лихва за забава 3% съгласно т.20.1 от ОУ за периода от 19.09.2011 г.до
23.03.2017 г.-769.15 лв.
4.Наказателна
лихва за забава 10% съгласно т.20.2 от ОУ за периода от 24.03.2017 г. до
27.04.2017 г.-1799.26 лв.
5.Такса
управление кредит -570 лв.
6.Такса
изискуемост-120.00 лв.
7.Имуществена
застраховка-918.10 лв.
ОСЪЖДА Г.М.Г. ЕГН:********** *** ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД-София,ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.***,представлявано от Главен изпълнителен директор В.С. и Д.Н. деловодни разноски и адвокатско възнаграждение
в заповедното производство в размер на сумата 6304.69лв., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Г.М.Г.
ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК”ЕАД-София,ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.***, представлявано от Главен изпълнителен директор В.С. и Д.Н. деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на
сумата 7410.96 лв.,съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”ЕАД-София,ЕИК **** със
седалище и адрес на управление,гр.София,ул.***, представлявано от Главен
изпълнителен директор В.С. и Д.Н.,ДА
ЗАПЛАТИ на Г.М.Г.
ЕГН:********** *** деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство размер на сумата
98.35 лв.,съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.М.Г.
ЕГН:**********,*** за
присъждане на деловодни разноски в заповедното производство, съобразно
отхвърлената част от исковете .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: