Р Е Ш Е Н И Е
№88/17.07.2020г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, търговски състав, на осемнадесети
юни две хиляди и двадесетата година в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В. Боева
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 181
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по молба на „УТРО-С“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1330, район Красно село, ул. „Мечка“ №
35 против „Налекс груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В. 4600, ул. „Печенег“ № 8.
В исковата молба се твърди, че между страните бил
сключен договор за наем от 15.02.2013 г., по силата на който ищецът предоставил
на ответното ООД за временно и възмездно ползване следният свой собствен
недвижим имот, а именно: УПИ ****-Производствена дейност и услуги, кв.***„а“ по
плана на гр.В., с площ от 4 961 кв.м., с приложена регулация при граници и
съседи: изток-улица; запад-река; север УПИ-***; юг - УПИ-***-Производствена
дейност и услуги, ведно с построените в имота: монолитна масивна едноетажна
сграда (хале) със застроена площ от 240 кв.м., както и едноетажна сграда на
застроена площ от 295 кв.м.
Твърди се, че наемната цена била договорена в размер
на 1300 лв. с вкл. ДДС, платима по банков път до 5-то число за текущия месец.
Било договорен действието на договора да бъде за срок, считано от 15.02.2013 г.
да 15.02.2017 г. Договорът бил автоматично удължен по реда на чл. 236, ал.1 ЗЗД, тъй като и към момента на депозиране на исковата молба наемателят все още
продължавал да ползва отдадения имот.
Поддържа се, че наемодателят стриктно изпълнил своите
задължения, като осигурил на наемателя безпрепятственото ползване на вещта. В
изпълнение на договора, същият издавал месечни фактури, инкорпориращи
задължението за плащане на съответната месечна наемна цена, която към момента възлизала
общо в размер на 46799,99 лв., формирана от следните фактури :
1.
Фактура №******
от *****г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
2.
Фактура №*******
от ******* г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
3.
Фактура № ******
от ****** г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
4.
Фактура № *******
от ***** г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
5.
Фактура №***** от
**** г. на стойност 1300 лв. с ДДС;
6.
Фактура №*******
от ******* г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
7.
Фактура № *****
от ****** г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
8.
Фактура № *****
от ****** г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
9.
Фактура № ******
от *****г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
10.Фактура
№ ****от *****г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
11.Фактура
№ **** от ******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
12.Фактура
№******* от ********г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
13.Фактура
№******* от ******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
14.Фактура
№ ****** от ******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
15.Фактура
№******* от *******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
16.Фактура
№ ***** от *******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
17.Фактура
№******** от *******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
18.Фактура
№ ********* от *******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
19.Фактура
№ ********** от *******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
20.Фактура№**********
от ******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
21.Фактура
№ ****** от ******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
22.Фактура
№********** от *******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
23.Фактура
№ ****** от ****г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
24.Фактура
№ ****** от *****г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
25.Фактура
№******** от *******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
26.Фактура
№******* от ******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
27.Фактура
№ ******* от *****г. на стойност 3 899,99 лв. с ДДС;
28.Фактура
№******* от *******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
29.Фактура
№****** от *****г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
30.Фактура
№******* от ****г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
31.Фактура
№ ****** от ****г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
32.Фактура
№****** от *****. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
33.Фактура
№ ****** от *****г. на стойност 1 300 лв. с ДДС;
34.Фактура
№ ******** от *******г. на стойност 1 300 лв. с ДДС.
Описаните фактури били осчетоводени от
страна на ищеца, а по тях бил внесен и дължимият ДДС. Въпреки проведените
няколкократни разговори с управителя на ответното ООД обаче сумите не били
заплатени. Изложеното обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия
осъдителен иск.
Претенцията е да се осъди ответното ООД за заплати на
ищеца сумата от 46 799,99 лв., представляваща дължимия наем за периода от
м.06.2016г. до м.05.2019 г., ведно със законната лихва върху общото вземане,
считано от предявяване на исковата молба (21.08.2019 г.) до изплащане на сумата,
които суми да бъдат изплатени по банкова сметка: *** ***, с титуляр „Утро-С“ АД. Претендират се разноските по
настоящото производство.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „НАЛЕКС ГРУП“ ООД,
представлявано от управителя А.Д.К., чрез процесуален пълномощник, с който се оспорва
изцяло основателността на предявения иск.
Прави се възражение за нищожност на сключения договор
за наем на основание разпоредбата на чл. 26, ал.2, изр. 1-во, предложение
последно от ЗЗД, поради привидност. Изложени са съображения, че в случая е
налице т.н. „абсолютна симулация“, т.е. че не се прикрива друга сделка между
страните, като договорът е сключен с оглед взаимоотношенията на страните като
съдружници в ответното ООД и във връзка с осъществяване дейността му. Твърди
се, че волята на страните по договора била да се създадат привидни последици на
обвързаност по наемното правоотношение, но не и за настъпването на неговите действителни
последици, в т.ч. и за заплащане на наемната цена.
