Решение по дело №13706/2018 на Софийски градски съд

                                        Р Е Ш Е Н И Е  

                                         

                           В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

                                          №.................,гр. София, 07.02.2020г.

 

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Албена Александрова                             

        ЧЛЕНОВE: Елена Иванова

            Златка Чолева                                                                             

                             

при участието на секретаря  Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева  гр.дело № 13706 по описа за 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

 

Обжалва се решение на СРС, 56 състав под № 415725 от 28.05.2018г., постановено по гр.дело № 32081/2016г., с отхвърлен предявеният от А. Ю. П. срещу П.П.Д.- П. иск за делба на следния недвижим имот: апартамент № 34, находящ се в гр.София, ж.к.Бъкстон, ул.“********вх.******, състоящ се от : три стаи, кухня и сервизни помещения, застроен на площ от 75,31кв.м., заедно със зимнично помещение № 2, ведно с 1.586/100 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, отстъпено от ИК на СГНС с решение от 23.12.1968г. с протокол № 22, статия 44. Решението се обжалва и в частта за разноските.

 

Решението се обжалва от съделителя  – ищец А. Ю. П..

Въззивникът  поддържа довод за  неправилност на извода на първата инстанция, с който е прието, че договорът за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 23, том ХХІV по нот.дело № 3964/ 1989г. е привидна  сделка и като последица от това- ищецът не се легитимира като съсобственик на процесния имот. Заявява искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяване на друго, с което предявеният иск за делба да бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата П.П.Д.- П. – не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява искане за присъждане на разноските, направени във въззивното производство.

 

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269,изр.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269,изр.2 от ГПК.

Съдът намира жалбата за  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Основният спорен между страните въпрос е относно действителността , съответно- симулативността /привидност/ на договора за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 23, том ХХІV по нот.дело № 3964/ 1989г., на който ищецът основава твърдяното притежание на правото на собственост върху ¼ ид.ч. от процесния имот , като се позовава на презумпцията на чл.19,ал.1 от СК  от 1985г. /отм.- но приложим към датата на сключване на договора/.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на възражението на ответницата П.П. – за  симулативност на договора за покупко-продажба, с който е прикрит действителен  договор за дарение, чиито правни последици следва да се приложат, на основание чл.17,ал.1 от ЗЗД. Съдът приема, че  симулацията се установява със събраното по делото гласно доказателство, което настоящият съдебен състав приема, че е допустимо, на основание чл.165,ал.2 от ГПК,  при наличието на представеното по делото „обратно писмо“ /л.30 от делото на СРС/, което съдът приема, че следва да бъде ценено като „начало на писмено доказателство“.   В хипотезата, при която „обратното писмо“ не е подписано от неучаствалия като страна по сделката съпруг,  няма достоверна дата преди или към датата на сключване на спорния договор, съставено е след развода на съпрузите и може да се направи извод, че е подписано за нуждите на процеса -  с цел злепоставяне имуществените права на неучаствалия в сделката съпруг,    както в настоящия случай, /доколкото с него се цели изключване правото на собственост на ищеца върху  делбения имот/,  то не е достатъчно само по себе си като доказателство за разкриване на симулацията. В този случай „обратното  писмо“ е  непротивопоставимо на неучаствалия в сделката съпруг, а спрямо него  има правно значение само като „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.165,ал.2 от ГПК – предпоставка за допускане на свидетелски показания  за установяване на действителната воля на страните по спорната сделка. Свидетелските показания съдът цени с оглед всички събрани по делото доказателства.   В този смисъл е константната съдебна практика- постановеното по реда на чл.290 от  ГПК – Решение № 299 / 22.10.2014г. по гр.дело № 7298/2013г. на ІV ГО  на  ВКС и др.    В настоящия случай  гласно доказателство, което установява, че действителната воля на страните по процесната спорна сделка,  е  била  за сключването на безвъзмезден договор на дарение, прикрит със симулативния договор за покупко-продажба, е ангажирано единствено   от ответницата.     От     ищеца  не  са   ангажирани          доказателства

включително и по реда на насрещното доказване със свидетелски показания, които да опровергават показанията на свидетеля на ответната страна. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано възражението на ответницата за симулативност /привидност/ на спорния договор за покупко-продажба. Доколкото прикритата безвъзмездна сделка- дарение , е действителна / сключена е  в изискемата нотариална форма/, съгласно нормата  на чл.17,ал.1 от ЗЗД съдът следва да приложи нейните правни последици, а те са свързани с изключване участието на ищеца в съсобствеността на процесния имот, на основание правилото на чл.20,ал.1 от СК /отм./.  Ето защо и предявения от ищеца иск за делба на процесния имот следва да бъде отхвърлен, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че имотът е индивидуална собственост на ответницата.

         Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата- обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, а въззивната жалба- оставена без уважение, като неоснователна.

         При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемата-ответница направените от последната разноски във въззивното производство в размер на 980,00лв.- адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд 

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

        

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 56 състав под № 415725 от 28.05.2018г., постановено по гр.дело № 32081/2016г.

 

ОСЪЖДА А. Ю. П. да заплати на П.П.Д.- П. – сумата от 980,00лв.- разноски по делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването  му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.