№ 3322
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100511998 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.
С решение №20108388 от 29.04.2021г., постановено по гр.дело №63575/2018г. по
описа на СРС, ГО, 69 с-в е допуснато извършването на съдебна делба между М. А. Д. с ЕГН
********** и А. А. Д. с ЕГН **********, на недвижим имот- апартамент №14 в гр.София,
СО- "Овча Купел", ул.*******, представляващ имот с идентификатор 68134.4338.1469.2.14
по кадастралния план на гр.София, с административен адрес ул.******* при съседи: на
същото ниво- имоти с идентификатори 68134.4338.1469.2.15 и 68134.4338.1469.2.13, под
обекта- имот с идентификатор 68134.4338.1469.2.10, над обекта- имот с идентификатор
68134.4338.1469.2.18, заедно с прилежащо мазе №13 с площ от 2,73кв.м. и 1,376% от общите
части на сградата, който недвижим имот съгласно документ за собственост представлява
апартамент №14 в жилищна сграда на бл.******* в ЖСК-Овча Купел-София, състоящ се от
две стаи, дневна , столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от
98,60кв.м., при съседи: зелена площ, ап.№13 и ап. №15, отдолу: ап.№10 и отгоре: ап. №15,
заедно с прилежащото му мазе №13 с площ от 2,73кв.м. при съседи: мазета на ап. №44 и
№64, коридор, коридор, заедно с 1,376% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, при квоти по 1/2 идеални части за всеки от съделителите.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответницата А. А. Д.. ЖалбоподатЕ.та поддържа, че е придобила
целия имот въз основа на изтекла придобивна давност за периода от 2000 година до
настоящия момент. Твърди, че съдът едностранчиво и превратно е тълкувал представените
по делото доказателства относно упражняваното от нея владение и придобивната давност.
Изцяло били игнорирани в тази връзка показанията на свидетЕ.та Николова, от които се
установявало че ответницата живее самостоятелно в имота от 1998г. Не били правилно
интерпретирани и показанията на останалите свидетели. Твърди също така, че от
представените по делото писмени доказателства се установявало ответницата да е
1
демонстрирала че владее имота за себе си. Моли решението да бъде отменено, а искът за
делба- отхвърлен. Претендира разноски.
Въззиваемата М. А. Д. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата. Твърди, че възражението за придобиване на имота по давност от жалбоподатЕ.та е
неоснователно. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС-
потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Принципно, когато съсобственик упражнява фактическа власт върху целия имот, той
е владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните
части на останалите съсобственици. Както правилно е отбелязал и постановилия
обжалваното решение съд, за да превърне държането във владение, съсобственикът, който се
позовава на придобивна давност, следва да докаже, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другия съсобственик и е започнал да
упражнява фактическа власт върху тях с намерение да ги свои (т.е.- превърнал е държането
във владение), като тези действия следва да са доведени до знанието на другия
съсобственик (в този смисъл ТР №1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС). За да
послужи като основание за придобиване на недвижим имот по давност, владението следва
да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. В тежест на въззивника-
ответник А. Д. в случая е да установи с позволените от закона доказателствени средства, че
е извършила ясни и недвусмислени действия, чрез които е превърнала държането на
идеалните части на съсобственичката М. Д. във владение в своя полза, които действия да са
доведени до знанието на последната и съответно- това владението да е било постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно за период повече от 10 години. В случая макар да
се установява, че жалбоподатЕ.та е упражнявала фактическата власт върху имота в
продължение на повече от 10 години, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства категорично не се установява тя да е отблъснала владението на другата
съсобственичка, демонстрирайки ясно пред нея, че владее имота само за себе си. Като първо
по време такова действие може да се приеме подаденият от жалбоподатЕ.та сигнал до
органите на МВР през м.август 2018г., но от този момент до датата на подаване на исковата
молба на 01.10.2018г. не е изтекъл необходимия 10-годишен давностен срок (доколкото в
случая се касае за недобросъвестно владение). Следователно жалбоподатЕ.та е била само
държател на притежаваните от ищцата идеални части от процесния имот, и като такава не е
могла да придобие тези идеални части по давност.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподатЕ.та следва да заплати на ответницата по
жалбата сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
2
Претендираните разноски са в размер на 2000 лева, но съдът намира направеното
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно.
Към момента на сключване на договора за правна помощ предвиденото в НМРАВ
минимално възнаграждение за този вид дела за една инстанция е 600 лева, а делото не се
отличава с особена фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия следва да бъде намалено
на 1000 лева.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20108388 от 29.04.2021г., постановено по гр.дело
№63575/2018г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в.
ОСЪЖДА А. А. Д. с ЕГН ********** да заплати на М. А. Д. с ЕГН **********
сумата от 1000 (хиляда) лева- разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3