О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1342/19.12.2017г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
В закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
като разгледа
ЧНД № 1392 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от адв.В.В.О. – процесуален представител на А.С.Д., срещу
Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 31.10.2017 г., с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 3205/2016 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2 и б.“б“ от НК.
В жалбата се посочва, че изводите на наблюдаващия
прокурор въз основа на които е направил крайното си заключение досежно посочените от него предпоставки за прекратяване на
наказателното производство са изцяло неправилни. Изтъква се, че в хода на
проведеното разследване не са извършени всички възможни процесуално-следствени
действия, свързани със събирането на доказателства относими
към предмета на воденето досъдебно производство, което в съвкупност с
предварителната предубеденост на наблюдаващия прокурор, който необосновано и
избирателно е кредитирал приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, е довело до постановяване на един
незаконосъобразен прокурорски акт. Сочи се, че противно на направените от
прокурора изводи, не са изяснени всички обстоятелства относими
към предмета на доказване, като същите не са еднозначни по отношение на
направените в постановлението на ВОП заключения. Въз основа на посочените
основания се иска отмяна на обжалваното пред настоящият съд Постановление на ВОП.
Всъщност, без да е посочено изрично, се иска преценка на правилността на
правното основание за прекратяване на наказателното производство, доколкото
прокурорът е приел лиса на престъпление,, а не като причина-настъпилата смърт
на Т.С.
Настоящата инстанция,
след като се запозна с доводите, изложени в
протеста, както и с материалите по делото и след като провери изцяло
правилността на атакувания прокурорски акт, намира подадената жалба за
неоснователна по следните съображения:
Досъдебно производство № 3205/2016
г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, е образувано на 07.08.2016 г.,
на основание чл.212, ал.2 от НПК, срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2 и б.“б“ от НК, за това, че на същата дата, на
главен път I-9, Варна-Бургас, в местност „Л.“, в землището на с.С. О.,
обл.Варна, при управляване на МПС е нарушил правилата
за движение, като по непредпазливост е допуснал причиняването на смърт на Т.Д.Т.и
средна телесна повреда на Т. Д. С, като от деянието е настъпила телесна повреда
и смърт на повече от едно лице, като в последствие - на 20.08.2016 г. Т.Д.С е
починала.
От фактическа страна, в хода на
разследването по воденото досъдебно производство било установено следното:
На
07.08.2016 г., около 13,20 часа, по главен път 1-9 гр. Варна - гр. Бургас, в
местност „Л." , землището на с. С. О., обл.
Варненска, в посока гр. Варна, Т. С се
движела с управлявания от нея л.а. „П ***" с рег.№ В **** НХ, със скорост
от 80-81 км/ч. Същата била придружавана от Т.Т., с
когото живеела на семейни начала, като той седял на предната дясна седалка на
автомобила. Движението било интензивно, времето - горещо, а асфалтът сух. Пътят
бил двупосочен, с по една лента за движение във всяка посока и с хоризонтална
маркировка, разрешаваща изпреварване и в двете посоки. По него, към гр.Б.,
противоположно на движението на управлявания от Т. С автомобил, със скорост от
123-124 км/ч се движел л.а. С. с.т" с рег.№ СА **** MX, управляван от свид. А.Д., която пътувала към с.Ш., заедно с брат си –
св.Д., който с автомобила си – „О. К.“ се движел на дистанция от около 50
метра, пред този на сестра си.
По
време на управлението на автомобила, Т. С получила
исхемичен мозъчен инсулт, като развитието на болестни
процеси довели до
изгубване на контрола върху движението на управлявания от нея
автомобил, който променил траекторията си на движение и криволичейки се
насочил към автомобила, управляван от св. Драгомиров, но до сблъсък между двата
автомобила не се стигнало. Такъв обаче последвал непосредствено след това,
когато управляваният от Т. С автомобил, излязъл от собствената си лента за
движение и се ударил челно и вляво в л.а. „С. С.", управляван от св. Д.,
като след удара, автомобилът, управляван от свид. Д.
излязъл извън лентата на движение.
В
резултат на настъпилото произшествие, возещият се на предна дясна седалка на
л.а. „П ***" с рег.№ В ****НХ Т.Т. починал,
а Т. С била откарана от пристигналия на
място екип на Спешна помощ в болнично заведение. Предвид, че св.А.Д., имала по-леки
наранявания, същата била отведена от
своя баща в МБАЛ"Св. Анна"–Варна. В последствие,
на 20.08.2016 год., Т. С също починала.
В хода на воденото разследване по образуваното във връзка със случая
досъдебно производство № 3205/2016 г. по описа на Четвърто
РУ при ОД на МВР-Варна, е назначена съдебно-медицинска експертиза,
видно от заключението на която се установило, че причината за
смъртта на Т.Т. е „съчетаната травма, включваща в
своята характеристика несъвместими с живота разкъсвания на вътрешни органи,
като установените при огледа и аутопсията механични увреждания са получени от
удари и притискане с/или върху твърди тъпи предмети и съответстват да са
резултат на травма в купето на автомобила при описаната обстановка на
произшествието. При всички увреждания са налице признаци за „прижизненост“.
Видно
от заключението на вещото лице изготвило СМЕ с оглед установяване характерът на
получените от св.А.Д. телесни увреждания, в резултат на ПТП, пострадалата е
получила „контузия на гръдния кош, травматичен левостранен
пневмоторакс /навлизане на въздух в лявата плеврална кухина/, контузия на шията, ожулвания в областта
на лицето, шията, гръдния кош, корема, левия горен крайник, левия долен
крайник, кръвонасядане в областта на дясната мишница,
разкъсно контузни рани в
областта на дясното коляно, кръвонасядане и
травматичен оток в областта на дясното стъпало. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети или детайли на
МПС, реализирани в областта на лицето, гръдния кош, корема и крайниците в
посока отпред назад. Контузията на шията е резултат на силно, внезапно
движение, сгъване, разгъване, в областта на шията. Травматичният левостранен пневмоторакс
/навлизане на въздух в лявата плеврална кухина/ е
обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота. В своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От проведено изследване на проба
кръв, взета от А.С.Д. не се установило наличие на етилов алкохол.
Според
заключението на изготвената по делото СМЕ №166/2016 г., при огледа и аутопсията
на трупа на Т.Д.С се установило: „тотална некроза на
главния мозък; обширен исхемичен мозъчен инсулт в ляво
и дясно голямомозъчни полукълба; тежък
оток на мозъка с вклиняване в големия тилен отвор; вторичен кръвоизлив в
четвърто мозъчно стомахче; атеросклероза на мозъчни
съдове с участъци на силно стесняване на просвета им; контузия
на десния бял дроб; оток на белите дробове; начална огнищна
пневмония; множествени счупвания на таза; счупвания на малкия пищял, счупвания
на малкия пищял на лявата подбедрица в горна трета,
счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в
горна трета, счупване-луксация на дясната глезенна става със счупвания на големия и малкия пищяли на
дясната подбедрица; ожулвания и кръвонасядания
по гръдния кош и корема, долните крайници, разкъсно-контузна
рана по предната повърхност на лявата колянна става;
фрактури на гръдната кост и ребра двустранно, без наличие на кръвонасядания по околните на счупванията
меки тъкани, инжекционни бодове на обичайните места; хипертрофия на миокарда, коронаро- и аортосклероза, хепато-и спленомегалия, застойни промени в черния дроб, артериолосклеротична
нефросклероза“.Вещото лице е посочило, че причината за смъртта на Т.Д.С е
„обширния исхемичен мозъчен инсулт, засягащ двете голямомозъчни полукълба, довел до развитие на тежък мозъчен
оток и впоследствие до тотална некроза на главния
мозък, като липсва пряка причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт.
Развитието
на исхемичен мозъчен инсулт по време на управлението
на автомобила от Т.Д.С би могло да предизвика загуба
на управление на автомобила и да е станало причина за настъпилото ПТП.
При
изследване по ГХМ не се установило съдържание на етилов алкохол в пробата кръв
взета при приемането на пострадалата в МБАЛ „Св. Анна - Варна" на
07.08.2016 г.
Във
връзка с воденото по делото разследване е назначена и АТЕ, видно от
заключението на която, вещото лице е описало механизма и причината за
настъпване на произшествието, а именно :“загубата на контрол при управление на
л.а.“П.206“ и последващото му навлизане в лентата за
насрещно движение, от което е последвал челен сблъсък с движещия се там лек
автомобил „С.С.“. Експертът е посочил скоростта на
движение на двата автомобила към момента на сблъсъка, а именно – 80-81 км/ч на
л.а „С.С.“ и 123-124 км/ч. на управлявания от Т. С
л.а.“П ***“, както и че водачите им не са имали техническа възможност да
предотвратят сблъсъка.
По
делото е назначена и допълнителна СМЕ във връзка с направеното от вещото лице
заключение относно причината за смъртта на Т.Д.С, като видно от същата, след
като е отговорил на поставените му въпроси, експертът е посочил, че в същите „липсва основание за
промяна на съдебномедицинското заключение относно причината за смъртта на Т.Д.С“.
От
заключението на експертите изготвили назначената комплексна ATE и СМЕ се установява,
че след ПТП на 07.08.2016 г., Т. С е била приета за лечение в МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ в мозъчна кома, в тежко
общо състояние, с множество травматични
увреждания в областта на гръдния кош, корема, таза и долните крайници, като при
проведеното в деня на приемането в болничното заведение компютър-томографско
изследване на главен мозък са установени данни за „дискретни хиподензни зони в ляво темпоропариетално",
т.е. за участъци в слепоочно-теменната област на лявото голямомозъчно
полукълбо с нарушено кръвоснабдяване, характерни за исхемичен мозъчен инсулт. В последващите
КТ-изследвания на 09.08.2016 г. и на 17.08.2016 г. се установява разрастване на
исхемичните участъци до пълно заличаване на мозъчните
структури на главния мозък, каквато е и находката при извършената аутопсия след
смъртта на пострадалата на 20.08.2016 г. В проведените компютьр-томаграфски изследвания, както и по време на
аутопсията не се установяват данни за травматични увреждания на главата, т.е.
за черепно-мозъчна травма. Състоянието на
мозъчна кома, в което е била приета в болничното заведение пострадалата, е
резултат на развилия се исхемичен мозъчен инсулт.
Съдовият инцидент, който е довел до нарушение на кръвоснабдяването
на мозъчната тъкан и е дал начало на развитието на исхемичния
мозъчен инсулт е възникнал преди приемането на
пострадалата в болничното заведение. Посочено е, че при
възникване на съдовия инцидент, в рамките на минути се наблюдават промени в
съзнанието, отпадане на двигателни функции, смущения в сетивните възприятия. В
подобно състояние Т. С не е можела адекватно да управлява моторно превозно
средство.
Вещите
лица са посочили и че водачът на автомобил „П ***" Т. С, както и водачът
на автомобил „С.С." - свид.
А.Д. не са имали техническа възможност да предотвратят сблъсъка, като при друг
вариант на движение на двата автомобила - 80,0 км/ч. за л.а„П ***" и 90,00
км/ч. за л.а. „С.С." деформациите по
металоконструкциите на двата автомобила биха били същите по вид, но с по-малка
величина. В разглеждания случай телесните увреждания на пътуващите са причинени
от екстремалните ускорения, в следствие на рязкото намаление на скоростите на
автомобилите.
С Постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура - Варна, наказателното производство е прекратено на основание
чл.24, ал.1, т. 1 от НПК, с оглед липсата на виновно извършено деяние от страна
на Т. С, предвид безспорно установената по делото причина за възникването на
ПТП, а именно – развитието на исхемичен мозъчен
инсулт на управлявалата л.а.“П ***“ Т. С, което от своя страна предпоставя признаците на случайното деяние по смисъла на
чл.15 от НК.
При упражняването на съдебен контрол по чл.243, ал.5 и
сл. от НПК върху прекратяването на наказателното производство от прокурора,
обхватът на проверката е лимитиран до обоснованост и
законосъобразност на постановлението на прокурора. В конкретния случай, настоящият съд счита, че решаващият извод на
прокурора, за наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното
производство е правилен и обоснован, като същият е направен при изяснена
фактическа обстановка при обективното, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая.
Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат
на правилата на формалната логика и взаимната връзка на отделните
обстоятелства.
В конкретния случай, безспорно е налице настъпило на
07.08.2016 г. ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на Т.Д.Т., като на
20.08.2016 г. е починала и Т.Д.С. Няма спор и относно скоростта на движение от
80-81 км./ч. на управлявания от Т. С автомобил, мястото и механизмът на
осъществения сблъсък между него и този на св.Д.. Установено е, че Т. С е
загубила контрол при управление на л.а.“П ***“, като същият е навлязъл в
лентата за насрещно движение, от което е последвал челен сблъсък с движещия се
там л.а.“С.С.“, управляван от св.Д..
Изтъкнатите в депозираната пред първоинстанционния
съд жалба доводи, свързани с направения от прокурора, според жалбоподателя,
неправилен извод, относно непосредствената причината за възникване на ПТП - „развитието
на исхемичен мозъчен инсулт по време на управлението
на автомобила“/ цит.от постановлението/, както и
наличното игнориране на констатациите на вещите лица изготвили КМАТЕ, досежно установена „дифузна травма на главния мозък“ на
починалата Т. С, съдът счита за несъстоятелни. Тези оплаквания не намират опора
в събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, а и техния съвкупен анализ. От една страна, в изготвените в хода на
проведеното разследване експертизи - СМЕ, допълнителна СМЕ и комплексна
МАТЕ, изводите на вещите лица относно поведението
на С, довело до възникване на ПТП и съответно - причина за смъртта й, са
еднопосочни и непротиворечиви, като в този смисъл заключенията им са инкорпоринани правилно в мотивите на прокурора. Наведените от жалбоподателя несъгласия относно
посочения от вещите лица момент на получаване на мозъчния инсулт от С, аргумент за което се намира както в
установената при проведеното на 17.08.2016 г. компютър-томографско
изследване, кръв в областта на 4-ти вентрикул, а така
и в посоченото в медицинската документация и отразеното в комплексната
експертиза „дифузна травма на главния мозък“ не се подкрепят от установените
обстоятелства. В изготвената допълнителна СМЕ, вещото лице е дал аргументиран и
недвусмислен отговор на всички поставени му въпроси от страна на процесуалния
представител на св.Д., сред които и относно откритият на 17.08.2016 г. вторичен
кръвоизлив в четвъртото мозъчно стомахче на С, който
е посочено, че в конкретния случай е резултат на исхемичен
мозъчен инсулт, в подкрепа на което е и липсата кръвонасядания
по меките тъкани на главата. Тези медицински находки не биха могли да се
оспорят или да се приеме друго, тъй като те представляват от една страна
обективни дадености, коментирани от специалисти със съответните знания в
областта на медицината.
Несъстоятелни са и изтъкнатите доводи за
незаконосъобразно игнориране от прокурора на медицинската документация,
отразено и в КМАТЕ „дифузна травма на главния мозък“, предвид, че констатираното е именно в подкрепа на направените от вещите
лица изводи. Това е така, тъй като видно както от визираната Епикриза, а така и от останалата медицинска документация,
направената аутопсия и изготвените експертизи, същите категорично сочат за
наличието на дифузен мозъчен оток, без вътречерепни
травми, протичащ с общомозъчна симптоматика и
структурно увреждане на мозъка, като в този смисъл всички те са непротиворечиви
относно настъпилия исхемичен
мозъчен инсулт, причина за загубата на контрола върху управлявания от С
автомобил, излизането му извън лентата за движение и последвал сблъсък с
автомобила, управляван от св.Д..
Изложените съображения на прокурора
по отношение на направения извод за настъпването на „случайно деяние“, по
смисъла на чл.15 от НК, което изключва
вината досежно извършеното от С ПТП, изцяло се
споделят от нсатоящия състав. Условие за невиновно поведение
за водача, според чл.15 от НК, е същият да е спазил определени предписания, с
оглед на което няма задължението и не е длъжен да предвиди възможните общественоопасни последици при конкретната пътна
обстановка. Необходимо е и той да е бил поставен в невъзможност да предвиди и
предотврати тези последици. В конкретния случай, развилото се болестно
състояние у С при движението й с
управлявания от нея автомобил със скорост в рамките на разрешената за района е
непосредствената причина за загубата на контрол върху лекия автомобил и
излизането извън лентата му на движение, в резултат на което е причинено
ПТП. В случая, настъпилото ПТП е
резултат от развилия се болестен процес у С, като това обуславя и приложимостта
на института на „случайното деяние“. Безспорно, след загубата на управление на
автомобила С е навлязла в насрещното пътно платно и е последвал сблъсък с л.а.
„С.С.“, управляван от св.Д., но това нарушение не изключва приложението
на правилото за "случайно деяние", тъй като не е в причинно-
следствената връзка със съставомерния резултат, /Решение № 288 от 24.09.2009 г. на ВКС по н.
д. № 269/2009 г., I н. о./. Именно наличието или лисата на причинна връзка
между поведението на дееца и причинения резултат обуславя и разликата между деянието,
извършено при форма на вина несъзнавана непредпазливост и “случайното деяние”
по чл. 15 от НК, обща характеристика на които е отсъствието в съзнанието на
дееца на представи относно настъпването на общественоопасните
последици, макар и обективно да е причинил резултата. При небрежността деянието
е осъществено виновно - деецът едновременно е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при “случайното деяние”
отсъства едно от тези изисквания – деецът не е бил длъжен или ако е бил, то не
е могъл да предвиди резултата. Тогава, когато един водач е изпълнил
предписанията на правилата за движение, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
и да предотврати настъпването на общественоопасните
последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние
по смисъла на чл.15 от НК. /ТР №28 от 28.11.1984 г. по н.д.№10/84 ОСНК на ВС/.
ВОС счита,
че изготвената КМАТЕ, правилно е кредитирана от прокурора, като изготвилите я
вещи лица са дали отговор на всички поставени им въпроси, които са достатъчно
аргументирани и в пълнота изясняват всички обстоятелства от значение за
решаване на делото - моментът на настъпване на мозъчния инсулт у С, скоростта
на движение на управлявания от нея автомобил, както и техническата възможност
за предотвратяване на сблъсъка при вариант на движение на л.а.“С.С.“ със скорост в рамките на разрешената, като в този
смисъл настоящата инстанция счита за неоснователни направените от жалбоподателя
възражения по отношение на обективираното в нея
експертно мнение.
Предвид гореизложеното, ВОС счита, че прокурорът е извършил правилна
преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност и фактическите
положения относно поведението на С, които са приети за установени, намират
опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено
значение за правилното му решаване. С оглед установената фактическа обстановка,
ВОП правилно е приложил закона, респективно правилно е направил извод за приложимостта в конкретния случай на
института на случайното деяние по
смисъла на чл.15 от НК и въз основа на това е прекратил воденото
наказателно производство, именно поради липсата на виновно извършено деяние,
което предпоставя и приложимостта на чл.24, ал.1,
т.1, пр.2 от НПК.
С оглед посоченото, настоящият първоинстанционен съд счита, че обжалваното Постановление на Окръжна
прокуратура-Варна е правилно, обосновано и законосъобразно и същото следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243 ал.5 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при
Окръжна прокуратура-Варна от 31.10.2017 г. , с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 3205/2016 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,
ал.3, б.“а“, пр.2 и б.“б“ от НК.
Определението подлежи на обжалване и
протест пред Варненския апелативен съд в 7- дневен срок от съобщаването му.
Председател: