РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. гр. Хасково, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20245640200371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните
Нарушения и Наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Т. К. Т., ЕГН **********, от ***** е
депозирал жалба против Наказателно постановление № 22-1253-
000933/08.07.2022г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР-
Хасково, с което за това, че на 25.05.2022г. в 14:15 часа, в гр.Хасково по
ул.“Странджата“ до кръстовище с ул.“Македония“ в посока бул.“Илинден“
управлява мотопед **********, като водача не използва защитна каска по
време на движение на МПС. След справка в масивите на МВР се установи, че
МПС е спрян от движение от дата **********, с което за виновното
нарушение на чл.137Е от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/
лева, както и за виновното нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100/сто/лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 11 точки.
Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и
моли да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява.
Упълномощеният му процесуален представител заявява, че поддържа
жалбата, заявява, че няма как жалбоподателят да е знаел, че мотопедът е бил
спрян от движение и на практика не е осъществил състава на това нарушение.
1
Пледира за отмяната на наказателното постановление и присъждане на
направените по делото разноски.
Адм.-Наказващия орган- Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД-
МВР-Хасково - редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
с.з., не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в
съдебното заседание такива, съдът намира следното:
На 25.05.2022г. полицейските служители при Сектор „Пътна полиция“
при ОД-МВР-Хасково- св.Т. П. и св.Ж. И. изпълнявали служебните си
задължения. Същите били в района на кръстовището на ул.“Странджата“ с
ул.“Македония“ в гр.Хасково, когато към 14,15ч. видели в района на
кръстовището да се движи мотопед в посока към бул.“Илинден“. Вниманието
им било привлечено от факта, че водачът на мотопеда го управлява без
предпазна каска.
Спрели за проверка водача на движещият се мотопед, като при извършената
такава установили, че водачът е настоящият жалбоподател Т. К. Т., а
управляваният мотопед е **********.
При проверка чрез служебен таблет контролните органи установили, че
мотопедът е бил спрян от движение на 11.07.2013г.
Така на Т. Т. бил съставен АУАН №**********г., в който акт били отразени
констатациите от по-горе, който акт жалб.Т. подписал без да посочва
възражения.
На базата на така съставения АУАН, Административно наказващият
орган издал процесното наказателно постановление № 22-1253-
000933/08.07.2022г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР-
Хасково, с което на водача Т., за виновното нарушение на чл.137Е от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, както и за виновното
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100/сто/лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му
отнети общо 11 точки. Постановлението било връчено на жалбоподателя на
08.04.2024г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е
получена на 17.04.2024г.- видно от поставения входящ номер от адм.-
наказващия орган- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Горните факти се установяват от Акт за установяване на
административно нарушение №**********г., № 22-1253-000933/08.07.2022г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР-Хасково, справка за
нарушител- водач и показанията на актосъставителя Т. П. и на свидетеля по
установяване на нарушението и съставянето на акта Ж. И., които са
еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт,
поради което са и кредитирани от съда по начин описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от
лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като
нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е
подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални
изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа
жалбата по същество.
2
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните
предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
При съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
№**********г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН
изключвайки, че не е отразена длъжност и местоработата на нарушителя.
Това нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно
констатациите в акта.
Както при издаване на АУАН, така и при обжалваното наказателно
постановление, е описано правилно извършеното от водача Т. Т. нарушение.
Правилно е описано текстово, съответстващо на цифрово изписаното.
Преди да се обсъдят съответствието на установеното от фактическа страна с
правните норми, следва да се отбележат някои категорично установени
обстоятелства.
По първото описано нарушение - на чл.137Е от ЗДвП- разпоредбата на този
текст от закона повелява водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди да
използват защитни каски. В случая видно от показанията на разпитаните
полицейски служители е видно, че и двамата са категорични, че водачът Т. е
управлявал въпросният мотопед без да е поставил защитна каска. Впрочем
това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя и от неговия
процесуален представител. Поради което и в случая не са налице съмнения,
че е осъществен състава на описаното административно нарушение.
Правилно след установяване на същото, адм.-наказващият орган е отнесъл
нарушената материална норма към съответстващата санкционна такава. А
именно нормата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, която предвижда наказание
глоба от 50лв. за водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на
каска. В случая е наложено именно това административно нарушение, в този
размер. Поради което и обжалваното наказателно постановление в тази му
част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По отношение на другото описано нарушение- на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП
обаче, е допуснато нарушение, което се явява съществено.
Разпоредбата на гореописания текст от закона въвежда забрана към водачите
на пътни превозни средства, да управляват пътно превозно средство, което е
спряно от движение.
В случая видно от показанията на разпитаните свидетели- полицейски
служители, информацията за това, че управляваният мотопед е бил спрян от
движение, е била получена от служебен таблет- съответно от база данни,
която е достъпна единствено за полицейски служители, без един водач да
може да извърши справка за подобни обстоятелства. Не са били и външни
признаци или проявления, че този мотопед е бил спрян от движение, след
като е разполагал с регистрационни табели и са били представени документи
от водача. Съчетано със следващото обстоятелство, а именно, видно от
представената писмена справка, собствеността на въпросния мотопед е на
друго лице, а не на жалбоподателя, който го и управлявал. Последният
придобива собствеността няколко дни след като е бил спрян от полицейските
3
органи и е била извършена проверка в служебния таблет.
Т.е. липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв начин
е бил уведомен собственика на посочения мотопед за това, че е спрян от
движение. Още по-малко пък има данни ползвателят на мотопеда-
настоящият жалбоподател, да е бил уведомяван за това, че този мотопед е бил
спрян от движение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на
посоченото нарушение, знаейки, че управлява спрян от движение мотопед.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време
няма как да бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач
умишлено е осъществил състава на това административно нарушение, при
положение, че липсват каквито и да било данни за уведомяването му. На
практика липсват данни да е уведомен нарушителя за това обстоятелство, но
също така това са обстоятелства, подлежащи на доказване именно от адм.-
наказващия орган в настоящото адм.-наказателно производство. При така
установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част
от елементите от състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, то при
липса на някои от елементите на състава на нарушението и липсата на
каквито и да било доказателства за това деянието да е осъществено от
жалбоподателя виновно, в случая не може да се направи безспорния извод за
осъществен състав на административното нарушение. Още повече,
нарушението може да се определи като несъставомерно, поради липса на
субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна
страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и
въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма
на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е
извършено умишлено или непредпазливо. Предвид изложеното съдът намира,
че в хода на административно наказателното производство са допуснати
нарушения на процесуалния закон, водещи до неправилно ангажиране на
отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва
да се отмени в тази му част.
По отношение на отнемането на 11 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, Съдът намира, че следва и в тази
част да бъде изменено наказателното постановление, доколкото съобразно
разпоредбата на чл.6, ал.1, т.18 от наредбата, за неизпълние на задължението
за използване на предпазен колан или носене на каска (чл.183, ал.4, т.7,
предл.1 от ЗДвП), се отнемат 10 контролни точки, а не описаните в
наказателното постановление 11.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет
обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от
жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 100 (сто)
4
лева, съобразно мотивите по-горе за изменение на обжалваното наказателно
постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства за размера на така направените разноски- представен договор
за правна защита и съдействие с описана сумата от 100 лева като заплатена,
то част от тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган, съобразно и пропорционално
решението на съда, доколкото е било обжалвано цялото наказателно
постановление, включващо две отделни адм.нарушения и две отделни
адм.наказания. Съдът е уважил жалбата само в едната й част- по отношение
на едното адм.нарушение и съответно едното адм.наказание. Като обективен
размер на направените разноски спрямо крайният резултат, Съдът намира
сумата от 50(петдесет)лева, доколкото спрямо едно от общо две наказания,
наказателното постановление е отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №22-1253-000933/08.07.2022г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР-Хасково, с което на Т. К.
Т., ЕГН **********, от ***** за това, че на 25.05.2022г. в 14:15 часа, в
гр.Хасково по ул.“Странджата“ до кръстовище с ул.“Македония“ в посока
бул.“Илинден“ управлява мотопед **********, като водача не използва
защитна каска по време на движение на МПС. След справка в масивите на
МВР се установи, че МПС е спрян от движение от дата **********, с което
за виновното нарушение на чл.137Е от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
50 /петдесет/ лева, както и за виновното нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП,
на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100/сто/лева, а на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 11 точки,
като ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта му:
- касаеща нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, заради което на основание
чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100(сто)лева,
-касаеща отнемането на контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР – за разликата над 10 отнети контролни точки– като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА издаденото наказателно постановление в останалата
му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН да
заплати на Т. К. Т., ЕГН **********, от ***** направените разноски по
делото (АНД 371/2024г. по описа на РС-Хасково) за настоящата съдебна
5
инстанция, в размер на 50 (петдесет) лева – произтичащи от адвокатско
възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за обезщетение на
разноските до разликата с пълният предявен размер от 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
6