№ 226
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501896 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Подадена е жалба от 18.10.2021 г. от „ВАСМАРК“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул.“Христо Самсаров“ №5, ет.3,
оф.1, чрез процесуалния представител адв. Олег Атанасов, срещу разпределение,
обективирано в протокол от 14.10.2021 г. по изп. д. № 20218040400052 г. на ЧСИ Делян
Николов, рег. № 804 КЧСИ, с район на действие ОС Бургас.
В жалбата се иска съдът да отмени горепосоченото разпределение. Сочи се, че
разпределението е незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния
закон. Изготеното разпределение е непълно и неясно. Навеждат се доводи, че е нарушен
реда на предпочтително удовлетворение, установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. От
вземанията с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД не е описано как са формирани и върху
каква основа, в протоколите са посочени различни суми, като не е ясно въз основа на каква
методика ЧСИ е разпределил в различните протоколи по разпределението разноските. В
раздел 4 от разпределението са включени суми, които не се ползват с привилегията по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно определена. Не е
правилно определен дължимия ДДС, като имотите попадали в хипотезата на чл.45 от ЗДДС.
В забележка 1 на т.26 от ТТРЗЧСИ е посочено, че при частично събиране на парично
вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната
сума. Не така било определено от ЧСИ в атакуваното разпределение.
От изготвения протокол не става ясно дали са посочени всички взискатели, дали
разпределената сума е послужила за удовлетворяването на такси само по изпълнителното
дело или и на други вземания, дали действително таксите, които са били разпределени са
били от авансово внесени такива. Данъците за имота се ползват с привилегията по т.2 на ал.1
от чл.136 от ЗЗД, като неправилно съдебният изпълнител ги бил посочил в т.1 и в тази си
част разпределението не отговаря на закона.
Навежда доводи, че таксите, направени за имотите и авансовите такси, не са събрани
1
съразмерно. Дължимите такси следва да се определят за всеки имот, а при невъзможност,
ако същите касаят общо всички имоти, то следва да бъдат изчислени по съразмерност.
Излага подробни съображения за неправилно определение на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
Посочва, че ЧСИ не е посочил каква е таксата за целия дълг и съответно каква е таксата за
събраната сума от проданта на всеки имот. В обжалваните разпределения съдебният
изпълнител не е определил коефицент за пропорционалното изчисляване на дължимата
такса за част, съответстваща на събраната сума от публичната продан на всеки един от
имотите. Видно е било, че посочената такса по чл.26 е изчислена на база стойността на
продаденото имущество, като е изчислена стойността на всеки продаден имот.
Сочи, че е неправилно разпределението относно разноските, представляващи неплатени
дължими такси и разноски по изпълнението по ТТРЗЧСИ. За същите ЧСИ се явявал
хирографарен кредитор и не се ползвал с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Моли да се допусне съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на поставени в
жалбата въпроси.
Представя се писмено становище от ЧСИ Делян Николов, с което намира жалбата за
неоснователна. Оплакванията, касаещи разпределените суми по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са
бланкетни и не извеждат конкретни пороци. Видно от извършеното разпределение било, че
в т.11.1 съдебният изпълнител е разпределил с привилегията по точка 1 разноските
направени за изготвяне на разпределението и предявяването му на страните, съответно е
посочено и правното основание за тези разноски - чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД във връзка с т.13 и
т.4 от ТТРЗЧСИ. Няма спор в съдебната практика, че тези разноски се включват в реда по
чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, тъй като именно разпределението доставя на правоимащите сумите
получени от реализирания изпълнителен способ. Тази сума е прибавена към таксата на
съдебния изпълнител по т.26 от ТТРЗЧСИ. По чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД са разпределени и
разноските във връзка с ключарски услуги, тъй като е използван ключар при извършването
на описа на имота, както и разноски за вещо лице, което е изготвило оценката относно
имота. Другите суми предвидени за разпределение по този ред били приетия адвокатски
хонорар, както и определени такси, които са индивидуализирани в посочените в
разпределението сметки издавани от органа по изпълнението. Това са таксите по сметка
36293/10.02.2021г, и 38647/27.08.2021г., представляващи - такса за образуване на дело, такса
за справки за имуществено състояние на длъжника, за връчване на покана за доброволно
изпълнение, за вписване на възбрана и за опис /частична/. Всички тези такси били свързани
с началната фаза, която подготвя същинското принудително изпълнение върху имота, и без
които то не би могло да се осъществи, поради което те са неразривно свързани с проведения
изпълнителен способ - публична продан на недвижим имот, поради което са разпределени и
по реда на чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД. По същият начин са и сумите предвидени за разпределение
по този ред в сметка 36842/30.03.2021г., касаещи таксата за извършения опис на
недвижимия имот. Не е било налице изложеното в жалбата, че данъкът и таксата битови
отпадъци са разпределени по т.1, а не по т.2 на чл. 136 ЗЗД. Посочва, че таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ е определена правилно.
В заключение намира, че в протокола за разпределение достатъчно ясно, точно и в
съответствие със закона са разпределени сумите, като всяка една от тях е посочено правното
основание и размер. Поради изложеното изготвеното разпределение е било
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Представя се копие на изпълнително дело № 52/2021 г. по описа на ЧСИ Делян
Николов.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от „НЕК БГ“ ЕООД за
образуване на изпълнително дело срещу „ВЕСМАРК“ ЕООД за събиране на вземанията му
съгласно изпълнителни листа, издадени по ч. гр. д. № 80/2019 г., гр.д.583/2019 г. и
гр.д.2316/2020 г., всички по описа на РС Несебър. С изпълнителен лист, издаден по ч.гр. д.
№ 80/2019 г. на РС Несебър „ВАСМАРК“ ЕООД е осъдено да заплати на „НЕК БГ“ ЕООД
сумата 13631, 23 лева – от които основна договорна главница по договорното вземане в
2
размер на 12126, 27 лв, лихва за забава върху договорната главница за периода 01.07.2016 –
31.01.2019 г. в размер на 1504, 96 лв., както и законната лихва върху главницата от
01.02.2019 г., до окончателно изплащане на сумите. С изпълнителен лист, издаден по гр. д.
№ 583/2019 г. на РС Несебър „ВАСМАРК“ ЕООД е осъдено да заплати на „НЕК БГ“ ЕООД
сумата 2273 лева, представляваща разноски по делото, сумата в размер на 1500 лв., съдебно
– деловодни разноски във въззивното производство, както и сумата от 5 лв., заплатена
държавна такса за издаване на изпълнителен лист. С изпълнителен лист, издаден по ч.гр. д.
№ 852/2020 г. на РС Несебър „ВАСМАРК“ ЕООД е осъдено да заплати на „НЕК БГ“ ЕООД
сумата 17151, 56 лева – от които основна договорна главница по договорното вземане в
размер на 14341, 28 лв. за периода 01.10.2017 – 31.05.2019 г., лихва за забава върху
договорната главница за периода 01.10.2017 – 31.05.2019 г. в размер на 2810, 28 лв., както и
законната лихва върху главницата от 01.06.2019 г., до окончателно изплащане на сумите,
както и сумата в размер 2343, 03 лв. разноски, от които 2000 лв. адвокатски хонорар, и 343,
03 лв. държавна такса.
Принудителното изпълнение е насочено по отношение на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект, находящ се в сграда с идентификатор
61056.502.569.1.765, с административен адрес в село Равда, община Несебър, комплекс
„Емералд“, бл.А, ет.6, ап.С613 като предмет на обжалваното разпределение от 18.09.2020 г.
е сумата от 157000 лв., получената от публичната му продан и по която за купувач е обявен
присъединения взискател - хирографарен кредитор по делото Г.Г.М..
До длъжника „ВАСМАРК“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
7188/15.02.2021 г. (л. 57), с която е уведомено, че изпълнението ще бъде насочено върху
ипотекирания в полза на Банката имот. Поради невъзможност длъжникът да бъде открит на
адреса, след 3 посещения е залепено уведомление (л. 63). Предвид посоченото поканата за
доброволно изпълнение е редовно връчена съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 от ГПК (л.64).
С молба (л. 171) Г.Г.М. е направила искане да бъде присъединена по делото като
взискател спрямо длъжника (изпълнителен лист л. 172). С постановление за присъединяване
на взискател въз основа на молбата по чл. 456 ГПК Г.М. е присъединена по изпълнителното
дело.
По делото е извършен опис на недвижимия имот, върху който е насочено
изпълнението, съответно е оценен и съдебният изпълнител е обявил неговата публична
продажба. С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения по насрочена
публична продан и на купувач от 01.07.2021 г. за купувач на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61056.502.569.1.765 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
СГКК - Бургас, с административен адрес село Равда, община Несебър, комплекс „Емералд“,
бл.А, ет.6, ап.С613, е обявен Г.М. Г..
Съгласно удостоверение от ТД на НАП Бургас длъжникът към 07.09.2021 г. няма
неизплатени публични задължения (л. 291).
Съгласно писмо от Община Несебър за продадения имот са налични задължения за
местни данъци и такси в общ размер 7506, 43 лв. (л. 221-230).
За датата на изготвяне на разпределение са уведомени взискателите и длъжника, както
следва: ТД на НАП Варна със съобщение изх. № 35071/02.09.2021 г. (л. 271); ТД на НАП
София изх. № 35070/02.09.2021 г. (л. 272); „Ученически отдих и спорт“ ЕАД с изх. №
35081/02.09.2021 г. – (л. 274); Община Несебър изх. № 35080/02.09.2021 г. (л. 273);
„ВАСМАРК“ ЕООД, чрез пълномощника (л. 275 -280); „НЕК БГ“ ЕООД изх. №
35077/02.09.2021 г. (л. 281); Г.Г.М. с изх. № 35078/02.09.2021 г. (л. 282); "Евроанс" ЕООД
изх. № 37974/26.11.2018 г. (л. 965-967); "Алианц Банк България" АД изх. №
37976/26.11.2018 г. (л. 956); Трансмарк ООД изх. № 37978/26.11.2018 г. (л. 953).
Съгласно представен протокол от 14.10.2021 г. по изп. д. № 20218040400052 г. на ЧСИ
Делян Николов е извършено предварително разпределение на сумите от изнесения на
публична продан недвижим имот, собственост на длъжника „ВАСМАРК“ ЕООД като е
3
вписана предложената цена за имота – 157000 лева. Вземането на взискателя Г.Г.М.
/обявена и за купувач на процесния имот/ е посочено в общ размер на 354 361 лева главница,
лихви, неолихвяема сума, включително и разноските по ТТРЗЧСИ. Тъй като вземането на
взискателите надвишава общата продажна цена на имотите е извършено разпределение, за
да се определи сумата, която взискателят обявен за купувач следва да внесе. За
удовлетворяване в реда на чл. 136, т. 1 ЗЗД са приети вземанията на "НЕК БГ" ЕООД за
принудително изпълнение върху имота общо в размер на 3225 лева, като за изготвяне на
разпределението на основание т.13 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител е
присъдена сумата от 36 лв., а за уведомяване на страните за разпределението сумата в
размер 72 лв. на основание т.4 от ТТРЗЧСИ. С привилегия по чл. 136, т. 2 ЗЗД са приети
вземанията на Община Несебър за данъци и ТБО общо 7506, 45 лева. В реда на чл. 136, т. 3
ЗЗД са включени вземанията на взискателя "НЕК БГ" ЕООД общо в размер на 43674, 94
лева. Вземанията на хирографарните кредитори Г.Г.м. и "Ученически отдих и спорт" ЕАД /с
вписана върху имота възбрана, присъединен по право взискател/ са приети за
удовлетворяване по чл. 137 ЗЗД поради липсата на привилегия.