Сочи се, че
съдружници в ответното дружество са
ищецът „УТРО-С“ АД и А.Д.К., който е и управител на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД и изцяло организира
и ръководи дейността на ООД. Твърди се, че „УТРО-С“ АД не участва пряко в
търговската дейност на ответника. Единственият му принос за дейността на ООД бил
предоставянето на имота, предмет на договора за наем, за осъществяване на
дейността на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, който е дърводобив и дървопреработване. За да
получи съответните разрешителни за тази дейност, както и да придобие правото да
има „горска марка“, „НАЛЕКС ГРУП“ ООД следвало да притежава собствен недвижим
имот или да сключи договор за наем за имот, обособен за производствената
дейност на дружеството. Това била основната и единствена причина да бъде
сключен процесният договор за наем.
Тъй като сключеният договор за наем представлявал
привидна сделка ищецът „УТРО-С“ АД не е претендирал заплащането па наемната
цена. Едва след влошаване на отношенията между страните по договора такава била
заявена по съдебен ред. Подобна претенция пред ответното дружество никога не са
заявявани извънсъдебно от страна на ищеца. В т.ч. такъв въпрос не бил поставян
и на общото събрание на съдружниците в „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, проведено на
26.09.2019г., когато било обсъдено финансово-икономическото състояние на ООД и
бил приет доклад от управителя във връзка с дейността му.
Наред с гореизложеното се възразява и че срокът на
договора не е бил продължаван за неопределен срок по реда на чл.236, ал.1 ЗЗД. Твърди
се в тази връзка, че според клаузата на чл.4 от договора, при изтичането на
неговия срок, същият се продължавал автоматично за срок от още една година, ако
липсва писмено предизвестие на някоя от страните за неговото прекратяване.
Затова в случая срокът на договора е бил удължен за още една година, считано от
15.02.2017 г., т. е. до 15.02.2018 г., след което имотът продължил да се ползва
по-скоро без правно основание, но не и на основание безсрочен договор за наем.
Иска не от съда отхвърляне на иска и присъждане на
сторените разноски.
Страните не са упражнили правата си в сроковете по
чл.372 и чл.373 от ГПК, като в първото по делото заседание и в хода на устните
състезания изразеното становище от процесуалните им представители е, че
подържат така наведените от тях доводи и възражения.
Представени са писмени доказателства и е приета СИЕ.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване
разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа страна:
Правоотношенията между страните в процеса се основават
на договор за наем от 15.02.2013 г., по силата на който ищецът предоставил на
ответното ООД за временно и възмездно ползване следният свой собствен недвижим
имот, а именно: УПИ *******-Производствена дейност и услуги, кв.*******“ по
плана на гр.В., с площ от 4 961 кв.м., с приложена регулация при граници и
съседи: изток-улица; запад-река; север УПИ-***; юг - УПИ-*****Производствена
дейност и услуги, ведно с построените в имота: монолитна масивна едноетажна
сграда (хале) със застроена площ от 240 кв.м., както и едноетажна сграда на
застроена площ от 295 кв.м.
Няма спори относно размера на месечната наемната цена,
а именно 1300 лв. с вкл. ДДС, платима по банков път до 5-то число за текущия
месец.
Видно от приетия по делото процесен договор, в чл.3 е
постигнато съгласие относно срока на действието му - от 15.02.2013 г. до
15.02.2017 г. В чл.4 от същия е постигнато и съгласие, че договора може да
продължен с още една година в случай, че нито една от страните не предизвести
другата, че желае неговото променяне или прекратяване, най – късно три месеца
преди изтичането му.
Няма спор и че към момента на депозиране на исковата
молба наемателят все още продължавал да ползва процесния имот.
От приетата СИЕ се установява, че за всяка от
дължимите наемни вноски всеки месец ищцовото дружество е издавало фактури,
които в последствие са били надлежно осчетоводявани от страните, както и е
начисляван дължим ДДС, като взетите счетоводни операции отговарят на
изискванията на ЗСч и ЗДДС. Установява се и още, че всички фактури са включени
в дневниците за покупки и справките – декларации по ЗДДС на „Налекс груп“ ООД
за съответните данъчни периоди и са намерили отражение при определяне размера
на ДДС за съответните периоди. Така общия размер на дължимият наем от ответното
дружество е 63 699,99 лева, а за периода от месец юни 2016г. до месец май
2019г. - 46 799,99 лева. В процеса
не се представиха доказателства за плащане на наемното задължение.
При така установеното по делото от фактическа страна
съдът приема, че на първо място ще следва да се обсъди направеното от ответното
дружество възражение за нищожност на сключения договор за наем на основание
разпоредбата на чл. 26, ал.2, изр. 1-во, предложение последно от ЗЗД, поради
привидност. Това възражение остана недоказано, тъй като не се установи по
категоричен начин да са налице предпоставките на посочената законова норма. По
смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД привидна е сделката, при която се извършват
външно изявления, които по съдържание и форма отговарят на изискванията за
даден вид сделка, но участниците в нея уговарят, че не желаят правните
последици на сделката, поради това тези сделки не пораждат никакви правни
последици, т.е. те са нищожни като абсолютно симулативни. Ответното
дружество, чиято е тежестта, не доказа
по никакъв начин, че процесният договор за наем е привиден, тъй като е сключен
единствено с цел същото да упражнява основната си дейност – дърводобив и
дървообработване. Липсата на обратен документ от ищеца (contre letter),
съдържащ изричното му волеизявление, че не желае правното действие на наемния
договор, нито писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2
от ГПК, изходящо от другата страна или пък удостоверяващо нейни
волеизявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че
съгласието е привидно. Обстоятелството, че на ОС на съдружниците на ответното
дружество, проведено на 26.09.2019 г., при приемане на ГФО за 2018 г. не е
поставен въпроса за процесното задължение от страна съдружника „Утро-С“ АД не е
основание да се направи извод, че двете страни по процесния договор са го
приемали за привиден. Още повече при безспорно установеният факт в процеса, че
и двете страни надлежно за осчетоводявали и декларирали по правилата на ЗДДС
вземанията си, респективно задълженията си възникнали въз основа на наемния
договор.
Предвид горният извод на съда, процесният договор от 15.02.2013
г. доказва, че между страните е съществувало валидно наемно отношение. Ответното
дружество не спори относно ползването на
наетия имот през целия твърдян от ищеца период.
При това положение очевидно е налице хипотезата на чл.236 ал.1 от ЗЗД и наемният договор
е бил трансформиран в безсрочен, а възражението на ответното дружество в
обратният смисъл, настоящият решаващ състав на съда намира за неоснователно В
този смисъл съдът приема, че с изтичане на уговорения в чл.4 срок и предвид
липсата на изрично противопоставяне, от страна на наемодателя, договорът е
продължил своето действие, като безсрочен, при хипотезата на чл.236 ал.1
от ЗЗД. С така цитираната разпоредба се урежда мълчаливото
подновяване на наемния договор след прекратяването му с настъпването на крайния
срок. Но предвид, че наемателят „Налекс груп“ ООД продължава да използва наетия
имот без противопоставяне от страна на наемодателят, то се налага горният извод,
а именно, че страните са се съгласили да встъпят отново в наемни
правоотношения, като продължение на предходните и при същите условия.
Поради изложените до тук съображения ответното
дружество дължи заплащане на наемна цена за периода от месец юни 2016г. до
месец май 2019г. в общ размер на 46 799,99 лев, поради съществуването на
облигационното правоотношение, възникнало по силата на наемния договор. В този
смисъл предявеният иск по чл.232 ал.1 от ЗЗД се явява основателен в пълният му
претендиран размер.
Предвид основателността на главната претенция,
основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска – 22.08.2019 г. до окончателното й заплащане, поради наличие
на виновно неизпълнение на парично задължение от ответника, по сключения между
страните договор за наем.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените
от него разноски в пълния им размер от 2122 лева, представляващи платена
държавна такса и възнаграждение за вещо лице и които са доказани в процеса.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.237 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „НАЛЕКС
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В. 4600, ул. „Печенег“ № 8 ДА ЗАПЛАТИ НА „УТРО-С“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София 1330, район Красно село, ул.
„Мечка“ № 35 на основание чл.232 ал.1 от ЗЗД сумата от 46 799,99 лева, представляваща дължимия наем за ползване от
ответника на недвижим имот, а именно: УПИ ******Производствена дейност и
услуги, кв.****** по плана на гр.В., с площ от 4 961 кв.м., с приложена
регулация при граници и съседи: изток-улица; запад-река; север УПИ-****; юг -
УПИ-*****-Производствена дейност и услуги, ведно с построените в имота:
монолитна масивна едноетажна сграда (хале) със застроена площ от 240 кв.м., както
и едноетажна сграда на застроена площ от 295 кв.м. през периода от м.06.2016г.
до м.05.2019 г., ведно със законната лихва върху общото вземане, считано от датата
на предявяване на исковата молба - 22.08.2019 г. до изплащане на сумата, както
и сумата 2122 лева, представляваща сторени от ищцовото дружество
съдебноделоводни разноски в процеса, които суми да бъдат изплатени по банкова
сметка: ***
***, с титуляр „Утро-С“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: