РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Перник, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720105357 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу М. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, и държавата чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството в качеството на правоприемник на Т. С. С., б.ж. на гр. Перник,
починал на *** г., иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен
по отношение на ищеца на договора за продажба, извършен с Нотариален акт*** г. на
нотариус Н.З. – с район на действие ПРС, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ***,
дв.вх.рег. № *** г., акт № ***, т. ***, дело № *** г., в частта, с която Т. С. С. продава на М.
М. С.: 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед
№ ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ *** кв.м., находящ се в землището на
град П., ул. „*** с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, сграда с идентификатор № ***., ¾ ид.ч. от сграда с
идентификатор № ***. и ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № ***..
В исковата молба се твърди, че на 25.03.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 14921/2015 г. на СРС, а на 23.03.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
14920/2015 г. на СРС. Твърди се, че с решение № 16033/14.10.2016 г. по гр.д. № 67154/2015 г.
на СРС е признато за установено, че ответникът има задължения спрямо ищеца в размер на
сумата 25000,00 лв. – главница по запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законната
лихва за периода от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, и лихва в размер на 3097,19 лв.
1
за периода от 31.12.2013 г. до 20.03.2015 г. и е осъден да заплати на кредитора сумата 562,00
лв. – държавна такса, 1900,00 лв. – адвокатско възнаграждение, и 2461,94 лв. – разноски за
заповедното производство. С решение от 25.04.2017 г. по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС,
влязло в сила на 11.09.2018 г., е признато за установено, че Т. С. дължи на ищеца сумата
20200 евро по запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
20.03.2015 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 14920/2015 г. на СРС и е осъден да заплати сумата 6115,92 лв. –
разноски.
Излага се, че по издадените изпълнителни листа е образувано изп.д. № 14/2015 г. по
описа на ЧСИ М. Ц., преобразувано в изп.д. № 85/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Сочи, че по
изп.д. № 14/2015 г. по описа на ЧСИ М. Ц. е наложена възбрана върху собствени на Т. С.
имоти, както следва: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, полумасивна
жилищна сграда, разположена на имотната граница и масивна жилищна сграда, разположена
в лицето на парцела.
Чрез замяна на недвижими имоти, извършена с Нотариален акт №***г., М. М. С. и Т.
С. С. са придобили собствеността върху още 2/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
***, заедно с попадащите в имота сгради: 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със
застроена площ от *** кв.м. и 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ
от ** кв.м.
Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на
**** г. Т. С. С. е продал на М. М. С. 7/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с
адрес: ***, с площ от *** кв.м., заедно с попадащите върху поземления имот сгради ¾ ид.ч.
от сграда с идентификатор № ***. със застроена площ от *** кв.м. и ¾ ид.ч. от сграда с
идентификатор № *** със застроена площ от *** кв.м., сграда с идентификатор № ***.,
сграда с идентификатор № ***. и сграда с идентификатор № ***. за сумата от 9500,00 лв.
при данъчна оценка на прехвърлените имоти 57185,09 лв.
Сочи, че бракът между М. М. С. и Т. С. С. е прекратен с решение № 90/05.04.2018 г. по
гр.д. № 97/2018 г. на РС-Костинброд по реда на чл. 50 СК.
Твърди се, че целта на извършената сделка е да лиши ищеца от възможност да събере
вземанията си спрямо Т. С., който умишлено е намалил имуществото си с цел да попречи на
удовлетворяването на вземането. Счита, че е налице знание у третото лице за увреждането,
макар бракът между страните по сделката да е прекратен. Твърди, че по сделката не е
извършено плащане, а дори да е имало такова, то сумата е нереално ниска.
По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск като бъде обявена
за недействителна сделката за продажба на поземления имот за 3/8 ид.ч., /равняващи се на
разликата над ½ ид.ч., по отношение на която е вписана възбрана и която не се повлиява от
извършената сделка, до прехвърлените 7/8 ид.ч./, както и по отношение на прехвърлените ¾
ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от *** кв.м., ¾ ид.ч. от сграда с
идентификатор № *** със застроена площ от *** кв.м., и цялата сграда с идентификатор №
***., по отношение на които не е вписана възбрана /тъй като вписаната възбрана касае
2
сгради с идентификатори № ***. и № ***. и няма отношение по отношение на останалите/.
Моли за присъждане на сторените разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. С. е депозирал писмен отговор на исковата
молба чрез адв. Х., с който оспорва иска като неоснователен. Признава, че Т. С. С. е
превхърлил на М. М. С. с договор за покупко-продажба описаните идеални части от имоти,
както и че са бивши съпрузи, гражданският брак между които е прекратен с решение №
90/05.04.2018 г. на РС-Костинброд по реда на чл. 50 СК. Оспорва твърденията, че ищецът
има качеството кредитор на продавача Т. С., както и че прекратяването на гражданския брак
между страните по сделката е фиктивно. Излагат се твърдения, че фактическата раздяла
между бившите съпрузи е настъпила много преди прекратяването на брака им и е свързана с
настъпили трагични събития относно синовете им. Твърди се, че М. С. имала парични
вземания спрямо бившия си съпруг, свързани с изграждането на сгради с идентификатори №
***. и № ***., както и поради предоставянето на парична сума на дъщеря им Е. Т., поради
което уговорили продажна цена по-ниска от данъчната оценка. Към момента на сключване
на сделката ответницата не е имала качеството „съпруга“ на продавача, поради което спрямо
нея е неприложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а за наложената възбрана узнала през
2022 г. с получаване на съобщението за насрочен опис от ЧСИ С.Б.. Предвид липсата на
знание и намерение у ответницата да увреди кредитора счита липсват елементите от
фактическия състав, пораждащ правото на отменителния иск. Сочи, че не е налице
идентичност между закупените от ответницата сгради и тези, за които е наложена възбрана
от съдебния изпълнител. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът държавата чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството в качеството на правоприемник на Т. С. С. не е депозирал
отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетата по делото справка по персоналната партида на Т. С., извършена в Агенция
по вписванията-гр. Перник, се установява, че на *** г. е вписана възбрана върху ½ ид.ч. от
поземлен имот пл. № *** с площ по документ *** кв.м. в гр.Перник, както и върху
полумасивна жилищна сграда, изградена на имотната граница между имот пл. № *** и ***,
и върху сграда, изградена в лицето на парцел с пл. № ***.
Безспорно е, че с решение № 90/05.04.2018 г. по гр.д. № 97/2018 г. на РС-Костинброд
бракът между М. М. С. и Т. С. С. е прекратен по реда на чл. 50 СК.
Не се спори, което се потвърждава и от доказателствата по делото, че след вписване на
възбраната с Нотариален акт № ***г., М. М. С. и Т. С. С. са придобили собствеността върху
2/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, заедно с попадащите в имота сгради: 2/4
ид.ч. от сграда с идентификатор № ***. със застроена площ от *** кв.м. и 2/4 ид.ч. от сграда
с идентификатор № *** със застроена площ от ***кв.м., както и че Т. С. С., в качеството на
3
продавач, е прехвърлил на М. М. С., в качеството на купувач, на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № *** г., 7/8 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ от 1291 кв.м., заедно с попадащите върху
поземления имот сгради ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 38
кв.м. и ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от ** кв.м., сграда с
идентификатор № *** сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***. при
посочена в нотариалния акт продажна цена от 9500,00 лв.
Съгласно удостоверение за наследници с изх. № *** г. Т. С. С. е починал на *** г. като е
оставил единствен наследник по закон Е. Т. Т., по отношение на която е вписан отказ от
наследство под № *** г. на РС-Перник.
От удостоверение за родствени връзки *** г., издадено от община Перник, се
установява, че Т. С. С. е разведен, като неговите баща, майка и синове са починали, и
единствените му живи роднини са Е. Т. Т. – дъщеря, и М. С. М. – брат.
При служебна справка в ЕИСС по ч.гр.д. № 3052/2024 г. на РС-Перник е видно, че М.
С. М. се отказал от наследството на Т. С. С., който отказ е вписан под № *** г. /каквото
твърдение е заявено от ищеца в уточняващата молба от 26.09.2025 г./
С влязло в сила Решение № 16033/14.10.2016 г. по гр.д. № 67154/2015 г. на СГС, е
признато за установено по предявените от Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес:***, срещу Т. С.
С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, че Т. С. С., ЕГН
**********, има следните задължения към Г. Д. Ч., ЕГН **********, сумата 25 000,00 лв.,
главница по Запис на заповед от *** г., ведно със законна лихва за периода от *** г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 3097,19 лв. за периода от 31.12.2013 г. до
20.03.2015 г., и Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН
**********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 562,00 лв. – представляваща
заплатена държавна такса и на основание члл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер на 1900,00 лв. –
представляваща адвокатско възнаграждение, катко и сумата от 2461,94 лв. разноски по
заповедното производство, а именно: 561,94 лв. държавна такса, и 1900,00 лв.
възнаграждение на адвокат. Върху решението е извършено удостоверяване, че на 23.11.2016
г. е издаден изълнителен лист за сумите 562,00 лв. + 1900,00 лв.+ 2461,94 лв.
С изпълнителен лист от 25.03.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 14921/2015 г. на СРС, Т. С.
С., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 25000,00 лв. главница по Запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 3097,19 лв.
за периода от 31.12.2013 г. до 20.03.2015 г., катко и сумата от 2461,94 лв. разноски по
заповедното производство, а именно: 561,94 лв. държавна такса, и 1900,00 лв.
възнаграждение на адвокат.
С влязло в сила Решение № 274/25.04.2017 г. по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС е признато
за установено по отношение на Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на Г. Д. Ч.,
ЕГН **********, с адрес:***, сумата 39503,44 лв., представляваща левовата равностойност
на 20 200 евро по запис на заповед от 07.01.2013 г. ведно със законната лихва, считано от
4
20.03.2015 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незбавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.03.20215 г. по ч.гр.д. № 14920/2015 г. на СРС, 31 състав,
като иска в останалата част е отхвърлен като неоснователен, и Т. С. С., ЕГН **********, с
адрес: ***, е осъдем да запалти на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на
6115,92 лв. съобразно уважената част от иска. Върху решението е извършено отбелязване, че
на 12.10.2018 г. е издаден изпълнителен лист за сумата 6115,92 лв.
С изпълнителен лист от 23.03.2015 г., издаден по гр.д. № 14920/2015 г. на СРС, с който
Т. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 39 507,77 лв. левова равностойност на 20200 евро, задължение по запис
на заповед, издаден на 07.01.2013 г. с падеж 30.12.2013 г., ведно със законна лихва за периода
от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането, и 2925,60 лв. – разноски по делото.
От постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 20.05.2015 г.,
вписано в СВ-София на 26.05.2015 г. се установява, че за задълженията на Т. С. С. към Г. Д.
Ч. по изпълнителен лист от 23.03.2015 г. по гр.д. № 14920/2015 г. на СРС и изпълнителен
лист от 25.03.2015 г., издаден по гр.д. № 14921/2015 г. на СРС, 64507,77 лв. – главница,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането, 3097,19 лв. –
неолихвяема сума и 5387,54 лв. допълнителни разноски по изпълнителното дело, е наложена
възбрана върху ½ ид.ч. от притежавания в режим на СИО с М. С. имот, а именно:
апартамент *** и подземен гараж №***, находящи се в десететажна монолитна сграда,
разположена в гр. София, **и апартамент № ***, находящ се в***, район „***“, жк. „***“ в
жилищна сграда блок ***
С постановление за възлагане на недвижим имот по чл. 496 ГПК по изп.д. 215-852-04-
00006 на ЧСИ К.Д.П. вписано в СВ-София на 23.02.2016 г., е възложена на С.А.И. ½ ид.ч. от
недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. ***, район „***“, жк.
„***“ в жилищна сграда блок ***
От справка № *** г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София, е видно, че на *** г. е
вписана прехвърлителна сделка – покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт, от
М. М. С., А.П.И. и С.А.И.Л като продавачи на А.С.С.и Л.В.П. като купувачи, на
самостоятелен обект в сграда с площ ***
По делото е прието удостоверение за родставени връзки на М. М. С., видно от което
същата има дъщеря Е. Т. Т. и синове Р.Т.С.., починал на *** г., и С.Т.С.., починал на *** г.
