СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
04.11.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 10.10.19г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 4327/15г.
и констатира следното:
Предявен е иск от „Е.Б.“
ЕАД солидарно против С. С., А. С., И. С., З. Д. и Й. Й. с правно основание чл. 190,
ал. 2 от ЗЗД за сумите: 41 415 евро, 1 881, 52 лева и 100 000
лева /последната - частична претенция от цяла такава в размер на общо
226 831, 54 лева/.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 12.09.03г. ищецът е
придобил /купил/ от ответниците /срещу цена в размер на 132 528 евро/ собствеността
върху недвижими имоти /поземлен имот с площ от 2 901 кв.м. и поземлен имот
с площ от 111 кв. м. - подробно индивидуализирани в нотариален акт № 84 от
12.09.03г. на нотариус А. Г./. При /във връзка с/ изповядването на описаната
сделка - дружеството е платило сума в размер на общо 5 891, 06 лева
/съгласно констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза/ - нотариална
такса, такса за вписване на договора и местен данък.
С влязло в сила решение /на СРС 33 състав от 04.07.08г. по г.д. № 12564 от
07г./ дружеството /ищецът/ е било отстранено от собствеността върху 5/16 ид. ч. от посочените имоти.
Искът е основателен –
частично:
От една страна:
Изложените обстоятелства
/надлежно доказани – удостоверени по делото/ сочат, че в процесната хипотеза са
налице предпоставките на чл. 190, ал. 2 от ЗЗД /даващи право на ищеца да
претендира редуциране на платените по процесното правоотношение: продажна цена
на имотите, такси и данък - до размера на 5/16 части, съответстващи на отнетата
от дружеството собственост/. С оглед това в полза на фирмата следва да се присъдят
сумите: 41 415 евро /5/16 от 132 528 евро/ и 1 841 лева /5/16 от
5 891, 06 лева/.
Възраженията на
ответниците са неоснователни:
Давността за завеждане
на претенция като настоящата е 5-годишна /по чл. 110 от ЗЗД/ и същата започва
да тече считано от влизане в сила на съдебното решение, с което купувачът е бил
отстранен съдебно от процесните имоти до размера на 5/16 ид.
ч. Съгласно изричното отбелязване върху съдебният акт – последният е влязъл в
сила на 26.07.10г. От тази дата до завеждане на настоящото дело /на 31.03.15г./
е изтекъл по – къс срок от визираният 5-годишен такъв в разпоредбата на
цитираният текст от закона. Институтът на „погасителната давност“ регламентира съществени
правни отношения – настъпването на негативни правни последици /погасяване на
права/ в патримониума на съответните спорещи страни по дадено правоотношение. С
оглед това /по съображения за правна сигурност/ всеки съдебен акт може /следва/
да съдържа само една /удостоверена със специално поставен върху документа печат
и подпис на съдия/ дата, която изрично и конкретно сочи – влизането му в сила.
Обстоятелството дали
дружеството е било лишено от владението върху имота е без значение в хипотезата
на чл. 190, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 191 от ЗЗД и чл. 189 от ЗЗД.
Релевантният факт в случая /и във всяка хипотеза, подобна на настоящата/ е
този, че купувачът е „загубил“ /не е могъл да придобие/ собствеността върху целият
имот /или върху част от същия/.
С оглед изричното
правило на чл. 192, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 190, ал. 2 от ЗЗД и чл. 189,
ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД /които законови норми са специални спрямо общото
правило на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД/ обстоятелството – дали купувачът е знаел при
сключването на процесната сделка, че трето лице има права на собственост върху
процесните имоти е ирелевантно /дори и при наличието на такова знание – ищецът
разполага с правото да иска връщане на цялата платена цена и разноските по
сделката или пропорционалното им намаляване – каквото именно искане е заявено в
случая/.
От друга страна:
Действително – промяната
в /повишението на/ цената на процесните недвижими имоти във времето /при
съпоставка на тази цена: към момента на сделката от 03г. и към момента на
процесната евикция/ засяга в негативен аспект имуществената правна сфера на
дружеството /към момента фирмата може да придобие „отнетата“ 5/16 ид. ч. от имотите за по-висока пазарна цена в сравнение с
тази, платена по договора от 03г. – съгласно констатациите на приетите по
делото оценителни експертизи, преценени в съвкупност/. С други думи – разликата
в цената в случая се явява за дружеството имуществена вреда – претърпяна
загуба, съответно пропусната полза /която принципно подлежи на обезщетяване при
условията на чл. 190, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД/. Същата
разлика обаче се явява следствие от настъпили /развили се/ във времето /както в
страната, така и в чужбина/ промени във финансово – икономическата среда
/пазар/. Тези промени /които са причинени както от обективни фактори, така и от
провеждана във времето държавна и международна политика/ принципно не могат да
придадат на процесната вреда качеството „предвидима - пряка и непосредствена последица от неизпълнението“
/по смисъла на чл. 82 от ЗЗД/. С оглед това – претенцията на ищца за сумата от
100 000 лева /заявена като частична по делото/ следва да бъде отхвърлена.
На последно място:
Когато е налице правен
спор относно вещни права /или относно облигационни права, които произтичат от
вещни – каквато е настоящата хипотеза/ - отговорността принципно не може да
бъде солидарна /по смисъла на чл. 129, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 128 от ЗЗД
и чл. 122 от ЗЗД/. В хипотеза като процесната – вещната или облигационна
отговорност винаги се съотнася към съответната квота на собственост
/съсобственост/. Доколкото обаче такива квоти не са конкретно посочени /установени/
по делото /и предвид факта, че в случая не е налице солидарност по смисъла на
цитираните законови текстове/ процесната отговорност следва да бъде
разпределена по равно между всички ответници.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.П.С. ЕГН **********,
А.М.С. ЕГН **********, И.М. В. – Р. ЕГН **********, З.Г.Д. ЕГН ********** и Й.Г.Й.
ЕГН ********** да платят /по равно/
на
„Е.Б.“ ЕАД сумите: 41 415 евро и 1 841 лева /на основание чл. 190,
ал. 2 от ЗЗД/; законната лихва върху тези суми от 31.03.15г. до цялостното им
изплащане и 6 855 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумите над посочените по-горе.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ЕАД да
плати на Й.Г.Й. 2 423 лева – съдебни разноски и на З.Г.Д. 3 474 лева – съдебни
разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: