Решение по дело №874/2018 на Районен съд - Айтос

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                          08.02.2019 г.                            град Айтос

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АЙТОСКИ  РАЙОНЕН СЪД                                               граждански състав

на двадесет и пети януари                      две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                Районен съдия: Таня Спасова

Секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 874 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищец по делото е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори, чрез юр. К.М., със съдебен адрес ***, ***, а ответник е Е.С.Ч., с ЕГН ********** ***.

Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 24.09.2015 г., сключен между Провидент Файненшъл България ООД и ответницата, по който се дължи сумата от 737, 47 лева – главница, 45, 46 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2016 г. до 19.11.2016 г., 30, 71 лева – такса за оценка на досие, 583, 57 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 16.01.2016 г. до 19.11.2016 г., 73, 02 лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 29.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното плащане. Вземанията по договора са прехвърлени на 19.05.2017 г. въз основа на договор, сключен между ищцовото дружество и кредитодателя, като се предявени от ищцовото дружество чрез подаване на заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 401/2018 г. по описа на РС-Айтос. Предвид ненамиране на длъжника на адреса, на основание чл.415, ал.,1, т.2 от ГПК възникнал правен интерес от предявяване на настощата установителна претенция, с която се претендира установяване на дължимостта на гореописаните суми. Правят се доказателствени искания. Иска се присъждане на разноски.

В срока за отговор по исковата молба от ответната страна не постъпил такъв, въпреки че книжата са връчени лично на ответницата 07.11.2018 г., респ. е изчакано изтичането на срока за отговор, текъл до 07.12.2018 г. вкл.

В съдебно заседание ответникът не се явява, редовно уведомен, като липсва искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки че същият е уведомен за последиците с разпореждането № 2626 от 02.11.2018 г. по реда на чл.131 от ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице предпоставките за това установени в чл.239, ал.1 ГПК, а именно на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

От данните по делото е видно, че ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото. С оглед посочените по исковата претенция обстоятелства и въз основа на представените писмени доказателства при липса на оспорване от страна на ответника на твърденията и доказателствата към исковата молба – договор за потребителски кредит от 24.09.2015 г., сключен между Провидент Файненшъл България ООД и ответницата, ведно с приложени към него формуляр за кандидатстване за потребителски кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. с ищцовото дружество, потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, извлечение от приложение № 1 към договора за цесия, уведомително писмо за извършена цесия, предявената искова претенция е вероятно основателна.

С оглед горното налице са предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявения иск по реда на чл.422 от ГПК следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид изхода от производството и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, а именно сумата в общ размер от 208, 80 (двеста и осем лева и 80 ст.) лева, от които 79, 40 лева разноски в заповедното производство, вкл. държавна такса от 29, 40 лева и 50 лева юр. възнаграждение и 129, 40 лева разноски в исковото производство, вкл. държавна такса от 29, 40 лева и юр. възнаграждение от 100 лева.

 Мотивиран от горното и на основание чл.239 ГПК, Айтоският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.С.Ч., с ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори, чрез юр. К.М., по договор за потребителски кредит от 24.09.2015 г. следните суми: 737, 47 лева – главница, 45, 46 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2016 г. до 19.11.2016 г., 30, 71 лева – такса за оценка на досие, 583, 57 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 16.01.2016 г. до 19.11.2016 г., 73, 02 лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 29.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед № 230 от 10.05.2018 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 401/2018 г. на РС-Айтос.

ОСЪЖДА Е.С.Ч., с ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори, чрез юр. К.М., сумата в общ размер от 208, 80 (двеста и осем лева и 80 ст.) лева, от които 79, 40 лева разноски в заповедното производство и 129, 40 лева разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване – чл.239, ал.4, ГПК, като защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл.240 от ГПК.

 

 

                                                              Районен съдия.......................................