В разпределението са посочени разноските за съдебно изпълнение с конкретно
посочване на основанието, за което е начислена таксата, нейния размер, като е посочен и
съответния документ, въз основа на който последните са установени. Посочен е коефицент
за изплащане на дълга на всеки взискател, който е 0,3645771. При удовлетворяване на всяко
едно от вземанията на хирографарните кредитори в реда по чл.137 от ЗЗД е определена
таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да се внесе в полза на съдебния изпълнител. След
удържане на таксите за изпълнението в размер на 108 лева, съдебният изпълнител е
разпределил сумата 3225 лева на взискателя "НЕК БГ" ЕООД на основание чл. 136, т. 1 ЗЗД,
след това на основание чл. 136, т. 2 - дължимите към Община Созопол данъци и ТБО, общо
в размер на 7506,45 лева като остатъка от продажната цена в размер на 145415,93 лева е
разпределен в чл. 137 ЗЗД, съобразно съразмерните части между взискателите по делото. На
основание чл.495 от ГПК са определени съразмерните части, които купувачът – взискател
Г.М. следва да изплати по сметка на съдебния изпълнител: в полза на взискателя „НЕК БГ“
ЕООД сумата от 18207, 91 лв., в полза на съдебния изпълнител за дължими такси и разноски
– 6338, 06; дължима такса за имота към Община Несебър – общо изчислена в размер на 7506,
45 лв.; дължима сума към взискателя „Ученически отдих и спорт“ ЕАД – 265, 01 лв.
По делото е назначена и приета съдебно – счетоводна експертиза, която да даде
отговор на въпроса правилно ли е определен размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, каква
е съразмерната част на събраната сума при извършените продажби, какъв е съразмерният
размер на авансово платените такси, които следва да бъдат приспаднати, както и какъв е
коефицентът на разпределение, след като се изчисли точния размер на вземанията на всички
кредитори. Посочено е, че общо сумата, представляваща такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,
начислена от ЧСИ е в размер на 6230,06 лв. с ДДС. Подробно излага механизма на
изчисление на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като заключава, че размерът й следва да бъде
5260, 85 лв с ДДС. Посочен е размерът на таксата за всеки един взискател. Съдът кредитира
депозираното заключение, тъй като последното е пълно, ясно и обосновано, като не
възниква съмнение за неговата правилност.
Съдът намира, че други, относими към предмета на спора доказателства не са
представени.
С оглед така изложената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, от легитимирано лице, внесена е държавна такса, поради което
последната е редовна и допустима.
По допустимостта:
Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на
4
съдебния изпълнител, от легитимирано лице, внесена е държавна такса, поради което
последната е редовна и допустима.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им
и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.
При извършване на разпределението съдебният изпълнител следва да определи
естеството на отделните притезания - кои са привилегировани и кои хирографарни, както и
какъв е редът на привилегированите притезания съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. На
разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния изпълнител, независимо
от произхода му.
Разпределението по чл. 495 от ГПК е изключение от общия уреден случай на
разпределение в хипотезата на чл. 460 ГПК. В случаите на чл. 495 ГПК е извършено
предварително разпределение на бъдещи суми – тези, които ЧСИ посочва, че се дължат от
обявения за купувач взискател за изплащане на съразмерните части от вземанията на
другите взискатели, или, ако взискателят е само един – сумата, с която цената надминава
вземането на взискателя-купувач /което определя и дължимата за изплащане сума на
длъжника за имота, който е продаден/. Тази специална хипотеза се налага, тъй като
взискателят, който участва като купувач в публичната продан, не внася предложената от
него цена в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК, а на осн. чл. 495 ГПК това му задължение се
прихваща с вземането му към длъжника при спазване на привилегиите по чл. 136 ЗЗД. Това
прихващане предполага и постановяване на нарочен акт на СИ, в който да бъде отразена
припадащата се на самия взискател част, с която се прихваща неговото вземане към
длъжника, вземанията към всички останали взискатели, а ако цената е недостатъчна-и
размера на погасяванията съобразно привилегиите, вкл. и с определяне на дължимите такси
и разноски на всеки от взискателите и СИ. С влизане в сила на това предварително
разпределение, в което се посочват горните обстоятелства, настъпва и погасителния ефект
на прихващането и се стабилизира размера на задължението на взискателя-купувач, което
той следва да внесе по сметка на СИ. В този смисъл това разпределение, макар и
предварително/и без постъпили реално суми / е същинско /макар и под условие/, защото ако
след влизането му в сила взискателят-купувач внесе определената му сума в определение
срок от закона, ново разпределение не се прави. То е предпоставка съдебният изпълнител да
преведе съответните припадащи се суми на другите взискатели или на длъжника. Затова
именно, макар и да е предварително и да е поставено в зависимост от сбъдването на едно
условие, при сбъдването му разпределението по чл. 495 ГПК става окончателно и с него се
осъществяват всички последици, които са последици на разпределението по чл. 460 ГПК.
В производството по чл. 463 ГПК съдът действа като контролно-отменителна
инстанция, което означава, че проверката се извършва само въз основа на доводите и
основанията, изложени от жалбоподателя. Настоящият състав подкрепя тезата, застъпена в
съдебната практика, че за да е налице незаконосъобразност на разпределението като
процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа
съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Дадени са
примери за нарушения, обосноваващи отмяна на разпределение на съдебен изпълнител -
неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам – неправилно погасяване на едни
вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и всякакви
други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна.
Относно направените възражения, че е нарушен редът на предпочтително
5
удовлетворение, установен в разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, настоящият състав намира
същите за неоснователни. Съдът намира, че в протокола за разпределение съдебният
изпълнител изчерпателно и ясно е посочил конкретните суми, които се разпределят, както
редът, по който се погасяват, съобразно сумата, която подлежи на разпределение. Посочени
са относимите разпоредби на чл.136 от ЗЗД. В уводната част от протокола са описани
подробно и вземанията на всички взискатели, както и привилегията, с която се ползват
последните. В тази връзка не са извършени нарушения на реда за предпочитателно
удовлетворение на кредиторите. Тук е мястото да се посочи, че данъците на имота са
удовлетворени във втори ред, тъй като се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД,
като не отговаря на действителното фактическо положение твърдението на
жалбоподателите, че съдебният изпълнител ги е посочил в привилегията по чл.136, ал.1, т.1
от ЗЗД.
В т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват и в
първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател
по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В
този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. В уводната част от протокола за
разпределение, изчерпателно са посочени взискателите по изпълнителното дело, както и
техните вземания. Изрично е посочено, че таксите и разноските по изпълнителното дело са
за принудителния способ, сумата от чиято реализация се разпределя. Сумите, дължими за
такси и разноски, са описани по размер и според основанието, въз основа на което са
направени, като е посочена съответната разпоредба от ТТРЗСИ за всяка една такса, както и
съответната сметка, издадена по реда на ТТРЗЧСИ от съдебния изпълнител. В този смисъл
не е основателно оплакването, че не е описано как са формирани и върху каква основа
вземанията с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Съдът не споделя възражението, че за разноските, които са неплатени авансово от
взискателя, не се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се разпростира и по отношение на неплатените авансово от взискателя
такси и разноски. В т. 11 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че ако
взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника, съгласно чл.
79, ал. 2 ГПК, когато той отговаря за нея и едва, когато длъжникът не отговаря за тази такса,
съдебният изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410
ГПК. В случая, за всички начислени такси и разноски в изпълнително дело отговаря
длъжника и независимо, че същите не са събрани авансово от взискателя, те остават в
тежест на длъжника според общото правило на чл. 79, ал. 2 ГПК и следва да бъдат включени
в разпределението като вземане на ЧСИ, включително като се ползват с привилегията на чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В този смисъл е практиката на БАС – Решение № 147/16.04.2019 г. по в.
ч. гр. д. № 119/2019 г. по описа на БАС, която се споделя от настоящия състав. По тези
съображения съдът не намира за основателно възражението на жалбоподателите, че не е
ясно дали действително таксите, които са разпределени са авансово заплатени, както и че са
посочени суми, които не се ползват от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
По отношение на оплакванията, че таксите, направени за имотите и авансовите такси,
не са събрани съразмерно, видно от протокола, както и от приложените по делото
материали, се установява, че постъпилата сума е от проданта на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61056.502.569.1.765 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на СГКК - Бургас, с административен адрес село Равда, община Несебър, комплекс
„Емералд“, бл.А, ет.6, ап.С613, собственост на длъжника „ВАСМАРК“ ЕООД. Следователно
не е състоятелно това оплакване на длъжника, тъй като по делото не е провеждана продан на
повече от един имот. Не е основателно и оплакването, че в протокола не е посочен
коефицент на дължимата такса между общо дължимата сума и събраната по делото.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 73 ГПК процентът на пропорционалната такса по
изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да
надвишава максималния размер, определен в тарифата. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ
предвижда, че пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
По силата на т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, като според забележка № 1 към т. 26 – при частично събиране на паричното
вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната
сума.
В случая ЧСИ не е посочил каква е таксата за целия дълг. Целта на това посочване е
последващото съобразяване на изр.2 от Забележка 1 към т.26 от ТТРЗЧСИ, а именно че
таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо
събраната сума. Това е допълнителна гаранция относно начисляването на таксата спрямо
длъжника, за да не се стига до неоснователно обогатяване от страна на съдебния изпълнител.
Видно от разпределението е, че това изискване не е спазено чрез посочване на общата такса,
изчислена на база целия дълг. В същинската част на самото разпределение, вече е посочена
конкретната такса, която подлежи на разпределение. Марак в закона да липсват конкретни
изисквания по отношение на съдържанието на разпределението, то следва да бъде
изчерпателно и ясно да са посочени всички вземания на взискателите, включително и за
дължимите такси и разноски, като таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за целия дълг не е
изключение, а последната следва да бъде посочена в разпределението.
Основателно е оплакването, че неправилно е определена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за целия дълг е 11 347,37 лв. или 13 616,84 лв. с ДДС.
Събраната сума по смисъла на т.26, която е базата за определяне размера на таксата по тази
точка, е събраната сума за удовлетворяване вземането на всеки един взискател. В този
смисъл предвид посочения от ЧСИ размер на целия дълг /в тази сума следва да не се
включват дължимите авансови такси, съобразно Забележка 4, както и окончателната
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ/ - и размера на събраната сума по
разпределението по получените суми от публичната продан на недвижимия имот,
принадлежащ на длъжника, изчислен по правилата на т. 26 и т. 1 и сл. от "Забележки" към
същата точка, прилагайки коефицент, изчислен съобразно предписанията на ТТРЗЧСИ
/0,3863489/ по отношение на общия размер на вземанията, размерът на дължимата такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ би следвало да бъде 5260,85 лв. с ДДС, а не както е приел ЧСИ –
6230,06 лв.
Таксата за всеки един от взискателите, следва да бъде – за Община Несебър 258, 24 лв. с
ДДС, за „НЕК БГ“ ЕООД 547, 78 лв. с ДДС, за Г.М. 4444, 47 лв. с ДДС, за взискателя
„Ученически отдих и спорт“ ЕООД 10, 36 лв. Съобразявайки изложеното, с посочените
размери следва да се коригира таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, съответно в раздели т.11.3,
11.4А, 11.4Б, 11.4В.
Сумата, която остава за разпределение за хирографарните взискатели от един и същи
ред по чл.137 от ЗЗД, посочена в т.11.4 от разпределението следва да бъде 145 902, 31 лв., а
не както е посочил съдебният изпълнител 145415, 93 лв. Съобразно с това следва да се
коригират и сумите, които се разпределят в полза на всеки един от хирографарните
взискатели, като увеличената сума бъде разпределена съразмерно между хирографарните
взискатели, съобразявайки се с променените размери на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С така изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпределение следва
да бъде отменено и върнато на ЧСИ за повторното му изготвяне съобразно дадените по-горе
указания на съда.
Ето защо и във връзка с горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯВА по жалба вх. № 36537/18.10.2021 г. по описа на ЧСИ Делян Николов с
рег. № 804 от КЧСИ, подадена от „ВАСМАРК“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул.“Христо Самсаров“ №5, ет.3, оф.1, чрез
процесуалния представител адв. Олег Атанасов, против действията на ЧСИ Делян Николов,
рег № 804 на КЧСИ, изразяващи се в извършване на 14.10.2021 г. по изп. дело № 52/2021 г.
на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ на разпределение на сумата от 157 000 лв,
получена от продажба на недвижим имот, собственост на длъжника „ВАСМАРК“ ЕООД с
ЕИК *********, представляващ самостоятелен обект, находящ се в сграда с идентификатор
61056.502.569.1.765, с административен адрес в село Равда, община Несебър, комплекс
„Емералд“, бл.А, ет.6, ап.С613.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20218040400052/2021 г. по описа на ЧСИ Делян
Николов, рег.№ 804 на КЧСИ за извършване на ново разпределение съгласно указанията,
дадени в мотивите на настоящето решение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8