Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Димар Норд-Ийст“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя М.М.Ж., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.А.Х. ***, против Решение №945/22.06.2023г. по АНД №1828/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ІV-ти състав, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-2201060/16.11.2022г и наложената им за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ Имуществена санкция на осн.чл.414 ал.3 от КТ чрез редуциране на размера й от 5000лв. на 1500лв. Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, като са развити подробни съображения в подкрепа на всяко от твърденията. Въз основа на тях се претендира отмяната на решението и на НП като незаконосъобразни. В откритото съдебно заседание касаторите не се представляват; с писмена молба адв.Х. поддържа изцяло жалбата.

Касационният ответник – Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, надлежно уведомени, не се представляват и не са ангажирали становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки приобщените в хода на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че на 07.10.2022г служители на Д „ИТ“ – Варна – свидетелите Е.Н.и Р.В. извършили проверка на територията на строителен обект „многофамилна жилищна сграда“ в гр.Варна, кадето били извършвани СМР от „Димар Нойрд-Ийст“ ЕООД. В изкопа в обекта били установени лица, които полагали труд – сред тях бил и св.Б.М., който връзвал арматура с помощта на инструменти. Проверяващите предоставили на работещите лица декларации за попълване. В своята св.М. посочил саморъчно, че работи за „Димар Норд – Ийст“ ЕООД от 07.10.2022г на длъжност „арматурист“, с един почивен ден – неделя и един час почивка в работния ден, с работно време от 11:00ч до 15:00ч, че има сключен трудов договор и уговорено месечно възнаграждение от 710лв, каквото още не бил получил; посочил, че не е за първи ден и че връзва арматура. На инспекторите били представени документи, според които на М. бил проведен начален инструктаж.

За установеното административно нарушение, квалифицирано по чл.62 ал.1 от КТ св.Е.Н.съставил АУАН от 20.10.2022г против дружеството – за това, че е допуснало до работа Б.М. да престира труд в полза на „Димар Норд-Ийст“ ЕООД с определено работно време от 11:00ч до 15:00ч, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 710лв, с определено работно място – строителен обект „многофамилна жилищна сграда“, изпълнявайки трудови функции като арматурист , без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Посочено е, че нарушението е извършено на 07.10.2022г в гореописания строителен обект, където Б.М. е установен да престира труд в полза на дружеството-касатор, към който момент е следвало да е сключен писмен трудов договор между тях. При личното предявяване на акта на управителя на дружеството и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, посочил, че случаят не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, и на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на дружеството Имуществена санкция в размер на 5 000лв.

Въззивният съд изложил мотивирани съображения кои доказателства кредитира, за да възприеме описаната фактология, кои отказва да кредитира и защо. В обобщение съдът приел, че показанията на свидетелите М. и Т. противоречат на останалите събрани доказателства по делото и обслужват защитната теза на дружеството-нарушител, поради което отказал да съобразява правните си изводи с тях.

При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН; те съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, и доказателствата, които го потвърждават; че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания.

Съдът коментирал и отхвърлил като неоснователни и всички възражения на настоящия касатор. Относно твърдението за липса на трудово правоотношение между дружеството и Б.М. се позовал на доводите си за доказаност на фактите от обективния състав на нарушението; по отношение на възражението за липса на задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН посочил, че то се опровергава от прочита на обстоятелствените части на АУАН и НП, от които са изводими всички признаци от състава на нарушението, конкретизирани са датата и мястото на нарушението, посочени са доказателствата, които подкрепят повдигнатото административнонаказателно „обвинение“, а правната квалификация е прецизна; посочил е също, че при липса на възражения за АНО не е възникнало задължение по чл.52 ал.4 от ЗАНН.

По отношение размера на наложената имуществена санкция въззивният съд преценил, че АНО не е съобразил извършването на конкретното нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, и неправилно е определил размера на санкцията. В тази насока съдът преценил, че и санкция в специалния минимум от 1500лв е адекватно на тежестта на нарушението, и с решението си изменил НП като само редуцирал същата до посочения минимум.

Настоящият касационен съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията на касаторите са неоснователни.

На първо място не отговаря на съдържанието на проверяваното решение твърдението в касационната жалба, че въззивният съд не бил изложил мотиви за отказа си да кредитира показанията на свидетелите М. и Т.. На стр.2 и 3 от решението е посочено, че техните показания противоречат на всички останали писмени и гласни доказателства, сочещи установеност на фактологията, възприета от АНО, а именно – саморъчно декларираните от М. елементи на съществуващо между него и „Димар Норд-Ийст“ ЕООД трудово правоотношение; обсъдил е твърдението, че М. бил преписвал друга декларация, понеже не знаел и не бил чувал за дружеството, като приел тези твърдения за опровергани от конкретиката на описанието в декларацията, която е обяснима с факта, че на самия М. тези данни са били предварително известни. Преценил е също, че М. е лице със средно образование, което прави за него напълно възможно правилното възприемане на текста в декларацията и правилното възпроизвеждане на исканите с нея данни.

Фактът, че аргументите на въззивния съд да не кредитира показанията на посочените свидетели не се споделят от касаторите не означава, че съдът не е изложил такива. Предвид факта, че в случая не е налице поддържаното от касатора съществено процесуално нарушение при събирането, интерпретацията и преценката на гласните доказателства от страна на въззивния съд, настоящият касационен състав е обвързан с възприетите от него факти и за него е действаща забраната на чл.220 от АПК.

Неоснователно е възражението за недоказаност на адмиистративнонаказателното „обвинение“ против дружеството. В нито един момент между страните по делото не е имало спор, че именно „Димар Норд-Ийст“ ЕООД извършва СМР на строителния обект – предмет на проверката – именно поради това те са водили Книга за инструктаж на същия. Доколкото обаче на представеното по АНП копие липсва поставен печат на проверяващите от Д „ИТ“ с поставена дата на проверката, и предвид че тази книга представлява частен свидетелстващ документ, липсва основание да бъде прието за доказано, че в деня на проверката на Б.М. е проверен инструктаж за безопасност като външен посетител на строителния обект. Дори да се приеме, че такъв инструктаж му е проведен в деня на проверката – той не е присъствал там като посетител. Инспекторите на Д „ИТ“ са го възприели облечен с изцапани работни дрехи (анцунг) долу в изкопа да връзва желязо за арматура, използвайки за целта специален уред (клещи) – нищо от това не дава основание да се приемат за достоверни твърденията, че в този ден наминавал през обекта, за да се запознае с условията на работа, и то точно в момента, когато там пристигнали служителите на Д „ИТ“ за проверка. В момента на проверката М. не е твърдял, че работи за друг работодател, както поддържа със свидетелските си показания – те пък са опровергани от данните в приобщените като доказателства справки от ТД на НАП за регистрирани трудови договори, според които през месец септември и до 18.10.2022г (след датата на проверката на 07.10.2022г) този свидетел не е бил в трудово правоотношение със „С. Арм“, „С. Арм“ или който и да било друг. Фактът, че св.М. не е в състояние да назове своя друг т.нар. работодател, а твърдението, че имал трудов договор с него не отговаря на истината, дискредитират достоверността и на основното му твърдение – че в деня на проверката не е престирал труд в полза на „Димар Норд-Ийст“ ЕООД, на чийто строителен обект е заварен в работно облекло да връзва арматура. М. освен това е със завършено средно образование, което е достатъчно за него самостоятелно да прочете, разбере и правилно да отговори на писмените въпроси в декларацията, предоставена му от инспекторите на Д „ИТ“. Доказателства, че М. е работел за друг работодател, и е изпратен на строителния обект от него, не са представени нито в деня на проверката, нито в производството пред АНО, нито в съдебната фаза било пред въззивниа или касационния съд, поради което и обективно не могат да бъдат обсъждани и съобразявани при преценката за законосъобразност на НП. Принципно верните твърдения на касатора, че не всяко заплащане на труд е такова по трудово правоотношения в случая са неотносими, понеже единственото, което М. е престирал в деня на проверката, е собствения му физически труд, на обекта на дружеството-работодател и с негови материали и инструменти, което изключва наличието на друг вид граждански договор между тях. Не на последно място пропускът на АНО да обяви съществуването на трудово правоотношение по реда на чл.405а от КТ не резултира в отпадане на отговорността за безспорно установеното, доказано и правилно квалифицирано административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, осъществено от „Димар Норд – Ийст“ ЕООД.

В заключение на изложеното – при постановяване на проверяваното си решение въззивният съд не е допуснал поддържаните с касационната жалба пороци, съставляващи основания за отмяна, а други такива не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното налага извод за законосъобразност, правилност и справедливост на проверяваното решение, което налага оставянето му в сила.

При този изход на спора претенцията на касаторите за разноски са неоснователни, а ответната администрация не е поискала такива.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №945/22.06.2023г. по АНД №1828/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ІV-ти състав, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-2201060/16.11.2022г и наложената на „Димар Норд-Ийст“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ Имуществена санкция на осн.чл.414 ал.3 от КТ, чрез редуциране на размера й от 5000лв. на 1500лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: