О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. Силистра, 17 юни 2021 година
Административен
съд – Силистра, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Елена
Чернева
разгледа адм.
дело № 102 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Попина, общ. Ситово, обл. Силистра, ул.
„Марица“ № 17, представлявано от М.А.М., срещу Акт № 2 за обезщетение на
умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13. 09. 2019
г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Силистра.
Във връзка с
възникнали съмнения относно евентуално просрочие на жалбата, подадена до съда,
с разпореждане № 283 / 26. 05. 2021 г. на жалбоподателя е предоставена
възможност да представи доказателства,
че е спазил срока за обжалване. От страна на дружеството не са представени
доказателства и не е изразено становище по изложените мотиви в
разпореждането.
При анализ на
приложените по делото доказателства съдът счита, че жалбата, въз основа на
която е образувано настоящото производство е просрочена, като съображенията за
това са следните:
Както вече се
спомена, предмет на оспорване е издаденият от директора на Областна дирекция по
безопасност на храните-Силистра Акт № 2 от 13. 09. 2019 г. за обезщетение на
умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар. Сумата на определеното
обезщетение с оспорения акт в размер на 2 128 179. 15 лева е изплатена на
дружеството с платежно нареждане, като в него като основание за плащане е
отбелязано „Акт 2 13. 09. 2019 обезщет. свине в с. Ветрен“. При условие, че
процедурата по издаването на акта е започнала по инициатива на дружеството (л.
8-10 от делото) и видно от приложената в преписката Декларация от управителя от
11. 09. 2019 г. (л. 76) същото е участвало в производството и е било наясно с
базата, въз основа на която ще се определи обезщетението, и със сроковете на
очакваното произнасяне, а в последствие е получило сумата, то очевидно му е
станал известен факта на издаване на акта. В самия акт е отбелязано, че е
съставен в три еднообразни екземпляра, един от които за собственика на убитите
животни и макар да липсват доказателства за връчването, с получаването на
сумата по сметката, дружеството следва да се счете уведомено за издаването на
акта и за неговото съдържание. Този извод се подкрепя от факта, че от страна на
дружеството не са предприети действия по оспорване на евентуален мълчалив отказ
по подаденото от него заявление, т. е. с получаването на сумата претенциите на
дружеството са били удовлетворени.
Тъй като в акта не е отбелязана възможността
за оспорването му, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от АПК, според която срокът за обжалване се удължава на два месеца. Видно от
приложения дневен отчет за плащанията по БУС 1302000 (л. 82) обезщетението е
изплатено на дружеството на 26. 09. 2019 г., което означава, че двумесечния
срок за оспорване е изтекъл на 26. 11. 2019 г.– присъствен ден. Подаването на
жалбата на 13. 05. 2021 г. - година и половина след изтичане на срока за
оспорване, сочи, че същата е просрочена. Въпреки дадената възможност
дружеството не опроверга възникналите съмнения – нито оспори получаването на сумата
от 2 128 179. 15 лева, нито изложи други доводи, въз основа на които може да се
счете, че срокът за оспорването е спазен. Допълнително следва да се изтъкне, че
евентуалното отсъствие на данни за нарочно съобщаване на акта не изключва по
принцип допустимостта на проверката за срочността на жалбата, ако е установим
момента на действителното узнаване на факта на издаване на конкретния акт и
предмета на обективираното в него волеизявление, както е в случая. Приемането
на противното по същество би разрешило злоупотребата с процесуално право,
изразена във възможността за неограничено във времето упражняване на правото на
жалба за разлика от приложимото спрямо всички общо правило за съществуване на
времеви предели за предявяване на съдебно оспорване (в този смисъл Определение
№ 7176 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2019 г., II о., Определение №
9260 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2017 г., II о. И много други).
В заключение
на гореизложеното съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена след
изтичането на преклузивния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, респ. след влизане в
сила на оспорения административен акт. Тъй като в жалбата не са наведени доводи
за нищожност на акта, оспорването не попада в хипотезата на чл. 149, ал. 5 АПК.
В тази връзка и на основание чл. 159, т. 5 АПК жалбата следва да се остави без
разглеждане и производството следва да се прекрати.
Въз основа на гореизложеното АС - Силистра
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Попина, общ. Ситово, обл. Силистра, ул.
„Марица“ № 17, представлявано от М.А.М., срещу Акт № 2 за обезщетение на
умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13. 09. 2019
г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Силистра.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 102 по описа на съда за 2021 година
на основание чл.
159, ал. 5 от АПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: