№ 307
гр. Благоевград, 07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600499 по описа за 2022 година
Производството пред Благоевградски ОС е по реда на чл. 345 НПК вр.
чл. 249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 НПК и чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Образувано е по жалба на адв. Я.-Л. в качеството й на служебен
защитник на подсъдимия А.К., адв. Л. в качеството й на служебен защитник
на подсъдимия О.Б. и адв. П. в качеството й на служебен защитник на
подсъдимия Р.Б. срещу Определение от 31.05.2022 г. на РС – Г. Д. по н.о.х.д.
№ 61/2022 г. по описа на съда, с което първоинстанционният съд е приел, че
на досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения,
ограничили правата на подсъдимите К., Б. и Б..
С жалбата се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно
и незаконосъобразно, постановено при липса на мотиви, като се прекрати
съдебното производство и делото върне на РП – Благоевград, ТО – Г. Д.
поради допуснати съществени отстраними процесуални нарушения. В
жалбата се изтъкват подробни съображения за това, че са били налице пречки
за даване ход на разпоредителното заседание, за което е бил нередовно
призован единият от пострадалите – Г.Х., както и тримата подсъдими по
делото, които се намират извън пределите на Р България и на досъдебното
производство и в съдебната фаза не били изчерпани всички способи за
установяване на тяхното местонахождение и редовното им призоваване по
делото, за да имат възможност да реализират законовите си права и да
1
организират защитата си. В жалбата на служебните защитници на
подсъдимите се излагат подробни доводи за това, че по досъдебното
производство не са били налице основания за привличане на подсъдимите
като обвиняеми в тяхно отсъствие, защото така е нарушено правото им на
лично участие в производството, защото не били положени всички усилия да
се установят адресите им в чужбина, да бъдат призовани, защото същите били
напуснали България преди да разберат, че срещу тях има повдигнати
обвинения, а правото на подсъдим да участва лично в процеса срещу него
било основен елемент от правото на справедлив процес, а в конкретния
случай подсъдимите не са били уведомени за обвиненията срещу тях и не
можело да се приеме, че същите се укриват или се отказват от защита срещу
обвинението, за да се гледа производството в тяхно отсъствие. В жалбата се
предлага изискването на множество справки, с които да се положат усилия да
се установи мястото на пребиваване на подсъдимите в чужбина, регистриран
адрес, работодателя, телефонен номер, за да бъдат призовани и имат
възможност да участват в процеса. Защитниците изразяват несъгласие с
мотивите на районния съд, че подсъдимите са знаели за образуваното
досъдебно производство, тъй като са взели участие в предварителната
проверка, защото подс. Б. не е давал никакви сведения по случая, тъй като не
се е прибирал в България от преди образуване на досъдебното производство,
а сведенията от подс. К. били по съществото си жалба от същия, по която
нямало произнасяне от компетентните органи, а и дадените сведения от
подсъдимите преди привличане като обвиняеми не сочело на узнаване на
воденото наказателно производство и не ги задължавало да се интересуват за
изхода му, като се твърдят нарушения на конституционни разпоредби с
воденото задочно производство.
След връчването на жалбата на РП – Благоевград, ТО – Г. Д. и на
пострадалите, единият от които е конституиран като граждански ищец и
частен обвинител, и на повереника на последния, по делото няма депозирани
възражения.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело,
изложените доводи в жалбата на служебните защитници на подсъдимите,
намира следното от фактическа и правна страна:
Налице са предпоставките за разглеждане на делото във въззивната
2
инстанция в закрито заседание, тъй като не се налага събиране на
доказателства или изслушване на страните в открито такова.
С атакуваното определение Районен съд – Г. Д. е отказал да прекрати
съдебното производство и да върне делото на РП – Благоевград, ТО – Г. Д.,
като е приел, че на досъдебното производство не са били допуснати
процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на обвиняемите на
досъдебното производство. В мотивите на районния съд за постановяване на
обжалваното определение по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е посочено,
че не е накърнено правото на лично участие на подсъдимите по досъдебното
производство, което е разгледано в тяхно отсъствие при наличие на
предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. а НПК – подсъдимите не са били
намерени на постоянните им адреси в гр. Г. Д., установено е пребиваването
им извън пределите на страната за дълъг период от време, като правилно било
разгледано производството в тяхно отсъствие с назначените им служебни
защитници. Районният съд е посочил, че тримата подсъдими – К. /същият не е
подсъдим по делото/, Б. и К. били дали обяснения в проведената полицейска
проверка, като им е било известна проверката срещу тях и не са се
интересували от изхода й.
Подадената от служебните защитници на подсъдимите жалба е
допустима, тъй като е депозирана в 7-дневния срок за обжалване на
определение, постановено в разпоредително заседание, и срещу акт, който
законът е посочил, че подлежи на обжалване /решение на съда в
разпоредително заседание по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК/, като
разгледана по същество въззивният съд намира същата за основателна, макар
и да не споделя всички мотиви в жалбата и да констатира и други допуснати
на досъдебното производство съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на подсъдимите поради следното:
Видно от протокола за с.з. на районния съд на 31.05.2022 г. в него е
посочено, че пострадалият Х. е бил редовно призован за с.з. – в призовката на
л. 62 /след като в хода на съдебното производство е отстранена допуснатата
грешка в приложението към обвинителния акт за адреса на този пострадал,
който е в с. М., а не в гр. Г. Д./ от делото на районния съд е посочено, че
майката на свидетеля-пострадал е получила призовката и разпореждането,
като е ясно и отразяването, че същата е поела задължението да му я предаде,
3
посочена е датата на връчване на призовката, длъжностното лице, което
връчва същата, поради което въззивният съд не намира допуснати нарушения
при призоваването на пострадалия Х. като основание за провеждане на ново
разпоредително заседание от районния съд.
Преди да обсъди направените възражения за това дали са били налице
основания за провеждане на задочно производство в досъдебната и съдебната
фаза на процеса въззивният съд намира, че следва да бъдат посочени
допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство,
защото са нарушени правата на подсъдимите да научат за какво
престъпление/я са привлечени като обвиняеми. Видно от постановленията за
привличане на обвиняемите по досъдебното производство и заключителната
част на обвинителния акт правната квалификация на престъпленията,
посочени за всеки един от тримата подсъдими, е в съществено противоречие
с текстовото описание на причинените увреждания на двамата пострадали,
като от обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно /тъй като не
са изложени обстоятелства за това/ каква е причината за това съществено
противоречие. И тримата подсъдими са обвинени в извършване на две
престъпления в съучастие, като прокурорът е посочил правна квалификация и
на двете по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и 1 НК, но
текстово е посочено само в заключителната част на обвинителния акт /която е
идентична с постановленията за привличане и на тримата подсъдими като
обвиняеми/, че сочените като причинени на пострадалите Л. и Х. леки телесни
повреди се изразявали в описаните увреждания, които са реализирали
медико-биологичния признак временна разстройство на здравето, неопасно за
живота – разпоредбата на чл. 130, ал. 2 НК обаче посочва, че правната
квалификация във връзка с тази разпоредба е налице, когато причинената лека
телесна повреда е без разстройство на здравето, а само с причиняване на
болка и страдание, като съответно нормата на чл. 131, ал. 1, т. 12 предвижда
различно наказание в зависимост от препращането към ал. 1 или 2 на чл. 130
НК. Доколкото в правните изводи в обстоятелствената част на обвинителния
акт не са изложени никакви обстоятелства за вида и характера на приетите от
прокурора телесни увреждания на двамата пострадали и посоченото
съществено противоречие между текстово и цифрово описание на
престъпленията, за подсъдимите и за съда е неясно обвинението досежно
неговата правна /текстова и цифрова/ квалификация. Налице са и други
4
противоречия в обвинителния акт, които водят до неяснота на обвинението и
до затрудняване на защитата срещу него – на стр. 1 от обвинителния акт е
посочено, че пострадалият Л. излязъл от дискотеката около 4 часа и след това
се описват действия на тримата подсъдими и неустановени други лица, с
които се твърдят причинени увреждания, докато в заключителната част като
време на извършване на деянията, за които са обвинени подсъдимите, е
посочено за времето от 3:00 до 4:00 часа. Налице е и неяснота при описване
на действията на подсъдимите като съучастници - съизвършители – на стр. 2
от обвинителния акт е посочено, че подс. Б. е удрял св. Л. с дървен предмет
/пръчка/, а след това обвиняемите и неустановен брой други лица нанесли
множество удари с ръце и крака по главата и тялото на този пострадал; при
описване на нанесените удари на пострадалия Х. е посочено общо, че
обвиняемите и придружаващите ги лица му нанесли множество удари с ръце,
крака и пръчка, докато на края на страницата е посочено, че обв. Б. е нанасял
удари с дървен предмет в противоречие с посоченото по-горе на същата
страница и със заключителната част на обвинителния акт, в който се сочат
удари от този подсъдим с ръце, крака и дървена пръчка, като така изложените
обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт водят до
неяснота в обвинението срещу този подсъдим за това с какво прокурорът
твърди, че подс. Б. е нанасял удари на пострадалите.
Във връзка с възражението за това дали по досъдебното производство са
били налице предпоставките за провеждане на задочно производство
въззивният съд намира следното:
Видно от материалите по приложеното досъдебното производство по
същото са били извършени множество справки за установяване адрес на
подсъдимите с оглед призоваването им за предявяване на обвинение по
досъдебното производство. Категорично е било установено, че подсъдимите
не се задържат в арестите и затворите на страната и че по последните
регистрирани задгранични пътувания същите са напуснали пределите на
страната, не е могло да бъдат връчени призовки на постоянния и настоящ
адрес, заявени от подсъдимите и вписани в НБД „Население“ /не е изпращана
призовка за връчване на настоящия адрес на подс. Б., за който данните сочат,
че настоящият адрес е във Великобритания/, като при връчване на призовките
чрез връчителите на призовки и със съдействието на МВР са установени лица,
близки на подсъдимите, но тези лица не са уведомили за телефон и адрес в
5
чужбина на подсъдимите, което е отразено и в докладни записки на
полицейски служители, натоварени да връчат призовки на подсъдимите,
налице е и обявяване на същите от м. октомври 2021 г. за общодържавно
издирване с мярка установяване на адрес. Повдигнатото обвинение е с
участието на назначени служебни защитници, като разследващите органи са
постановили повдигане на задочно обвинение при условията на чл. 206 НПК
вр. чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. а НПК, като с постановления подалите жалба
адвокати са назначени за служебни защитници на подсъдимите по
досъдебното производство. С постановление за привличане на обвиняеми,
предявени на служебните защитници, в отсъствие на подсъдимите /тъй като
същите не са намерени на адресите им в Г. Д. и не са установени адреси в
чужбина/ на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. а НПК е проведено разследване,
като са предявени обвинения на служебните защитници и на същите са
предявени материалите по разследването, като при предявяването не са
направени възражения, че не са изчерпани всички способи за установяване на
местоживеенето на подсъдимите в чужбина, за да бъдат уведомени и лично
да участват по делото. От събраните по досъдебното производство
доказателства се установява, че с телеграми от м. октомври 2021 г.
подсъдимите са обявени за издирване с мярка установяване на адрес, като до
този момент не са снети от издирване /няма данни на подсъдимите във връзка
с обявеното щателно издирване да е наложена забрана за напускане пределите
на страната/, от писмата от РУ – Г. Д. не се установява във връзка с
проведеното общодържавно издирване да са установени адреси на
подсъдимите от полицейските служители. Видно от материалите по
досъдебното производство на л. 24 и 26 от т. 1 при даването на писмени
обяснения от двама от подсъдимите – подс. К. и подс. Б., няколко дни след
случилото се /по повод депозираните жалби от пострадалите Л. и Х./ са
посочили телефони за връзка с тях, като по досъдебното производство и в
съдебната фаза няма данни разследващите органи и съдът да са правили
опити за призоваване по телефона на тези подсъдими и съответно за
уточняване по телефона на адрес на същите в чужбина и очаквано връщане в
България. На л. 72-75 от т. 1 на ДП е налице разпит в качеството на свидетел
на подс. К., в който протокол отново е вписан телефон за връзка със същия,
като ясно е посочено, че същият се намира в Германия, гр. Аугсбург, и че се
прибира в България през м. август всяка година /същите данни за този
6
подсъдим са отразени и в справка на л. 28 и л. 110 от т. 2 на ДП/. За подс. Б. е
налице справка от НБД Население, в която е отразено, че настоящият адрес на
същия е във Великобритания от 25.08.2017 г., но по делото не е направена
справка при подаване на заявление за издаване на документ за самоличност
от този подсъдим дали същият е посочил точния настоящ адрес във
Великобритания /и телефон за връзка/ с оглед предприемане на мерки за
неговото призоваване по делото. Неясно е и защо въпреки данните по
досъдебното производство за това, че лица, свидетели или вероятни
обвиняеми, са участници в конфликта и се намират в чужбина, са обявени за
общодържавно издирване едва на 01.10.2021 г., като е пропусната
възможността двама от подсъдимите да бъдат разпитани като свидетели или
поне да бъде установен адрес за призоваване с оглед връщане на същите в
страната през 2021 г. преди обявяването за ОДИ, видно от справките за
задграничните пътувания /л. 154 и л. 155 от т. 2 на ДП/.
С оглед на така установените по делото обстоятелства въззивният съд
намира, че при провеждане на досъдебното производство в отсъствие на
подсъдимите са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като не са положени всички усилия за призоваване на подсъдимите и
установяване на адресите, на които същите пребивават в чужбина, предявено
е при привличането им като обвиняеми и при изготвяне на обвинителния акт
неясно и противоречиво обвинение за престъпления, поради което
обжалваното определение на районния съд следва да бъде отменено и делото
върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения. При събраните до този момент доказателства за
местонахождението на подсъдимите извън пределите на България не са били
налице предпоставките за разглеждане на делото в досъдебното производство
в тяхно отсъствие – съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. а НПК.
Досъдебното производство е могло да се проведе в отсъствие на подсъдимите
в тази хипотеза, като се има предвид, че участието им в производството не е
задължително с оглед на това, че не е налице обвинение за тежко умишлено
престъпление, когато обаче нередовното призоваване се дължи променен
адрес, но когато същите са заявили този адрес за призоваване и връзка с
разследващите органи при привличане като обвиняеми. Когато едно лице не е
уведомено, че срещу него се води досъдебно производство, същото няма
задължение да уведомява разследващите органи и съда за промяна в адреса,
7
заявен в НБД „Население“, защото няма как да знае, че има такова
задължение по водено наказателно производство. Безспорно в случая се
установява, че при проведеното щателно издирване на подсъдимите в
страната местоживеенето им не е било установено и че същите живеят извън
пределите на България, като е следвало да се преценява дали са налице
предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимите по чл.
269, ал. 3, т. 4, б. а НПК. Разследващите органи обаче е следвало да положат
необходимите усилия при наличие на телефони за връзка с двама от
подсъдимите, при наличие на посочен настоящ адрес във Великобритания за
единия от тях, при наличие на приятелски отношения между подсъдимите и
техни близки в страната, да установят адрес в чужбина при разговори по
телефона с двама от подсъдимите, на които са известни такива, или посочване
на настоящ адрес от единия от тях при издаване на документ за самоличност,
за да се изпратят призовки на тези адреси или по телефона с оглед бързина се
уведомят подсъдимите /като единият от тях е заявил, че и тримата се
прибират всяка година през м. август в България/, като само при
невъзможност с тези действия да се уведомят подсъдимите за
необходимостта от явяване по досъдебното производство и лично
упражняване на правата по същото, може да се извършат действия в тяхно
отсъствие с участието на служебните защитници, като при новото привличане
се отстранят констатираните от въззивната инстанция противоречия в
повдигнатото обвинение.
