№ 3218
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20241100101144 по описа за 2024 година
Ищецът В. Г. Г. е предявил срещу ответника А. Г. Г. обективно съединени, при
условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 42, б.„б“ от Закона за
наследството (ЗН) във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, с който се иска прогласяване на
нищожност на саморъчно завещание от 16.06.2022 г., вписано в Службата по
вписванията - гр. София в вх. рег. ********* 19.10.2023г., дв. вх. рег. м 72530,
Акт N 9137, то.мху, дело N956977, имотна партида 861369, сьставено от Д.А.
Г. в полза на А. Г. Г. и с предмет собствените на наследодателката дялове от
апартамент, тъй като същото не е автентично - не е съставено саморъчно и не
е подписано от лицето, което се сочи за негов автор, и евентуален иск с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН, във вр. с чл. 29, ал.1 от ЗН, с които се иска да бъде
намалено с общо 2/9 посоченото завещателно разпореждане от 16.06.2022 г. и
да бъде възстановена запазената част на ищеца от наследството на Д.А. Г. по
отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №14, състоящ се от
две стаи, дневна, столова, кухня и други сервизни помещения, на обща площ
86,39 кв.м., на седми етаж, вх. А, в сградата на ЖСК „*********, гр. София,
при описани в исковата молба съседи, ведно с припадащото се MA3E №38 от
2,48 кв.м., при описани съседи, заедно с 1,73 ид. части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя,
съставляващо част от парцел XX, квартал 70 по плана на гр. София, кв. Гео
Милев, при граници: ул. Асен В., ул. Постоянство, дворовете на съседните
1
собственици С.С.М., С.И.Ч. и Н.Х.Ч., двора на сградата и бл.36.
Ищецът се легитимира като наследник по закон - син на Д. Г., починала
на 28.08.2023 г. Твърди се към момента на смъртта си наследодателката да е
собственик на 4/6 ид.части от горепосочения недвижим имот, а страните по
делото са били собственици по наследство на по 1/6 ид.част. Поддържа, че на
12.09.2023 г. е получил копие по „вайбър“ от Д.Д. - дъщеря на ответницата,
съобщение с прикачена снимка на документ с дата 14.06.2022 г. “завещание“, с
което посоченият в него завещател - Д.А. Г., е завещала на А. Г. останалия в
наследство недвижим имот. Поддържа, че завещание от дата 16.06.2022 г. е
обявено в нотариална кантора на нотариус В.Б., за което е съставен протокол
за обявяване на саморъчно завещание от 18.10.2023 г. Излага доводи, че
саморъчното завещание не е съставено и подписано от сочения за завещател
наследодател на ищеца, предвид което моли съда, на осн. чл. 42, б. „б” от ЗН
във вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, да прогласи неговата нищожност. Поддържа се с
извършеното завещание да е накърнена запазената му част в размер на 1/3 от
имуществото на Д. Г. - общо 2/3 при две деца. При условията на евентуалност,
в случай че се установи завещанието да е изцяло автентично, моли съда да
възстанови запазената част от наследството, което да се извърши чрез
намаляване на завещателното разпореждане от 16.06.2022 г. по отношение на
горепосочения недвижим имот, който е единственото останало в наследство
имущество от завещателя. Претендира разноски.
Ответницата А. Г. Г. в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва
твърденията на ищеца за неавтентичност на саморъчното завещание от
16.06.2022 г., с посочен завещател Д. Г.. Твърди последното да е написано и
подписано лично от завещателя. Поддържа, че е представила завещанието на
нотариус за обявяване, като същото е вписано в Агенция по вписванията.
Поддържа след 1990 г. В. Г. да е прекратил всякакъв контакт с ответницата, а
впоследствие и с майка си от 2004 г. От тогава не я е посещавал, не я е търсил,
не се интересувал за здравословното й състояние. В последните седем години,
наследодателката боледувала, била прикована на легло и имала нужда от
специализирани грижи, полагани от ответницата и близките й. През лятото на
2022 г. наследодателката извикала ответницата, за да я уведоми, че желае да
направи завещание, докато е жива и да й прехвърли нейния дел от
апартамента. На 16.06.2022 г. собственоръчно написала на кариран лист
2
завещание, след устна консултация с нотариус. Въпреки влошеното
здравословно състояние завещателката била адекватна. Бил правени опит за
контакт с В. още преди смъртта на Д. Г., но безуспешни. Съобразно
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представения по делото Нотариален акт за собственост на
жилище/апартамент/ строено на държавна земя от ЖСК №29/27.02.1978 г., н.д.
№605/78 г., том VІ, на нотариус П.П. се установява, че през време на брака си
(сключен на 18.08.1959 г.) Г.И. Г. и Д.А. Г. са придобили правото на
собственост върху следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №14, със
застроена площ от 86.39 кв.м., находящ се на ет. *********, гр. София, ул.
„*********1, ведно с припадащото се мазе №38 с площ от 2.48 кв.м., заедно с
1.73 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху държавна земя, с идентификатор
68134.703.1341.3.14.
Правото на собственост върху горепосочения имот е придобито от Г.И.
Г. (починал на 05.05.1990 г.) и Д.А. Г. (починала на 28.08.2023 г.) по време на
сключения между тях граждански брак и е включено в съществуващата между
тях бездялова съпружеска имуществена общност.
От представеното по делото удостоверение за наследници № РСЛ23-
УГ01-8301/14.09.2023 г., издадено от Столична община, район „Слатина“,
представляващ официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща
съда материална доказателствена сила, се установява, че Г.И. Г. е починал на
05.05.1990 г. и е оставил за свои наследници по закон – Д.А. Г. (съпруга), В. Г.
Г. (син) и А. Г. Г. (дъщеря).
След смъртта на Г.И. Г. на 05.05.1990 г. е възникнала обикновена
съсобственост по отношение на процесния имот - арг. чл. 21, ал. 1 СК, във вр.
с чл. 28 СК, като Д.А. Г. е станала носител на 4/6 ид. ч. от правото на соб‐
ственост върху горепосочения недвижим имот.
От представеното по делото удостоверение за наследници № РСЛ23-
УГ01-7968/04.09.2023 г., издадено от Столична община, район „Слатина“,
представляващ официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща
3
съда материална доказателствена сила, се установява, че Д.А. Г. е починала на
28.08.2023 г. и е оставил за свои наследници по закон – В. Г. Г. (син) и А. Г. Г.
(дъщеря).
По делото са представени и копие от саморъчно завещание от
16.06.2022 г. и протокол за обявяването му, съставен на 18.10.2023 г. от В.Б. –
нотаруис с рег.№259 на НК с район на действие СРС, от което се установява,
че Д.А. Г. е завещала в полза на дъщеря си А. Г. Г. притежаваните от нея
идеални части от горепосочения недвижим имот.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл.42, б. „б” от ЗН
Процесното саморъчно завещание от 16.06.2022 г., прието като
доказателство по делото, обективира универсално завещателно разпореждане
на Д.А. Г. в полза на нейната дъщеря А. Г. Г..
От заключението на Съдебната почеркова експертиза, което съдът
възприема като обективно и обосновано, се установява, че ръкопистият текст,
с който е изготвено горепосоченото завещание е написан и подписът за
„Завещател” е положен от Д.А. Г.. Заключението е изготвено на база на
достатъчен брой сравнителни образци, обхващащи продължителен период от
време, съпоставим с периода на изготвяне на обекта на изследване, чийто
произход е гарантиран от източниците и съдът не намира основания да не го
кредитира.
Съгласно чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде
поставен след завещателните разпореждания, а неспазването на изискванията
на чл.25, ал.1 ЗН води до нищожност на завещателното разпореждане – чл.42,
б. „Б” ЗН. В тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата
автентичност по безспорен и несъмнен начин (в този смисъл - решение
№493/09.07.2003г. по гр.д.№106/2003г., решение №202/24.07.2001г. по гр.д.
№583/2000 г., решение №802/23.06.1992 г. по гр.д.№417/1992г., решение
№1050/21.10.1991г. по гр.д.№853/1991г. на ВКС и др.). В конкретния случай в
тежест на ответника е било да докаже при условията на пълно и главно
доказване автентичността на завещанието, от което черпи права, което съдът
4
намира, че е направено.
При това положение и прилагайки правилата на доказателствената
тежест съдът приема, че е спазено основното изискване към формата на
процесното саморъчно завещание по чл.25, ал.1 ЗН – да бъде написано и
подписано ръкописно от самия завещател, поради което и съобразно чл.42, б.
„Б” ЗН завещанието не е нищожно и е породило правно действие.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл.42, б. „Б” от ЗН за
прогласяване нищожността на завещателното разпореждане от 16.06.2022 г. на
Д.А. Г., се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН
Г.И. Г. е починал на 05.05.1990 г., като е оставил за свои законни
наследници – И.С.Н. (съпруга), ответницата Д.А. Г. (съпруга), В. Г. Г. (син) и
А. Г. Г. (дъщеря), видно от представено по делото удостоверение за
наследници № РСЛ23-УГ01-8301/14.09.2023 г., издадено от Столична община,
район „Слатина“.
