№ /01.07.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА
АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1249 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Североизточен район срещу постановеното по НАХД № 5385/2019 година по описа на Районен съд - Варна, ІІ-ри състав, Решение № 442/11.03.2020 година, с което е отменено Наказателно постановление № СИР-2-ВН-15/05.08.2019 година на началника на РДНСК - Североизточен район.
Жалбоподателят твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че със Заповед № ДК-10-СИР-33/21.11.2018 година на началника на РДНСК – Североизточен район е отменен отказ изх. № АУ098452ОД_001ОД/11.10.2018 година на кмета на Район „Одесос“ при Община Варна и преписката е изпратена за произнасяне на главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна по Заявление вх. № АУ098452ОД/04.10.2018 година от М С Б и Б Н Б. Твърди, че компетентният орган – главният архитект на Район „Одесос“ при Община Варна е дължал произнасяне по заявлението до 04.12.2018 година. Твърди, че в този срок главният архитект на Район „Одесос“ при Община Варна не се произнесъл, а е сторил това едва на 04.01.2019 година, с което е нарушил правилото на чл. 221, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че липсата на посочен в отменителната заповед срок за произнасяне води до несъставомерност на деянието, тъй като срокът за произнасяне е установен в разпоредбата на чл. 148, ал. 4, изр. последно от ЗУТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представите, поддържа касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуалнолегитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Въззивното производство е образувано по жалбата на В.В.М. *** срещу Наказателно постановление № СИР-2-ВН-15/05.08.2019 година на началника на РДНСК – Североизточен район, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, на основание чл. 232, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 221, ал. 4 от ЗУТ затова, че на 11.12.2018 година, в качеството си на главен архитект на Район „Одесос“ при Община Варна е постановил отказ да се произнесе по Заявление вх. № АУ098452ОД/04.10.2018 година от М С Б и Б Н Б, обективиран в писмо изх. № АУ09842ОД/11.12.2018 година, в нарушение на Заповед № ДК-10-СИР-33/21.11.2018 година на началника на РДНСК – Североизточен район.
С обжалваното съдебно решение № 2442/11.03.2020 година, постановено по НАХД № 5385/2019 година, състав на Районен съд гр. Варна е отменил издаденото от началника на РДНСК – Североизточен район наказателно постановление. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл. 232, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 221, ал. 4 от ЗУТ. Приел е, че със Заповед № ДК-10-СИР-33/21.11.2018 година на началника на РДНСК – Североизточен район не е указан срок за произнасяне по заявлението, както и че главният архитект на Район „Одесос“ при Община Варна се е произнесъл по заявлението на 04.01.2019 година, издавайки Разрешение за строеж № О-1.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното : С Решение № 2 от 22.05.2018 година главният архитект на Район „Одесос“ при Община Варна е отказал издаване на разрешение за строеж по Заявления вх. № № АУ047262ОД и АГУП18000257ОД-002ОД от 15.05.2018 година М С Б, Б Н Б и Б Е Бс предмет : „Основен ремонт на покривна конструкция на съществуващата сграда в същия вид, с подмяна на конструктивни елементи“ (л.11-12 от въззивното дело). За да постанови този резултат органът е приел, че заявленията не са подписани от всички съсобственици и носители на вещни права, проектът не е съгласуван от Пламен Банков, в качеството му на съсобственик, представено влязло в сила решение за оценка въздействието на околната среда, както и че не е направено обследване на сградата по чл. 176в от ЗУТ. Със Заявление от 04.10.2018 година М С Б, Б Н Б и Б Е Ботново са поискали издаване на разрешение за строеж със същия предмет. С писмо изх. № АУ098452ОД_001ОД от 11.10.2018 година кметът на Район „Приморски“ при Община Варна е уведомил заявителите, че за строежа има одобрени инвестиционни проекти от 14.03.2018 година, както и че Решение № 2 от 22.05.2018 година на главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна, с което е отказано издаването на разрешение за строеж за строеж: „Основен ремонт на покривна конструкция на съществуващата сграда в същия вид, с подмяна на конструктивни елементи в УПИ Х---1629 (ПИ № 10135.1507.678), ул. „ Княз Александър Батенберг“ № 31“ е влязло в сила на 11.07.2018 година. Със Заповед № ДК-10-СИР-33 от 21.11.2018 година началникът на РДНСК – Североизточен район е отменил писмо изх. № АУ098452ОД_001ОД/11.10.2018 година на кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, с което е оставено без разглеждане Заявление вх. № АУ 098452 ОД/04.10.2018 година и е върнал преписката на главния архитект на Община Варна по компетентност. С писмо рег. № АУ0984452ОД/11.12.2018 година главният архитект на Район „Одесос“ при Община Варна е уведомил заявителите, че административното производство по Заявление вх. № АУ 098452 ОД/04.10.2018 година е прекратено. За да постанови този резултат органът е приел, че са налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 27, ал. 2 от АПК. В обстоятелствената част на акта са възпроизведени мотивите на писмото от 11.10.2018 година. Въз основа на Заявление с вх. № АУ126462/28.12.2018 година е издадено Разрешение за строеж № О-1/04.01.2019 година.
В конкретния случай следва да се приеме, че въз основа на заявлението за издаване на разрешение за строеж е започнало административно производство. Произнасянето, обективирано в Заповед № ДК-10-СИР-33 от 21.11.2018 година, представлява отменителен административен акт на горестоящия административен орган – началника на РДНСК, въз основа на който долустоящият административен орган - главният архитект, дължи произнасяне. Задължението за произнасяне обаче не възниква въз основа на отменителния акт, а въз основа на заявлението. Срокът за произнасяне на главния архитект е регламентиран в чл. 148, ал. 4 от ЗУТ и е 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект. Този срок е изтекъл на 04.12.2018 година. Непроизнасянето на компетентния орган представлява мълчалив отказ и представлява административен акт, арг. чл. 58 от АПК. Главният архитект се е произнесъл по заявлението на 11.12.2018 година, като това произнасяне не е нищожно, тъй като мълчаливият отказ не е влязъл в сила. Произнасянето на главния архитект по същество е акт, с който е прекратено административното производство, поради наличието на отрицателните процесуални предпоставки по чл. 27, ал. 2, т. 1 и 6 от АПК.
Настоящият състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Въз основа на изложените мотиви съдът не може да извлече действителната воля на административнонаказващия орган – дали главният архитект е наказан затова, че не се е произнесъл в срок или е наказан затова, че не се е произнесъл по същество. Само на това основание наказателното постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
За прецизност на изложението съдът излага и следните съображения : Приложената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба на чл. 232, ал.1, т. 1 от ЗУТ ангажира административнонаказателната отговорност на длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания, основани на тях. Прилагайки я административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ, съобразно която заповедите, предписанията и нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят. Главният архитект в конкретната хипотеза не е длъжностно лице, изпълняващо заповед, а длъжностно лице, имащо качеството на административен орган, сезиран с искане за издаване на разрешение за строеж. Задължението му за произнасяне произтича от заявлението на правоимащите лица за издаване на разрешение за строеж, а заповедта на началника на РДНСК е отменителен административен акт, въз основа на който започналото по заявлението административно производство продължава процесуалното си движение.
Ако се приеме, че главният архитект е наказан затова, че не се е произнесъл в срок следва извода, че деянието, извършено чрез бездействие, е осъществено за периода 05.12. - 11.12.2018 година. В несъответствие с установените факти административнонаказващият орган е приел, че деянието е осъществено на 11.12.2018 година. В резултат на горното се налага извода, че главният архитект не е извършил нарушение на 11.12.2018 година, поради което наказателното постановление подлежи на отмяна.
Ако се приеме, че главният архитект е наказан затова, че не се е произнесъл по същество следва извода, че деянието е несъставомерно. Това е така, защото след отмяната на акта на некомпетентния да се произнесе по заявлението за издаване на разрешение за строеж кмет на Район „Одесос“ при Община Варна, началникът на РДНСК, в качеството си на горестоящ административен орган не е дал, а и няма такива правомощия да даде, задължителни указания за характера на произнасянето на главния архитект. Административното производство започва от фазата на сезирането на компетентния административен орган и в неговите правомощия е да извърши преценка за допустимостта, а след това и на основателността на искането.
Отделно от това настоящият състав намира, че административнонаказателната отговорност на главния архитект затова, че не се е произнесъл в срок по заявлението за издаване на разрешение за строеж не може да бъде ангажирана на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Отговорността му може да бъде ангажирана по чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, която предвижда наказание на длъжностно лице, което не се произнесе по искане за издаване на разрешение за строеж в определения срок.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление е неправилно, като постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна. Достигайки до същия извод, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил решение, което следва да се остави в сила.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 1, т. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 442/11.03.2020 година, постановено НАХД № 5385/2019 година по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № СИР-2-ВН-15/05.08.2019 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район - Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.