№ 21945
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110128953 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена от К. И. С. с ЕГН **********, чрез адв. Д. Т. при
ПлАк, срещу “Н с” ЕАД с ЕИК ***, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 266, ал.1 вр. 79, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 7700 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение на ищеца в качеството му на
изпълнител на консултантски услуги, по договор за услуга № Д-94-511-
16/04.01.2021г., сключен с ответника “Н с” ЕАД, в качеството му на
възложител, като възнаграждението е дължимо за месеците юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2021г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба - 30.05.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между него и ответника, договор за
консултантски услуги, от 04.01.2021г., ищецът се задължавал да извършва,
съобразно професионалната си компетентност, дейности във връзка с
кандидатстването на ответника “Н с” ЕАД по Националния план за
възстановяване и устойчивост. Договорът е сключен за срок от една година,
като страните са уговорили, че за всеки месец се дължи възнаграждение на
изпълнителя в размер на 1100 лв. Между страните е било и изрично
уговорено, че заплащането на определеното възнаграждение се дължи срещу
представен от изпълнителя ежемесечни отчети, които изпращал по електронен
път. Ищецът твърди, че е изпълнявал точно и навременно възложената му
работа, както и е представял месечни отчети на възложителя, като не получил
възнагражденията си за месеците юни, юли, август, септември, октомври,
1
ноември и декември 2021г., като ответникът - възложител не възразил срещу
изпълнението.
Ответникът, чрез процесуалния си представител -юрк. П, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между
страните бил сключен процесния договор, със съдържанието посочено в
исковата молба. Поддържа, че извършените от ищеца дейности, касаещи
процесния период, не са били одобрени от ответника. Извършваните от ищеца
дейности, касаели първия прием на проектни предложения по посочената и в
договора, подмярка 4.3. от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” от
ПРСР 2014-2020, като изготвените проектни предложения във връзка с
посочената по-горе, подмярка, били подадени в периода март-юни 2020г., а
ищецът реално не е осъществявал твърдяната консултантска дейност, като по
изготвянето на проектните предложения и тяхното подаване, работили
единствено служители на ответника, поради което възнаграждение за
процесния период не му се следвало.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че между ищеца и
ответника е бил сключен договор за услуга № Д-94-511-16/04.01.2021г., чийто
предмет е извършване на дейности във връзка с кандидатстването на
ответника “Н с” ЕАД по Националния план за възстановяване и устойчивост,
като съобразно чл.5 от договора, ищецът се задължавал да подпомага
ответника при изготвяне на всички необходими документи във връзка с
реализиране на проектите подадени от ответника по подмярка 4.3. от мярка 4
“Инвестиции в материални активи” от ПРСР 2014-2020, като изрично било
предвидено и че ищецът в качеството му на изпълнител по договора може да
дава мнения и становища в областта на осъществяваната дейност. Между
страните било уговорено и заплащането на месечно възнаграждение в размер
на 1100 лв., дължимо и платимо след представяне на отчет за извършена
дейност от страна на изпълнителя. Договорът е бил сключен за срок от една
година от подписването си.
От представените и приети като писмени доказателства по делото, писмени
отчети, се установява, че действително ищецът е осъществявал дейност,
съобразно с възложеното му по сключения договор, както е изразявал
професионално мнение и конкретни препоръки към ответника, респ. е изразил
недвусмислено готовността си от осъществяване на допълнителна дейност, с
оглед конкретизирането й от страна на ответника, като е отправил и ясно и
недвусмислено изявление, осъществената дейност да бъде одобрена от
възложителя /ответника/.
Последният не е оспорил получаването на представените и приети като
писмени доказателства, отчети, касаещи процесния период. Същият оспорва,
реалното осъществяване на дейностите по договора от страна на ищеца, както
2
и твърди, че не е одобрявал същите.
Съдът не приема като основателни, фактическите възражения на ответника,
че ищецът реално не е осъществявал дейностите, предмет на договора за
консултантски услуги от 04.01.2021г., тъй като проектните предложения били
изгорени и подадени чрез системата И в периода март-юни 2020г. Това е така,
на първо място, тъй като между страните е налице валидно договорно
правоотношение, считано от 04.01.2021г., със съдържанието посочено по-горе,
което обстоятелство се установява от събраните писмени доказателства, а и по
същество не се оспорва от ответника. От съдържанието на правоотношението,
постигнато по общо съгласие между страните, се установява, че ищецът в
качеството си на изпълнител се задължавал да подпомага ответника при
изготвяне на необходимата документация във връзка с “реализирането на
проектите подадени от ответника по подмярка 4.3. от мярка 4 “Инвестиции в
материални активи” от ПРСР 2014-2020”, като от тълкуването на
действителната воля, която са вложили страните по правоотношението,
логически се налага извода, че дейността, която е следвало да извършва
ищецът не се изчерпва единствено с процеса по кандидатстване на ответника
и подаване на изгонените проектни предложения по посочената подмярка чрез
системата И. Приемането на противно е както правно, така и фактически
нелогично, тъй като ответникът твърди, че дейността предмет на договора е
била реално осъществена в периода март-юни 2020г., а договорът е сключен на
04.01.2021г.
На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя възраженията на
ответника, че осъществените от ищеца в качеството му на изпълнител по
договора, дейности, респ. представените месечни отчети, не били одобрени от
страна на ответника, поради което претендираното възнаграждение не се
следвало на ищеца. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на
работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от
изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако
изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и
същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако
поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или
откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита
приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението
да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266,
ал. 1 ЗЗД/.
Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на
поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от поръчаната,
или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има
такива недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му
предназначение. В този случай поръчващият не дължи заплащане на
възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение
3
за претърпените от него вреди.
Несъответствието може да се изразява в наличието на явни или скрити
недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на
работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако
констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са видими при
обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи възраженията си пред
изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в
договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци
или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед
на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да
направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения
между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или
отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. В посочения смисъл е
постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК – например решение № 231/13.07.2011г.
по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/04.08.2014г. по т. д. №
1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о. и др.
От събраните по делото доказателства, се установи по безспорен начин, че
ищецът е изпълнил възложеното му по силата на сключения договор, както и
съобразно уговореното между страните, е представял месечни отчети за
извършената дейност. По делото не се събраха доказателства, че ответникът е
възразил срещу изпълнението, респ. че е посочил конкретни недостатъци,
поради което и на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, възнаграждение се дължи.
Не следва да се приеме и че по делото е налице хипотезата, предвидена в
разпоредбата на чл.268 ЗЗД, при която е налице оттегляне на поръчката от
възложителя и прекратяване изпълнението на договора, поради обстоятелства
извън правоотношението /в тази насока Решение №84/19.07.2011г., по т.д.
№494/2010г., на II ТО на ВКС; Решение от 29.11.2013г. по дело 394/2013г. на
АС при БТПП/.
С оглед приетите фактически и правни изводи, настоящият съдебен състав
намира, че следва предявената искова претенция да бъде уважена в цялост.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение сторени в производството в общ размер на 1982,24
лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Н с” ЕАД с ЕИК ***, да заплати на К. И. С. с ЕГН **********,
4
на основание чл. 266, ал.1 вр. 79, ал.1 от ЗЗД, сумата от 7700 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение на ищеца К. И. С., в качеството
му на изпълнител на консултантски услуги, по договор за услуга № Д-94-511-
16/04.01.2021г., сключен с ответника “Н с” ЕАД, в качеството му на
възложител, като възнаграждението е дължимо за месеците юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2021г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба - 30.05.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, “Н с” ЕАД с ЕИК ***, да заплати
на К. И. С. с ЕГН **********, сумата от 1982,24 лв., разноски сторени в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5