Разпореждане по дело №9/2017 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 39
Дата: 6 януари 2017 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20175640200009
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 39

 

          Днес, шести януари две хиляди и седемнадесета година, в закрито съдебно заседание, Пламен Георгиев, съдия в Районен съд - Хасково, определен за съдия – докладчик по АНД № 9 по описа на РС – Хасково за 2017 г., като се запознах с  внесеното от РП – Хасково Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Я.А.М. за престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, събрания в хода разследването по Досъдебно производство № 907/2016 г. по описа на  РУ на МВР – Хасково, представляващо преписка с вх. 1364/2016 г. по описа на РП - Хасково доказателствен материал и след като обсъдих въпросите – предмет на проверката по чл. 376, ал. 1 и чл. 248, ал. 2 от НПК, намирам следното:

          Делото е подсъдно на Районен съд - Хасково.

          Формално са налице предпоставките по чл. 78а от Наказателния кодекс, с оглед вида и размера на нанакзанието, предвидено в законовия текст, по който е квалифицирано деянието, предмет на обвинението, данните за съдимостта на привлеченото към отговорност лице и предвид липсата на пречки измежду визираните в чл. 78а, ал. 7 от НК, включително и от гледна точка изискването за възстановяване на имуществените вреди, каквито обаче не са предвидени в състава на разпоредбата, под която е подведено описаното деяние.

          На следващо място, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, но не са налице и предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в съдебно заседание, тъй като постановлението на РП – Хасково не отговаря на изискванията на НПК за неговата редовност. Съображенията в тази насока са следните:

          В глава XXVIII от НПК е предвидена изрична хипотеза, при която съдебното производство подлежи на прекратяване, а делото се връща на прокурора - чл. 377 НПК, но тя касае единствено задължението на съдия – докладчика да извърши проверка дали са налице основанията за приложение на чл. 78а от НК. Разпоредбата на чл. 377 от НПК обаче не изключва приложението на чл. 248 и чл. 249 от НПК, тъй като преди да пристъпи към разглеждане на предпоставките на специалното производство по глава XXVIII от НПК, съдия – докладчикът е длъжен да провери обстоятелствата дали делото му е подсъдно, дали е налице някое от обстоятелствата за прекратяване или спиране на наказателното производство, дали е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, както и дали са налице основанията за разглеждане на делото по реда на глава XXIV, XXV, XXVII, XXVIII и XXIX. В този смисъл е и съдебната практика, като няма спор, че изискванията, на които следва да отговаря мотивираното постановление на прокурора по чл. 375 НПК са тези, визирани в разпоредбата на чл. 246 от Наказателно – процесуалния кодекс, на които следва да отговаря обвинителният акт откъм форма и съдържание, явяващи се част от предмета на проверката, извършвана от съдията – докладчик по реда на чл. 248, ал. 2 от НПК. В случая по отношение изискванията за реквизити на постановлението може да се направи извод, че те формално не са удовлетворени, преценено на база тези, на които трябва да отговаря акта по чл. 246 НПК на прокуратурата.

          В т. 4.2 на ТР № 2/02г. на ОСНК на ВКС е отделено подробно внимание на елементите, които задължително следва да фигурират в акта на обвинението, тъй като липсата им съществено нарушава процесуалните права на бъдещите страни в наказателния процес. Сред тях са фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия, начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите, ако се касае за съставомерни елементи на престъпния състав. Тези изисквания следва да бъдат отнесени съответно и към постановлението по чл. 375 НПК.

          Ръководен критерий при преценката налице ли е основание за връщане на делото е дали липсата на някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт води до ограничаване на правата на някой от изброените в НПК процесуални субекти.

          Анализът на фактическия състав на разпоредбата от особената част на НК, под която е субсумирано деянието, описано от прокурора, налага да бъде отбелязано, че за да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба - чл. 191, ал.1 от Наказателния кодекс, за което е било повдигнато обвинението, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо респ. да бъде прието, че деянието е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да е заживял на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило шестнадесет години.

          Деянието по чл.191, ал. 1 от НК по своята същност попада в категорията на продължените престъпления – не се осъществява чрез еднократно действие от страна на дееца, а представлява поддържане от него на едно трайно престъпно състояние за период от поне месец, като лицето от женски пол заживява доброволно на съпружески начала с дееца, без да бъде принуждавана по никакъв начин. Решаващ за отговорността е критерият дали това лице е навършило шестнадесетгодишна възраст.

          В настоящия случай, в обстоятелствената част на мотивираното постановление, представителят на държавното обвинение е изложил твърдения за осъществяване на съставомерните белези на деянието, и в частност на един от тях, свързан с отрицателния факт на ненавършване на 16 – годишна възраст на лицето от женски пол, с което обвиняемият бил заживял, от една страна и твърдения, свързани с датата, на раждане на лицето, по отношение на което е извършено деянието – 28.02.2000 г., откъдето се извеждат и твърденията за конкретната възраст на това лице – от друга, както и за мястото и периода на извършане на престъплението – от зимата на 2015 г. до 25.11.2016 г. А след това и за субективния момент в поведението на обв. Я.А.М., свързан със съзнаването от негова страна на факта, че лицето от женски пол, с което се твърди, че е заживял съпружески не е навършило 16 – годишна възраст.  По идентичен начин е формулиран и диспозитивът на обвинението, но тъкмо в този подход съдията – докладчик съзира допуснатото процесуално нарушение, доколкото фактите за датата на раждането на лицето от женски пол, отнесени към периода на извършане на престъплението, в частта за времето след 28.02.2016 г., изпадат в непреодолимо противоречие с необходимите и отправени твърдения, че това лице не е навършило 16 – годишна възраст. Важно е да се изтъкне, че това не е въпрос по същество от гледна точка съставомерността на деянието, а въпрос най – напред на логическо и правно единство на твърденията за фактите от гледна точка съответствието им с изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено описаното деяние и възможността обвиняемият да разбере повдигнатото обвинение.

          От изложеното по – горе относно обективните признаци, характеризиращи престъплението по чл. 191, ал. 1 НК от една страна и съдържанието на постановлението на РП – Хасково от друга, би могло да се направи преценката, че съдържащата се в обстоятелствената част на същото фактическа обстановка и начина на формулиране на обвинението са неясни и засегнати от непреодолимо вътрешно противоречие до степен, че не дават възможност за ефективна защита в пълен предоставен от закона обем. Това предопределя преценката, че процесуалното нарушение, визирано по - горе следва да се квалифицира като съществено. В случая, както вече бе изтъкнато, се касае не за преценка по същество, а за порок в дейността на прокурора при съставяне на постановлението, а преди това и при привличане на Я.А.М. в качеството на обвиняем. То е от категорията на съществените, тъй като води до накърняване правото на защита на обвиняемия в аспекта да научи всички факти от състава на престъпление, които е необходимо да са изложени безпротиворечиво и в логическо и правно единство. Изискване, което без съмнение не е удовлетворено в конкретната хипотеза и съставлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

          Мотивиран така, съдията - докладчик

 

                                                            Р А З П О Р Е Д И:

 

          ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 9 по описа на РС – Хасково за 2017 г.

          ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на посоченото в мотивите на настоящето разпореждане нарушение.

          Разпореждането подлежи на протест пред Хасковския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му.   

                                                         

 

                                                                  Съдия-докладчик: /п/ не се чете

Вярно с  оригинала!

Секретар: Г. Д.