Следователно, към датата на откриване на наследството на Г.И. Г., като
се съобрази правилото на чл.9, ал.1 от Закона за наследството ЗН) и чл.10,
ал.1 ЗН, придобитото от Г.И. Г. преди смъртта му се наследява от
наследниците при равни квоти от по 1/3. Следва да се съобрази, че
недвижимия имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №14, със застроена площ
от 86.39 кв.м., находящ се на ет. *********, гр. София, ул. „*********1, ведно
с припадащото се мазе №38 с площ от 2.48 кв.м., заедно с 1.73 идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху държавна земя, с идентификатор 68134.703.1341.3.14, е придобит от
Г.И. Г. по време на брака му с Д.А. Г., следователно, след смъртта му тя става
собственик на собствено основание на 1/2 идеални части от процесния
недвижим имот. Така, дяловете на В. Г. Г. (син) и А. Г. Г. (дъщеря) в
съсобствеността са от по 1/6 идеални части, а на Д.А. Г. – от 4/6 идеални
части.
Д.А. Г. е починала на 28.08.2023 г. и е оставила за свои наследници по
закон – В. Г. Г. (син) и А. Г. Г. (дъщеря). видно от представено по делото
удостоверение за наследници № РСЛ23-УГ01-7968/04.09.2023 г., издадено от
Столична община, район „Слатина.
5
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е
установена правната възможност за реализиране и защита на едно
самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28,
ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са
наследникът с право на запазена част и лицето (лицата), което е
облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от
наследодателя. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно
лице да се разпорежда в полза на трето лице с конкретно свое имущество или
изцяло с онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни
разпореждания – дарения или завещания – брани правата на наследниците със
запазена част по чл. 28, ал. 1 ЗН, като именно чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН им
гарантира възможността да получат онази част от имуществото на
наследодателя или нейната парична равностойност, която е определена като
тяхна запазена част. Правото по чл. 30 ЗН е имуществено и е наследимо –
може да бъде упражнено и от наследниците на лицето, чиято запазена част е
накърнена.
В конкретния случай ищецът В. Г. Г. е предявил иск за възстановяване на
запазената му част от наследството на Д.А. Г., починала на 28.08.2023 г., чрез
намаляване на процесното завещателно разпореждане от 16.06.2022 г. в полза
на ответника А. Г. Г. до размера, необходим за допълване на запазената му
част. Без съмнение ищецът е легитимиран да предяви подобна претенция, тъй
като видно от представените по делото писмени доказателства, е наследник с
право на запазена част в качеството си на син на наследодателя.
На първо място, следва да се посочи, че никоя от страните по делото не
представя доказателства, установяващи наличието на други имоти или
движими вещи в наследствената маса, извън процесния недвижим имот.
В разглеждания случай не се установи наследодателя Д.А. Г. към
6
момента на смъртта си, да е имала имуществени задължения към трети лица.
Съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на
доказателствената тежест в гражданския процес ответницата е следвало да
докаже по делото кои конкретни имуществени обекти влизат в актива на
оставеното от Д.А. Г. наследство, т.е. обема на наследството, тъй като в
интерес на същата е да установи, че в масата по чл. 31 от ЗН освен предмета
на процесното завещателно разпореждане се включват и други имущества,
което в случая не е направено от ответницата.
Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато
наследодателят не е оставил съпруг, е при две и повече деца или низходящи от
тях - 2/3 от имуществото на наследодателя, а разполагаемата част от
наследството е в размер на 1/3 – арг. от чл. 29, ал.1 от ЗН.
Доколкото искането за намаление на процесното завещание, както бе
посочено по-горе, е направено само от един наследник с право на запазена
част намалението следва да се извърши в дроб от подарения имот, необходима
за възстановяване на запазената част на ищеца. Този извод следва и от вида на
иска по чл. 30, ал.1 от ЗН и упражняваното с него субективно преобразуващо
право. Това право е лично право на наследника с право на запазена част или
негов наследник и упражняването от същия води до допускането на
намаление на завещанието или дарението до размер, необходим за
възстановяване на запазената част на поискалия го наследник, и то не ползва
наследниците, които не са поискали намаление (в този смисъл т.3, б. "б" и "в"
от Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС). По изложените
съображения предявеният иск е основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 2 562.32 лв.,
представляващи сбор от внесени държавна такса и депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „*********, адв. Х. Р., срещу А. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „*********, *********, иск с правно основание чл.42, б.
„Б” от ЗН за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане от
16.06.2022 г. на Д.А. Г., като неоснователен.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 3 от ЗН
ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на В. Г. Г., ЕГН **********, в размер на 1/3 от
наследството на Д.А. Г., ЕГН **********, починала на 28.08.2023 г., като
НАМАЛЯВА с 1/3 завещание от 16.06.2022 г. на Д.А. Г., в полза на А. Г. Г.,
ЕГН **********, по иск предявен от В. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „*********, адв. Х. Р., срещу А. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „*********, *********.
ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*********,
*********, да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „*********, адв. Х. Р., сумата от 2 562.32 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8