№ 68
гр. Ловеч, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело №
20214300900077 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432 от Кодекса за застраховане.
Постъпила е искова молба вх. № 4112 /20.10.2021г. от ищците Р. М. Р., ЕГН
**********, с адрес: ***, лично и със съгласието на законния си представител и майка
М. Р.а Й., и М. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***, лично и със съгласието на майка
му и законен представител Т.Д.Н., чрез процесуалния си представител и съдебен
адресат на ищците по делото, съгласно чл.40, ал.1 от ГПК, адвокат К. Д. от
Адвокатска колегия гр. Ловеч, със съдебен адрес: ***, против „ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявяно от Б. Г. И., Р.В.М. и Ж.С. К., с посочено правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД , вр. с чл. 115, ал.2 от ГПК и цена на исковете по 40 000
лв.
Излагат, че на 07.06. 2021г., около 10.15ч . в гр. *** е възникнало ПТП, при което
П. К. П., ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка „Дайхатсу“, модел
„Сирион“, с per. № ********, движейки се по пътното платно, при сухо време и
приближавайки към място, на което се намират деца, не се е съобразил с това и в
момент на пресичане на пътното платно от двама пешеходци, преминава с автомобила
си едновременно през долните им крайници. Твърди, че виновен за произшествието е
водачът П. П., на който е съставен АУАН серия № НА, бл. № 823002 по чл. 117 ЗДвП и
издадено НП № 21-0451-0ОО348/15.06.2021г. Изтъква, че виновният водач се е
съгласил с вината си, не е обжалвал постановлението и е платил наложената глоба.
Сочи, че водачът има валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност при
ответното дружество - полица № BG /30/ 121000185207 , валидна до 18.01.2022г.
Твърди, че резултат на настъпилото ПТП са ранени и двамата непълнолетни ищци.
Изтъква, че видно и от приложената медицинска документация, ищецът Р. М. Р. е
откаран в лечебното заведение, в гр. Ябланица, където същият е установено с оток,
1
палпаторна болезненост в областта на дясната колянна капачка, оток и болезненост в
областта на фибуларния малеол и ограничени движения в същите стави. След
извършено рентгеново изследване е поставена диагноза - счупване на пателата и
счупване на външен (латерален) малеолус. На Р. били поставени наколенка и глезенка
на засегнатите части и е назначен аналгетик. На 10.06.2021г. пострадалият бил
изписан от болницата, където престоял три дни. По отношение ищецът М. М. А.,
излагат, че последният бил откаран в лечебното заведение, в гр. Ябланица, където било
констатирано от лекар - силно изразен оток в областта на дясната глезена става и
стъпало, изразен подкожен кръвоизлив, стигащ до фасция плантарис, със силна
палпаторна и перлкуторна, болезненост в областта на десен фибуларен малеол и
основата на пета метатарзална кост. Констатирано било, че стъпването върху десен
крайник е силно болезнено, с ограничена флексия и екстензия в дясна глезенна става.
След извършено рентгеново изследване е поставена диагноза - счупване на външен
(латерален) малеоус и счупване на метатарзална кост. Поставена е ортеза на дясно
стъпало и глезен, назначен е аналгетик. На 10.06.2021г. пострадалият е изписан за
домашно лечение от болницата след тридневен престой.
Посочват, че пред застрахователя, на основание чл. 498 КЗ, е отправена
застрахователна претенция за обезщетение на причинените неимуществени вреди от
водача на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност" лек автомобил,като
същата е получена от ответника на 28.06.2021г. Били заведени щети с номера № 0801-
003564/2021-01 и щета № 0801-003564/2021-02, за всеки един от ищците. Твърдят, че
към претенцията са приложени констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
медицинската документация. Твърдят, че на 15.07.2021Г. ответникът, с писма, с изх.
№ 3555 и № 3556/15.07.2021г. ги уведомил, че не е налице основание за уважаване на
претенцията, без да изложи мотиви за това. Твърдят, че на основание чл. 106, ал. 3 КЗ,
ответникът изискал редица документи, част от които изобщо никога не били
съставяни, доколкото в констативния протокол е описано взетото административно
отношение срещу виновния водач, а именно АУАН серия № НА, бл. № 823002 по чл.
117 ЗдвП. Излагат, че с писма до ищците, с изх. № 4795 и № 4796 от 24.09.2021 г.,
застрахователното дружество е отказало да удовлетвори претенцията, поради това, че
според него не е установена вината на застрахования при него водач, нито начинът на
протичане на възстановителния процес.
Излагат, че законодателят е предоставил на увреденото лице две възможности да
реализира отговорността на деликвента - иск по чл. 45 ЗЗД или пряк иск по чл. 432, ал
1 КЗ срещу застрахователя на застрахования деликвент. Посочват, че увреденото лице
може да избира между тези възможности, стига правото му да не е погасено по давност
или отречено със сила на присъдено нещо, като заключава, че случая не е налице нито
една от горните хипотези. Сочат, че по отношение на изискваните от застрахователя
допълнителни документи за произнасяне по претенциите, същото представлява грубо
нарушение на нормата на чл. 106, ал. 5 от Кодекса на застраховането и цели
необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
Излагат, че в случай, че ответникът е преценил, че представените му документи са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с
настъпването на пътнотранспортното произшествие, разпоредбата на чл. 496, ал. 4 КЗ
му предоставя възможност да събира по собствена инициатива доказателства,
включително да назначава всякакъв вид експертизи от независими лица и органи.
Изтъкват, че законът предоставя право, а не задължава пострадалия да представя
повече документи от тези, с които разполага, а още по-малко овластява застрахователя
2
да изисква такива от непълнолетни лица, какъвто е конкретния случай. Сочат, че
ответникът е злоупотребил с правата си по чл. 106, ал. 3 КЗ, изисквайки документи,
част от които никога не са съставяни. Изтъкват, че непредставянето на допълнителна
медицинска документация от страна на пострадалите, явяването или неявяването им на
допълнителни медицински прегледи може да влияе на размера на обезщетението, но не
и на основателността на цялата претенция. Твърдят, че в резултата на настъпилото
ПТП на ищците са причинени неимуществени вреди - болки и страдания, стрес за
продължителен период след процесното произшествие, които са в пряка и
непосредствена причина връзка с виновното поведение на водача на застрахованото по
застраховка „ГО“ превозно средство, поради което е налице правен интерес за
предявяване на настоящия иск, ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД се явява
легитимиран ответник по иска.
Молят съда да осъди ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК ********* да заплати на ищеца Р. М. Р. сумата от 40 000 лева, като обезщетение
за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 07.06. 2021г. около 10.15ч. в гр. ***, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на
задължението.
Молят съда да осъди ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК ********* да заплати на ищеца М. М. А. сумата от 40 000 лева, като обезщетение
за причинени неимуществени вреди, болки и страдания от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 07.06.2021г. около 10.15 ч. в гр. ***, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, отправят искане за определяне на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г на ВАС за
минималните адвокатски възнаграждения и осъждане на ответника да заплати така
определеното възнаграждение.
На основание чл. 127, ал. 4, предл. 2 от ГПК е направено искане, присъдените
суми да бъдат заплатени с пощенски запис до адв. К. В. Д., с адрес: ***
Молят, да бъде допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза с
конкретно поставени задачи. Моли, да бъдат допуснати при режим на довеждане
четирима свидетели за доказване на фактите и обстоятелствата изложени в
обстоятелствената част на ИМ. Представят писмени доказателства: 1.Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 45р-8106/08.06.2021г.; 2.Фиш за спешна
медицинска помощ за ищеца Р. Р.; 3.Амбулаторен лист № 600/10.06.2021г. за ищеца Р.
Р.; 4.Искане за рентгеново изследване за ищеца Р. Р. от 10.06.2021г.; 5. Амбулаторен
лист № 601/10.06.2021г. за ищецът М. А.; 6.Фиш за спешна медицинска помощ за
ищецът М. А. от 07.06.2021г.; 7.Искане за рентгеново изследване за ищецът М. А. от
10.06.2021г.; 8. Писмо с изх. № 3555/15.07.2021Г. ЗД ДаллБогг: Живот и Здраве АД;
9.Писмо с изх. № 3556/15.07.2021г. ЗД ДаллБогг: Живот и Здраве АД; 10.Писмо с изх.
№ 4795/24.09.2021Г. ЗД ДаллБогг: Живот и Здраве АД;11.Писмо с изх. №
4796/24.09.2021г. ЗД ДаллБогг: Живот и Здраве АД; 12.Наказателно постановление №
21-0451-О00348/15.06.2021г на началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ-Ябланица; 13.
Писмо изх. № УРИ-451000-2347/11.10.2021г. на ВПД началник РУ- Ябланица,14. Два
броя пълномощни; 15. Декларация за материално и гражданско състояние във връзка с
искане по чл. 83, ал.2 от ГПК от М. Р.а Й.;16. Служебна бележка от Агенция по
3
заетостта, изх.№ 60-04-14-32032/09.06.2021г.; 17. Удостоверение за раждане на Р. М.
Р.;18. Служебна бележка от Агенция по заетостта, изх.№ 60-04-14-
45027/06.10.2021г.;19. Декларация за материално и гражданско състояние във връзка с
искане по чл. 83, ал.2 от ГПК от Т.Д.Н.; 20. Удостоверение за раждане на М. М. А..
Съдът е оставил без движение исковата молба за отстраняване на констатирани
нередовности с разпореждане № 139/28.10.2021 г., като с молба вх.№4504/10.11.21 г.
адв. К. Д. ги отстранява, представяйки доказателства относно законното
представителство на ищецът А..
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на искова молба с вх.№
1449/08.03.2022г. „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Изгрев,ж.к.“Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров" № 1,
представлявяно от Б. Г. И.,Р.В.М. и Ж.С. К., чрез процесуален представител – адв.
Д.С.С. и адв. Н. Н. Л..
По отношение недопустимостта на иска, излага, че така предявените искове са
процесуално допустими, но след спазване нормата на чл. 127,ал.4 от ГПК,
предвиждаща посочване на валиден начин на плащане.твърди, че посоченият в ИМ
начин на плащане – чрез пощенски запис, изпратен на процесуалния и представетил
адв. Д., противоречи на специалната правна норма, извеждаща се от разпоредбата на
чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по
застраховки“ГО“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за
обществен превоз, която разглежда случаите, когато пострадалото лице е малолетно
или непълнолетно, и която предвижда, че по отношение на непълнолетно лице,
застрахователното обезщетение се изплаща от застрахователя по банкова сметка с
титуляр това лице.
По отношение основателността на исковете признава за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по
отношение собствеността и ползването на лек автомобил, марка „Дайхатсу", модел
„Сирион", с per. № ********, по силата на Застрахователна полица №
BG/30/121000185207, сключена между неговия собственик П. К. П. и „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Излага, че предявените искове
са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер.
Оспорва твърденията, че в резултат от настъпването на посочения в исковата молба
пътен инцидент, ищците са получили посочените като вид и така и по характер
телесни увреждания, като се противопоставя на всички твърдения за вида, медико -
биологичния характер и степента на уврежданията, както и на твърденията по
отношение на проведеното лечение и здравния им статус след настъпване на събитието
и към настоящия момент. Оспорва изцяло твърденият механизъм на настъпване на
ПТП. Поддържа, че водачът П. К. П. е управлявал застрахованото при ответника МПС
при пълно спазване на всички приложими нормативни правила за движение по
пътищата. Твърди, че в конкретната пътна обстановка, водачът П. е осъществил
адекватна, правилна и навременна реакция, целяща предотвратяване настъпването на
застрахователното събитие, поради което последното се явява случайно деяние за него
по смисъла на чл. 15 от НК, защото водачът на лек автомобил, марка „Дайхатсу",
модел „Сирион", с per. № ******** обективно не е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди, че пешеходците Р. М. Р. и М. М. А. ще предприемат внезапно навлизане и
пресичане на пътното платно на неразрешено за това място, в нарушение на нормите от
чл. 113 от ЗДвП. Твърди, че конкретното настъпилото произшествие е било технически
непредотвратимо за водача на застрахования при ответника автомобил, а предвид
4
липсата на виновно поведение и пряка причинно-следствена връзка между неговото
поведение и настъпилите вреди, аргументира липса на основание за ангажиране
реципрочната отговорност на застрахователя.
Оспорва изцяло истинността на отразените обстоятелства и констатациите,
обективирани в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП. Излага, че неговата обвързваща материална
доказателствена сила в никакъв случай не се разпростира върху фактите, които не е
възприети лично и пряко от съответния компетентен орган на МВР и сочи, че съгласно
съдебна практика, в обстоятелствената си част, констативният протокол няма характер
на официален удостоверителен документ, който да се ползва с материална
доказателствена сила, а следва да се третира като частен свидетелстващ документ,
който отразява възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един
по-късен момент, след настъпване на катастрофата.Излага, че контролните органи
описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на
произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие.
Оспорва вината на водача П. К. П. за настъпването на ПТП от 07.06.2021 г., в гр.
Ябланица. Изтъква, че единствено присъдата на наказателния съд, решението по чл.
78а от НК и сключеното споразумение с подсъдимия, притежават задължителна сила и
следва да бъдат зачетени в гражданския процес. Твърди, че в настоящия случай обаче
нито се твърди, нито е била ангажирана наказателната отговорност на П. К. П. за
визираното събитие. Твърди, че напълно необосновани са наведените в исковата молба
твърдения за нанасяне на средни телесни повреди по вина на П. при управление на лек
автомобил на две непълнолетни лица, чиято аргументация се основава на издадено
наказателно постановление. Сочи, че в случай, че реално са били причинени именно
средни телесни повреди на две непълнолетни лица, то последното се квалифицира като
престъпление против транспорта по Наказателния кодекс, за което се предвижда
налагане на наказание лишаване от свобода, а не на глоба в минимален размер.
Оспорва, като необосновани и неотговарящи на действителната фактическа
обстановка, твърдения на ищците, че вследствие от процесния пътен инцидент е
възникнал контакт между лек автомобил, марка „Дайхатсу", модел „Сирион", с per. №
********, от една страна, и Р. М. Р. и М. М. А., от друга.
Оспорва изключителната вина на водача на застрахованото в ответното
дружество МПС за настъпването на процесното ПТП и вредоносния резултат от него, а
в условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване. Твърди, че принос за
настъпване на конкретното застрахователно събитие имат и пострадалите
непълнолетни лица, които извършили груби нарушения на императивните норми на
ЗДвП- чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Твърди, че пешеходците Р. Р. и М. А.
неправомерното се движили не по тротоара или банкета, а по пътното платно на ул.“
Гурко" № 58, в гр. Ябланица, че предприели пресичане на пътното платно на
5
необозначено за целта място, като бягайки са навлезли внезапно на него, без да се
съобразят с приближаващия към тях лек автомобил, марка „Дайхатсу", модел
„Сирион", с per. № ********, и излага, че при наличие на отлична видимост за
пресичащите пешеходци, които без да се огледат навлезли бягайки на пътното платно и
по този начин, с безразсъдното си поведение са създали опасността на пътя. Твърди, че
процесното ПТП е било технически непредотвратимо за водача на МПС, който
въпреки че веднага е реагирал чрез екстрено спиране, обективно не е могъл да избегне
съприкосновението с ищците. Твърди, че визираните нарушениа на пострадалите лица
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие и евентуално произтеклите от него вреди. Изтъква, че по този начин Р. Р. и М.
А. сами са създали опасността на пътя, превръщайки ПТП в технически
непредотвратимо за водача на лек автомобил, марка „Дайхатсу", модел „Сирион", с
peг. № ********.
Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между сочените в исковата
молба увреждания на здравето на ищците и процесното ПТП. Алтернативно,
аргументира, че дори да се установи,че Р. Р. и/или М. А. са получили някакви телесни
увреждания вследствие от пътния инцидент от 07.06.2021 г., то те категорично не са
претърпели в резултат от него травми, различни от леки телесни повреди. Оспорва
необоснованите твърдения, че от удара в лек автомобил, марка „Дайхатсу", модел
„Сирион“, непълнолетните лица са получили счупвания в областта на долните
крайници. Изтъква, че видно и от приложения по делото констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 451Р-8106/08.06.2021 г., младши автоконтрольор Ц.Р. е
отбелязал, че двете лица са получили само охлузвания на долните крайници, а от
представените с исковата молба медицински документи, се установява, че в резултат от
първичния медицински преглед, направен непосредствено след събитието – на
07.06.2021 г., по отношение на нито едно от двете непълнолетни лица не са
констатирани фрактури на долните крайници. Твърди, че именно във фиша за преглед
в Центъра за спешна медицинска помощ - Ловеч от 07.06.2021 г. са отразени
евентуално претърпените от двамата ищци травми, докато посочените в амбулаторен
лист № 600 и амбулаторен лист № 601 от 10.06.2021 г. счупвания по краката, ако
въобще са били налични такива, са вследствие от друго събитие, настъпило по друго
време, място и без участието на водач на застраховано при ответника МПС.
Оспорва като неверни и напълно необосновани твърденията, че вследствие от
процесното ПТП и получените от същото телесни травми Р. Р. и/или М. А. са
постъпили в болнично лечебно заведение, където са били лекувани в продължение на
три дни, като изтъква, че в процесния случай епикризи, отразяващи тези обстоятелства
не са налице.
Алтернативно, при преценка за основателност на искането и действително
6
възникнали телесни увреждания от процесното застрахователно събитие, твърди, че
същите не са доказани по размер, съответно размера на претендираните
застрахователни обезщетения следва да бъде намален. Твърди, че от наличните
медицински документи, се установява че двамата непълнолетни пострадали не са
извършвали контролни прегледи, не са правили консултации, не са извършвали
рехабилитация, нито каквото и да било лечение, което означава, че същите са
претърпели изключително леки по своя характер телесни травми, по отношение на
които оздравителният процес е протекъл много бързо.
При условията на евентуалност, твърди, че ако в действителност са причинени
релевираните в исковата молба телесни увреждания, то настъпването им и/или
забавянето на оздравителния процес, се дължат на неспазването на лекарските
предписания от страна на Р. Р. и/или М. А., представляващо явно неглижиране на
тяхното здраве. Изтъква, че липсват данни за проведено лечение на претендираните
травми, нито да са извършвали действително допълнителни консултации или
рехабилитация. Твърди, че ищците не са спазвали дадените им лекарски предписания,
като въпреки че на Р. Р. е предписано носене на наколенка и глезенка, а на М. А.
носене на ортеза на дясно стъпало и глезен, те не са носили никакви имобилизации, с
което грубо са неглижирали възстановителния си процес, което се явява единствена
причина за евентуално породилите си усложнения или забавяне на неговото
протичане.
Оспорва твърденията, че процесното ПТП и евентуално получените от него
травми са довели до болки и страдания при ищците. Посочва, че в исковата молба не са
приведени конкретни твърдения, били те и напълно голословни, за претърпян стрес и
негативни душевни преживявания от Р. Р. и/или М. А., че не са представени
документи, въз основа на които да се установява, че двете напълнолетни лица са
претърпели някакви психологични или психически травми, или че събитието се е
отразило негативно на живота им. Излага, че единствено в петитума на исковата молба
се посочва, че претендираните суми от по 40 000 лв., са във връзка с „болки и
страдания от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.06.2021 г., около 10:15
ч., в гр. Ябланица...", като не се споменава в какво се изразяват тези болки и страдания,
каква е била тяхната продължителност и други релевантни факти. Твърди, че
претендираните разМ. на обезщетенията за необосновано прекомерно завишени, като
същите следва при условията на алтернативност да бъдат намалени. Изтъква, че
търсените обезщетения от по 40 000 лв. за всеки от ищците не съответстват по размер
нито на критерия „справедливост", нито на съдебната или застрахователната практика
по аналогични на процесния случаи.
Оспорва предявените акцесорни искове за законна лихва за забава върху
главниците, по аргумент от неоснователността на главните искове.
7
Моли съда да отхвърли в цялост исковете претенции като неоснователни и
недоказани, а при условията на евентуалност - да не бъдат уважени същите в пълния
им претендиран размер, и намалени съответно на направените от ответника
възражения за прекомерност и за съпричиняване, както и присъждане на направените
по делото разноски
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба. В същата,
ищците излагат твърдения, че от приложените фишове за спешна медицинска помощ от
07.06.2021г. се установява, че спешният медицински екип не е извършил никакви по-
специални прегледи или изследвания на ищците, а единствено огледал травматичните
места, като при прегледа били уверени, че няма счупване / разместване / на костите на
пострадалите части, че болките са временни, дължащи се вероятно на изкълчване или
подобна травма и че бързо ще отшумят, ако това не стане , да потърсят лекарска
помощ. Сочат, че не може да се сподели становището, че ищците били наясно, че нито
една от поставените им в последствие диагнози могат да се установят с „оглед", без да
бъде извършено рентгеново изследване. Посочват, че не може да се сподели и
становище до колко обстоен и адекватен е извършения преглед, като в тази връзка
следва да се съобрази и отразеното в двата фиша за спешна медицинска помощ, а
именно, че линейката е пристигнала на мястото на инцидента в 10.33ч. и че се е
върнала обратно в лечебното заведение в 10.40 ч. Колата е била освободена в 10.46 ч., а
четири минути по - късно, в 10.50 ч. е бил освободен и пациентът М. А.. Аналогично е
положението и с Р. Р., с единствената разлика, че той е прегледан до 11.03ч. Излагат, че
лекарската помощ в конкретния случай е била повърхностна и бърза, защото в рамките
на няколко минути са прегледани двама пациенти, които са освободени като „клинично
здрави". Твърди, че доверявайки се на становището на спешния екип, ищците не са
извършили незабавно необходимите изследвания, мислейки, че не са получили
счупвания, въпреки тежкия инцидент и че болките от травмите постепенно ще
отшумят. След като състояние на ищците не се подобрило, последните потърсили
специализирана лекарска помощ при ортопед-травматолог, който ги насочил към
необходимите рентгенови изследвания в последващ момент, когато действителното
състояние било установено от специалист в областта и им били поставени диагнози.
Твърдят, че неправилното становище на спешния екип е вероятната причина по случая
да бъде взето единствено административно отношение към виновния водач. Считат за
голословни становищата, изложени в отговора на исковата молба, относно липсата на
образувано досъдебно производство за престъпление срещу транспорта, което било
доказателство за липсата на твърдените от ищците травматични увреждания, както и,
че релевантен за предмета на делото е единствено издадения фиш за спешна
медицинска помощ. Сочат, че поставените диагнози след извършване на рентгеновите
изследвания били неверни и в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие. Излагат, че в отговора на исковата молба са изложени пространни
разсъждения за отношението на специална към обща правна норма, като в тази връзка
посочва, че спрямо виновния водач е взето административно отношение и последният е
наказан за нарушение на специалната норма на чл. 117 от ЗДвП, която задължава
водачите на ППС, при приближаване към място, където на пътя или в близост до него
се намират деца, водачът на пътно превозно средство да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре. Изтъкват, че нормата е специална и урежда повишеното
внимание, което водачите на ППС трябва да имат, когато на пътя или в близост до него
има деца, каквито са ищците. Сочат, че водачът се е съгласил с вината си и не е
обжалвал наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността му по
случая, а несъгласен с вината на водача П. К. П. остава само процесуалният
8
представител на ответното дружество. По отношение истинността на представения
като доказателство констативен протокол с пострадали лица, излагат, че виновният
водач се е съгласил с описаната в него фактическа обстановка. Изтъкват, че
процесуалният представител на ответното дружество счита, че представеното
наказателно постановление няма значението и характера на акт по смисъла на чл. 300
от ГПК, но твърдят, че ответното дружество е на друго становище, след като с писма
от 15.07.2021 г. е изискал именно влязло в сила наказателно постановление по повод на
претенцията за извънсъдебно уреждане на спора.
В законоустановения срок след размяна на книжата, по реда на чл. 373,ал.2 от
ГПК е постъпил допълнителен отговор. В същия, ответникът поддържа всички
твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени с
първоначалния отговор на исковата молба. Поддържа, че водачът П. К. П. не е
нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане,
съответно не е причинил процесното ПТП със своето поведение. Поддържа всички
релевирани в условията на евентуалност възражения, свързани с обективния принос от
страна на пострадалите лица, както за настъпване на застрахователното събитие, така и
за вредоносните последици от него. Поддържа изложените в отговора на ИМ
твърдения, свързани с претендираните от ищците телесни увреждания, като, счита
същите за напълно недоказани. Отново изтъква съществените противоречия между
представените в исковата молба първични медицински документи и последвалото
становище, като обобщава, че съответните първични медицински документи не
обективирали действително получените от Р. Р. и М. А. телесни травми, като извежда
извод, че ако двете непълнолетни лица са получили телесни травми към датата на
настъпване на процесното ПТП, то същите не се намират в причинно-следствена
връзка със същото. Излага, че в депозираната допълнителна искова молба
пълномощникът на ищците се позовава на нормата чл. 117 от ЗДвП, която е
императивна по своя характер, но визираното правило не е абсолютно, респективно не
съществува абсолютно право в полза на пешеходците, което да им позволява да
навлизат внезапно на пътното платно. Твърди, че не съществува правна или житейска
логика да бъде възприемана вина на водач на автомобил, който при пълно спазване на
всички правила за движение е управлявал МПС, в момента в който на пътя внезапно са
навлезли или изскочили пешеходци, като твърди, че именно такъв е и процесният
случай. Счита за голословно твърдението на ищците, че самият водач се е съгласил с
вината си и не е обжалвал наказателното постановление. Твърди, че вината на водача
на застрахованото при ответника МПС не е установена по никакъв начин. Излага, че
обстоятелството дали водачът П. К. П. признава, или не своята вина за настъпване на
процесното събитие, предстои да бъде изяснено в настоящото гражданско
производство и че с обвързваща за гражданския съд сила се ползват единствено
актовете по чл. 300 от ГПК. Сочи, че въпреки че ищците поддържат тезата, че
вследствие от процесното застрахователно събитие са им били нанесени средни
телесни повреди, не се твърди, нито се ангажират доказателства, удостоверяващи
възбуждането на наказателно преследване спрямо водача на автомобила - П. К. П..
Поддържа всички направени с подадения от ответника отговор на искова молба
доказателствени искания, които счита, че същите са необходими за установяване на
спорния предмет на делото. По отношение на искането за допълване на СМЕ с
допълнителни два въпроса, се противопоставя същите да бъдат допуснати, като излага
аргументи в тази насока. По повод релевираното с допълнителната искова молба
9
възражение срещу поставената от ответника задача № 6 от въпросите към вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза, уточнява, че изследването дали има медицински
документи, които да удостоверяват, хоспитализирането на ищците, вследствие от
получените от ПТП на 07.06.2021 г. травми, по никакъв начин не цели събиране от
вещото лице на доказателства вместо главната страна в процеса. Излага, че поставената
задача е насочена към това медицинският специалист да изследва приобщените по
делото доказателства, сред които и медицинските документи, като на базата на тях да
отговори дали от същите се установява, че ищците са били хоспитализирани
вследствие от евентуално получени от ПТП на 07.06.2021 г. травми.
В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от адв. К. Д.,
поддържа исковата молба и моли да бъде уважена претенцията в пълен размер – по
40 000 лева за всеки един от ищците. Развива подробни съображения в писмени
бележки.
Ответното дружество не се представлява, в писмена молба адв. Н. Л., излага
подробни съображения по същество на спора. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на другата страна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в
съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:От
приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 451р-8108/08.06.2021г.
се установява, че на 07.06.2021 година около 10.15 часа в ***, водачът П. К. П.,
управлявайки МПС л.а. Дайхатсу Сирион с peг. № ********, по сухо пътно платно с
интензивно движение, с което водъчът не се съобразява и в момента на пресичане на
пътното платно от двама пешеходци с посока на движение от дясно наляво, преминава
с автомобила едновременно през долните им крайници. Отбелязано е, че е съставен е
Акт за установяване на административно нарушение № 823002. Като пострадали лица
са отразени М. М. А. и Р. М. Р. с охлузване на долните крайници.
В констативния протокол е отразено, че процесният автомобил, има активна
застраховка, валидна до 18.01.2022 година - застрахователна полица №
BG/30/121000185207 с ответното дружество „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, в т.ч. към момента на ПТП-то.
Въз основа на съставения АУАН АА823002/ 07.06.2021 година е издадено
Наказателно постановление № 21-0451-000348/ 15.06.2021 година с която на П. К. П. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.
117 от ЗДвП.
Представен е фиш за спешна медицинска помощ, филиал Ябланица, от
07.06.2021 година, 10.30 часа, в който е отбелязано, че пациентът Р. М. Р., на 15
години, след ПТП, при преглед не е направил оплаквания. Няма следи от травматични
наранявания.
Издаден е амбулаторен лист № 600/ 10.06.2021 година от д-р А.Й., в който е
отразено обективно състояние: отток, палпаторна болезненост в областта на дясна
колянна капачка, отток и болезненост в областта на фибуларния малеол, ограничени
движения в същите стави. Приложен е резултат от рентгенологичното изследване от
същата дата, в който е отразено фисура на дясна колянна капачка, фисура на
10
фибуларния малеол, хематома субкутнеум. Терапия – покой, аналгетик, наколенка и
глезенка.
Представен е фиш за спешна медицинска помощ, филиал Ябланица, от
07.06.2021 година, 10.30 часа, в който е отбелязано, че пациентът М. М. А., на 15
години, след ПТП. Няма видими следи от травматични наранявания.
Издаден е амбулаторен лист № 601/ 10.06.2021 година от д-р А.Й., в който е
отразено обективно състояние: силно изразен отток в областта на глезенна става и
стъпало, изразен подкожен кръвоизлив стигащ до фасция плантарис, силна палпаторна
и перлкуторна болезненост в областта на десен фибуларен малеол и основата на пета
метатарзална кост. Стъпването върху десен долен крайник е болезнено, ограничена
флексия и екстензия в дясна глезенна става. Приложен е резултат от
рентгенологичното изследване от същата дата, в който е отразено фисура в областта на
десен фибуларен малеол и основата на пета метатарзална кост. Терапия – покой,
аналгетик, ортеза на дясно стъпало и глезен.
По повод заявена от адв. Д., като пълномощник на М. М. А. и на Р. М. Р.,
писмена претенция вх. № 11589/ 12.10.2021 година за изплащане на обезщетение за
понесените от ищците неимуществени вреди, е заведена щета № 0801-003564/ 2021-01.
С писмо изх. № 3556/ 15.07.2021 година ответното дружество е уведомило
ищеца Р. с копие до пълномощника, че следва да представят конкретно посочени
документи. Впоследствие с писмо изх. № 4795/ 24.09.2021 година са уведомени, че по
повод на горното уведомление не е постъпил нито един от исканите документи, поради
което е постановен отказ.
По отношение на А. също с писмо изх. № 3555/ 15.07.2021 година от ответното
дружество е изпратено уведомление, че следва да представят конкретно посочени
документи, но тъй като такива не са постъпили с писмо изх. № 4796/ 24.09.2021 година
са уведомени, че е постановен отказ за изплащане на обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Илина
Цвяткова Р.а (баба на ищеца Р.) и М. А. М. (баща на ищеца А.).
Св. И.Р.а посочва, че за инцидента разбрала от дъщеря си, която й казала, че е
закаран в Бърза помощ и му нямало нищо. Детето обаче й казало, че коляното и глезена
на десния крак го болят. Два-три дни след инцидента го закарали в Плевен, но казали,
че не е счупено, а само натъртено. Правили му компреси, баща му го карал на
училище, тъй като било в края на учебната година и трябвало да се яви на изпити.
Твърди, че повече от десет дни лежал без да става, само го качвали в колата и го
карали на училище. Три-четири месеца имал силни болки, давали му обезболяващи.
От показанията на св. М. А., баща на ищеца М. М. се установява, че в деня на
инцидента, бил на работа в Малка Брестница, където имал магазин. Кварталния на
Брестница му се обадил и той отишъл в Ябланица. Синът му разказал, че отивал да си
вземе закуска и при пресичане на улицата някакъв автомобил минал върху десния му
крак. Училището бил близко до мястото където е станал инцидента. Твърди, че синът
му бил много притеснен, тъй като кракът му бил много подут и не можел да стъпва на
него, но от Бърза помощ му казали, че му няма нищо. Посочва, че го карал до училище
в следващите 1-2 дни, тъй като бил края на учебната година. Направил му компрес,
11
минали два дни и кракът му стона по-зле. Ходили в Плевен, снимали крака му и казали,
че има счупено стъпало, да го мажат с риванол и да го вържат с бинт. Твърди, че вечер
му правел компреси около месец и половина, като два месеца не е излизал навън.
Посочва, че и сега го боли кракът. Не знае дали децата са пресичали до закусвалнята на
пешеходна пътека.
От назначената авто-техническа експертиза се установява, че на 07.06.21 г.
около 16 часа в гр. Ябланица на ул. „Ген.Гурко“ в посока центъра/ площад
„Възраждане“, се движи лек автомобил марка „Дайхацу“ модел „Сирион“ с peг. №
********“, собственост и управляван от П. К. П.. Улицата е с двупосочно движение,
ПП с широчина 7.20 м, разделено на две ленти по 3.60 м с непрекъсната осева линия
тип М1. От двете страни на улицата има тротоари с ширина – десен 3.70 м посока на
движението и ляв – 3.80 м, след които има сгради и търговски обекти- хранителен
магазин и павилиони за закуска. Наклонът е лек, възходящ в посока центъра. Вдясно от
коридора на движение на лекия автомобил с водач П., в района на дом № 58 (намира се
вляво по посока на движението) е имало група деца, които се готвели да пресекат
улицата отдясно наляво и са отидат до павилиона за закуски. Според експертът П. е
управлявал автомобила с ниска скорост – под и около разрешената – 50 км/ч, и когато
предната част на автомобила си подминава децата, две от тях - Р. и М., предприемат
пресичане и краката им попадат под колелетата на автомобила. Те получават травми на
долните крайници. П. продължава движението си напред, като паркира колата си и
отива в магазина, като не е отчел съприкосновение на л.а. с пешеходците. При
пристигане на компетентните органи не се констатиран следи от притриване и
деформации по автомобила. На мястото на инцидента няма пешеходна пътека и
мястото, на което е настъпило ПТП-то, не представлява продължение на тротоара
върху пътното платно. По делото липсват данни пострадалите да се огледали преди да
предприемат пресичане. Според вещото лица при евентуално оглеждане от тяхна
страна, биха могли да видят приближаващият ги отляво автомобил, тъй като участъкът
е прав, тротоарът широк и няма препятсктвия, видимостта е била добра на дневна
светлина.
Експерът посочва, че пътният инцидент би могъл да бъде предотвратен, ако
водачът е възприел, че децата са имали намерение да пресекат пътното платно, макар и
на нерегламентирано място. Сочи, че пресичането на пътното платно на необозначено
място, само по себе си представлява принос на пострадалите към настъпилото ПТП.
Отразява още, че характерът на инцидента не се влияе от скоростта на движение
на л.а. П. не е възприел децата, като канещи се да пресекат пътното платно и поради
това не е предприел никакви маневри. При условие, че водачът на л.а. е възприел
децата, би могъл да спре. Според експертът автомобилът не се е движил с висока
скорост, тъй като пострадалите биха получили завъртане на телата около вертикалната
ос и отхвърляне надясно към тротоара, каквито данни по делото няма.
12
От приложените писмени доказателства за здравословното състояние на ищците
след инцидента и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че вследствие на претърпяното ПТП на ищцеца Р. М. Р. е причинена фисура на дясната
колянна капачка с последващо консервативно лечение – наколенка, и фисура на
фибуларния малеол на десния крак, с последващо консервативно лечение – глезенка.
Повредата е причинила на Р. затруднение движенията на десния крак за около 3-4
месеца.
На М. М. А. е причинена фисура на фибуларния малеол на десния крак и фисура
на основата на пета метатарзална кост, с последващо консервативно лечение – ортеза и
глезенка, които са му причинили затруднение на движенията на десния крак за около
45 дни. Според експерта измененията са от травматично естество и са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Същите отговарят да са получени по време и
начин, съобщен от пострадалите – блъскане и прегазване през краката на същите.
Експертът е установил, че икъм момента на прегледа и при двамата има оток и
болезненост на ставите при палпация, и перкуторна болезненост на местата на
счупването, както и ограничение движения като обем. И двама пострадали са провели
консервативно, неспециализирано лечение – към момента на произшествието слагане
на ортеза и глезенка, а след това в документацията не са установени данни за
проведено лечение. Поставяне на ортеза на коляно следва да се носи около 45 дни, а на
глезенната става – 25 дни. В документацията не е отразено кога са свалени.
Пострадалите съобщават, че са ги носили в определения срок и са ги свалили. Според
експертът първият преглед е станал на три дни след произшествието, тъй като
оплакванията на пострадалите, с оглед измененията, най-вероятно са се засилвали и по
тази причина са потърсили специализирана медицинска помощ.
Ищците и при прегледа изпитват затруднения при движение, тъй като „патешка
походка“ е невъзможна.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е нормално при фисури
първоначално да няма болки, а след това се получава отток на тъканите, притискане на
нервите и силни болки, което вече ги кара да потърсят медицинска помощ, т.е. три –
четири дни след ПТП-то. Посочва, че е проведено неправилно лечение, било е само
консервативно, а при тези случаи е било най-добре да е оперативно, тогава много по-
бърдо се възстановяват пострадалите.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е с пряк иск от
увредените лица Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, лично и със съгласието на
законния си представител и майка М. Р.а Й., и М. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***,
лично и със съгласието на майка му и законен представител Т.Д.Н., против
застрахователя „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявяно от Б. Г. И., Р.В.М. и Ж.С. К. по
13
чл. 432 от Кодекса за застраховането, за обезщетение на неимуществени вреди – болки
и страдания, в размер на по 40 000 лева, на всеки един от тях, вследствие на
причинените им телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 20.10.2021 г.-датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При
действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при наличието на валиден
договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на управлявания от
причинителя на деликта автомобил, при спазване изискванията на чл. 380 – да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат
установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
В конкретния казус се установява, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. По делото са представени доказателства, че е изпълнена
процедурата по чл. 380 от КЗ, за което страните не спорят.
Съгласно разпоредбата на чл. 496 от КЗ срокът за произнасяне по претенцията е
три месеца от нейното предявяване. Процесуална предпоставка увреденото лице да
предяви претенцията си за плащане по съдебен ред е: застрахователят да не плати в
срока по чл. 496; да откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на обезщетението – чл. 498, ал. 3 от КЗ. В конкретния случай не се
спори, че не е заплатено обезщетение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по договор „Гражданска
отговорност”, следва да се установят кумулативните предпоставки за наличие на
деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на застрахования - противоправно деяние
(действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези
елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са установени от събраните по делото
писмени доказателства, както и заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-
автотехническата експертизи.
По делото не е спорно, че на 07.06.2021 година в срока на действие на
застраховката на процесния лек автомобил, около 16 часа в гр. Ябланица, ул.
„Ген.Гурко“ е станало ПТП с участието на лек автомобил марка „Дайхацу“ модел
„Сирион“ с peг. № ********“, собственост и управляван от П. К. П., вследствие на
14
което са пострадали непълнолетните ищци. От ответното дружество е направено
възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на правилата за движение
като пешеходец пресичане на пътното платно на необозначено за това място.
Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е
причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са
налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай е
предявена претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на
40 000 лева за всеки един от ищците.
Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от заключението
на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от събраните гласни
доказателства. От заключението на експерта се установяват причинените на ищцеца Р.
М. Р. на 15 години към онзи момент, телесни повреди - фисура на дясната колянна
капачка с последващо консервативно лечение – наколенка, и фисура на фибуларния
малеол на десния крак, с последващо консервативно лечение – глезенка. Повредата е
причинила на Р. затруднение движенията на десния крак за около 3-4 месеца. На М. М.
А. на 15 години към момента на ПТП-то, е причинена фисура на фибуларния малеол
на десния крак и фисура на основата на пета метатарзална кост, с последващо
консервативно лечение – ортеза и глезенка, които са му причинили затруднение на
движенията на десния крак за около 45 дни. Съгласно заключението получените
увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП и са в пряка причинна
връзка.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази конкретните
обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна
повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на
пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия към
момента на настъпване на увреждането и др.
В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно
произшествие, ищецът Р. М. Р. е получил на фисура на дясната колянна капачка с
последващо консервативно лечение – наколенка, и фисура на фибуларния малеол на
десния крак, с последващо консервативно лечение – глезенка, което е обусловило
затруднения движенията на десния крак за около 3-4 месеца. В съдебно заседание
експертът посочва, че поради неправилно проведено лечение все още изпитва
затруднение при движение.
При същото ПТП на М. М. А. е получил фисура на фибуларния малеол на
десния крак и фисура на основата на пета метатарзална кост, с последващо
консервативно лечение – ортеза и глезенка, което е обусловило затруднения
движенията на десния крак за около за около 45 дни.
15
От свидетелските показания, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК
се установява, че ищците са изпитвали все още изпитва болки при движение, не са се
възстановили напълно.
В настоящия случай съдът съобразява характера на причинените телесни
увреждания на Р. Р. - фисура на дясната колянна капачка с последващо консервативно
лечение – наколенка, и фисура на фибуларния малеол на десния крак. Повредата е
причинила на Р. затруднение движенията на десния крак за около 3-4 месеца, след
проведено е консервативно лечение. Продължителността на страданието - болките са
значителни три-четири дни след произшествието, като впоследствие отшумяват.
Липсата на проведено правилно лечение - било е само консервативно, а при тези
случаи е било най-добре да е оперативно, тогава много по-бързо се възстановяват
пострадалите.
При ищеца М. А. се съобразява характера на причинените телесни увреждания -
фисура на фибуларния малеол на десния крак и фисура на основата на пета
метатарзална кост, времето за което това е затруднило движението на десния крак –
около 45 дни, продължителността на болките три-четири дни след произшествието,
след което отшумяват; липсата на правилно проведено лечение.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване вредоносния резултат от
пострадалите деца, изразяващи се в това, че същите са нарушили правилата за
движение, като не са пресекли на обозначеното за това място. Съгласно практиката на
ВКС съпричиняването, като принос на пострадалия за настъпването на
общественоопасните последици, винаги има обективен характер, т.е. вината не е
елемент от този принос. Приема се, че съпричиняване може да има, и от страна на
малолетно, респ. неплънолетно дете, въпреки, че те не носят наказателна отговорност,
респ. в определени случаи. (ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС; ППВС № 17/63
г.; решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 44
от 26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.; ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г.
на ОСТК на ВКС. В конкретния случай, от заключението на САТЕ – изготвената схема
на ПТП-то се установява, че непълнолетните ищци са пресекли на необозначено за
това място в нарушение на чл. 113 от Закона за движение по пътищата. Освен това от
установения механизъм на процесното ПТП, това е станало внезапно, тъй като не са
възприети от водача, като пресичащи, както и с оглед причинените травми.
Съдът, като съобрази механизма на настъпване на процесното ПТП съгласно
приетата и неоспорена САТЕ, нарушението от страна на ищцитена чл. 113 от ЗДвП, от
една страна, а от друга задължението на водача на процесното МПС по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, счита, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищците е 50%.
При съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-икономическите
16
условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на
справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищеца Р. М.
Р. неимуществени вреди е обезщетение в размер на 12 000 лева, а на М. М. А. 8 000
лева при отчетено съпричиняване, а в останалата част до пълния претендиран размер
на сумата от 40 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на
законна лихва, претендирана от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
При този изход на производството на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38,
ал.2 от ЗАдв, ответникът следва да заплати в полза на адвокат К. Д. хонорар в размер
на: за ищеца Р. Р. - 1 090 лева, а за М. А. - 930 лева на основание чл. 7, ал.2, вр. ал.9 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (ред. бр. 68/2020 г.) за
процесуално представителство.
Ищецът Р. М. Р., ЕГН **********, лично и със съгласието на законния си
представител и майка М. Р.а Й., следва да заплати на ответника 140 лева, произтичащи
от възнаграждение на вещи лица, съобразно отхвърлената част.
Ищецът М. М. А., ЕГН **********, лично и със съгласието на майка му и
законен представител Т.Д.Н., следва да заплати на ответника 160 лева, произтичащи от
възнаграждение на вещи лица, съобразно отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Ловешки окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в
размер на 800 лева, както и по сметка на Ловешки окръжен съд сумата от 200 лева,
направените по делото разноски произтичащи от заплатено възнаграждение за вещи
лица съобразно уважената част на иска. Ответното дружество е претендирало
юрисконсултско възнаграждение, но същото е представлявано от упълномощен
адвокат, като не са представени доказателства за реално изплащане на адв.хонорар,
поради което не следва да се присъжда.
С молба от ответното дружество е поискано възстановяване на неизползвания
депозит в размер на сумата от 30 лева за разпит на свидетеля П. К. П., починал на
03.11.2022 година, поради сумата следва да бъде възстановена по сметка на
застрахователното дружество.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.432 от Кодекс за застраховането
и чл.86 от ЗЗД, да заплати на Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, лично и със
съгласието на законния си представител и майка М. Р.а Й., сумата от 12000
(дванадесет хиляди) лева по сметка на непълнолетното дете, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при
настъпилото ПТП на около 16 часа в гр. Ябланица на ул. „Ген.Гурко“ в посока центъра/
17
площад „Възраждане“, от автомобил марка „Дайхацу“ модел „Сирион“ с peг. №
********“, собственост и управляван от П. К. П., ведно със законната лихва върху
дължимата сума от датата на предявяване на иска - 20.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, като искът за сумата от 28 000 лева до пълния претендиран размер от
сумата 40 000 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.432 от Кодекс за застраховането
и чл.86 от ЗЗД, да заплати на М. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***, лично и със
съгласието на майка му и законен представител Т.Д.Н., сумата от 8 000 (осем хиляди)
лева по сметка на непълнолетното дете, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при настъпилото ПТП
на около 16 часа в гр. Ябланица на ул. „Ген.Гурко“ в посока центъра/ площад
„Възраждане“, от автомобил марка „Дайхацу“ модел „Сирион“ с peг. № ********“,
собственост и управляван от П. К. П., ведно със законната лихва върху дължимата
сума от датата на предявяване на иска - 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане,
като искът за сумата от 32 000 лева до пълния претендиран размер от сумата 40 000
лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат К. Д. от Адвокатска
колегия гр. Ловеч, със съдебен адрес: ***, хонорар в размер на: за ищеца Р. Р. - 1 090
(хиляда и деветдесет) лева, а за М. А. – 930 (деветстотин и тридесет) лева на основание
чл. 7, ал.2, вр. ал.9 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (ред. бр.
68/2020 г.) за процесуално представителство, съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК Р. М. Р., ЕГН **********, лично и
със съгласието на законния си представител и майка М. Р.а Й., да заплати на „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 140 (сто и четиридесет) лева, произтичащи от
възнаграждение на вещи лица, съобразно отхвърлената част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК М. М. А., ЕГН **********, лично и
със съгласието на майка му и законен представител Т.Д.Н., да заплати на „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, произтичащи от възнаграждение
на вещи лица, съобразно отхвърлената част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати по
сметка (държавни такси) на Ловешки окръжен съд държавна такса върху присъденото
обезщетение в размер на 800 лева, както и по сметка на Ловешки окръжен съд сумата
от 200 лева, направените по делото разноски произтичащи от заплатено
възнаграждение за вещи лица съобразно уважената част на иска.
Да се възстанови сумата от 30 (тридесет) лева неизползван депозит за свидетел
по сметка на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
18
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
19