Приети са медицинско удостоверение на Р.Т.С.. с изх. № *** г., справка чрез отдалечен
достъп по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС и операционни бележки за извършени банкови
преводи за погасяване на задължения на Р.Т.С.., които съдът намира за неотносими към
предмета на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
5
По допустимостта:
В практиката на ВКС (решение № 151/27.07.2011 г. по гр.д. № 785/2010 г., III г.о. на
ВКС., решение №150/13.11.2017 г. по гр.д.№1340/2017 г., ІІІ г.о. и др.) безпротиворечиво се
приема, че в производството по иск по чл. 135 ЗЗД страните по атакуваната сделка са
задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и участието им в това производство
е условие за допустимостта на иска и на процеса. За процесуалната им легитимация и
съвместно конституиране съдът следи служебно във всеки етап на производството до
приключването на делото. При смърт на ответна страна в процеса по иск по чл.135 ЗЗД,
процесуално легитимирани да бъдат конституирани за участие по делото са нейните
правоприемници, респ. наследниците, които са приели наследството. Когато призованите
към наследяване са се отказали да го приемат, на ищеца следва да се укаже да посочи
наследниците от следващия ред и така до изчерпване на законните наследници и
преминаване на наследственото имущество към държавата /в този смисъл и Решение №
232/11.02.2019 г. по 4951 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, Трето
гражданско отделение.
От доказателствата по делото се установява, че низходящата и братът на прехвърлителя
Т. С. С. са се отказали от наследството му по надлежния ред, поради което съгласно чл. 11
ЗН, в качеството на негов универсален правоприемник, легитимиран ответник по
предявения иск, наред с приобретателката М. М. С., е държавата.
От приетата по делото справка от Служба по вписванията се установява, че е вписана
възбрана върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** и върху пострените на
границата на парцела и в лицето му сгради /сграда с идентификатор № *** и сграда с
идентификатор № ***/, а искът за прогласяване за недействителността на сделката е
предявен за разликата над прехвърлените 7/8 ид.ч. от поземления имот до вписаната ½ ид.ч.
/равняваща се на 3/8 ид.ч., за която не е вписана възбрана/, за прехвърлените ¾ ид.ч. от
сграда с идентификатор № ***. със застроена площ от *** кв.м., ¾ ид.ч. от сграда с
идентификатор № *** със застроена площ от 23 кв.м., както и за сграда с идентификатор №
***., по отношение на които не е вписана възбрана.
С оглед изложеното, за ищеца е налице правен интерес от предявения иск.
По основателността:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи качеството си на кредитор на
прехвърлителите по сделката, извършване от длъжника на увреждащо кредитора правно
действие и знание у длъжника и у приобретателя за увреждането.
В Решение № 639 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., е дадено
задължително тълкувание на понятието „кредитор” по смисъла на чл. 135 ЗЗД, кога сделката
е увреждаща кредитора и кои факти определят дали увреждащото действие е съзнавано от
длъжника.
Съобразно изложеното в цитираното решение, кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е
всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото
6
на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е
изискуемо или ликвидно, като съдът не може да проверява съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила
решение. В настоящия случай, с влязла в сила Решение № 16033/14.10.2016 г. по гр.д. №
67154/2015 г. на СГС и Решение № 274/25.04.2017 г. по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС е
установено наличието на вземания на Г. Д. Ч., ЕГН **********, спрямо Т. С. С., ЕГН
**********.
С оглед изложеното и предвид постановената по реда на чл. 290 ГПК задължителна за
съдилищата съдебна практика /Решение 1520/04.12.2007 г. по гр.д.№1179/2006 г. на ВКС и
др./, според която кредиторът има това качество от момента на възникване на
облигационната връзка между страните, съдът намира, че ищецът има качеството кредитор
на прехвърлителя по оспорената сделка Т. С. С., ЕГН **********.
Съгласно задължителната съдебна практика /Решение № 320/05.11.2013 г. по гр.д.
№1379/2012 г. на ВКС и др./, увреждане е налице когато длъжникът се лишава от едно свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на
кредитора. Като елемент от фактическия състав на иска, то предполага, че чрез извършеното
правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. По делото
е безспорно, че Т. С. С., ЕГН **********, в качеството на продавач, е прехвърлил на М. М.
С., в качеството на купувач, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт №*** ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ
от **** кв.м., заедно с попадащите върху поземления имот сгради ¾ ид.ч. от сграда с
идентификатор № ***.3 със застроена площ от 38 кв.м. и ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор
№ ***. със застроена площ от *** кв.м., сграда с идентификатор № ***, сграда с
идентификатор № ***. и сграда с идентификатор № ***..
Съгласно Решение № 422/30.03.2000 г. по гр.д. № 1469/1999г. на ВКС всяко
отчуждаване на имот обективно води до намаляване имуществото на длъжника и с това
затруднява изпълнението на задължението. С оглед изложеното, съдът намира, че
извършеното от длъжника разпоредително действие уврежда кредитора.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му
уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането. Тъй като знанието е
субективен елемент, то подлежи на установяване чрез външно проявеното поведение на
длъжника и приобретателя по сделката, обективирано в материалната действителност.
Съгласно трайната практика на касационна инстанция /решения по гр. д. № 754/2009 г., гр. д.
№ 4996/2013 г. на ІV г. о., гр. д. № 1783/2017 г. на ІІІ г. о. ВКС/ увреждащото действие е
съзнавано за длъжника и третото, договарящо с него лице, когато те знаят, че съществува
право на кредитора, което сделката уврежда.
В практиката на ВКС е изяснено, че при липса на преки доказателства доказването на
знание за увреждането може да бъде извършено чрез косвени доказателства, които
7
преценени в съвкупност и с оглед всички обстоятелства, биха могли да създадат сигурно
убеждение у съда, че третото лице е сключило сделката, от която черпи права, осъзнавайки,
че кредиторите на длъжника ще бъдат затруднени да се удовлетворят /решение № 60 от
20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 60164 от 31.05.2022 г. по т.
д. № 1895/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 50090 от 12.03.2024 г. по т. д. № 495/2022 г. на
ВКС, ІІ т. о. /.
От представеното в заверен препис постановление за налагане на възбрана върху
недвижим имот от 20.05.2015 г., вписано в СВ-София на 26.05.2015 г. се установява, че за
задълженията на Т. С. С. спрямо Г. Д. Ч. по изпълнителен лист от 23.03.2015 г. по гр.д. №
14920/2015 г. на СРС и изпълнителен лист от 25.03.2015 г., издаден по гр.д. № 14921/2015 г.
на СРС, е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от притежавания в режим на СИО с М. С. имот, а
именно: апартамент ***, на ет.*** и подземен гараж , находящи се в десететажна монолитна
сграда, разположена в ***, находящ се в гр. София, район „***“, жк. „***“ в жилищна
сграда блок *** и с постановление за възлагане на недвижим имот по чл. 496 ГПК по изп.д.
215-852-04-00006 на ЧСИ К.Д.П. вписано в СВ-София на ** г., е възложена на С.А.И. ½
ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. София, район
„***“, жк. „***“ в жилищна сграда блок ***
От приетата по делото справка № *** г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо
лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София, е видно,
че оспорената сделка е сключена на 10.10.2019 г. – пет месеца след извършена
прехвърлителна сделка от М. М. С., А.П.И. и С.А.И.Л, вписана на *** г. в СВ-София, на
самостоятелен обект в сграда с площ ***
Съгласно чл. 503, ал. 1 ГПК, когато установи, че вещта, върху която се насочва
изпълнението е съпружеска имуществена общност, съдебният изпълнител уведомява
съпруга недлъжник, който може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на
чл. 502 ГПК. Съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по
същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на
същите основания като него. Съпругът недлъжник може да участва и в наддаването при
публичната продан на вещта.
По делото липсват данни М. М. С. да е оспорила възлагането на притежаваната от
съпруга й Т. С. идеална част от имота на купувача С.А.И. поради това, че съдебният
изпълнител не е изпълнил задължението си по чл. 502 ГПК да я уведоми за насочването на
изпълнението върху имота, но дори да се приеме, че не е упражнила правото си на жалба,
въпреки че не е била уведомена, то най-късно към *** г., когато заедно с А.П.И. и С.А.И.Л
се е разпоредила с правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с площ *** е
узнала че имотът не е СИО и че притежаваната от съпруга й идеална част е възложена с
постановление на съдебния изпълнител на С.А.И..
Следва да се има предвид също така, че съгласно приложената по делото справка №
*** г. чрез отдалечен достъп в Служба по вписванията – София по персоналната партида на
Т. С. на 29.05.2015 г. е вписано, както качеството на ищеца на негов кредитор, така и
8
налагането на възбрани върху ½ ид.ч. от поземлен имот в гр. Перник с пл. № 7834, сграда в
лицето на парцела и на имотната граница. Обстоятелството, че по отношение на процесния
имот е имало вписана възбрана обуславя предположението, че приобретателят като трето
лице е знаел, че със сделката уврежда кредиторите на длъжника. Това е така доколкото
вписването прави сделката публична. Като вещноправен институт вписването има действие
спрямо третите лица и предполага, че всяко едно трето лице знае за съществуването на акта
на вписването и неговото съдържание. ”Увреждането” по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД не
следва да се разбира като умишлено действие за злепоставяне на кредиторите, а знание, че
със тази сделка могат да бъдат засегнати техни имуществени интереси /в този смисъл
решение № 137/10.03.2010 г. по гр.д. 836/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
На следващо място по делото се установява, че продажната цена на имотите, предмет
на оспорената сделка /9500,00 лв./, е в пъти по-ниска от данъчната им оценка /общо 57
185,09 лв./, посочена в нотариалния акт.
Уговорената в нотариалния акт цена /шест пъти по-ниска от данъчната оценка на
имотите/, обстоятелството, че страните по сделката са бивши съпрузи, които са се намирали
в граждански брак към момента на възникване на задължението на прехвърлителя към
ищеца, и сключването на сделката пет месеца след извършеното от М. С. разпореждане с
имот, по отношение на който СИО е прекратена с насочване на изпълнението за дълга на
бившия й съпруг, разглеждани в съвкупност позволяват заключение за знание от нейна
страна, че съществува право на кредитора, което сделката уврежда.
По възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба и писмената
защита, че ответницата не е знаела за задълженията на съпруга й, тъй като фактическата
раздяла е настъпила много преди прекратяването на брака, както и че при сключване на
сделките не е представяно удостоверение за вещни тежести и не е имала намерение да
увреди кредитора му, съдът намира следното:
Обстоятелството от кой момент бившите съпрузи са се намирали във фактическа
раздяла е ирелевантно в настоящия случай. От значение за предмета на доказване е знанието
на приобретателката, че прехвърелителят има кредитор, който сделката уврежда, а от
съвкупното обсъждане на доказателствата съдът достигна до извод, че този факт е доказан.
Дори да се приеме, че бившите съпрузи са били факрически разделени преди възникване на
задълженията на Т. С. към ищеца, това не променя обстоятелството, че най-късно на *** г.
ответницата, разпореждайки се със своята ½ ид.ч. от правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с площ *** заедно с А.П.И. и С.А.И.Л, е узнала, че
притежаваната от съпруга й ½ ид.ч. е приодбита от С.А.И. с постановление на съдебния
изпълнител. Това следва, както от изискването при нотариалното изповядване на сделката да
бъдат представени всички документи, легитимиращи продавачите като съсобственици на
имота, така и от житейската логика, че едно лице, което се разпорежда с идеална част от
правото на собственост върху имот заедно с други лица, знае за основанието, на което е
възникнала съсобствеността между тях.
Предвид изложеното и обсъденото по-горе действие на вписаната възбрана в Служба
9
по вписванията, следва, че приобретателят като трето лице е знаел, че прехвърлителят му
има кредитор, независимо дали се е снабдил с удостоверение за вещни тежести. Вписаното
обстоятелство се счита известно на третите лица, поради което така направеното възражение
в писмената защита е неоснователно.
По възражението, че сделката е извършена в изпълнение на задължение на длъжника
към ответницата, а не с намерение за увреждане на кредитора, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД намерението на длъжника за увреждане на
кредитора подлежи на изследване в хипотезата, когато действието е извършено преди
възникване вземането. В настоящия случай оспореното разпоредително действие е
извършено след възникване на задълженията на прехвърлителя към ищеца, поради което от
значение е единствено знанието на длъжника и приобретателя, че увреждат кредитора, а
намерението за извършването му е ирелевантно. Ирелевантни за действителността на
сделката спрямо кредитора са и подбудите, поради които е сключена сделката между
длъжника и приобретателя /събития в семейството, имуществени и морални задължения на
прехвърлителя и т.н./.
Неоснователно е и възражението, направено в писмената защита, че за да бъде уважен
искът по чл. 135 ЗЗД следва да бъде установено, че няма друго имущество, от което да се
удовлетвори кредиторът, а към извършване на оспорената сделка длъжникът е разполагал с
такова.
На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, поради което независимо от
обстоятелството дали същият разполага и с друго имущество, всяко отчуждаване на имот
уврежда кредитора, още повече когато имотът е отчужден на цена многократно под
данъчната му оценка и продажната цена е получена в брой, тъй като това безспорно
затруднява удовлетворяването на кредитора. В случая е и недоказано, че имуществото на
длъжника е достатъчно да покрие дълга му към ищеца, като това твърдение е и в
противоречие с изложеното в отговора на исковата молба, че приобретателката по сделката е
имала имуществени вземания към него, както и че не е разполагал с налични парични
средства, поради което уговорили продажбата на имотите при посочената цена.
По тези съображения фактическият състав на чл. 135 ЗЗД в случая е изпълнен и искът
за обявяване относителната недействителност на извършената покупко- продажба е
основателен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски за производството. Съобразно представения списък и
доказателства, ищецът е направил такива за държавна такса в размер на 317,78 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 5500,00 лв., платено в брой, такса за издаване на
съдебни удостоверения 15,00 лв., такса за скици от СВ – 120,00 лв.
По своевременно заявеното от пълномощника на ответниците възражение за
10
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за
унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с
предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв.
Предвид данъчната оценка на имотите, предмет на оспорената сделка, интересът е 15698,55
лв. за 3/8 ид.ч. от поземления имот, 17359,30 лв. за сграда 1, 1939,95 лв. за ¾ ид.ч. от сграда
3 и 78,27 лв. за ¾ ид.ч. от сграда 5, поради което минималното възнаграждение, определено
по реда на чл. 7, ал. 6, вр. чл. 2, т. 4 от посочената наредба е 3456,08 лв. В случая,
претендираното от ищеца възнаграждение превишава значително посочения в наредбата
минимум, като същевременно при определяне на размера на адвокатското възнаграждение
съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г., в който смисъл е
практиката на Съда на ЕС по дело С-438/2022 г. Съдът следва да определи справедлив
размер на възнаграждението в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съдът като съобрази вида и цената на иска, обстоятелството, че производството е
приключило в едно открито съдебно заседание и количеството на извършената работа,
намира, че възнаграждение в размер на 3456,08 лв. е справедливо с оглед фактическата и
правна сложност на делото и кореспондира със заплатеното от ответната страна за
процесуална защита по делото.
Към посочената сума следва да се прибавят и останалите разноски, сторени от ищеца,
при което общият размер на разноските възлиза на 3908,86 лв. С оглед изложеното, всеки от
ответниците следва да заплати на ищеца по ½ от тзи сума, а именно по 1954,43 лв. –
разноски за производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, по предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД от Г. Д. Ч., ЕГН
**********, срещу държавата в качеството на правоприемник на Т. С. С., ЕГН **********,
б.ж. на гр. Перник, починал на *** г., и М. М. С., ЕГН **********, договорът за продажба,
сключен между Т. С. С., ЕГН **********, като продавач, и М. М. С., ЕГН **********, като
купувач, обективиран в Нотариален акт № *** г. на нотариус Н.З., с район на действие ПРС,
вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ***, дв.вх.рег. № *** г., акт № ***, дело № ***
г., в ЧАСТТА, с която Т. С. С. продава на М. М. С. 3/8 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед №***г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с площ ***кв.м., находящ се в землището на град Перник, ул. „24“ № 5, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
11
застрояване /до 10м./, сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 13 кв.м., 3/4
ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от *** кв.м. и 3/4 ид.ч. от
сграда с идентификатор № *** със застроена площ от *** кв.м.
ОСЪЖДА държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството
да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1954,43 лв. /хиляда
деветстотин петдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски за
производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН
**********, с адрес:***, сумата 1954,43 лв. /хиляда деветстотин петдесет и четири лева
и четиридесет и три стотинки/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12