За да не се ограничи правото на лично участие на подсъдим във водено
срещу него наказателно производство и осъществяване на правото на защита,
за да бъде разгледано дело в отсъствие на подсъдим, който не е призован
редовно за предявяване на обвинение по досъдебно производство,
разследващите органи следва да положат усилия обвиняемите да бъдат
уведомени за привличане като такива и предявяване на постановлението, да
им бъдат разяснени правата и задълженията, съответно да получат
документите по делото, образувано по внесен обвинителен акт, и да имат
възможност лично да организират защитата си /като участва лично или като
изпрати упълномощен адвокат, който да го представлява, ако делото в
досъдебното производство и пред съда се разглежда в негово отсъствие след
редовното призоваване на лицето/. В конкретния случай разследващите
органи са приели, че подсъдимите са в чужбина и там не са известни адреси
8
за тяхното призоваване /хипотезата по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” НПК/, като на
досъдебното производство са били налице данни за телефони на двама от
подсъдимите, както и за настоящ адрес на единия от тях във Великобритания,
поради което без предприемане на действия за установяване чрез разговор по
телефона и събиране на писмени документи /от подадени заявления за
издаване на документи за самоличност/ на адреси и призоваване на
подсъдимите на известни по делото адреси в чужбина или по телефона,
досъдебното производство е могло да се проведе в отсъствие на подсъдимите
само ако при тези разговори и справки не се установи местоживеенето на
подсъдимите в чужбина.
Поради неправилното прилагане на нормата на чл. 206 вр. 269, ал. 3, т.
4, б. а НПК /преди да са изчерпани всички възможности за установяване на
местоживеенето на подсъдимите извън пределите на страната/ подсъдимите
са били лишени от възможността да упражнят правата си по воденото срещу
тях досъдебно производство, а и процесуалните си права при разглеждане на
делото от районния съд въпреки защитата от назначените служебни
защитници. Наред с посоченото по-горе за неяснота и противоречие на
повдигнатото обвинение срещу подсъдимите /с постановленията за
привличане и с внесения обвинителен акт/ и без да са били налице
предпоставките за провеждане на задочно досъдебно производство, в
досъдебното производство е отнета възможността на подсъдимите да
упражнят правата си като обвиняеми, да разберат в какво се обвиняват, въз
основа на какви доказателства, да дава обяснения по обвинението пред
разследващите органи, да упражнят правата си и пред съда, разглеждащ
делото.
С оглед на изложените съображения е налице допуснато нарушение на
закона от районния съд при постановяване на атакуваното определение, тъй
като неправилно е прието, че на досъдебното производство не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и е ограничило
правото на защита на тримата подсъдими. Според въззивния съд при
провеждане на досъдебното производство е допуснато съществено
ограничаване на правата на обвиняемите – да участват лично в досъдебното
производство и да упражнят правото си на защита срещу ясно и конкретно
обвинение при предявяване на постановления за привличане на обвиняем и
при изготвяне на обвинителен акт, поради което обжалваното определение на
9
РС – Г. Д. следва да бъде отменено в обжалваната част, с която съдът се е
произнесъл по въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, като се констатират
допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения,
които са отстраними, като са ограничило правото на защита на подсъдимите в
тази фаза на производството, като делото се върне на прокурора за
отстраняването им.
Водим от горното и на основание чл. 345 НПК във вр. с чл. 248, ал. 1, т.
3 НПК и чл. 249, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1 НПК Благоевградски ОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение, постановено в разпоредително
съдебно заседание на 31.05.2022 г. по н.о.х.д. № 61/2022 г. по описа на
Районен съд – Г. Д., с което е прието, че не е допуснато процесуално
нарушение в досъдебната фаза на процеса, довело до ограничаване
процесуалните права на обвиняемите О.Б., А.К. и Р.Б., като констатира
допуснато в тази фаза на производството съществено и отстранимо
нарушение на правото на подсъдимите да участват в производството и да
научат за какви престъпления са привлечени в това качество, като прекратява
съдебното производство по делото и връща същото на РП – Благоевград, ТО –
Г. Д. за отстраняването им.
Определението не подлежи на проверка по жалба или протест. Да се
уведомят за постановяване на същото страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10